№. 260085 / 22.3.2021 г.

               

         РЕШЕНИЕ

 

Гр.МонтанА. 22.03.2021 г.

 

                            В    И. М. Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА. III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и. първа годинА. в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ

 

при секретаря Светлана СтанишевА. като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело №. 2523 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. чл.50 от СК.

 

Съпрузите Р.М..К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: x. №. 1. в. А. е. а. и. В.Е.  К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: xxx са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с. развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с. което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.

В молбата се излагат следните твърдения:

Страните са сключили граждански брак на 15.09.1990 г. в гр.Михайловград/сега град Монтана/.

От брака имат родено едно навършило пълнолетие дете-М.. Р. К. Е. x.Желаят да прекратят брака си по взаимно съгласие. Съгласието им за това е взаимно, сериозно и. непоколебимо.

Постигнали са споразумение по чл. 51, ал.1 от СК относно личните отношения, ползването на семейното жилище, фамилното име, имуществените отношения по повод на придобитото по време на брака и. по други последици на развода.

Съпрузите са постигнали сериозно и. непоколебимо съгласие за развод по взаимно съгласие, без да отправят искане до РС-Монтана да издирва причините, довели до дълбокото и. непоправимо разстройство на брака иМ.

Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателствА. надлежно приети от съдА. включително и. споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с. което съпрузите окончателно уреждат помежду си последиците от развода.

Страните в о.с..з. потвърдиха пред съда своето сериозно и. непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и., че доброволно са подписали молбата за развод и. споразумението и. са съгласни с. неговите последици.

Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с. развод е сериозно и. непоколебимо, което те потвърдиха и. в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след разводА. не противоречи на закона и. морала.

Съгласно чл. 5 от Семейния кодекс: ,,бракът се сключва по взаимно, свободно и. изрично съгласие на мъж и. женА. дадено лично и. едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние‘‘.

След като взаимното съгласие на съпрузите да са в граждански брак  вече не е налице, което е задължително условие за съществуването на бракА. съдът намирА. че брачната връзка между страните е лишена от своето съдържение и. нито в полза на съпрузите, нито в полза на обществото е този брак да продължи своето съществуване.

Предвид изложеното и. на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, вр.чл.50 от СК, съдът намирА. че бракът между молителите следва да бъде прекратен с. развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 40,00лв., която страните следва да заплатят поравно.

Общият размер на застрахователната стойност на трите семейни автомобилА. един от които се поставя в дял на съпругата В.Е.К. а останалите два- в дял  на съпруга Р.М..К. е 10 220,00 лв. Тъй като със споразумението по чл. 51, ал.1 от СК съпрузите са се разбрали да заплатят по равно дължимите в производството държавни такси, то съгласно чл. 7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от тях следва да заплати по 1% от посочената сума или по 1.20 лв. държавна такса.

Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК, вр. чл. 50  от СК

 

                                       РЕШИ:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И. ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.М..К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: x. №. 1. в. А. е. а. и. В.Е.  К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: xxx, сключен на 15.09.1990 г.  в гр.Монтана с. акт за граждански брак №. 361 от същата датА. поради сериозно и. непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

 

1.     От брака съпрузите имат родено дете-М.. Р. К. с. Е.  x.Съпрузите след развода не си дължат издръжка един другиму.

2.     Съпрузите нямат семейно жилище, защото са разделени и. живеят отделно повече от 10 години. Преди за такова им е служел апартамент в град МонтанА. собствен на родителите на Р.М..К. към който никоя от страните няма каквито и. да било претенции.

3.     През време на брака съпрузите са придобили 3 броя моторни превозни средствА. от тях един брой-л. а. М. ,. Г. с. р. №. М. 6. В. р. №. W. д. №. B., цвят с. м. остава в еднолична собственост на В.Е.  К. Е. xxxxxxxxxx, защото е закупен изцяло с. нейни лични средства.

Останалите два броя МПС: М. ,. П. с. р. М. 4. А. с. р. №. S. д. №. G. ц. и. л. а. М. ,. с. р. №. М. 8. В. р. №. J. д. №.-без номер, цвят-светло с. м. остават в еднолична собственост на Р.М..К. Е. xxxxxxxxxx, защото са закупени изцяло с. негови лични средства.

               5.Съпрузите нямат дялове и. акции в търговски дружества. Не притежават каквито и. да било ценни книжа.

               6.Съпрузите нямат общи банкови сметки.

               7.Съпрузите са си поделили движимите вещи помежду си доброволно и. нямат каквито и. да било взаимни претенции от имуществен характер.

               8.След прекратяване на брака съпругата В.Е.  К. Е. xxxxxxxxxx ще продължи да носи брачното си фамилно име К..

               9.Разноските по водене на делото се заплащат от молителите, както следва: държавни такси и. адвокатски хонорар за развода се заплащат от молителите по равно.

 

ОСЪЖДА Р.М..К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: x. №. 1. в. А. е. а.  ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 20,00лв. окончателна държавна такса за допускане на разводА. 1.20 лв. на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща половината от общо дължимата от съпрузите държавна такса върху застрахователната стойност на трите автомобилА.  както и. 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА В.Е.  К. Е. xxxxxxxxxx с. адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от  20,00лв. окончателна държавна такса за допускане на разводА. 1.20 лв. държавна такса на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща половината от общо дължимата от съпрузите държавна такса върху застрахователната стойност на трите автомобилА. както и. 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и. не подлежи на обжалване, съгласно чл.330, ал.5 от ГПК.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: