О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ Г.
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 4220 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 24.01.2019 г.
на длъжника И.Г.С., срещу действия на ЧСИ М.Ц.по изп.дело № 201888400400554,
изразяващи се в налагане на обезпечителни мерки, надхвърлящи многократно
размера на задължението /чл. 442а ГПК/. На самостоятелно основание твърди, че
имота, който е възбранен е несеквестируем. Искането му към съда е да се вдигнат
наложените обезпечителни мерки върху всички имоти.
Взискателят "Б.П.Б." АД счита жалбата за
недопустима, а на следващо място за неоснователна. Счита, че в жалбата не се
съдържат обстоятелства включени в предметния обхват на чл. 435, ал. 2, т. 1- 7.
На следващо място заявява, че твърдението в жалбата, че имота на жалбоподателя
е несеквестируем е невярно, тъй като видно от извършена справка по изп.дело се
установява, че длъжника притежава и друг апартамент. Моли съда жалбата да бъде
оставена без разглеждане, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за
редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:
Жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 г.,
законодателят ограничи възможността за обжалване действията на съдебния
изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване
от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона
основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите
относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.
Според нормите на чл. 435, ал. 2 ГПК /действаща редакция
- изм, бр. 86 от 27.10.2017 г. / и, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва
единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за
глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не
е уведомен надлежно за изпълнението; 4: отказът на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати
или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението и 8/
постановлението за възлагане.
Със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и приетата нова
разпоредба на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност
на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера
на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК. С оглед на
това е предвидена и защита на длъжника срещу незаконосъобразното принудително
изпълнение при несъразмерност. Съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК, на същия е
предоставена възможността до релевира несъразмерността чрез възражение пред
съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки - чл. 442а, ал. 2 ГПК. Длъжникът може и по исков ред да
ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразното
поради явна несъразмерност принудително изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че законодателят не е
предвидил нито в новата норма на чл. 442а ГПК, нито в изменената по същото
време разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК /изм, бр. 86 от 27.10.2017 г./
възможността длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне
несъразмерно обезпечение по възражението на длъжника по чл. 442а, ал. 2 ГПК.
Преценката за съразмерност на наложените обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението се извършва
при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение
на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Тази преценка е
комплексна и конкретна с оглед етапа на изпълнителното производство,
осъществените изпълнителни способи, непогасения размер на дълга, наложените
обезпечителни мерки, като тя е в изключителна компетентност на съдебния
изпълнител, който следва да съобразява съразмерността в целия ход на
изпълнителния процес.
Твърдението на жалбоподателя за несеквестируемост на
процесния недвижим имот е ирелевантно за настоящото производство, тъй като
самостоятелното обжалване на действието по налагането на възбрана е недопустимо
- виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК. Само
за пълнота следва да се посочи при съобразяване на приетото в посоченото
Тълкувателно решение, че в разглеждания случай срокът за обжалване на насочването
на изпълнението върху процесния имот, който длъжника смята, че е
несеквестируем, все още не е започнал да тече, тъй като не е насрочена
публичната му продан /не е насрочен и опис/ - длъжникът може да упражни чрез
жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е
насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на
съобщението за насрочване на проданта.
Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане като
процесуално недопустима.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 24.01.2019 г. на длъжника И.Г.С.,
срещу действия на ЧСИ М.Ц.по изп.дело № 201888400400554, изразяващи се в
налагане на обезпечителни мерки, надхвърлящи многократно размера на задължението
/чл. 442а ГПК/, като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване в едноседмичен
срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.