№ 134
гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500325 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. № 283/2020 година на Окръжен
съд Русе Я. П. П. е осъден да заплати на Х. Д. Д. сумите: 33 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди; 48 126 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 1.09.2019 година до окончателното изплащане на същото.
С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалите им части като
неоснователни и поради уважено възражение за прихващане.
Със същото решение Я. П. П. е осъден да заплати на Х. Д. Д. сумата 5 635.71 лева
– разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С. – пълномощник на
Я. П. П., против Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. № 283/2020 година на
Окръжен съд Русе в частите, с които са уважени предявените искове, присъдени са разноски.
Във въззивната жалба се изтъква, че според Я. П. П. решението в обжалваните части е
необосновано и постановено в нарушение на закона – предявените искове не са доказани по
1
основание и размер.
Направено е искане да се отмени Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. №
283/2020 година на Окръжен съд Русе в посочените части, в полза на Я. П. П. да се присъдят
направените разноски или алтернативно решението на първостепенния съд да се измени,
като се намалят присъдените обезщетения до размера на претърпените и доказани вреди, в
полза на жалбоподателя да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
След регламентирания от закона срок за обжалване е депозирано допълнение към
въззивната жалба от Я. П. П., което е недопустимо и не подлежи на разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат С.М. – пълномощник на
Х. Д. Д., оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 283/2020 година на Окръжен съд Русе
(първоначално гр. д. № 6697/2019 година на Районен съд Русе) е образувано въз основа на
предявени от адвокат С.М. – пълномощник на Х. Д. Д., против Я. П. П. искове с посочено
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че Х. Д.
Д. е управител на „Ис комерс“ ЕООД, което притежава складова база в гр. Русе, бул.
„Тутракан“, местност „Сръбчето“. Я. П. П. работел в дружеството като шофьор на цистерна.
На 1.09.2019 година Х. Д. Д., Е. М. Д. и Я. П. П. се намирали на територията на базата на
дружеството. По неизвестна на ищеца причина Я. П. П. започнал да се държи силно
агресивно, нападнал словесно, а впоследствие и с удари Е. М. Д.. Х. Д. Д. се опитал да
предотврати ескалиране на конфликта и след намесата му изглеждало, че нещата са
нормализирани. Около 16.00 часа в базата с автомобила си пристигнали М. Д. със своята
съпруга, за да върнат на Х. Д. Д. хладилна чанта. Х. Д. Д. се намирал до автомобила на М.
Д., когато Я. П. П. се приближил към него и го ударил внезапно с крак в областта на дясното
рамо, вследствие на което ищецът паднал на земята. Х. Д. Д. се изправил с помощта на Е. М.
Д., но Я. П. П. се приближил и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на зъбите. Х. Д. Д.
паднал по гръб, ударил си главата в бетонен под, устата и лицето му се покрили с кръв.
Докато се намирал на земята Я. П. П. отново се опитал да го удари с крак в главата, но е
възпрян от Е. М. Д. и М. Д.. Х. Д. Д. нямал ясен спомен за случилото се. Подаден е сигнал
на телефон 112 и на място пристигнал полицейски патрул. Описани са подробно нанесените
телесни увреждания на Х. Д. Д., претърпените от него болки и страдания; имуществените
вреди, които са му причинени.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 45 от
2
Закона за задълженията и договорите да осъди Я. П. П. да заплати на Х. Д. Д. сумите: 10 000
лева – обезщетение за имуществени вреди (част от претенция в общ размер на 70 000 лева),
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 1.09.2019 година, до окончателното
изплащане на сумата; 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (част от
претенция в общ размер на 50 000 лева), ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 1.09.2019 година, до окончателното изплащане на сумата; в полза на ищеца да се присъдят
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Я. П.
П., с който отрича да е причинил на Х. Д. Д. твърдените увреждания, алтернативно се
позовава на осъществени действия при самозащита; прави възражение за съпричиняване от
страна на Х. Д. Д.; при условията на евентуалност навежда възражение за прихващане със
сумата 5 000 лева – болки и страдания, претърпени от него вследствие нанесено му от Х. Д.
Д. телесно увреждане извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК; оспорва претенцията за
имуществени вреди, представляващи разликата между получавано от Х. Д. Д. трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност.
С протоколно Определение от 5.03.2020 година по гр. д. № 6697/2019 година на
Районен съд Русе е допуснато увеличение на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди със сумата 40 000 лева – същата да се счита предявена за 50 000 лева.
С протоколно Определение от 17.12.2020 година по гр. д. № 283/2020 година на
Окръжен съд Русе е допуснато увеличение на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди със сумата 40 000 лева (да се счита предявен за 50 000 лева), на
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди със сумата 30 000 лева (да
се счита предявена за 80 000 лева – неполучени възнаграждения за периода месец септември
– месец декември 2019 година).
В съдебно заседание пред първостепенния съд адвокат Д.С. – пълномощник на Я.
П. П., оспорва предявените искове по основание и размер.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. № 283/2020 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното
искане, съдът смята, че предявените искове са с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Съставът на Окръжен съд Русе е приел за установени въз основа на показанията
на свидетелите Е. М. и М. Д., очевидци на конфликта между страните, прераснал във
физическа разправа, противоправността на поведението на Я. П. П., връзката между
неговото виновно поведение и настъпилите за Х. Д. Д. вреди. Показанията на посочените
3
свидетели са кредитирани като обективни, логични, непротиворечиви, касаещи
обстоятелства, които свидетелите са възприели непосредствено. За телесните увреждания на
Х. Д. Д., Я. П. П. са представени съдебно-медицински документи, издадени след извършени
прегледи и освидетелстване на лицата. Направено е заключение, че физическата разправа е
предизвикана от Я. П. П., който първи нападнал Х. Д. Д., нанесъл му побой, вследствие на
който изкълчил дясната му раменна става и причинил тежки увреждания на дванадесет зъба.
При сблъсъка Х. Д. Д. ухапал дясната предмишница на Я. П. П., отворила се рана и
настъпило сериозно кръвотечение. Съдът е формирал извод за неоснователност на
възражението на Я. П. П. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х. Д. Д. –
физическият сблъсък, при който са настъпили уврежданията и за двете страни, е иницииран
изцяло от Я. П. П.. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
35 000 лева в съответствие с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите са съобразени
болките и страданията, изживени от Х. Д. Д. по време на побоя, тези, свързани с травмата и
манипулациите при лечението на луксацията на раменната става и зъбите; дългият период
на мъчителни манипулации и лекуване; обстоятелството, че Х. Д. Д. трябва през целия си
живот да спазва определени изисквания за хигиена при храненето, хигиена на устната
кухина; проведеното ортопедично лечение на зъбите, при което е възстановена зъбната дъга,
възобновени са дъвкателната функция и говора (няма фъфлене), естетичният вид, но по
начин, несравним с анатомично нормалните зъби; трайните негативни последици за Х. Д. Д.
– понижено самочувствие, притеснение при социални контакти; обстоятелствата, при които
е извършено увреждането; естеството на причинените телесни увреждания; интензивността
на страданията в първите седмици; невъзможността на Х. Д. Д. да е полезен в работата на
своята фирма, да общува нормално. Претенцията за обезщетение на имуществени вреди,
представляващо разликата между реализираното трудово възнаграждение до инцидента и
получаваното обезщетение за времето от 1.09.2019 година до 1.12.2019 година, е счетена за
основателна и доказана до размер на 47 166 лева. Присъдени са и 960 лева, заплатени за
проведено кореново лечение, изграждане на зъби и керамични корони. Определено е
обезщетение в размер на 2 000 лева за причиненото от Х. Д. Д. на Я. П. П. увреждане при
физическия сблъсък – силно кръвотечение в резултат на ухапване, уважено е възражението
за прихващане до размер на 2 000 лева.
Настоящият състав възприема фактическите констатации на първостепенния съд
и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 260, точка 3 от ГПК въззивната жалба трябва да съдържа „указание
в какво се състои порочността на решението”. Тази част от съдържанието на въззивната
жалба не касае нейната редовност (чл. 262, ал. 1 и 2 от ГПК). Бланкетната въззивна жалба е
редовна и допустима. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на
решението поради неправилно прилагане на императивна материалноправна норма, при
разглеждане на делото и постановяване на решението въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение,
изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. В случая подадената въззивна
4
жалба не съдържа определени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Въззивният съд не проверява служебно правилността на акта на
първостепенния съд, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните или на
ненавършили пълнолетие деца, за прилагането на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите, нито да
констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в
жалбата. Служебно въззивният съд може само да промени правната квалификация като
приложи императивна разпоредба на закона.
Въззивната жалба може да се допълва с доводи за неправилност на решението,
които не са свързани с неправилно приложение на императивна материалноправна норма,
само до изтичане на срока за въззивно обжалване. По отношение на наведените след
изтичане на срока за обжалване допълнителни доводи за порочност на решението
въззивният съд дължи произнасяне при условие, че същите се отнасят до валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт, до неправилно приложение на императивна
правна норма. С изтичане на срока за обжалване се преклудира правото на въззивника да
релевира други пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, с изключение на
тези, които са свързани с приложението на императивни материалнопрани норми. В случая
препис от Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. № 283/2020 година на Окръжен съд
Русе е връчен на пълномощника на Я. П. П. на 22.03.2021 година и срокът за неговото
обжалване е изтекъл на 5.04.2021 година. Допълнението към въззивната жалба е депозирано
от Я. П. П. на 25.05.2021 година – след изтичане на срока за обжалване, в същото не се
съдържат доводи, относими към валидността и допустимостта на съдебния акт на
първостепенния съд, за неправилно прилагане на императивна правна норма, поради което
оплакванията на Я. П. П. са преклудирани и не следва да се обсъждат.
При извършената служебна проверка съставът на Апелативен съд Велико
Търново не установи при постановяването на Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д.
№ 283/2020 година на Окръжен съд Русе да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
С оглед липсата на нарушения на императивни процесуалноправни норми,
свързани с валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, на императивни
материалноправни норми и неизтъкването на конкретни пороци, които да обуславят
неправилност на решението на първостепенния съд, в преклузивния срок за обжалване по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, настоящият състав приема, че Решение № 260067/4.03.2021 година по
гр. д. № 283/2020 година на Окръжен съд Русе е правилно, поради което на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция Я. П. П. следва да бъде
осъден да заплати на Х. Д. Д. сумата 2 500 лева – направени разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260067/4.03.2021 година по гр. д. № 283/2020
година на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Я. П. П., с ЕГН **********, от гр. Мартен, ********, да заплати на Х.
Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Русе, ***********, сумата 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6