Решение по дело №20/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 23
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20221700600020
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600020 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260055/03.12.2021 год., постановена по НЧХД № 1030/2019 год.,
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия З. Н. Б., роден на *** г. в ***, българин, с
българско гражданство, живеещ в ***, с *** образование, с ЕГН:**********, *** на ***,
женен, осъждан за виновен в това в това, че на *** г. в *** се заканил на А. Б. А. с
престъпление против нейната личност - че ще я изпрати в подземния свят, че ще я убие, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление
по чл.144, ал.1 от НК. Районен съд – Перник е определил на подсъдимия наказание
„ПРОБАЦИЯ“ с пробационни мерки както следва:„задължителна регистрация по настоящ
адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично с продължителност на
пробационната мярка 6 /шест месеца/ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност на пробационната мярка 6 /шест месеца/.
В производството пред Районен съд – Преник е бил предявен и граждански иск от
А.А. за заплащане на неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от престъпното деяние. Съдът е постановил З. Н. Б. да заплати на частния
тъжител А. Б. А. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144, ал.1 от НК, извършено на *** г. в
***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане, а по сметка на Районен съд-Перник да заплати 4% от уважената
1
част на гражданският иск, но не по малко от 50 лева, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан. На основание чл.189, ал.1 от
НПК, съдът е осъдил подсъдимият З.Б. да заплати по сметка на РС - Перник сумата от 12
лева, представляваща направени разноски за образуване на производството.
Срещу присъдата в законоустановения срок подсъдимият З.Б. е депозирал въззивна
жалба, в която се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна и необоснована,
като е довела до неправилно приложение на закона. Твърди се в жалбата, че от установената
по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод за
осъществяване на състава на престъплението от жалбоподателя. Излагат се доводи по
същество, като се прави анализ на събраните доказателства в първоинстанционното
производство. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал в по-висока степен свидетелските
показания на лица, близки на тъжителката, които не са били очевидци на случилото се. В
заключение се прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
Не е постъпило възражение срещу депозираната въззивна жалба.
В разпоредително заседание на 24.01.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага извършването
на разпит нито на подсъдимия, нито на свидетели.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, адв. М., повереник на частната
тъжителка, оспорва въззивната жалба. Излага становище в подкрепа на присъдата, като
счита същата за правилна и законосъобразна. Сочи, че вината на подсъдимия е безспорно
доказана, поради което пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитниците на подсъдимия – адв. Е. и адв. В., поддържат въззивната жалба, като
излагат подробни възражения срещу постановената присъда. Твърдят, че
първоинстанционният съд е формирал грешни изводи въз основа на неправилен анализ на
свидетелските показания. Относно присъдата в гражданската й част сочат, че макар искът да
е уважен частично, не са налице доказателства за реално претърпени вреди, съответни на
уважената част от иска. В заключение пледират за уважаване на жалбата и постановяване на
оправдателна присъда.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира следното:
Настоящият състав на въззивния съд прие за установено от фактическа страна
следната фактическа обстановка:
З.Б. е *** на ***. А.А. работела в обект на дружеството като *** на ***. Между З. Б.
и А. А. не бил сключван трудов или граждански договор, който да регламентира
трудовоправните им взаимоотношения. Докато работела в дружеството на З. Б., А. А. била
регистрирана като безработна в дирекция "Бюро по труда" – П. към Агенция по заетостта и
получавала обезщетение за безработица. През месец *** г. А. А. преустановила
престирането на труд за дружеството на З. Б., като същата изискала от него и съпругата му
Ц. Т. сумата от 280,00 лв., представляваща според нея дължимата й се сума за положения
труд. Двамата отказали, като това обстоятелство породило конфликт между З. Б. и Ц. Т. от
една страна и А. А. от друга. Между А. А. и Ц. Т. започнала да се води активна
комуникация в социалните мрежи, която излизала от рамките на добрия тон. В резултат на
това, на *** г. към 19.00 ч. З. Б. се обадил на А. А., а по- късно и на В. И. – лицето, с което
А. А. живее на семейни начела, и заявил желание да отиде в дома им да поговорят.
Същата вечер пред блока на А. А. спрял джип, в който имало няколко мъже, които А.
А. не разпознала. Последните се поинтересували дали З. Б. е при тях, като междувременно
2
същият пристигнал с такси и се отправил към спрелия джип и хората в него. З. Б. се
отправил заедно с един от мъжете към входа на блока, в който живеят А. А. и В. И.. В. И.
заявил, че ще допусне в дома си само З. Б., поради което другият мъж се върнал обратно в
автомобила. След като подсъдимият бил допуснат в апартамента на А. А., той поискал от
нея да изтрие негативните коментари, които същата е публикувала срещу дружеството му в
социалните мрежи и срещу него като работодател. В отговор на това, А. А. заявила, че ще
съди съпругата му за нанесените обиди в социалната мрежа „***“. Афектиран от разговора,
З. Б. заявил, че не желае да слуша повече „глупости“ и че „ще я прати в подземния свят“.
Уплашена от поведението на З. Б., А. А. се обадила на свои близки – Р. Ц. и М. Г., с молба
да дойдат и да позвънят на полицията за съдействие. Двамата – Р. Ц. и М. Г., дошли
едновременно с полицейския екип в апартамента на А. А., където полицейските органи
снели обяснения от участниците в конфликта и отправили предупреждения за
преустановяването му.
А. А. била силно уплашена от случилото се в дома й на *** година, поради което
депозирала в Районна прокуратура-гр.П. жалба с вх.№ *** г. срещу подсъдимия. Била
образувана пр.пр. №756/2019 г. по описа на РП-П., като били изследвани обстоятелствата
около настъпване на конфликта и след анализ на събраните данни, представителят на
Районна прокуратура П. е приел, че няма достатъчно данни, от които да може да се направи
основателно предположение за извършено престъпление от общ характер. Изразено е
становище, че се касае за евентуално извършени престъпления по чл.144, ал.1 от НК.
Постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство не е обжалвано.
Отделно от горното в резултат на случилото се на посочената дата А. А. се
почувствала уплашена и стресирана, емоционалното й състояние било силно разклатено,
поради което започнала да приема антидепресанти.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като е
направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода
на производството. Съдът е анализирал изложеното от подсъдимия З.Б. в дадените от него
обяснения, като правилно ги е кредитирал, съобразявайки ги с останалите доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимия са средство на защита и именно затова не може да се
откаже включването им в доказателствената съвкупност (в този смисъл решение № 369 от
29.01.2015 г. по нак. д. № 1136 / 2014 г. на Върховния касационен съд). Настоящият състав
възприема становището на първоинстанционния съд, че същите са достоверни в частта си
относно времето и мястото на осъществяване на деянието, както и относно обстоятелствата
около развилата се конфликтна ситуация. Показанията на свидетелите по делото, изожени
пред първоинстанционният съд, в по-малка или в по-голяма степен поднасят
кореспондираща си и непротиворечива информация по отношение на главните факти,
подлежащи на доказване в процеса. Показанията са анализирани обстойно и преценени с
оглед обективните и субективни възможности за възприемане и наблюдение на всеки един
от тях, изминалия сравнително дълъг период от събитието до разпита им пред
първоинстанционният съд, както и обстоятелството, че същите са в близки отношения със
страните, а към момента на конфликта са били в състояние на афект. С оглед на това,
настоящият състав намира за неоснователно възражението на подсъдимия, обективирано във
въззивната жалба, че присъдата не почива да доказателствата по делото и че е даден превес
на показания на свидетели, близки до тъжителката.
Настоящият състав на Окръжен съд Перник намира подадената въззивна жалба за
частично основателна.
В присъдата си Районен съд Перник е посочил, че при осъществяване на деянието
по чл.144, ал.1 от НК подсъдимият З.Б. се е заканил „че ще убие“ частната тъжителка А.А..
Заканата с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл.144 от НК, за което се
повдига обвинение от представител на прокуратурата чрез внасяне на обвинителен акт, а
производството протича по общия ред, предвиден в НК, за разлика от настоящото
производство, което се инициира с подаването на частна тъжба от пострадалото лице.
3
Частната тъжба очертава рамките на обвинението и частният тъжител е този, който носи
тежестта от доказване на конкретните факти, които е посочил в тъжбата и от които да се
установи съставомерност на деянието. В тъжбата си, А.А. е посочила следното: „Б. каза, че
не му се слушат глупости, и че мен и мъжа ми ще ни изпрати в подземния свят, т.е. ще ни
убие“. Настоящият състав счита, че така формулираната закана не включва израза „ще ни
убие“, а той е изведен от тъжителката чрез тълкуване на отправената към нея заплаха.
Доколкото тълкуването на фрази и изрази, макар и с утвърдено в известна степен значение в
обществото, е психологически процес, който протича индивидуално за всеки един човек и
може да доведе до различни изводи за смисъла им, то съдът намира, че е надлежно сезиран и
следва да разгледа обвинението само за отправената заплаха, така както е формулирана в
частната тъжба.
Необходимо е да се посочи, че настоящото производство е предхождано от друго
такова, образувано въз основа на жалба с вх.№ *** г. по описа на Районна прокуратура – П.,
с която А.А. е сезирала надлежните органи за възникналият конфликт на *** г. между нея и
съпруга й от една страна, и З.Б. от друга страна и за отправената закана за убийство, която
А. А. е възприела. В жалбата, която е с характер на съобщение за извършено престъпление
по смисъла на чл.208, т.1 от НПК, са изложени обстоятелствата около настъпване на
конфликта, данни за извършителя на вменените деяния, както и искане за предприемане на
съответни действия. Снети са обяснения от лицата, участвали в конфликта и след
съвкупната преценка на събраните данни, представителят на Районна прокуратура - П. е
приел, че няма достатъчно данни, от които да може да се направи основателно
предположение за извършено престъпление от общ характер. Изразено е становище, че се
касае за евентуално извършени престъпления по чл.144, ал.1 от НК и чл.146 от НК.
Постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство не е обжалвано и на
основание чл. 243, ал.10 от НПК същото обвързва настоящият състав с отразените в него
обстоятелства, включително и крайният извод, че няма данни за извършено престъпление по
смисъла на чл.144, ал.3 от НК – „закана с убийство“.
Във връзка с изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционната
присъда следва да бъде частично отменена в частта, в която Районен съд - Перник е
посочил, че при осъществяване на деянието по чл.144, ал.1 от НК подсъдимият З.Б. се е
заканил „че ще убие“ частната тъжителка А.А., а производството в тази част следва да бъде
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6, предложение трето от НПК.
Относно останалата част от постановената присъда, Окръжен съд – Перник намира
същата за правилна и постановена при съблюдаване на процесуалните правила, поради
което следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият З.Б. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на чл.144, ал.1 от НК, тъй като на *** г. се заканил на А. Б. А. с
престъпление против нейната личност.
От обективна страна е налице извършено съставомерно деяние по посочения текст
от наказателния закон. За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо
лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено.
Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на
заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а
законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат обсъдени
всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да
бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието.
От материалите, сдържащи се в преписка с рег.№ 756/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – П., надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК от първоинстанционния
съд с протоколно определение от 03.12.2021 г., се установява, че конфликтът, осъществил се
на *** г. е предхождан от влошени междуличностни отношения между частната тъжителка
и лицето, с което тя живее на семейни начела, от една страна и подсъдимият и съпругата му,
4
от друга страна. Това обстоятелство се потвърждава и от изложеното от свидетелите в хода
на първоинстанционното производство. В мотивите си Районен съд – Перник е направил
обстоен анализ на тези обстоятелства, като правилно е съобразил евентуалната
заинтересованост на всеки един от тях с оглед близостта на отношенията им с подсъдимия и
частната тъжителка. Окръжен съд – Перник намира анализа на свидетелските показания за
обективен и всеобхватен, а направените въз основа на него изводи за правилни.
При изследване на въпроса за съставомерността на деянието по чл.144, ал. 1 от НК
следва да се установи закана на другиго с престъпление против неговата личност или имот
или против личността или имота на неговите ближни и това заканване да би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването на съответното престъпление. За
осъществяването на деянието от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана спрямо друго лице с престъпление против неговата личност или имот
или против личността или имота на неговите ближни. В случая, изхождайки от
семантичното тълкуване на използвания от подсъдимия израз, решаващият съд правилно е
приел, че "ще те изпратя в подземния свят" сочи на закана с престъпление против личността
на тъжителката и осъществява състава на вмененото престъпление. Изразът, макар да има
общоизвестно тълкуване в обществото, не може да се подведе под квалифицирания състав
на чл.144 от НК. Това е така, защото както правилно е посочил РС-Перник, в случая не са
налице визираните в разпоредбата законови предпоставки. В практиката при разграничаване
на квалифицирания от основания състав на престъплението се приема че „сама по себе си
словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на доказаните враждебни,
до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните,
както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при
контактите на подсъдимия и частния обвинител, не изпълнява обективния критерий за
престъпната съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й“ (в този смисъл решение № 107 от 16.02.2012 г. по
нак. д. № 124/2012 г. на Върховния касационен съд). В случая чрез използвания израз не
може по категоричен начин да се заключи какво е имал предвид З. Б. при отправянето му
към тъжителката, а разширителното му тълкуване пък би било недопустимо с оглед
принципите на наказателното производство, в което съдът е ограничен от повдигнатото
обвинение, очертано в настоящия случай в частната тъжба на А. А.. От изложеното в
тъжбата, анализирано във връзка с установеното от свидетелските показания, настоящият
състав приема, че изразът, използван от подсъдимия, съдържа в себе си закана с
престъпление срещу здравето и телесната неприкосновеност на тъжителката.
Окръжен съд – Перник възприема извода на първия съд, че е налице и другият
елемент от обективната страна на деянието – заканата да е била годна на възбуди страх у
пострадалото лице. В хода на производството са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението на тъжителката, че именно в резултат от отправената закана от З. Б., същата е
преживяла стрес.
Авторството на деянието е правилно установено от първоинстанционния съд.
Страните не спорят за обстоятелствата, при които се е развил конфликтът, както и че именно
подсъдимият З.Б. е отправил заплашителният израз. В подкрепа на този извод са
показанията на всички разпитани по делото свидетели, които и настоящият състав счита за
логични и последователни. Доколкото подсъдимият е годен наказателноправен субект, то
правилно е ангажирана и наказателната му отговорност.
Относно субективния елемент на извършеното престъпление, Окръжен съд –
Перник се солидаризира с изразеното от първоинстанционния съд становище, че деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият З. Б. е съзнавал, че с
обективираните думи отправя закана с престъпление против личността на конкретно лице,
съзнавал е съдържанието на заканата, както и че същата е възприета от частната тъжителка
като действителна заплаха и е породила страх у нея. З. Б. е съзнавал обществената опасност
на деянието, съзнавал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанието, Районен съд - Перник е отчел всички обстоятелства,
5
имащи значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция, при
което е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите
такива. При тези данни и прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК,
районният съд правилно е определил и наложил наказание „Пробация“, като е определил и
наложил на подсъдимия З. Б. пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1 от НК - “задължителна регистрация по настоящ адрес“,
изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест
месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на
пробационната мярка шест месеца.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.4 и т.6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
Отменя присъда № 260055 от 03.12.2021 г., постановена по НЧХД № 1030/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник в частта, в която З. Н. Б. е признат за виновен за това, че се е
заканил „че ще убие“ А.А. и прекратява наказателното производство в тази му част на
основание чл. 24, т. 6 от НПК.
Потвърждава присъда № 260023 от 27.04.2021 г., постановена по НОХД № 1295/2020
г. по описа на Районен съд - Перник в останалата част.
Решението в частта, в която се прекратява наказателното производство подлежи на
касационно обжалване на основание чл.346, т.4 от НПК пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок, считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6