РЕШЕНИЕ
№24
гр. Велико Търново, 08.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря п.и. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №603 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на адв. М. С., в
качеството й на пълномощник на Д.И.А. *** срещу уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.
№02-040-6500/6766/05.08.2021г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателят твърди, че оспорваният административен акт не отговаря на
изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсват мотиви и правни основания,
въз основа на които същият е издаден. Счита, че всички заявени площи са
допустими за подпомагане, от негова страна са изпълнени всички нормативни
изисквания, а постановения отказ е в противоречие с материалния закон. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна
по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №02-040-6500/6766 от 05.08.2021г. и било
получено от жалбоподателя на 31.08.2021г., което е видно от представената
разпечатка за изтегляне от СЕУ, на стр. 21 от делото. Жалбата срещу него е
подадена на 13.09.2021г., което се установява от поставения на нея вх.
№02-040-6500/6766813.09.2021г. по описа на ДФЗ. Спазен е срока по чл. 149, ал.
1 от АПК,
С оспорваното писмо
жалбоподателят е бил уведомен за одобрената му за изплащане сума за финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния
бюджет на Република България. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ Министърът на земеделието и храните е
компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на
законодателството на Европейския съюз, а съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП
Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. За
изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва
интегрирана система за административен контрол /ИСАК/, съгласно Глава трета, чл. 30 и сл. от ЗПЗП.
ИСАК е комплексна интегрирана система, която като извършва съответните
изчисления генерира като крайни резултати уведомителни писма до подалите
заявления. Неразделна част от посочените писма, /каквото е и това с изх. №02-040-6500/6766/05.08.2021г./
са таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане по схемата за
единно плащане на площ и национални доплащания и таблица за формиране на общата
сума на финансово подпомагане на необлагодетелствани райони. Същото отразява в
текстови и съответно табличен вид резултатите, генерирани от ИСАК в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП.
Жалбоподателят, регистриран с УРН
667402, е подал заявление за подпомагане с УИН 04/170519/82239 от 05.04.2019г.
в ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“. С него е кандидатствал за финансово
подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемата за
национални доплащания на хектар земеделска земя/НДП/ и по НР2/плащания за
райони с природни или други специфични ограничения/ за кампания 2019г. за общо
8 бр. парцели, находящи се в с. Лозен, обл. Хасково. По подаденото заявление са
били извършени административни проверки, при които не са установени
наддекларирани или застъпващи се площи. Въз основа на заповеди с
№393677/10.10.2019г. и същия номер от 17.10.2019г. на началник отдел
„Регионален технически инспекторат“ към ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ са
наредени проверки на място на декларираните от жалбоподателя парцели. При извършената проверка на място е било
установено, че част от декларираните за подпомагане площи не се поддържат в
добро състояние или на тях не е имало засадени насаждения/култури,
съответстващи на декларираните. За резултатите от проверките са били съставени
Доклад за проверка на площи и докладна записка от началник отдел „РТИ“ –
Хасково/стр. 28-35 от делото/.
Така напр. в доклада на РТИ за
парцели с № от ИСАК 44077-127-3-1 и 44077-14-3-1 е установено, че не са
поддържани и не отговаря на условията за допустимост или няма необходимия процент
живи насаждения; за парцел с № от ИСАК 44077-119-2-1, че попада в недопустима
за подпомагане площ. За парцел с № от ИСАК 44077-14-31-1/със сливови
насаждения/ в съставена докладна записка е посочено, че парцела не се поддържа
и няма достатъчен процент живи насаждения.
За констатациите от извършените
проверки жалбоподателят е бил известен с уведомително писмо №01-262-6500/829,
връчено му на 29.10.2019г./вж. стр. 36-37 от делото/, към което е приложен
докладът на техническия инспекторат. Д.А. е уведомен, че има право на забележки
и възражения срещу резултатите от проверките, но такива не са постъпвали.
Въз основа на тези констатации на
проверяващите с оспорваното уведомително писмо са били намалени с общо 0,98ха
допустимите за подпомагане площи.
Оспореният акт е
издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му
от изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на
фонда съгласно чл.
20а от ЗПЗП/вж. Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г.
на изп. директор на ДФЗ, стр. 15-16 от делото/, т.е. е издаден от компетентен
орган. Оспореното писмо е издадено в изискуемата за редовността му от формална
страна писмена форма, и съдържа императивно предвидените с чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, като възраженията на оспорващия в обратната
насока настоящият състав намира за неоснователни.
Посочените фактически
основания, обусловили крайния извод за постановения отказ за финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са обосновани със
съображения за изключване на площи от декларираните, поради това, че при
извършена проверка на място са констатирани такива, които не отговарят на
условията за допустимост за подпомагане. Правното основание в случая е чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а фактическите
и правни основания за издаването му се съдържат в самия акт, но и в
доказателствата в административната преписка по издаването му, вкл. протоколи
от извършени административни и/или проверки на място и докладите от тях.
Следователно обективираните в уведомителното писмо основания, таблиците към
него и описаните парцели при посочване на площите, приети за недопустими за
подпомагане и причините за това, както и при посочване основанията за налагане
санкции за бъдещ период, ведно с данните, съдържащи се в доклада от извършената
проверка, на които се прави изрично позоваване в оспореното уведомително писмо,
ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват
упражняват упражняване на правото на защита на земеделския стопанин, съответно
и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта.
В административното
производство не е накърнено правото на защита на оспорващия, като същият е бил
уведомен за провежданите проверки, дадена му е възможност да присъства, да се
запознае с докладите от проверките и да направи съответните възражения, както и
да представи доказателства и да обори констатациите от проверките.
В хода на
административното и първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят не
е представил доказателства, оборващи по неопровержим начин фактическите
установявания в процесния административен акт, както и правните изводи за
постановяване на уведомителното писмо.
В разпоредбата на чл.
43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП е визирано, че Разплащателната агенция намалява размера
на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащания за площ, издадена от МЗХ въз основа на
законовата делегация по чл. 40 от ЗПЗП е посочено, че допустимите за
подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на
правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в
рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L
347, 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013),
които се поддържат в състояние, годно за производство, трябва да отговарят на
изискванията на чл. 5, 6 и 9 от същата наредба.
В издадената на
основание чл. 38а, ал. 4 от ЗПЗП Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания са дадени изисквания, към площите,
заявени за подпомагане, като в конкретния случай спрямо жалбоподателя са
относими критериите по чл. 29а. Съгласно чл. 29а, ал. 1 от тази наредба право
на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за сливи и десертно грозде
имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и
заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно)
допустими за подпомагане площи със сливи и/или десертно грозде, а съгласно т. 2
от ал. 2 на чл. 29а заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат
на подпомагане, когато отговарят на
условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Съобразно приетите за установени
от фактическа страна обстоятелства, описани в доклада на техническия
инспекторат и цитираната докладна записка, които не са оборени с насрещно
доказване от жалбоподателя, съдът приема, че правилно са приети като
недопустими за подпомагане парцели с №, № от ИСАК 44077-127-3-1, 44077-14-3-1,
44077-119-2-1 и 44077-14-31-1. След като същите не се поддържат в добро
земеделско състояние и не са налични достатъчен брой живи насаждения, то те не
отговарят на нормативните изисквания по европейското и национално
законодателство, поради което са изключени от подпомагане.
Поради това не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания административен акт
със закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и с оглед
направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за
производството, съдът следва да осъди жалбоподателя да му заплати такива
представляващи възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в претендирания размер от 100 лв., изчислен
съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание
препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Д.И.А. *** срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019г. с изх. №02-040-6500/6766/05.08.2021г. на зам. изп. директор
на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Д.И.А. ***, ЕГН **********
да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100/сто/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: