О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………../………….. 2018 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 27.09.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 2233 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на К.И.А. срещу решение № 3510 от 25.07.2018г.,
постановено по гражданско дело № 10507 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, с което е прекратено настаняването на детето Н.В.Д. ЕГН ********** в
домакинството на неговата баба А.
Ж. А., ЕГН **********, гр.Варна и е определена
мярка за закрила, като е настанено детето Н.В.Д. в семейството на И.Н.А., ЕГН **********,***
за срок от две години, считано от влизане в сила на решението, на основание
чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 Закона за закрила на
детето.
Във въззивната жалба се
излага, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Жалбоподателкато посочва, че при
разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правото й на изслушване в процеса. Излага, че не е спазена и
императивната разпоредба на чл.15 Закона за закрила на детето, като не е
изслушано детето, като по този начин е възпрепятствано упражняването на това
негово право и установяването на най-добрия интерес на детето в производството.
Твърди, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се
направи обоснован извод за наличие на предпоставки налагащи извод за
невъзможност детето да формира свои възгледи по въпроса за прекратяване на
настаняването му при баба му по майчина линия и настаняване в семейството на
дядо му. Оспорва като необоснован извода на съда, че е налице риск за детето, в
случай, че то бъде оставено при баба му и относно необходимостта за промяна в
настаняването на детето. Изложени са и мотиви за незаконосъобразност на заповед
№ ЗД/Д-В-157/08.05.2018г., издадена от ДСП Варна.
Иска се
настоящата инстанция да обезсили решение №3510/25.07.2018г., постановено по гр.
д. № 10507 по описа за 2018г на ВРС, като делото се върне за ново разглеждане
на друг състав на ВРС, евентуално решението да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
В срока по
чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, ДСП Варна, с който
същата се оспорва като недопустима, като подадена от нелегитимирано лице,
евентуално като неоснователна. С отговора е направено искане за допускане на
гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на водене за
установяване на непоследователно поведение от двамата родители към отглеждането
на детето, трайно отсъствие на родителите и непознаване на потребностите на
детето и характеровите му особености;
обстоятелствата, че майката страда от зависимости и има трайни дефицити, като
демонстрира идентичен модел на родителско поведение към всички свои низходящи и
няма потребност да поддържа връзка с тях; че майката не е ограничавана да
общува с детето Н.; състоянието на детето, средата в която се отглежда, обгрижващите го лица, издръжката и обучението на детето.
С писмен
отговор И.Н.А. е оспорил жалбата като неоснователна.
Особения
представител на детето Н.В.Д. – адв. К.Р., в писмен отговор изразява становище, че жалбата
е недопустима, евентуално счита същата за неоснователна. Моли за потвърждаване
на обжалваното решението.
Съдът, намира
жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.28, ал.6 ЗЗкрД,
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗЗДт.
Съдебният
състав като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени
средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира
следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази
императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Предмет на
производството пред въззивната инстанция е прекратяване на настаняване на
малолетното дете Н. в семейството на баба му по майчина линия – Антоанета А. и
настаняването му в семейството на И.Н.А..
Пред
първата инстанция детето Н. не е изслушвано, като съдът не е изложил мотиви и
съображения поради които не е приложил разпоредбата на чл.15 ЗЗДт. Предвид това, че в настоящото производство следва да
бъде установен и защитен най-добрия интерес на детето Н., то следва да се
допусне изслушването му от съда.
По делото
са налице данни, че детето живее при И.В.А., поради което на същия следва да се
укаже, че следва да окаже съдействие за довеждането на детето в съдебно
заседание за изслушване.
ДСП Варна,
следва да осигури присъствието на социален работник при изслушването на детето.
При първоинстанционното разглеждане, от страните по делото не
са искани и събирани гласни доказателства, но доколкото обстоятелствата, които
се иска да бъдат установени посредством разпит на свидетели, са релевантни за
изхода на делото досежно промяна в настаняването на
детето, то следва да бъдат допуснати до разпит исканите от ДСП Варна в отговора
на въззивната жалба свидетели за посочените обстоятелства.
Съдът
намира, че следва да бъде дадена възможност на родителите на детето да се явят
лично в съдебно заседание и да бъдат изслушани.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че следва да бъде
изготвен и представен нов социален доклад, доколкото от изготвянето на
представения пред първата инстанция доклад е изминал относително продължителен
период от време – 5 месеца, през който е възможно изменение на обстоятелствата,
което следва да бъде отчетено при осигуряване интересите на детето.
С оглед
гореизложеното и на основание чл.267,ал.1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
изслушване на детето Н.В.Д. ЕГН ********** в присъствие на социален работник от
ДСП Варна.
УКАЗВА на И.Н.А.,
че следва да окаже съдействие за довеждането на детето Н. за изслушване от
съда.
УКАЗВА на ДСП Варна, че следва да осигури присъствие
на социален работник при изслушването на детето Н..
ЗАДЪЛЖАВА
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви нов социален доклад, като
проведе среща с детето, родители, лицата, които полагат грижи за детето,
установи къде към настоящия момент живее детето и с кого, какво е отношението
на детето към членовете на разширеното семейство и лицата при които е настанено
да живее, как се е отразило преместването на местоживеенето на детето и налице ли е промяна в неговото здравословно
и психическо състояние.
УКАЗВА на И.Н.А.,
че следва да окаже съдействие на ДСП – Варна при изготвяне на социалния доклад.
ДОПУСКА
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията
на водене в съдебно заседание от въззиваемата страна
ДСП Варна за установяване непоследователно поведение от двамата родители към
отглеждането на детето, трайно отсъствие на родителите и непознаване на
потребностите на детето и характеровите му
особености; обстоятелствата, че майката страда от зависимости и има трайни
дефицити, като демонстрира идентичен модел на родителско поведение към всички
свои низходящи и няма потребност да поддържа връзка с тях; че майката не е
ограничавана да общува с детето Н.; състоянието на детето, средата в която се
отглежда, обгрижващите го лица, издръжката и
обучението на детето.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на К.И.А. и В.Н.Д. да се явят в съдебно заседание за изслушването им
от съда.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09 октомври 2018 година от
11 часа, за която дата и час да се призоват страните.
К.И.А. да
се уведоми чрез процесуалния представител по телефона.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.