O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128/ 25.03.2022 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател : Мария Ницова
като разгледа административно дело № 97/2022 г.. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от М.Ц.Г. ***, против писмо на кмета на община Лом, с изх. № ТУ-06-9/10.02.2022 г., представляващо отказ според жалбоподателката за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж – надзид на калканна стена на жилищна сграда, находяща се в гр.Лом, ул.М*** П*** №1.
Според жалбоподателката писмо с изх. ТУ-06-9/10.02.2022 г. на кмета на община Лом представлява отказ на кмета да разгледа и се произнесе по нейно искане за преустановяване на строежа - премахване на незаконно строителство по отношение на посоченото надстрояване, както е изписано в жалбата. В жалбата се сочи, че Г. е собственик на съседен имот, а съседите И*** извършват незаконно надстрояване на тяхната къща, с което застрашават нейния имот. Твърди, че е сигнализирала за това община Лом и РДНСК Монтана. Твърди, че оспореното писмо прегражда пътя на административното производство, същото е изготвено след изпращане от РДНСК Монтана на препис от жалбата и, като същото е незаконосъобразно.
Иска да бъде задължен кметът на община Лом да се произнесе по незаконното надстрояване на съществуваща жилищна сграда, находяща се в гр.Лом, ул.М*** П*** № 1.
От представената преписка се установява, че жалбоподателката е сезирала както кмета на община Лом, така и РДНСК Монтана, във връзка с твърдения за незаконно надстрояване на сграда в съседен имот. Издаден е констативен протокол от 18.01.2022 г., в който са обективирани констатациите от извършената проверка във връзка с жалбата на Г.. Приложени са документи, скици, снимков материал, писмото на РДНСК Монтана, с което е сезиран кметът за необходимостта от проверка, отговорът на кмета на община Лом, предмет на оспорване по настоящото дело.
Отговорът съдържа информация за следното, а именно: „ След направена проверка по документа и в КККР на гр. Лом е установено, че извършения надзид е с височина под 0,60 м и е изпълнено в северозападен ъгъл на двуетажна жилищна сграда, който преди извършения текущ ремонта на покрив е бил със скосен таван. Останалата част от втори жилищен етаж на сградата е с непроменена височина, видно и от направена справка по аерофото изображенията към кадастралната карта на гр. Лом. Съгласно справка по кадастралните регистри сградата представлява двуетажна жилищна сграда с три самостоятелни обект и е записана на Г** и А*** И*** с нотариален акт № 392, том I, per. 450, дело 814 от 08.05.1992 г., издаден от Районен съд гр. Лом. Във връзка с водената административна преписка, собствениците на сградата са поискали конструктивно обследване на сградата и след извършено такова е представено Конструктивно мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособностга, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата.“
При така събраните доказателства и приложими норми, съдът намира жалбата за недопустима.
В конкретния случай се оспорва отказ според жалбоподателката за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, т. е. за издаване на акт по реда на чл. 225а от ЗУТ.
На първо място, според настоящия състав писмото не съдържа белезите на индивидуален административен акт, а има характер на уведомление.
На следващо място, дори да съдържаше изявление за отказ, то пак не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В производството по чл. 225а от ЗУТ компетентният орган действа служебно при наличие на визираните в закона предпоставки. То може да започне и по сигнал от гражданин, юридическо лице или организация, но и в този случай кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от направеното искане. Липсва правна норма, която да го задължава да издаде административен акт с посоченото в чл. 225а от ЗУТ съдържание, поради което съдебен контрол върху преценката му, че не са налице основания за издаване на административния акт, е недопустим. Такава е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, установена при обжалване на откази за издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ.
На основание изложените по-горе мотиви, поради липса на предмет, жалбата, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата от М.Ц.Г. ***, против писмо на кмета на община Лом, с изх. № ТУ-06-9/10.02.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 97/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: