Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 27.06.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен
състав
На двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: М. Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 117/2019г. по описа
на съда , за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба И.Я.И. с ЕГН **********
***, ****, чрез адв.Н. против Наказателно постановление № ******. на Началника
на ***- ***, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП. С
жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалноправните норми и при съществени процесуални
нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно
уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
–адв.Н., чрез когото поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за
отмяна на НП.
АНО, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
След като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.02.2019г.
около 16:00 часа в община Царево, на път Втори клас № *** на КПП – *** в посока
гр.***, полицейски наряд, в състава на
който бил св.Г.П. ***/ и колегата му Ан.П. /полицай в ****/, спрял за проверка
лек автомобил „****“ с рег. №: ***, собственост
на С. А. и управляван от жалбоподателя И.Я.И.. В хода на извършената проверка, св.П. установил,
че процесното МПС е със служебно прекратена от ОД на МВР регистрация на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което съставил против жалбоподателя И.
Акт за установяване на административно нарушение серия Д с бланков № ********., като приел, че същият е извършил
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателят и
подпин от него без възражения, като такива не били депозирани и в
законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на
така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
АНО е издал обжалваното НП, в което е посочено, че „управляваното от водача МПС
не е регистрирано по надлежния ред и е с
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП“, както и че „управляваното от водача
ВПС е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, което е
квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя му е
наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе
безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При
така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
С атакуваното
НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
По делото се
доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било със служебно
прекратена регистрация. С това деяние от обективна страна е нарушено правилото
на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, но въпреки това същото не съставлява нарушение по
следните съображения:
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно чл. 7,
ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо.
Извършеното от жалбоподателя
не покрива субективната страна на административно нарушение, поради това, че
липсват каквито и да било доказателства за това той да е знаел или да е могъл
да узнае, че МПС е със служебно прекратена регистрация, или да е могъл да
предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена.
След
прекратяването на регистрацията на МПС-то на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП ,органът
е бил длъжен да уведоми за това собственика, за което обаче в случая доказателства
за това не се представиха, няма дори твърдение в тази насока.
От горното
следва единственият верен логически извод, че собственикът на автомобила не е
знаел за прекратената регистрация. На още по-силно основание не може да се
направи разумно очакване, че ползвателят И.Я.И. е знаел за прекратената
регистрация, след като органът дори не е изпълнил задължението си да уведоми
собственика.
При това
положение в конкретния случай не е
налице съставомерния елемент – умисъл, тъй като жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че
не следва да го управлява по пътищата
отворени за обществено ползване. От това следва категоричния извод, че деянието
не е извършено умишлено.
При положение,
че собственикът не е знаел за прекратяването и автомобилът е бил с белезите за
редовна регистрация – табели и талон, то ползвателят не е имал каквито и да
било данни за прекратяването. Ето защо не би могло да се приеме и че деянието е
непредпазливо, защото това означава ползвателят и настоящ жалбоподател да е
могъл да предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. При липсата на данни деянието да е било
извършено от жалбоподателя умишлено или непредпазливо, атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно.
За прецизност и
във връзка с направените от защитата възражения, следва да се посочи , че при
тази хипотеза на служебно прекратяване на регистрация табелите на автомобила и
регистрационният талон не се отнемат, за разлика от други хипотези на
прекратяване на регистрация, поради което описанието на твърдяното нарушение в атакуваното НП – „управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер“ не отговаря на обективната действителност. От друга
страна така описаното нарушение -„управлява
МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“ противоречи на посоченото в обстоятелствената
част на НП – „МПС-то, което управлява водача, не е регистрирано по надлежния
ред и е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП“, като по този начин е
санкционираното лице е възпрепятствано да разбере за кое точно нарушение е
санкционирано, с което е нарушено
правото му на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
НП.
От горното следва единственият верен логически извод, че собственикът на автомобила не е знаел за прекратената регистрация и липса умисъл при извършването на деянието.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********.
на Началника на *****, с което на И.Я.И. с ЕГН ********** ***, *******, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :