РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора а Светослав Здр. Маринчев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600575 по описа за 2021 година
С присъда № 3 от 14.05.2021 г., постановена по НОХД № 340/2021 г.,
Несебърският районен съд признал подсъдимия М. С. Р. с ЕГН ********** за
виновен в това, че на 22.04.2021 г., около 21:00 ч., в к.к. „Слънчев бряг“, общ.
Несебър, в комплекс „Стария възел“ пред блок №*, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП вр. чл. 3
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/ и Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от НРКРВН: метамфетамин с нето тегло 0,904 грама със
съдържание на метамфетамин 59,30 %, на стойност 22.60 лева, като деянието
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3, предл. второ, т. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на глоба в размер на
1
500.00 лева.
С присъдата районният съд отнел на основание чл. 354а, ал. 6 НК в
полза на държавата веществените доказателства - неизразходваната част от
наркотичното вещество метамфетамин с нето тегло 0,904 грама, изпратено за
съхранение в ЦМУ гр. София и постановил същото да бъде унищожено след
влизане на присъдата в сила.
Накрая съдът се произнесъл по направените по делото разноски, които
на основание чл. 189, ал. 3 НПК постановил да бъдат заплатени от
подсъдимия.
Недоволство от така постановената присъда отново е изразено от адв.
Виктор Паскалев от БАК, защитник на подсъдимия М. Р.. В подадената от
него въззивна жалба е изразено становище, че извършеното от подсъдимия
деяние ясно и категорично очертава хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че количеството наркотично вещество е малко, но самото
вещество е високорисково, при това с висок процент на съдържание на
активния компонент. Акцентира и върху личността на подсъдимия, чиято
съдимост е обременена с присъди, включително и за престъпление от същия
вид. Според прокурора органите на досъдебното производство и
първоинстанционният съд са проявили максимално възможната
снизходителност към подсъдимия, квалифицирайки деянието му като
маловажен случай. В подкрепа на становището се ангажира ново писмено
доказателство - писмо изх. № С2100002-178-0017122/12.07.2021 г. на ТД на
НАП, видно от което подсъдимият не е заплатил глобата в размер на 500.00
лева, наложена му по НОХД № 280/2011 г. по описа на НРС. Пледира за
потвърждаване на присъдата.
Защитникът поддържа жалбата по изложените пред първия съд
съображения. Заявява, че деянието представлява държане на наркотично
вещество под един грам, на стойност под 23 лева, което го очертава като
малозначително. Моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият Р., изразявайки съгласие с доводите на неговия защитник,
моли съда да вземе най-правилното решение.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
2
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият М. Р. направил ясно и
недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно е преценил, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК,
с което обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния
акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на
обжалваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от
подсъдимия Р. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
прие от фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г. вечерта подс. М. Р. помолил свидетеля Х. Ч. да го
закара с автомобила си от гр. Несебър до к.к. „Слънчев бряг“, като му
обяснил, че трябвало да вземе пари от комплекса.
Около 21:00 ч. управляваният от свид. Ч. лек автомобил марка БМВ с
рег. № *** спрял в к.к. „Слънчев бряг“, комплекс „Стария възел“ пред блок №
*. На предна дясна седалка в колата пътувал подс. Р., а на задната седалка –
свид. Р. С., който бил тръгнал с подсъдимия, за да се разходи. М. Р. излязъл
от колата и се отдалечил. След около 5 минути се върнал, като при
отварянето на предна дясна врата на автомобила, той бил спрян за полицейска
проверка от свидетелите И. К. и В. Т. – служители на РУ - Несебър. На
въпроса дали носи в себе си забранени от закона вещества или предмети,
подсъдимият отговорил положително и извадил от предния ляв джоб на
анцуга си полиетиленово пликче „клипс“, съдържащо жълто-кафяво
кристално вещество. При последвалата проверка на свидетелите Ч. и С. и на
лекия автомобил БМВ не били открити забранени от закона вещества и
предмети.
Подсъдимият Р. бил отведен в РУ - Несебър, където доброволно предал
полиетиленовото пликче. Кристалното вещество в него било с нето тегло
0,904 грама и представлявало метамфетамин със съдържание на активно
вещество метамфетамин 59,30%. Подсъдимият не притежавал надлежно
разрешително за придобиването и държането на наркотични вещества
съгласно изискванията на ЗКНВП.
3
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия, които се потвърждават от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: данните,
съдържащи се в показанията на свидетелите И. К., В. Т., Р. С., Х. Ч.,
протоколите за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства
/лл. 27-32 от ДП/, заключението на извършената химическа експертиза /л. 24-
25 от ДП/.
Подсъдимият не оспорва установените фактически положения, а
изразява единствено несъгласие с извода за съставомерност на деянието.
Районният съд правилно е приел, че деянието на подс. Р. осъществява
признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 НК. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е установено по
несъмнен начин, че М. Р. е държал високорисково наркотично вещество -
метамфетамин, без да е имал необходимото за това разрешение. Подсъдимият
е имал ясни представи, че няма право да държи наркотични вещества, което
се илюстрира от положителния отговор, който е дал на въпроса на
полицейските служители дали държи забранени от закона вещества или
предмети. Доброволното предаване на процесното наркотично вещество на
полицейските служители, количеството и стойността му правилно са
обусловили извода за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
Въззивният състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Тази норма посочва две хипотези, при наличието на които деянието, макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, не е престъпно – липса на обществена опасност поради
малозначителност на деянието или явна незначителност на неговата
обществена опасност.
В случая не е налице пълна липса на обществена опасност на деянието.
Количеството на високорисковото наркотично вещество - 0,904 грама
матамфетамин, не е пренебрежимо малко, а и не е ниско процентното
съдържание на активния му наркотично действащ компонент метамфетамин –
59,30 %. Наред с това по делото е установено, че подсъдимият е пристигнал в
комплекс „Стария възел“ с лек автомобил, в който е пътувал с двама
свидетели. Последните са останали да го чакат в колата, което сочи на
вероятност те също да са могли да бъдат въвлечени в употребата на
наркотичното вещество.
При обсъждането на втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК – явна
незначителност на обществената опасност на деянието, съдът следва да
извърши преценка на личността на подсъдимия. В тази насока районният съд
правилно не е подминал установените по делото обстоятелства, свързани с
4
личността на подсъдимия М. Р.. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подс. Р. е осъждан нееднократно /вж. справка за съдимост – л. 10 от
ДП/. Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок, за който е
отложено наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено с
присъда по НОХД № 136/2017 г. по описа на Районен съд - Поморие за тежко
умишлено престъпление - по чл. 128, ал. 2 НК. М. Р. е бил осъден и за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което с одобрено
споразумение по НОХД № 280/2011 г. по описа на Районен съд - Несебър му е
наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева. Видно от представеното
от представителя на Окръжна прокуратура - Бургас писмо изх. № С2100002-
178-0017122/12.07.2021 г. на ТД на НАП, глобата не е платена. Посочените
осъждания на М. Р. завишават степента на обществената му опасност, като
очевидно държането на наркотични вещества не е еднократна негова проява.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав
споделя извода на първия съд, че вмененото на подс. Р. деяние е
противоправно и че наказателната му отговорност следва да бъде реализирана
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
При индивидуализацията на наказанието районния съд е отчел всички
смекчаващи обстоятелства и правилно е определил на подсъдимия наказание
глоба в размер на 500.00 лева. Тази санкция е в справедлив размер и изцяло
съответства на извършеното престъпление.
Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, настоящият съдебен състав прие, че
същата следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от
НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 14.05.2021 г., постановена по НОХД
№ 340/2021 г. по описа на Несебърския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5