Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на втори февруари, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10378 по
описа на състава за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД поддържа
твърдение, че по подадено от него Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в
хода на ч. гр.д. № 49411/2012г. съгласно
описа на 63 състав при СРС, срещу ответницата била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.11.2012г. По силата на споменатата заповед за изпълнение,
на длъжника, който е ответницата в настоящия процес, било разпоредено да заплати
на ищеца сумата 303 315, 16 евро, заедно със законната лихва, считано от
19.10.2012г. до деня на окончателното плащане,
договорна лихва в размер на 31038, 03 евро, за периода от 08.06.2011г.
до 18.10.2012г., наказателна (санкционираща) лихва в размер на 31409, 82 евро,
за периода от 08.09.2011г. до 18.10.2012г. Обстоятелството, че длъжника (ответницата
в настоящия процес) подала надлежно възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, породило за ищеца правен интерес да предяви иск за установяване на
своето вземане. При изложените фактически твърдения ищецът претендира да бъде
установено съществуването на неговите вземания срещу ответницата – в
основанията и размерите, които са посочени в издадената Заповед за изпълнение
от 10.11.2012г. При очакваното от него уважаване
на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата - М.Х.Д. оспорва
предявените срещу нея претенции на ищеца, като навежда доводи за тяхната
неоснователност. Чрез своя процесуален представител (с пълномощно на л.59 от
делото) и съдебен адресат (адрес на чл.110 от делото) – адв. Ч.Д., ответницата
оспорва твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост на вземането,
произтичащо от процесното кредитно правоотношение. Поддържа, че ищецът
пропуснал да упражни надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем, като отправи едностранно изрично писмено волеизявление до ответницата,
което да достигне до нея. Книжата, съдържащи изявление за предсрочна
изискуемост на задължението, в действителност изобщо не били достигнали до своя
адресат - нито били връчени, нито изобщо било изпратено известие къде и кога
ответницата „да ги потърси“. А доколкото правото да се предизвика предсрочна
изискуемост на кредита не било упражнено надлежно преди подаването на
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение – съгласно указанията
в т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС – предявеният иск за
установяване на вземането, за което била издадена заповед за изпълнение,
следвало да бъде отхвърлен. По изложените съображения, ответницата моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира да й бъдат присъдени направените
съдебни и деловодни разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят и от
събраните по делото доказателства се
установява, че по заявление от 19.10.2012г.,
пред Софийския районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №
49411/2012г. съгласно описа на 63 състав при СРС. Въз основа на споменатото
заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 10.11.2012г. и изпълнителен лист (с отбелязване,
че е издаден на 11.11.2012г.)
Съдържанието на самата заповед
сочи, че е издадена за сумата от 303 315, 16 евро, заедно със законната
лихва, считано от 19.10.2012г. до деня на окончателното плащане, договорна лихва в размер на 31038, 03 евро,
за периода от 08.06.2011г. до 18.10.2012г., наказателна (санкционираща) лихва в
размер на 31409, 82 евро, за периода от 08.09.2011г. до 18.10.2012г., както и
за сумата на разноските в заповедното производство, представляващи 14 332
лева държавна такса и 7 616 лева възнаграждение за процесуален представител
(юрисконсулт).
Заповедта за изпълнение
е била издадена въз основа на представения със заявлението документ по чл. 417,
т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката - заявител.
Съдържанието на приетия
като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007г.
установява, че е сключен между „Б.Д.”
ЕАД и М.Х.Д., за да уреди възникналото помежду им кредитно правоотношение, в
което ищецът е кредитор, а ответницата е кредитополучател. Правата и
задълженията на страните са описани в съдържанието на цитирания договор, вкл.
задължението им спазват правата и задълженията, произтичащи от Общите условия
на договора, с които кредитополучателят бил запознат, както и да заплаща лихви,
такси и комисионни, чиито вид и размер е определен в Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните на „Б.Д.” ЕАД.
Като доказателство по
делото е прието писмо с вх. № 119-4648/29.07.2011г., адресирано от ответницата М.Х.Д.
до ищеца „Б.Д.” ЕАД, което съдържа изявление- предложение за разсрочване на
кредитното задължение.
Като доказателство по
делото е прието (на стр. 131 от делото) Писмо с изх. № 2096/17.08.2012г.,
адресирано до ответницата М.Х.Д. и подписано от длъжностно лице „инспектор
проблемни кредити“ при ищеца „Б.Д.” ЕАД. Съдържанието на писмото сочи, че е
изпратено с оглед уреждане на отношенията между адресата и банката, по повод
изпълнението на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007г. В писмото се съдържа „припомняне, че кредитът е предсрочно изискуем“, изрично изявление-
покана за изпълнение на просрочени задължения и текущо начислената лихва, в 10
дневен срок, както и изрично предупреждение, че при неизпълнение на това
задължение, банката ще пристъпи към принудително изпълнение.
Като доказателство по
делото са приети (стр. 129-131 от делото) пощенски плик, бланка по типов
образец Известие- обратна разписка на пощенския оператор „Български пощи“ ЕАД,
както и разписка, съдържаща знаково отбелязване (маркирано с „х“ поле),
предназначено да посочи че, „пратката не
е потърсена от получателя“ .
В открито съдебно
заседание, проведено на 30.06.2016г. съдът извърши констатация, установяваща
съответствието от формална външна страна на споменатите по- горе документи
(приложени на стр. 129-131 от делото) и по искане на процесуалния представител
на ищеца констатира, че от външна страна няма следи за отваряне на запечатания
пощенски плик с пощенско клеймо.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, обосновава
следните изводи:
·
Размерът на отпуснатия от „Б.Д.” ЕАД и усвоен от ответницата
кредит е в размер на 324 000 лева.
·
Движението на суми по банковата сметка която е изрично
посочена от договора като предназначена за обслужване на кредита мотивира
вещото лице да приеме, че след сключването на договора т.е. през периода от 08.02.2008г.
до 23.11.2011г. – кредитът на М.Х.Д. е погасен с 40 броя месечни вноски за
главница и лихва по погасителен план, а кредитната сметка на „Б.Д.” ЕАД е
заверена общо със сумата от 102504, 35 евро. От тях погасената главница е в размер на 24 247, 42 евро, а погасената лихва е в размер на 78 256,
93 евро.
·
Редовното погасяване на задълженията по кредита – за главница и за лихви
с настъпил падеж е било преустановено от длъжницата на 08.06.2011г. Последното плащане – за част от дължимата сума на
главницата е осъществено на 09.08.2011г. и с него е покрита част от дължимата
вноска за главница за периода на месец юни същата година и част от дължимата
главница.
·
Според установените при проверка на вещото лице
счетоводни данни от „Б.Д.” ЕАД - считано от 12.09.2011г. процесният кредит е
отнесен в просрочие и квалифициран като предсрочно изискуем, съгласно т.19.4 от
договора. На тази дата е начислена такса „предсрочна изискуемост“ и цялата сума
по кредита е отнесена в просрочие.
·
Към датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2012г. дължимите от ищеца суми
по кредита, ако той бъде квалифициран правно като предсрочно изискуем, биха
възлизали общо на 366 392,06 евро, от които: сумата от 303 315, 16 евро - представляваща
главница (вкл. сумата от 12 882, 50 евро, явяваща се към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.10.2012г. сума на редовна падежирала главница);
задължение за лихви върху редовна главница в размер на сумата от 31038, 03
евро, начислена за периода от 08.11.2011г. до 18.10.2012г., задължение за
санкционираща лихва в размер от 31 409, 82 евро, начислена за периода от
08.11.2011г. до 18.10.2012г. и премия за имуществена застраховка върху имота,
който е предоставен за обезпечение на кредита в размер на 629, 05 евро.
·
За периода от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.10.2012г. до
приключване на устните състезания не е извършено погасително плащане на някое
от кредитните задължения по договора за кредит между ищеца и ответницата.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Самият ищец релевира
като източник на заявените вземания посоченото в исковата молба кредитно
правоотношение, което е възникнало между него и ответницата, въз основа на
Договор за ипотечен банков кредит от 20.12.2007г. А доколкото ответницата не
оспорва това твърдение – то основателността на предявената искова претенция очевидно
е предпоставена от установяване правното действие на процесния Договор за
банков кредит от 20.12.2007г., на които
ищецът основава правата си.
Процесния Договор за
банков кредит от 20.12.2007г. е породил валидно кредитно правоотношение между
ищеца и ответницата, а то е регулирано от погасителен план. В кредитното
правоотношение, погасителният план има съществено правно значение, защото определя
срока за изпълнение на задължението
за връщане на отпуснатата на кредит парична сума и размера на отделните вноски т.е. кредиторът не би могъл да
претендира от длъжника връщане на вноските с ненастъпил падеж, освен в случаите на предсрочна изискуемост
на кредита.
Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е
просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което основано на представения в
заповедното производство документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банката (виж т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС), то съдът ще трябва да установи, дали споменатото
вземане съществува така, както и било заявено към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. към 19.10.2012г.
Извлечението от счетоводните книги
на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, което е било представено като документ по чл. 417, т.2
от ГПК пред заповедния съд, установява размера на заявеното вземане, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката - да направи кредита предсрочно
изискуем.
Съобразявайки
задължителните указания в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС,
настоящият състав на съда ще трябва да приеме следното:
Постигнатата в т.19 от договора за
кредит предварителна
уговорка, според
която при забава на длъжника в
продължение на повече от 90 дни - кредитът става предсрочно изискуем - без
в този
случай кредитора да е длъжен да уведомява длъжника - не поражда действие, тъй като преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - банката не е направила изрично
воляизявление, което
да е достигнало до длъжника – кредитополучател (ответницата) и чрез
което да обяви
кредита за предсрочно изискуем (виж мотивите на т. 18
от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Съдът категорично не
споделя твърдението на ищеца, че изпратената от ищеца и адресираната до
ответницата, невръчена и „непотърсена“
пощенска пратка, осъществява надлежно упражняване на правото на кредитора, да
превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо. При това, следвайки
споменатите вече указания на ВКС на РБ, които са съобразени и с класическата
правна доктрина – правото да се превърне кредита в предсрочно изискуем изисква
да бъде отправено едностранно волеизявление на кредитора, което трябва
фактически да достигне до знанието на своя адресат т.е. до длъжника
(кредитополучател), за да може да бъде възприето от него.
В конкретния случай,
неустановено длъжностно лице при пощенския оператор „Български пощи“ ЕАД е
посочило с графична марка („Х“) факта, че изявлението за предсрочна изискуемост
било „непотърсено“ от адресата, но нито законът, нито договора между страните по
кредитното правоотношение задължава длъжника да „търси“ адресирани до него
пощенски пратки. В случая няма правно значение какви са вътрешните правила на
избрания от кредитора пощенски оператор, защото те не обвързват адресата на
пратката. При това, за целите на съдебното дирене не бе установено нито къде, нито
по какъв начин, нито в какъв период се е очаквало адресатът на изявлението (ответницата
в настоящия процес), да „потърси“ формално адресираната до административен
адрес пощенска пратка, а също така не се установява и кога, от кого и по какъв
начин тя е била уведомена за възможността „да търси“ тази пратка.
На второ място, следва
да се има предвид, че писменото изявление, за което се твърди да изразява
волята на кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост няма такава
смислова насоченост (напротив, в него се твърди че кредитът вече е с настъпила
предсрочна изискуемост). Писменото изявление е подписано от лице с неустановена
представителна власт по отношение на банката – кредитор и що се отнася до
упражняването на нейното (на банката) право да превръща кредитното задължение в
предсрочно изискуемо.
Понеже в конкретния случай, фактите, които са относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, очевидно не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (виж мотивите на т. 18
от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС) – следвайки задължителните
указания на ВКС на РБ - настоящият състав на съда приема, че посочените от ищеца парични задължения не са с настъпила предсрочна изискуемост, както се твърди в предявеното/ заявеното пред
заповедния съд/
основание по чл.
417, т.2 от ГПК.
В същата насока, следвайки задължителните указания, към съдилищата, които са дадени в задължителната практика на ВКС на
РБ - Решение № 123 от
09.11.2015 г. по т.д.
№ 2561/2014г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС , настоящият състав на съда приема,
че когато
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно
обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводни книги.
По тези съображения,
предявения пред настоящия съд специален установителен иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, но само в частта по отношение
заявените вземания, чиято изискуемост не е настъпила към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. към 19.10.2012г. При
изложения по- горе извод, основавайки се на заключението на изслушаната
съдебно- икономическа експертиза, настоящият състав на съда приема, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение т.е. към 19.10.2012г. - вземанията с
настъпила (редовна, но не и предсрочна) изискуемост на ищеца „Б.Д.” ЕАД към
ответницата по иска М.Х.Д. възлизат както следва на:
1/сумата от 12 882, 50
евро, явяваща се общ размер на редовна (падежирала) главница към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.10.2012г.,
2/сумата от 31038, 03
евро, представляваща начислена за периода от 08.11.2011г. до 18.10.2012г. непогасена договорна лихва върху дължимата за
този период редовна главница и
3/сумата от 31 409,
82 евро, представляваща непогасен размер на санкционираща лихва, начислена върху
дължимата за периода от 08.11.2011г. до 18.10.2012г. и непогасена падежирала главница.
В заключение,
специалният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде
уважен за посочените по- горе суми и в посочените по- горе размери на сумите, които са с настъпил падеж
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са
включени в представеното извлечение от счетоводни книги, а за разликата над тези суми –
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Впрочем, в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
поради което издадената
Заповед за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване поради отхвърлянето на иска за една част от
заявеното вземане.
По претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора,
претенцията на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да уважена, но само отчасти. Що се отнася до разноските за процесуално
представителство от юрисконсулт, следва да се отчита новата (действаща към
момента на приключване на устните състезания в настоящата инстанция) разпоредба
на чл. 78, ал.8 вр. с ал. 3 от ГПК, която поставя максимален предел на
разноските за процесуално представителство - до размер на сумата от 450 лева. В
този смисъл, общата сума на разноските, на чиято база следва да бъде извършено
изчислението съобразно представяния списък на разноските, възлиза на 15137
лева.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответницата е легитимирана да получи от ищеца направените в хода на
настоящия процес съдебни разноски, а съдът бе надлежно и своевременно сезиран с
такова искане, както и с насрещно възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение, които са били заплатени на ищеца. Като обсъди
внимателно извършените процесуални действия, съдът намира възражението за
основателно и счита, че разноските за платеното от ответницата възнаграждение
за процесуално представителство следва да бъдат редуцирани като прекомерни и на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК с една трета - до общ размер на сумата от 14 467, 12
лева. Спрямо тази редуцирана сума, следва да бъде извършено изчислението на
дължимите от ищеца на ответницата съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Като взе предвид
задължението си, да се произнесе по направените разноски вкл. и в заповедното
производство, което се е развило пред районния съд, след направените
изчисления, съдът приема, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - общо
сумата от 3 178, 80 лева.
Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - общо сумата от 11 429 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл.422 от ГПК, съществуването на вземане в полза
на кредитора/ заявителя „Б.Д.”
ЕАД с ЕИК ********и адрес на управление ***,
срещу длъжника М.Х.Д. с ЕГН **********
и със съдебен адресат - адв. Ч.Д.,***, за сумата от 12
882, 50 евро (дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и две евро и петдесет
евроцента), представляваща редовна (падежирала) главница, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.10.2012г. и за
законната лихва върху споменатата сума, считано от 19.10.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на 10.11.2012г., в хода на ч. гр.д. № 49411/2012г. съгласно описа на 63 състав при СРС, като
отхвърля предявения иск в частта до
пълния заявен размер от 303 315, 16 евро, заедно със законната лихва
за тази отхвърлена част, считано от 19.10.2012г. до деня на окончателното
плащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл.422 от ГПК, съществуването на вземане в полза
на кредитора/ заявителя „Б.Д.”
ЕАД с ЕИК ********срещу длъжника М.Х.Д. с ЕГН ********** за сумата от 31038, 03 евро (тридесет и една хиляди
нула тридесет и осем евро и 3 евроцента), представляваща начислена за периода
от 08.11.2011г. до 18.10.2012г. непогасена договорна лихва върху дължимата за
този период редовна главница, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на 10.11.2012г., в хода на ч. гр.д. № 49411/2012г. съгласно описа на 63 състав при СРС.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО при условията на
чл.422 от ГПК, съществуването на вземане в полза
на кредитора/ заявителя „Б.Д.”
ЕАД с ЕИК ********срещу длъжника М.Х.Д. с ЕГН ********** за сумата от 31409, 82 евро (тридесет и една хиляди
четиристотин и девет евро и 82 евроцента), представляваща начислена за периода
от 08.11.2011г. до 18.10.2012г. непогасена санкционираща лихва върху дължимата
за този период редовна главница, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на 10.11.2012г., в хода на ч. гр.д. № 49411/2012г. съгласно описа на 63 състав при СРС.
ОСЪЖДА М.Х.Д. с ЕГН **********, да заплати на „Б.Д.”
ЕАД с ЕИК ********- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 3 178, 80 лева (три
хиляди сто седемдесет и осем лева и осемдесет ст.), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски граД.и съд.
ОСЪЖДА „Б.ДСК” ЕАД
с ЕИК ********да заплати на М.Х.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК -
сумата от 11 429 лева (единадесет хиляди четиристотин двадесет и девет
лева), представляваща направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: