РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Силистра, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500251 по описа за 2022 година
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* обжалва Решение №
131 от 01.17.2022г, постановено по гр.д. №385/2020г. на РС- Тутракан, с което
са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от ищеца „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* за установяване на вземането му
срещу ответника Б. А. М., с ЕГН **********, предмет на Заповед №
130/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 268/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Тутракан, с
която на ответника е разпоредено да заплати: цената на доставена
електрическа енергия (главница), за обект с адрес: общ. Главиница, с.
Богданци, ул. „Стефан Караджа“ № 2, с период на потребление от 04.11.2019
до 04.03.2020 г., възлизаща на 537,89 лв,; мораторна лихва върху всяка една
от сумите, включени в главницата, за периода от 27.01.2020 г. - 09.07.2020 г.
(вкл.) в размер на 14,95 лв.; законната лихва върху главницата от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.07.2020
г.) до окончателното изплащане на задължението.
Счита обжалваното решение за неправилно като постановено при
неправилно възприемане и анализиране на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и съответно - подлежащо на отмяна от
възиивната инстанция. По съображения изложени в жалбата намира, че
длъжник по вземанията в полза на ищцовото дружество се явява ответникът.
Съответно - посочва, че с огл. липсата на погасяване на процесиите
задължения, същият е станал повод както за образуване на заповедното
1
производство, така и за предявяване на исковата молба впоследствие, тъй
като плащането на процесиите задължения е извършено в хода на исковото
производство. Предвид това не намира основание ответникът да бъде
освободен и от отговорността за разноски, доколкото същият нито е признал
иска, като с поведението е станал повод за образуване и водене на съдебните
производства.
Искането е въззивният съд да отмените обжалваното решение, като
вместо него постанови друго такова, по силата на което предявените искове
бъдат отхвърлени с огл. погасяване на процесиите задължения в хода на
делото, а не доколкото ищцовата претенция се явява неоснователна и
недоказана.
Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски пред
първоинстанционния и пред въззивния съд съобразно списъци по реда на чл.
80 ГПК.
Б. А. М., с ЕГН ********** депозира становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че първоинстандионният съд правилно е приел, че от
представените от ищеца доказателства не се установява валидно възникнало
за него задължение за плащане на процесната сума.
ОС - Силистра по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните
по делото доказателства приема следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД излага в исковата молба, че
ответникът е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.
№: **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер аб. № **********, находящ се на
адрес: с. Богданци,Обл.Силистра, ул. „Стефан Караджа“ . Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия
има неизплатени задължения в общ размер на 552, 84 лв. за посочения обект
на потребление. В сумата са включени неплатените фактури за ел. енергия в
размер на 537,89 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от
ответника по фактури издадени в периода 19.12.2019 г. - 19.03.2020 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 14, 95 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
09.07.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ **********, към същата дата.
Допълнително излага, че от изготвената в заповедното производство
справка от НБДН се установявана, че ответникът има настоящ адрес именно
на процесния обект на потребление, което е достатъчно основание да се
ангажира отговорността му към ищеца, доколкото за зачисляването на
адресна регистрация в определен имот е необходимо да се представят
съответните документи. Вън от горното, от справка от Служба по
2
вписванията по партидата на ответника е видно, че през периода 01.01.1991г.
– 14.09.2020г. не е налице сделка, по която прехвърлител да е ответника, а
приобредател да е Джейлян Кадир, каквито доводи са изложени в
депозираното по заповедното производство възражение по чл.414 ГПК.
Впоследствие ищецът признава, че на 07.10.2020 г. (след завеждането на
иска) е заплатена дължимата главница, а на 23.03.2021г. и дължимата лихва в
размер на 28,38 лв., като моли съда да съобрази извършеното плащане и му
присъди сторените разноски за заповедно и исково производство.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, но е депозирал възражение по заповедното производство, че
имота не се ползва от него и той не дължи претендираните суми. В съдебно
заседание, същият заявява, че имотът е бил негова собственост допреди десет
години, след което бил продаден на лицето Джейлян Кадир, който
понастоящем заплатил процесните задължения. Посочил, че сделки не са
изповядани в законна форма, а именно нотариален акт и нито едно от лицата
нямало документ за собственост на имота.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен
предявеният установителен иск, първоинстанционният съд е констатирал от
фактическа страна, че като получател на процесиите Фактури №
**********/19.12.2019 г., № **********/20.01.2020 г.; № **********/
19.02.2020 г. и № **********/19.03.2020 г. е посочен ответника (Б Б Ю / Б. А
М.). Същевременно в Справка за потребител през последните 12/24/36 м. от
03.07.2020 г. (л. 29) и Извлечение от фактури и плащания за периода към
09.09.2020 г. (л. 30), същите фактури са включени в потреблението на Ю Б Б.
Изтъкнал, че по делото се установява, че регистрираният адрес на ответника
съвпада с обекта на потребление, поради което ответникът принципно би
могъл да бъде приет като потребител на енергийни услуги. Същевременно
обаче същият възразява, че имотът в процесният периода се е ползвал от
друго лице и този факт се доказва от представените от самият ищец Справка
за потребител през последните 12/24/36 м. от 03.07.2020 г., Извлечение от
фактури и плащания за периода към 09.09.2020 г. и Извлечение от фактури и
плащания за периода към 18.03.2021 г. В тези документи процесиите
фактури и процесния обект с аб. № ********** са отразени като потребление
на трето лице - Ю Б Б. В този смисъл те удостоверяват, че потребител на
процесният обект е друго лице.
Това становище не се споделя от въззивния съд. Твърденията на
ответника, че от години не живее на адреса и друго лице е закупило имота, не
бяха подкрепени с доказателства. Липсват и доказателства, че ищцовата
страна е била поставена в известност за твърдените новонастъпили
обстоятелства. Констатираното несъответствие между процесиите издадени
фактури и справката за консумация и извлечението по фактури и плащания,
не може да аргументира извод, че потребител на процесния обект е друго
лице, тъй като от съдържанието им се установява, че последните са издадени
на един и същи кл. № - **********. Налага се извод, че надлежен длъжник по
вземанията в полза на ищцовото дружество се явява именно ответникът,
3
който на основание чл. 4, ал. 1 от ОУ е притежавал качеството потребител на
ел. енергия през процесния период.
Претендираното от страна на ищцовото дружество задължение е
погасено, поради което и задължението на ответника не съществува към
настоящия момент. Не са опровергани твърденията на ищеца, че извършените
плащания на претендираните главница и лихва е станало след образуване на
исковото производство. Поради това единственото основание, водещо до
извода за отхвърляне на иска е заплащането на процесиите задължения, но със
законоустановената последица от присъждане на „Енерго - Про Продажби“
АД на сторените разноски при и по повод образуване и водене на
заповедното и на установителното исково съдебни производства. Съдът
следва да следи по каква причина е отхвърлен искът, като ако е налице
плащане в хода на процеса следва да се приеме, че в този случай разноски се
присъждат по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Те са в размер на 285 лева, от
които 75 лв. за заповедното производство и 210 лева – разноски за двете
инстанции.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено с
корекция по отношение на отхвърлянето на исковете, поради извършено в
хода на процеса плащане, респ. да бъдат присъдени претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 01.17.2022г, постановено по гр.д.
№385/2020г. на РС- Тутракан, с което са отхвърлени исковете, предявени от
ищеца „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* за установяване
на вземането му срещу ответника Б. А. М., с ЕГН **********, предмет на
Заповед № 130/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 268/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Тутракан, поради извършено в хода на процеса плащане, на основание чл.235,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. М., с ЕГН ********** да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* следните суми: 75 лв. – разноски по ч. гр.
д. № 268/2020 г. по описа на РС – Тутракан; 210 лева – разноски за двете
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5