№ 664
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100109935 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от А.Д. М., ЕГН
********** срещу К. Х. С., ЕГН ********** искова молба за осъждането на
ответницата да възстанови на ищцата следните суми, получени без
основание:
20 833 лв. – част от преведената на 15.11.2019г. по банков път обща сума
в размер на 69 442 лв.
31 975 лв. – част от преведената на същата дата сума в размер на 106 583
лв.
Ищцата поддържа, че на 15.11.2019г. ответницата закупила от Е.Л.
Симеонова недвижим имот – апартамент в гр. София, ж.к. „Гео Милев“. На
същата дата ищцата превела посочените по-горе суми от собствената си
банкова сметка по сметка на лицето И.И.П., която е била пълномощник на
Е.Л. Симеонова да получи цената по договор за покупко-продажба. В
основанията за извършване на посочените преводи било посочено, че сумата
от 69 442 лв. се заплаща за покупка на въпросното жилище, а сумата от
106 583 лв. – за ремонт и обзавеждане. Ищцата твърди, че е извършила
плащанията без основание и при липса на каквито и да било отношения с
ответницата, вкл. и без уговорки за връщане на платената сума. Ето защо,
1
предявява посочените претенции с пр. осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на
посочените суми като получени от ответницата без основание.
В депозирания в срок писмен отговор ответницата признава исковете.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2022г. ответницата
поддържа направеното признание, а ищецът е поискал прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на решение при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Съгласно, ал. 2 на същия член в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази от една страна, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга
страна е признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът
намира, че следва да бъде уважена исковата претенция в цялост по реда
на чл.237 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
има ищцовата страна. Ответникът е поддържал, че в случая следва да се
приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно което, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че това правило е изцяло
неприложимо в случая, доколкото са предявени осъдителни искове,
ответницата признава неизпълнението на възникнали изискуеми вземания на
ищцата и това противоправно поведение именно е станало повод за
завеждането на делото. Изразената готовност за плащане не може да обоснове
освобождаване на ответната страна от отговорност за разноски. Ето защо, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сторените по делото разноски.
Съгласно списъка по чл.80 от ГПК, депозиран от ищцата, разноските
възлизат на 2 114лв. платена държавна такса и 5 200 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съгласно доказателствата по делото – договор за правна
защита и съдействие на л.5 от делото, уговорено е адвокатско възнаграждение
в посоченият размер, но заплатени са в брой 1 500 лв., като договорът има
значението на разписка за посочената сума. Останалите 3 700 лв. е уговорено
2
да бъдат заплатени в срок до 30.09.2021г. и макар в списъка по чл.80 от ГПК
да е посочено, че хонорарът е бил окончателно заплатен, съдът намира, че по
делото не са ангажирани доказателства за реалното плащане на сумата – в
брой или по банкова сметка, съгласно разясненията, дадени с т.1 на ТР по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което и следва да бъдат присъдени 1500
лв. – за чието плащане са ангажирани доказателства.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Х. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******“,
******* да заплати на А.Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул.“****** ******* следните суми:
сумата от 20 833 лева - частичен иск от общо 69 442 лева, която сума е
платена на 15.11.2019 г. по банков път без основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2021г.;
сумата от 31 975 лева - частичен иск общо 106 583 лева, която сума е
платена на 15.11.2019 г. по банков път без основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2021г.;
разноски по делото в размер на 2 114 лв. – за държавна такса, както и
1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3