Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………………
16.07.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 2148 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 517, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс.
Ищецът И.И.Н. твърди, че е кредитор на парично вземане
срещу съдружника в ответното дружество „К.И.Х.“ АД. За това парично вземане е
издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по гр. д. № 15944/2015 на СРС. За принудителното събиране на присъдените с
този изпълнителен лист в полза на ищеца суми е образувано изп. дело №
20167900401813 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие – СГС. Изпълнението е
насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е наложен запор
върху тях, вписан в Търговския регистър
към Агенция по вписванията по партидата на дружеството. Поддържа, че по
изпълнителното дело длъжникът не е изпълнил задължението си в законоустановения
срок от връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на
длъжника в ответното дружество, поради
което взискателят е овластен от съдебния
изпълнител с нарочно постановление от 10.10.2019 да поиска по съдебен ред
прекратяване на дружеството. Ето
защо ищецът поддържа, че има правото да
поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество. Претендира
направените по делото разноски, като иска ответникът да бъде осъден да заплати
дължимото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
Ответникът „Т.п.П.” ООД не
подава писмен отговор в срока по чл.
367, ал. 1 ГПК и не изразява становище по предявения иск в хода на
производството.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства и от
извършената справка по партидата на дружеството „Т.п.П.” ООД, ЕИК ******** в Търговския
регистър към Агенция по вписванията /ТР към АВ/, се установява,
че ищецът е кредитор на парично вземане срещу „К.И.Х.“ АД. За
принудителното събиране на присъдените в полза на ищеца суми с изпълнителни
листове от 20.04.2016 г. , издаден по гр. д. № 15944/2015 г. на СРС и от
16.05.2016 г., издаден по гр. дело № 15944/2015 г. на СРС е образувано изп.
дело № 20167900401813 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие – СГС. Взискател по това
изпълнително дело е ищецът, а длъжник е „К.И.Х.“ АД, който притежава дялово
участие в капитала на ответното дружеството от 33 дяла /1 дял е 1 лева/ на обща
стойност от 33 лева. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е
насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е наложен запор
върху тях, вписан в ТР към АВ по
партидата на дружеството на 06.11.2018 г. с вписване № 20181106091824. Предвид липсата на последвало удовлетворяване на вземанията, с постановление
от 10.10.2019 г. взискателят е изрично овластен
от съдебния изпълнител да поиска по съдебен ред прекратяване на
ответното дружество.
Съгласно решение № 347/04.05.2005 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.
д. № 631/2004 г. /дадените с това решение разрешения не са загубили актуалност
и при действието на чл. 517, ал. 3 от ГПК, тъй като тази разпоредба е
аналогична на чл. 398б, ал. 3 от ГПК /отм./, постановлението на съдебния изпълнител, с което е
овластен взискателят за предяви иска за прекратяване на дружеството съставлява не само процесуална предпоставка за
допустимостта му, но има и
доказателствено значение относно факта на връчване на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството и изтичане на предвидения законов тримесечен срок. Като
предхождащи самото овластяване, действията на съдебния изпълнител, свързани с изпълнение върху
дела на ограничено отговорния съдружник - длъжник в дружеството, не могат да бъдат преценявани в настоящото производство относно тяхната правилност. Ето защо и предвид липсата на оспорване на представеното
с исковата молба постановление на съдебния изпълнител от 10.10.2019 г. следва
да се приеме, че по делото се установява, че изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в ответното дружество е връчено на ответника
на 01.07.2019 г.
С оглед гореустановеното, Съдът приема, че предпоставките
за прекратяване на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК са
налице. Установи се, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по
изпълнително дело № 20167900401813 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие – СГС, по което
изпълнението е насочено върху дяловете
на длъжника „К.И.Х.“ АД,– ограничено отговорен съдружник в ответното дружество.
Наложен е запор върху тези дружествените дялове, който е вписан в ТР към АВ.
Има връчено от съдебния изпълнител на ответното дружество изявление от
взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и
нарочно постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване на
ищеца да предяви иск за прекратяване на
дружеството.
Ответникът, съобразно носената от него доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
ангажира никакви доказателтва, че е изплатил на взискателя припадащата се на
съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ или, че вземането, за принудителното
събиране на което е образувано изпълнителното дело, е погасено чрез плащане или
удовлетворено по някакъв друг начин. Съгласно
чл. 517, ал. 3, изр. 3 от ГПК искът се отхвърля единствено, ако се установи, че
на взискателя е изплатена припадащата се част на съдружника – дъжник част от
имуществото, която е определена, съобразно чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В случая
ответникът не доказа, а и не твърди да е извършил подобно плащане. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени.
Предвид изложеното Съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството на ищеца следва да се
присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 80 лева заплатена държавна такса. На ищеца се дължат и разноски
за адвокатско възнаграждение, но предвид обстоятелството, че с представения
договор за правна защита и процесуално представителство от 14.10.2019 г. е
уговорено такова при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, дължимото на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата
възнаграждение в размер на 150 лева следва да се присъди на адвоката.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, дружество с ограничена отговорност с
наименование „Т.п.П.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по
иска на И.И.Н.,
ЕГН
**********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА „Т.п.П.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на И.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Т.п.П.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. В. И. К., САК – с личен номер ********, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 150 /сто и
петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен
препис от него на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Съдия: