Решение по дело №119/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 92
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20204440200119
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Червен бряг, 20.07.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов AНД № 119 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

Образувано е по подадена жалба от И.П.Г., с ЕГН ********** ***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 1325 от 06.04.2020 г. на ***с което за нарушение на чл. 148, ал.12 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 270 от Закона за горите. Твърди, че деянието не е извършено от жалбоподателя. Оспорва констатациите, предмет на обжалваното НП и описани в АУАН № 1325/19.11.2019 г., като противоречащи на фактическата обстановка по случая. Навежда подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при реализиране на административно наказателната му отговорност, ограничаващи правато му на защита, гарантирано от Конституцията и закона. С оглед гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени  изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. И. *** от ПлАК, който от името на доверителя си, поддържа жалбата и моли съда да  постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Административно наказващият орган – *** редовно и своевременно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на жалбоподателя на 09.04.2020 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващия орган на 15.04.2020 г., видно от поставения печат с входящ номер на ***върху същата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните е, че ***е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за горите. ***Р.И.П. – ***и Х.В.Х. – свидетел по установяване на нарушението се установява следната фактическа обстановка:

На ***по земен път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия жалбоподателят в качеството си на шофьор управлявал моторно превозно средство товарен автомобил „Зил 157“ с ***натоварен със 7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, без товарния автомобил да е снабден с функциониращо GPS – устройство за позициониране и проследяване на движението му. Това било констатирано при съвместна проверка на екипи на РУ МВР – Червен бряг и служители на ***На жалбоподателя този ден били съставени 5 бр. АУАН за нарушения на Закона за горите. 4 бр. от тях му били връчени лично.

За така установеното обстоятелство горските служители съставили акт за административно нарушение по Закона за горите, в присъствие на жалбоподателя. Жалбоподателят не подписал акта, което обстоятелство било отразено по законовия ред с подписа на един свидетел, а именно свидетеля по установяване на нарушението.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 100 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – АУАН № 1325/19.11.2019 г. по регистъра на ***на горски служител в ТП ДГС град Плевен, НП № 1325/06.04.2020 г. на ***както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите Р.И.П. – ***и Х.В.Х. – свидетел по установяване на нарушението.

           Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните  правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на производството административно наказващия орган /АНО/ е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай от показанията на свидетелите Р.И.П. – ***и Х.В.Х. – ***разпитани в хода на съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи, върху които има тежест на доказване на обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в акта. Нещо повече, буди недоумение как на жалбоподателя същия ден и по същото време са му връчени 4 бр. АУАН, а единствено АУАН № 1325/19.11.2019 г. по регистъра на ***на горски служител в ТП ДГС град Плевен не е и същия е бил оформен като връчен „при отказ“, със ***по установяване на нарушението, въпреки наличието и на служители на РУ – Червен бряг на место-произшествието.

Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, следното:

Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката.

Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.

Ннастоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи също и, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с нарушеното право на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателя Г. е бил лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

            Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на атакуваното НП, което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

              Ето защо, според настоящия състав, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3, чл. 42, т.7 от ЗАНН и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния казус в съдебно заседание свидетелите Р.И.П. – ***и Х.В.Х. – свидетел на установяване на нарушението изрично заявиха, че при проверката са присъствали и ***станали свидетели на действията по самата проверка извършена на жалбоподателя. Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото, където е празно мястото за подпис на лице станало свидетел и удостоверяващо отказа на нарушителя да получи съставения АУАН.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ преди да издаде атакуваното наказателно постановление не е преценил всички събрани доказателства. АНО е длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и ако не е, както следва да се приеме и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя. Но последното не е сторено. Отделно, с нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН в негова тежест е вменено изрично и задължението, преди произнасянето си да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, което наказващия орган не е изпълнил, отново. Очевиден е пропускът за упражняване на това правомощие от наказващия орган, който най-малко е следвало да върне акта за връчване на препис от него. Като е пристъпил към издаване на НП, той е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това на нарушителя е наложено административно наказание, без да бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето на акта, да направи и писмени такива по реда на чл. 44 от ЗАНН и да представи доказателства в предвидения от закона срок, и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита.

При този изход на делото, според съда не е необходимо да се обсъжда по същество нарушението и се изследва извършването му, авторство и субективна страна, както и останалите доводи наведени в жалбата. Тези въпроси предпоставят редовен от формална страна акт, какъвто в случая липсва.

            Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.

            По разноските:

            Страните не претендират разноски, поради което и Съдът не дължи произнасяне по въпроса.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1325 от 06.04.2020 г. на ***с което на И.П.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 148, ал.12 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 270 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                       

                                                                      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: