Решение по дело №1202/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 124
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20181510201202
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

08.04.2019г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       НО,III

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

10 януари

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

           Н А Х

 

1202

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                   

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

            Обжалвано е наказателно постановление НП № 10-0000779/01.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, с което на „Р.-***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Венелин“ № 63, вх. А, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.  416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

            За жалбоподателя „Р.-***” ЕООД, редовно призован, в съдебното заседание се явява адв. С., надлежно упълномощена.  Жалбоподателят счита, че АУАН страда от пороци, които водят до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП № 10-0000779/01.08.2018 г. В условията на евентуалност се излагат съображения, че при налагане на наказанието имуществена санкция не е съобразено, че случаят е маловажен по чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното в жалбата, жалбоподателя иска отмяна на НП № 10-0000779/01.08.2018 г. и присъждане на разноските по делото.

            Въззиваемата страна, ДИТ гр. Кюстендил, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Г., надлежно упълномощена, оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

             Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: при извършена проверка на 23.04.2018 г. по работни места и на 26.04.2018 г. по документи, на „Р.-***, павилион ДУ-02, пл. „Свобода“, гр. Дупница, в качеството си на работодател, на 23.04.2018 г. в 13.45 ч. е допуснал   , с ЕГН **********,***, да изпълнява трудовите си задължения като „продавач-консултант“ в павилиона (ДУ-02) на пл. „Свобода“‚ без да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП. Това представлява нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и въз основа на това, на работодателя „Р.-***“ ЕООД е съставен АУАН  № 10-0000779/ 27.04.2018 г. Въз основа на този акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 10-0000779/01.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в акта, декларация по чл. 402 КТ от  , Трудов договор № 6/23.04.2018 г. В посочената група доказателства липсват съществени противоречия. Същите еднопосочно и последователно разкриват фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, поради което и съдът изцяло ги кредитира.

Жалбоподателя ангажира свидетелските показания на св.  , за да потвърди, че на 23.04.2018 г. около 13.45 ч. не е изпълнявала трудовите си задължения в това време, а само е пазела павилиона от посегателства, докато собственичката Е.Р. я няма. Съдът не кредитира показанията на св.  , тъй като в декларацията по чл. 402 от КТ, същата е посочила, че замества Е.Р. в павилиона за периода от 12.00 ч до 14.00 ч. Освен това в свидетелските си показания актосъставителят Л.И. твърди, че пред тях е бил обслужен клиент. Показанията на управителя на фирмата Е.Р. са противоречиви, тъй като пред актосъставителя тя  твърди, че е отишла да си направи изследвания, защото имала здравословни проблеми, а в жалбата е посочено, че е отишла в счетоводството на дружеството. Ето защо съдът не кредитира тези обяснения, като счита че те са защитна теза на управителя на дружеството-жалбоподател.

Действително ***е имала сключен Трудов договор на 23.04.2018 г., но видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от ТД на НАП, уведомлението е с изходящ № 10388183006373 от 23.04.2018 г. 17.57 ч., което е след извършената проверка в 13.45 ч. Това води до извода, че в момента на проверката, ***е изпълнявала трудовите си задължения като „продавач-консултант“ в павилион ДУ-02 на пл. „Свобода“ без да е получила копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.04.2018 г., а НП - на 01.08.2018 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (съгласно Заповед № 3-0058/11.02.2014г.).

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. В АУАН и НП ясно и изчерпателно са посочени фактическите признаци необходими за съставомерността на нарушението - посочени са времето, мястото на извършване на нарушението, работникът за който се отнася нарушението, неговата длъжност, както и самото нарушение.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно -наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. чл. 63, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, вр. чл. 414, ал.3 КТ. Нарушението е формално като за съставомерността му е достатъчно да се установи, че работникът е бил допуснат до работа със знанието на работодателя без да му е връчено заверено копие от Уведомлението до НАП.

По делото безспорно се установи, че към момента на проверката на 23.04.2018 г. около 13:45 часа, жалбоподателят е допуснал до работа ***за изпълнение на трудови задължения като „продавач-консултант“, без да му е предоставил копие от уведомление до ТД НАП за сключения му договор от 23.04.2018 г. Фактът, че въпросният работник е бил допуснат до работа в този  час, без връчено уведомление, се потвърждава и от показанията на актосъставителя дадени непосредствено пред съдебния състав в хода на съдебното следствие.

Приложена е и коректната санкционна норма- чл. 414, ал.3 КТ. Съгласно чл. 414, ал. 3 работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или ал. 3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Предвид данните, че веднага след извършване на проверката жалбоподателят е предприел действия по отстраняване на нарушението и предвид липсата на доказателства за други извършени нарушения на трудовото законодателство, имуществената санкция правилно е определена в рамките на законоустановения минимум-1 500 лв.

 

Неоснователно е възражението, че случаят е маловажен, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ има изрична забрана за прилагане на тази привилегирована разпоредба за случай на нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, какъвто е настоящият случай.

Трайна е практиката на административните съдилища, че разпоредбата на чл. 415в КТ е специална спрямо разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и съгласно принципа че специалния закон изключва общия, общите правила на чл. 28 ЗАНН не могат да намерят приложение в случая. В този изричен смисъл Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд.

Съдът счита, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е  неоснователно, като следва да се посочи Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 год. по Тълкувателно дело №7/2008г. на ОС на колегиите при ВАС на РБ, с което е прието, че административните съдилища не присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела. В мотивите към това решение е посочено, че такива разноски не се присъждат и от районните съдилища при отмяна на наказателно постановление.

Предвид гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0000779/01.08.2018г. на инж. В. Златински, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Р.-***" ЕООД , ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: