Р Е Ш Е Н И Е
08.04.2019г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО,III
Районен съд – Дупница състав
10 януари 2019
на Година
Светла Пейчева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 1202 2018
дело № по описа за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Обжалвано
е наказателно постановление НП № 10-0000779/01.08.2018 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, с което на „Р.-***“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Венелин“ № 63,
вх. А, е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
За
жалбоподателя „Р.-***” ЕООД, редовно призован, в съдебното заседание се явява
адв. С., надлежно упълномощена. Жалбоподателят счита, че АУАН страда от
пороци, които водят до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП
№ 10-0000779/01.08.2018 г. В условията на евентуалност се излагат съображения,
че при налагане на наказанието имуществена санкция не е съобразено, че случаят
е маловажен по чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното в жалбата, жалбоподателя иска
отмяна на НП № 10-0000779/01.08.2018 г. и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата
страна, ДИТ гр. Кюстендил, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к. Г., надлежно упълномощена, оспорва така депозираната жалба
и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: при извършена
проверка на 23.04.2018 г. по работни места и на 26.04.2018 г. по документи, на
„Р.-***, павилион ДУ-02, пл. „Свобода“, гр. Дупница, в качеството си на
работодател, на 23.04.2018 г. в 13.45 ч. е допуснал , с ЕГН
**********,***, да изпълнява трудовите си задължения като „продавач-консултант“
в павилиона (ДУ-02) на пл. „Свобода“‚ без да й е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП. Това представлява нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ и въз основа на това, на работодателя „Р.-***“ ЕООД е съставен
АУАН № 10-0000779/ 27.04.2018 г. Въз
основа на този акт е издадено и атакуваното наказателно постановление №
10-0000779/01.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Кюстендил.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства -
показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите
в акта, декларация по чл. 402 КТ от ,
Трудов договор № 6/23.04.2018 г. В посочената група доказателства липсват
съществени противоречия. Същите еднопосочно и последователно разкриват
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Жалбоподателя ангажира
свидетелските показания на св. , за да
потвърди, че на 23.04.2018 г. около 13.45 ч. не е изпълнявала трудовите си
задължения в това време, а само е пазела павилиона от посегателства, докато
собственичката Е.Р. я няма. Съдът не кредитира показанията на св. , тъй като в декларацията по чл. 402 от КТ,
същата е посочила, че замества Е.Р. в павилиона за периода от 12.00 ч до 14.00
ч. Освен това в свидетелските си показания актосъставителят Л.И. твърди, че
пред тях е бил обслужен клиент. Показанията на управителя на фирмата Е.Р. са
противоречиви, тъй като пред актосъставителя тя
твърди, че е отишла да си направи изследвания, защото имала здравословни
проблеми, а в жалбата е посочено, че е отишла в счетоводството на дружеството. Ето
защо съдът не кредитира тези обяснения, като счита че те са защитна теза на
управителя на дружеството-жалбоподател.
Действително ***е имала
сключен Трудов договор на 23.04.2018 г., но видно от справката за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от ТД на НАП, уведомлението е с
изходящ № 10388183006373 от 23.04.2018 г. 17.57 ч., което е след извършената
проверка в 13.45 ч. Това води до извода, че в момента на проверката, ***е
изпълнявала трудовите си задължения като „продавач-консултант“ в павилион ДУ-02
на пл. „Свобода“ без да е получила копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е
издаден на 23.04.2018 г., а НП - на 01.08.2018 г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност (съгласно Заповед № 3-0058/11.02.2014г.).
При съставянето на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. В АУАН и НП ясно и изчерпателно са
посочени фактическите признаци необходими за съставомерността на нарушението -
посочени са времето, мястото на извършване на нарушението, работникът за който
се отнася нарушението, неговата длъжност, както и самото нарушение.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно -наказващия
орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. чл.
63, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, вр. чл. 414, ал.3 КТ. Нарушението е формално като
за съставомерността му е достатъчно да се установи, че работникът е бил
допуснат до работа със знанието на работодателя без да му е връчено заверено
копие от Уведомлението до НАП.
По делото безспорно се
установи, че към момента на проверката на 23.04.2018 г. около 13:45 часа,
жалбоподателят е допуснал до работа ***за изпълнение на трудови задължения като
„продавач-консултант“, без да му е предоставил копие от уведомление до ТД НАП
за сключения му договор от 23.04.2018 г. Фактът, че въпросният работник е бил
допуснат до работа в този час, без връчено уведомление, се
потвърждава и от показанията на актосъставителя дадени непосредствено пред
съдебния състав в хода на съдебното следствие.
Приложена е и коректната санкционна норма- чл. 414, ал.3 КТ. Съгласно
чл. 414, ал. 3 работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или ал.
3, чл. 63, ал. 1 или ал. 2 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лева. Предвид данните, че веднага след извършване на проверката жалбоподателят
е предприел действия по отстраняване на нарушението и предвид липсата на
доказателства за други извършени нарушения на трудовото законодателство,
имуществената санкция правилно е определена в рамките на
законоустановения минимум-1 500 лв.
Неоснователно е
възражението, че случаят е маловажен, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ има изрична
забрана за прилагане на тази привилегирована разпоредба за случай на нарушение
по чл. 63, ал.2 КТ, какъвто е настоящият случай.
Трайна е практиката на
административните съдилища, че разпоредбата на чл. 415в КТ е специална спрямо
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и съгласно принципа че специалния закон изключва
общия, общите правила на чл. 28 ЗАНН не могат да намерят приложение в случая. В този изричен смисъл Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд.
Съдът счита, че искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, като следва да се посочи
Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 год. по Тълкувателно дело №7/2008г. на ОС
на колегиите при ВАС на РБ, с което е прието, че административните съдилища не
присъждат разноски в производството по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административно наказателни дела. В мотивите към това
решение е посочено, че такива разноски не се присъждат и от районните съдилища
при отмяна на наказателно постановление.
Предвид
гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0000779/01.08.2018г. на инж. В.
Златински, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Р.-***"
ЕООД , ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: