Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15372 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 450600 от 13.07.2018г. по гр.д. № 34023 /2017г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 498093 от 01.10.2018г., Софийски
районен съд, 63 състав осъдил „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 6 468.90 лева -
незаплатен остатък от дължимо съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД застрахователно обезщетение за вреди от
противозаконно отнемане на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML350“, с
рег. № *******, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 22.05.2017г.
до изплащане на вземането, както и сумата 1 251.50 лв. - мораторна лихва
върху дължимата главница за периода 31.12.2016г. - 22.05.2017г., като отхвърлил
иска за главница за разликата над уважения размер от 6 468.90 лв. до
пълния му предявен размер от 13 960.65 лв., както и иска за мораторна
лихва - за разликата над уважения размер от 1 251.50 лв. до пълния му предявен
размер от 1 511.47 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 249.49 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част в размер на 50.10
лв. - юрисконсултско възнаграждение, и 175.35 лв. - разноски за експертиза.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „И.И.“
ЕООД, който го обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно първостепенният съд
кредитирал заключението на САТЕ, в което имало съществени противоречия. Вещото
лице приело, че стойността на застрахования автомобил към датата на противозаконното
му отнемане се равнява на 72 485 лв., като тази стойност била изчислена
посредством някаква формула с неясни резултати и измислена от вещото лице,
според твърденията му. Освен това като база за определяне на стойността на
автомобила вещото лице използвало данни само от интернет сайт mobile.bg, което компрометирало резултатите от цялото експертно заключение. Не без
значение било и че в описанието на автомобила в експертното заключение не
присъствали голяма част от екстрите, с които колата била оборудвана към момента
на кражбата. В исковата молба бил представен подробен списък на екстрите, от
което следвало, че автомобилът не е базов модел, поради което и цената му била
неминуемо по-висока от тази на базовия модел. Поради това неправилно районният
съд кредитирал заключението и основал решението си на него. Освен това
застрахователният договор бил сключен на 12.08.2016г. и влязъл в сила на
22.08.2016г., като застрахователната сума била определена на 80 000 лв.
Застрахователното събитие настъпило на 24.08.2016г., като не ставало ясно защо,
след като самият застраховател няколко дни преди застрахователното събитие
определил стойност на автомобила от 80 000 лв., застрахователното
обезщетение е определено на 72 485 лв. Не можело да се приеме, че за
период от един ден от влизане в сила на договора до отнемането на автомобила стойността
му е намаляла с близо 7 500 лв. Поради това моли съда да отмени решението
в атакуваните части и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмена защита от 18.10.2019г.
Въззиваемата страна „З.Б.В.И.Г.“
АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното прозводство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове - с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за
сумата 13 960.65 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен с полица
№ 4704160800001937/12.08.2016г., за настъпило на 23/24.08.2016г. застрахователно
събитие - противозаконно отнемане на застрахования автомобил марка „Мерцедес“,
модел „ML350“, с рег. № *******, и с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от общо 1 511.47 лв., от които 955.81 лв. – лихва за забава
върху главница от 66 016.10 лв. за периода 31.12.2016г. – 22.02.2017г., и
555.66 лв. – лихва за забава върху главница от 13 960.65 лв. за периода
31.12.2016г. – 22.05.2017г. Претендирана е и законната лихва върху главницата
от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Ищецът твърди,
че с договор за цесия, сключен на 04.04.2017г.,
застрахованият „Лизинг финанс“ АД му прехвърлил вземанията си срещу
застрахователя за остатъка от дължимото обезщетение и за лихвите върху
неплатената в срока по чл. 108 КЗ главница.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е цесията да му е
надлежно съобщена, като е твърдял, че платеното на застрахования „Лизинг
финанс“ АД застрахователно обезщетение в размер на 66 016.10 лв., формирано
след прихващане от определеното обезщетение /от 67 669 лв./ на дължимата
застрахователна премия в размер на 1 652.90 лв., репарира в пълна степен
претърпяната от застрахования лизингодател, респ. неговия правоприемник, вреда.
С отговора заявява, че оспорва процесният автомобил да е бил снабден с
допълнителни екстри и твърди, че се касае за стандартни екстри, които са част
от линия на оборудване. Искал е от съда да отхвърли предявените искове. В
открито съдебно заседание на 13.04.2018г. в първата инстанция процесуалният
представител на ответника заявява, че не оспорва техническите характеристики,
описани в исковата молба, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено като
безспорно обстоятелството, че процесният автомобил е бил с техническите
характеристики, описани на л. 6 и 7 от исковата молба.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.
по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, е валидно, и
допустимо – в обжалваните отхвърлителни части. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а като краен резултат го
намира за правилно. В осъдителните части, предвид извода за валидност на
решението, като необжалвано същото е влязло в сила.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера
в обема, в който цедентът го е притежавал – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Поради това по
делото следва да се установи обема на правата, които е имал застрахованият
лизингодател по договора за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключен с
ответното застрахователно дружество – за главница и за лихви за забава.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение
на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера
на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая наличието на предпоставките по т. 1 – 3 не е спорно между страните,
както и не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договора за
имуществена застраховка, на 20.02.2017г. ответното дружество е заплатило на
застрахования лизингодател обезщетение за настъпилия застрахователен риск
„противозаконно отнемане на застрахованото МПС“ обезщетение в размер на
66 016.10 лв., след като от определеното обезщетение в размер на
67 669 лв. са прихванати неплатените вноски по разсрочената
застрахователна премия. Спорен по делото е само въпросът относно размера на
дължимото обезщетение, което, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност/.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, изготвено
от вещо лице Й.Й., действителната стойност /средната
пазарна цена/ на застрахования автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 72 485 лв. За да достигне до този извод,
вещото лице е направило справка в интернет сайтове за употребявани автомобили
/с година на производство като процесния – 2012г./ на територията на България
към датата на изготвяне на заключението /при изслушване на заключението
уточнява, че е ползвало информация от сайта mobile.bg/, като офертите е дало в табличен вид, с осреднена стойност 62 500
лв. Средната пазарна цена към
правнорелевантния момент вещото лице е изчислило по посочена в заключението
математическа формула, при приет 10 % годишен процент овехтяване и съобразяване
брой години, месеци и дни в експлоатация. При изслушване на заключението вещото лице е обяснило още, че
описаните в заключението МПС са със същото оборудване като това на процесния
автомобил и се доближават до неговите технически характеристики. Всички екстри,
с които разполага автомобилът и посочени в заключението, вещото лице е разчело
от номера на рамата, които екстри са конкретно за процесния автомобил и това е
оборудването му.
Заключението е оспорено от ищеца и при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК във
въззивното производство е допуснато изслушване на повторна САТЕ със същата
задача. В приетото в настоящата инстанция заключение вещото лице С.С. е дало три варианта за определяне стойността на МПС: 1.
в размер на 80 000 лв., съобразно оценката за застрахователя при сключване
на договора; 2. в размер на 78 755 лв. – изчислена по реда на Приложение №
2 към чл. 15 от Наредба № 49/2014г., при приета цена на автомобила в ново
състояние с включения пакет екстри от 149 057.72 лв., като при изслушване
на заключението вещото лице обяснява, че цената на автомобила в ново състояние
му била посочена от „Силвър стар“ – официалният вносител за марката „Мерцедес“,
автомобил на тази цена бил реално продаден в Русе /без да сочи кога е извършена
продажбата/; 3. В размер на 75 550 лв.
– въз основа на оферти във вестник mobile.bg, бр. 30 до 37 от юли до септември 2016г., като към тази сума следвало да
се прибавят допълнителни такси и разходи в размер на 1 500 лв., или
стойността е 77 050 лв. Вещото лице е посочило в забележка, че в
посочените оферти не са включени всички екстри от оборудването на предлаганите
МПС, но при включване и на обявите, действителната пазарна стойност на
процесното МПС възлизала на 78 200 лв. Въз основа на изложеното, вещото лице
е приело за действителна стойност на процесното МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие 78 755 лв.
Заключението е оспорено от въззиваемата страна като необосновано и
противоречащо на представените от нея писмени доказателства в първата инстанция
– извлечение от интернет сайта mobile.bg с оферти на
автомобили от марката и модела на процесния, с описани екстри, сходни с този на
процесния, относими за периода от април до декември 2016г.
Въззивният съд намира изслушаното в настоящото производство повторно
заключение на САТЕ за необосновано, поради което същото не следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е дало различни варианти на действителна стойност на
процесния автомобил, първият от които – в размер на застрахователната сума, не
може да бъде възприет, доколкото тази сума не винаги съвпада с действителната
стойност на застрахованото имущество – възможно е да е налице както
надзастраховане, така и подзастраховане на имуществото, което обаче не е
основание за плащане на обезщетение над действителната стойност на вредата. За
необосновано съдът намира и заключението във втория му вариант, изчислен по
реда на Приложението към Наредба № 49/2014г., сумата по който вещото лице като
краен резултат е посочило и като действителна стойност на автомобила към
правнорелевантния момент, без да обоснове защо именно този размер е приело за
действителен. Този размер вещото лице е основало на приета цена в ново
състояние на автомобила от 149 057.72 лв., въз основа на реална продажба в
гр. Русе по сведение на официалния вносител, без обаче да посочи кога е
извършена въпросната продажба. Следва да се отчете и че самият ищец твърди
продажната цена на процесния автомобил в ново състояние да е била
124 414.81 лв., което също не е съобразено от вещото лице. Вариант три от
повторното заключение всъщност съдържа в себе си няколко подварианта, като
вещото лице не е посочило какви други такси и разходи от 1 500 лв. е
включило към размера от 75 550 лв., нито е посочило как, след като в ползваните
от него обяви не са били посочени всички екстри, е определило и размера от
78 200 лв.
Ето защо въззивният съд намира, че следва да се кредитира първоначалното
заключение на САТЕ, вещото лице по което, макар да е използвало математическа
формула за определяне на средната пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, е дало оценка, приближаваща се до средната пазарна
цена съгласно приетата по делото извадка от сайта mobile.bg с оферти на автомобили от марката и модела на процесния, с описани екстри,
сходни с тези на процесния и относими за период, близък до настъпване на
застрахователното събитие.
С оглед изложеното, и отчитайки извършеното от застрахователя плащане в
размер на 66 016.10 лв., правилно районният съд е уважил предявените
искове до размер от 6 468.90 лв. – главница, и 1 251.50 лв. – лихви
за забава, и е отхвърлил исковете за разликите до пълните им предявени размери.
Доводите в жалбата, че застрахователното обезщетение следвало да бъде равно на
застрахователната сума от 80 000 лв. са неоснователни. По делото не е
доказано от ищеца, чиято е тежестта за това, действителната стойност на
автомобила към правнорелевантния момент да е възлизала на тази сума, поради
което следва да се приеме, че е било налице надзастраховане, в който случай
застрахователят дължи действителната стойност на вредата – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните
отхвърлителни части. Това обосновава и извод за присъждане на разноски в
посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената
от упълномощения от въззиваемия юрисконсулт дейност в настоящото производство,
съдът определя размер на възнаграждението от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450600 от
13.07.2018г. по гр.д. № 34023 /2017г. на Софийски районен съд, 63 състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 498093 от 01.10.2018г., в обжалваните части, с които са
отхвърлени предявените от „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******,
срещу „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за разликата над 6 468.90 лв. до пълния
предявен размер от 13 960.65 лв., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
вр. чл. 99 ЗЗД за разликата над 1 251.50 лв. до пълния предявен размер от
1 511.47 лв., вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „З.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.