№ 2084
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав П. Радев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502320 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Лодакс имоти“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Несебър, кв.Чайка, №286, ет.5, ап.502, чрез адв.З.К., АК-
Хасково против Определение № 6842/ 24.06.2022г. постановено по ч.гр.д.№
3677/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив- V гр.с., с което е обезсилена
издадената заповед №2601/ 05.04.2022г. и прекратено производството по
делото. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на атакувания
съдебен акт.
Постъпил е отговор по частната жалба от „Дриймвил“ ООД, със седалище и
адрес на управление :гр.Пловдив, бул.“Дунав“, №5, представлявано от
управителя К.К.Б., представляван от юриск. Н. Ив.Ч., с който отговор се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска оставяне в сила на
обжалваното определение като правилно и законосъобразно , по изложени
съображения в отговора.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275,
ал.1ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В заповедното производство по реда на чл.410 ГПК е издадена в полза на
заявителя „Лодакс имоти“ ЕООД –гр.Несебър против „Дриймвил“ ООД-
1
гр.Пловдив за заплащане на сумите: главница в размер на 10 000 лева с ДДС,
част от претенция в общ размер от 36 131, 65 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по неформален агентски договор за посредничество, сключен
между страните на 01.07.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.03.2022 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 200
лева / двеста лева / за държавна такса. Претендираното вземане е посочено
като произтичащо от обстоятелствата: незаплатено възнаграждение по
неформален агентски договор за посредничество, сключен между страните на
01.07.2021г. По възлагане на длъжника, кредиторът е осъществил действия по
посредничество във връзка с продажбата на недвижими имоти, разположени
в КК "........................г" и гр. ........................., а всички задължения по
цитирания договор са посочени като падежирали през м.08.2021г.
Кредиторът е издал фактура за сумата от 36 131, 65 лв. с ДДС, като със
заявлението претендира частично вземане в размер от 10 000 лв. с ДДС.
Длъжникът по заявлението „Дриймвил“ ООД-гр.Пловдив е подал Възражение
в срока по чл.414, ал.2 ГПК с вх.№ 37213/10.05.2022г. на основание чл.414
ГПК за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 10806/ 12.052022г. заповедният съд е констатирал
постъпилото възражение на основание чл.414 ГПК, като е уведомил
заявителя за постъпилото възражение и указал на същия за възможността да
предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от
съобщението, представяне на доказателства за предявяване на иска, както и
последиците от неизпълнението на указанията – обезсилване на заповедта.
Уведомлението за указанията на съда, видно от съобщение с дата
12.05.2022г., е получено редовно от управителя на дружеството-жалбоподател
на датата 18.05.2022г. С обжалваното Определение № 6842/ 24.06.2022г. е
констатирано, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск
за установяване на своето вземане срещу длъжника, поради което на
основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение и
прекратил производството по делото.
С частната жалба са формулирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение въз основа на изложените
фактически обстоятелства, свързан със срока за предявяване на иск за
2
установяване на вземането, изтичащ на 20.06.2022г., като подаването на
исковата молба било видно от пощенското клеймо на плика, от известието за
доставяне и системен бон от 20.06.2022г. за заплатена услуга с препоръчано
писмо с име РС-Пловдив по „Български пощи“ ЕАД, с което се обосновава
спазване на преклузивния срок. Не се оспорва фактът , че заявителят не е
представил доказателства пред заповедния съд за установяване на своето
вземане срещу длъжника, като се сочи, че на практика жалбоподателят бил в
обективна невъзможност да стори това. Поддържа се тезата, че след като
делата са заведени в един и същи съд, то заповедният съд е следвало да
извърши служебна справка в базата данни за наличието на предявен
установителен иск.
Жалбата е неоснователна.
Безспорно се установява по делото в заповедното производство, че след
получаване на съобщението с указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК на
датата 18.05.2022г. , заявителят не е представил по делото пред заповедния
съд доказателства, че е предявил иска в посочения срок. Фактически
обстоятелства относно заявената с настоящата частна жалба обективна
невъзможност не се сочат. Разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, предвиждаща
недвусмислено задължението на заявителя да представи доказателства пред
заповедния съд, че е предявил иска в посочения срок, обуславя и
процесуалното задължение на заповедния съд да обезсили издадената заповед
за изпълнение. Правните последици от непредставяне на доказателствата за
предявен в указания срок иск от заявителя са уредени еднозначно и
императивно в цитираната норма, при което приложението им не е
обусловено от възможността или невъзможността в съответния съд служебно
да станат известни определени факти, доколкото тези факти следва да станат
известни и за другата страна по заповедното производство, каквато се явява
целта на Закона. Формалността на приложението на уредените с изричната
императивна разпоредба на чл.415, ал.5 ГПК правни последици произтича от
принципно формалния характер на заповедното производство, уредено в
гл.37 ГПК. С оглед на това въззивния съд намира, че обжалваното
определение е постановено в съответствие и изпълнение на разпоредбата на
чл.415, ал.5 ГПК. При така изяснените фактически обстоятелства и
представени доказателства по делото изводът на заповедния съд, че са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 5 от ГПК, е правилен. Съгласно цитираната
разпоредба, ако заявителят не представи доказателства за предявяване на иска
за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
изцяло или частично. Правните последици от непредявяване на иска за
заявителя са свързани с обезсилване на издадената в негова полза заповед за
изпълнение и прекратяване на производството, т. е. за него отпада
възможността да се възползва от заповедното производство като процесуален
способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона
вземания. Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК налага
извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иск заявителя
трябва да представи на заповедния съд, който е издал заповедта за
изпълнение и на второ, че заповедният съд не е задължен служебно да
установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в
едномесечен срок, считано от връчване на съобщението на заявителя. Касае
се до различни производства в ГПК, които са подчинени на различни
процесуални правила. Само въз основа на представените доказателства,
съдът, който е издал заповедта за изпълнение, би могъл да провери
3
съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното
производство, от една страна, и предмета и страните в исковото
производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на
заповедното производство. Заповедният съд няма задължение да извършва
служебна проверка дали искът е предявен своевременно – проверката му е
ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за
предявяване на иска в определения едномесечен срок. Когато законът
задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен
факт /аналогична е хипотезата на чл. 390, ал. 3, изр. II от ГПК/, съдът няма
служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а
последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е
изпълнила процесуалните си задължения. Налице е и практика на ВКС по
приложение разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК в предишната редакция на
процесуалния закон, аналогична с тази на действащия чл. 415, ал. 5 от ГПК –
определение № 360 от 19.05.2010г. по ч. т. д. № 282/2010г., II т. о. на ВКС,
определение № 123 от 27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, I т. о.,
както и Определение по ч.т.д.№ 736/ 2009г , І ТО, , по ч.т.д.№ 325/2010г, ІІ
ТО, Определение по ч.гр.д.№ 251/ 2012г. на ІІІ ГО.
Следователно доказването на факта на предявяване на иска и спазването
на срока е в тежест на заявителя.За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за
предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.
Представянето на посочените доказателства по см. на чл. 415, ал. 2 от ГПК
предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, че искът е съдебно
предявен. В случая, видно от приложеното по настоящето дело заповедно
производство, заявителят не е представил доказателства, че в
законоустановения и надлежно указан на кредитора срок, е предявил иск за
установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата
молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията,
чрез която се подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че са
спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 от ГПК. В този см. са и постановките на
т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по т. д. № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС, макар същите да касаят представянето на доказателства за
предявяване на иск в аналогичната хипотеза на чл. 390, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
ГПК.
Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а определението на заповедния съд, с което е обезсилена
издадената заповед за изпълнение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
4
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 6842/ 24.06.2022г. постановено
по ч.гр.д.№ 3677/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив - V гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5