Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8710
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №302321
от 16.12.2019г., постановено по гр.дело №7323/2018г. по описа на СРС, ГО, 42
с-в, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Р.Д.М. с ЕГН**********, че съществува
вземане на „Т.С."ЕАД с ЕИК******* в размер на 1630,66 лева- главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., 28,87 лева- сума за
дялово разпределение, 223,86 лева- мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия и 4,31 лева- мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 07.06.2017г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№37339/2017г. по описа на СРС, 42 състав, като исковете са отхвърлени
съответно: за разликата над 1630,66 лева до пълния предявен размер от 2252,79
лева- за главница за топлинна енергия, за разликата над 28,87 лева до пълния
предявен размер от 33,96 лева- за дялово разпределение, за разликата над 223,86
лева до пълния предявен размер от 311,49 лева- мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия и за разликата над 4,31 лева до пълния предявен размер от
7,07 лева- мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Признато е за
установено също така, на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че по отношение на А.Д.М. с ЕГН********** съществува вземане на „Т.С."ЕАД в размер на
326,13 лева- главница за топлинна енергия, 5,77 лева сума за дялово
разпределение, 44,77 лева- мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и
0,87 лева- мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за горепосочените
периоди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска 07.06.2017г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№37339/2017г. по описа на СРС, 42 състав, като исковете
са отхвърлени съответно: за разликата над 326,13 лева до пълния предявен размер
от 450,55 лева- главница за топлинна енергия, за разликата над 5,77 лева до
пълния предявен размер от 6,79 лева- сума за дялово разпределение, за разликата
над 44,77 лева до пълния предявен размер от 62,29 лева- мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия и за разликата над 0,87 лева до пълния предявен
размер от 1,14 лева- мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 812,84 лева разноски за исковото
производство и 81,02 лева разноски за заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Н.и.”ООД.
Срещу решението в
частта с която са уважени предявените срещу А.Д.М. искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения му представител
адв.В.Т. от САК. Жалбоподателят поддържа, че представените по делото писмени
доказателства изхождат от ищеца и заключенията на ССЕ и СТЕ се основават
изключително и само на последните. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените срещу А.М. искове- отхвърлени изцяло.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД с подадения в срок писмен отговор оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото
лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС
е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Неоснователни са
доводите на въззивника- ответник, представляващо всъщност твърдение за процесуално
нарушение (чл.182 ГПК). Доказателствената сила на счетоводните книги действително
не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването, установено
в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да
бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които
доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях.
Пропускът на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и
в този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение
да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият
случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани доказателства – изравнителни
сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз основа които
може да бъде извършената преценката, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на заключенията на вещите лица
по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които при преценката им по реда на
чл.202 ГПК и с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че
следва да бъдат кредитирани изцяло.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени сторените разноски за възнаграждение на особен представител в
размер на 300 лева, както и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
100 лева. Жалбоподателят следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на общо 75 лева.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №302321 от 16.12.2019г., постановено по гр.дело №7323/2018г.
по описа на СРС, ГО, 42 с-в в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН**********
да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК******* сумата от 400лв. (четиристотин лева)-
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН**********
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева)- държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Н.и.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/