Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   195                                  21.07.2020г.                                        град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                                        наказателен състав

На шести юли                                                            през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                              Председател: Мартин Кючуков             

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 546 по описа за 2020 година

                        Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №509556-F532912/04.05.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС и на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС на „Гичеви МГ” ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно и неправилно. Били допуснати съществени процесуални нарушения. НП било немотивирано. От документите ставало ясно, че жалбоподателят имал сервизен договор за поддръжка на ЕКАФП валиден до 14.12.2019г. АНО счел, че считано от 15.12.2019г. ЕООД бил в нарушение на материалния закон. Липсата на сервизен договор не довело до неотчитане на приходи и ЕКАФП бил изправен и работел нормално. Имало едно формално нарушение, без да бил настъпил вредоносен резултат. Твърди се маловажен случай. Следвало да се приложи чл.28 ал.1 от ЗАНН. Било налице изобилие от предпоставки за оневиняване на търговеца.

Искат от съда да отмени НП.

Ответникът по жалбата – ЦУ на НАП оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно. Същото следвало да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2020г., около 14,02 часа, в търговски обект –павилион за пакетирани хранителни стоки, намиращ се в гр.Хасково, *********, стопанисван от „Гичеви МГ” ЕООД – гр.Хасково е била извършена проверка от св.Д.Д. – инспектор по приходите и св.В.С. – старши инспектор по приходите в НАП.

Двамата проверяващи установили, че в обекта има касов апарат модел „еXpert SX“ с ИН DY 488104 и ФП 36646077, регистриран в НАП, който бил в работен режим, подавал информация за всяка продажба и имал осъществена дистанционна връзка с НАП.

Проверяващите обаче установили, че за този ЕКАФП сервизният договор е изтекъл – на 14.12.2019г. Към момента на проверката е нямало сключен нов сервизен договор с регистрирана от БИМ сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответното ФУ.

При тази фактическа обстановка е бил съставен Протокол за извършена проверка бл.№0031291/03.01.2020г., в който е отразена цитираната констатация.

След това, на 04.01.2020г., в офис Хасково на НАП е бил съставен АУАН №F532912/04.01.2020г., в присъствие на управителя на дружеството и връчен лично.

Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се потвърждава от АУАН и от разпита на св.Д.Д. и св.В.С..

Де факто не е спорна и в жалбата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгл.чл.16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.

Договорът за сервизно обслужване се сключва за определен срок, след изтичането на който се сключва нов договор за сервизно обслужване. Смисълът е да се осигури непрекъсната техническа поддръжка на ФУ/ИАСУТД, за да може да работи непрекъснато и вярно да подава данни за продажбите на търговеца към НАП.

В случая договорът за сервизно обслужване е изтекъл на 14.12.2019г. и след това търговецът е нямал действащ договор за техническа поддръжка на ФУ. Нямало е сключен договор и към момента на проверката – 03.01.2020г.

На 15.12.2019г. ЕООД вече е било в нарушение.

Ето защо съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.16 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Действително се касае за едно формално нарушение.

За съставомерността му няма значение обстоятелството, че ФУ е било изправно, че е работело нормално, че е подавало информация до НАП за извършваните продажби от търговеца и че не са били причинени вреди на фиска.

При формалните нарушения защитата на обществените отношения е изтеглена напред. Достатъчно е осъществяването на изпълнителното им деяние и е налице съставомерно нарушение. Вреди като резултат не са нужни за да е налице довършено нарушение. И няма значение, че вреди на фиска не са били причинени в случая.

В този случай на формално нарушение според съда не може да има маловажен случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН, защото аргументите в тази насока се извличат главно от твърденията за липса на вредоносен резултат от изпълнителното деяние, а както бе посочено по-горе при формалните нарушения резултатът няма значение за обективната съставомерност. В противен случай съдът ще трябва да приема във всеки случай на формално нарушение маловажен случай само защото не са настъпили вреди. Дали са настъпили или не няма значение при този вид нарушения.

Вредите може да се обсъждат само на плоскостта на индивидуализацията на наказанието в такъв случай.

             Ето защо доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.

           По-насетне разпоредбата на чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т.2 - сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;

           В тази връзка разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи / както в конкретния случай/, се налагат санкциите по ал.1. – т.е. - глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

             На дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер. При установено нарушение това е най-благоприятния вариант. Няма как съда да наложи по-леко по размер или вид наказание.

             Ето защо съдът счете, че наказанието е правилно определено в вид и размер.

             Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено. 

             Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №509556-F532912/04.05.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.16 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС и на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС на „Гичеви МГ” ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                   Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.