№ 20771
гр. С., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110140417 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „..“ ЕАД срещу Н. Т. М.
искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
дължимостта на следните суми: 1722.66 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С..,
абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 12.02.2024 г., до окончателното изплащане; 287.17 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2021г до 05.02.2024г. върху цената на топлинната енергия; 16.97
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2021г –
м.01.2022г, м.10.2022г и от м.01.2023г до м.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.02.2024г., до окончателното изплащане и 5.14
лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2021г. до 05.02.2024г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2024г. по ч. гр. д. № .г. на СРС,
153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
1
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрА.я от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземА.ята, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е подаден отговор на искова молба, в който
предявените искове се оспорват изцяло, като е релевирано и възражение за изтекла
давност. Поддържа се, че претендирА.те от ищцовото дружество суми са начислени без
основА.е и в нарушение на Общите условия, като се подчертава, че не е налице валидно
възникнало правоотношение и ответницата не се явява потребител на топлинна енергия.
Оспорва се и валидността на приетите Общи условия. Излагат се твърдения, че не е
осъществено точно отчитане на реално потребената топлинна енергия в имота по отделни
показатели, тъй като в имота през целия исков период не са извършвА. проверки на
показА.ята на топломерите от служителите на разпределителното дружество. Изтъква се, че
потребената топлинна енергия в сградата не е била правилно отчетена и разпределена
съобразно Наредбата за топлоснабдяването, както и че не са ангажирА. доказателства за
изправността на уредите, чрез които е извършено измерването на топлинната енергия в
исковия период. РелевирА. са възражения и относно наличието на нищожни клаузи на
общите условия на ищцовото дружество, поради противоречие с .., както и относно
нарушения на европейското законодателство и в частност чл. 1 на .. Оспорват се и
представените по делото доказателства. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат
отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендирА.те вземА.я.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
2
притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ., находящ се в гр.С., ж.к. „К.., ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се потвърждава и от
представения протокол от проведено на 11.06.2002г. ОС на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.С., ж.к. „., сключения въз основа
на него договор с третото лице-помагач /л.23 и л.25 от делото/.
Спорен между стрА.те е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от ответника в депозирА.я от него отговор на исковата молба
досежно липсата на възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде
установено дали между стрА.те е възникнало договорно отношение за продажба на
топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
За установяване наличието на облигационно отношение между стрА.те по делото е
представен нотариален акт за собственост на жилище по чл.55 ЗПИНМ ., том ., дело №.г, с
който е признато, че Т. Р. Г. е придобил по покупка от С. право на собственост върху
апартамент ., в гр.С., ж.к „. – бул. „.“ . като съгласно удостоверение изх.№ .г. на . С., адрес
бул. „.“ . е идентичен с адрес ж.к „.“ бл. ... По делото не се ангажирА. доказателства, нито са
наведени твърдения имотът да е бил придобит от Т. Р. Г. по време на брака му. Ето защо
следва да се приеме, че именно той е бил едноличен собственик на жилището.
Същевременно по делото е представено и удостоверение за наследници на Т. Р. Г., в което е
посочено, че същият е починал на 27.02..г, като е оставил за свой наследник единствено
дъщеря си ответницата Н. Т. М., която на основА.е чл. 5 ЗН е придобила по наследство
всички притежавА. от него права, в това число и правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот, доколкото липсват доказателства и изложени твърдения ответницата да
се е отказала от наследството на Т. Г..
Същевременно съгласно действащата към .г, когато ответникът Н. М. е станал
собственик на на основА.е наследствено правоприемство на имота, уредба - чл. 5 от Наредба
№ 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл.
106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на
топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на
топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката,
при съобразяване на дефиницията дадена в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията
действаща към спорния период.
Ето защо съдът приема, че ответникът Н. М. се явява материално легитимиран да
отговаря за заплащането на цената на потребената през исковия период топлинна енергия в
3
процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същата в
качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от . Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като изв.
от публикация във вестник М., специално приложение „Ф.. Ето защо съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не са ангажирА. доказателства за валидно
приети и действащи общи условия на ищцовото дружество. Същевременно по делото не е
установено и ответникът Н. М. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между стрА.те е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че основният спор по делото се концентрира
върху въпроса дали до имота на ответника реално е доставена топлинна енергия в
посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това
настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № .. от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, и ценена в съвкупност с представените по
делото доказателства – списък на броя живущи по апартаменти /л.16 от делото/ с посочена
отопляема кубатура, се установява, че в имота на ответника М. радиаторите са демонтирА.,
а в банята има щранг лира. Фактът, че радиаторите в имота на ответника са били
демонтира обаче не я освобождава от задълженията за заплащане на потребеното количество
топлинна енергия за ., за поставените в имота щранг-лири и за сградна инсталация.
Именно с оглед обстоятелството, че по делото е установено, че в имота на ответника
всички радиатори са били демонтирА., вещото лице в заключението по съдебно-
техническата експертиза изрично е посочило, че топлинна енергия за отопление е
начислена единствено за поставената в имота щранг-лира, която е без техническа
възможност за монтаж на .. Ето защо в съответствие с Наредба № .. от 12.03.2020г,
действала към исковия период, служебно е била изчислена топлинната енергия потребена за
щранг-лирата на база инсталационна мощност, като нейната стойност за целия исков период
е в размер на 441.80 лева, съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза.
4
По отношение на начисленото количество топлинна енергия за сградна инсталация,
съгласно заключението на вещото лице, от страна на ищцовото дружество дори е извършено
изчисляване съобразно формулата приложена в Наредба № .. от 12.03.2020г. в полза на
ответника, доколкото изчисленията са извършвА. с показател за пълен отопляем обем 189
куб.м, при действителен пълен отопляем обем 256 куб.м, т.е начисленото количество
топлинна енергия за сградна инсталация е било в по-малък от реалното количество размер.
Доколкото обаче ищецът е начислил по-малко количество топлинна енергия за сградна
инсталация, съдът намира, че именно така направеното от ищеца в полза на ответника
начисляване следва да бъде съобразено. То може да се цени по реда на чл. 175 ГПК като
признА.е на неизгоден факт за ищеца чрез конклудентни действия. Ето защо настоящият
състав намира, че като цена на доставената топлинна енергия за сградна инсталация следва
да се съобрази сумата посочена в заключението по съдебно-техническата експертиза, като
такава изчислена от ищцовото дружество, а именно общо 733.87 лева – цена на топлинна
енергия за сградна инсталация.
По отношение начисленото количество топлинна енергия за . вещото лице –
топлотехник е констатирало, че ищцовото дружество, поради липса на узаконени водомери,
е извършило изчисление на база 2 потребители на доставеното количество топлинна
енергия. Същевременно по делото не са ангажирА. доказателства, а и на вещото лице не са
представени такИ. от третото лице-помагач, че за процесния имот има посочени двама
потребители. Тежест да установи наличието на основА.е за начисляване на топлинна енергия
за . за 2 броя потребители е била на ищеца, но от него не са ангажирА. доказателства в тази
насока. Именно поради това, настоящият състав намира, че следва да се съобрази
разпоредбата на чл.69, ал.2, т. 2 от Наредба № .. от 12.03.2020г., съгласно която
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, когато не са
монтирА. индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени или не са изпълнени изисквА.ята на чл. 52, ал.4 и ал.6, т. 4 от същата наредба.
Тази разпоредба следва да се приложи при съобразяване на броя установени потребители –
1 брой потребител. Следователно в случая от ищеца е установено основА.е за начисляване
само на половината от начисленото количество топлинна енергия за .. Ето защо настоящият
състав приема, че цената дължима за потребената топлинна енергия за . се равнява на тази
изчислена допълнително от вещото лице-топлотехник, а именно – 1479.55 лева.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че по делото е установено
от страна на ищеца, че е била извършена реална доставка на топлинна енергия в процесния
имот.
В заключението си вещото лице изрично е подчертало и, че през исковия период не е
начислявана топлинна енергия от отоплителни тела в общите части, но са начислявА.
разходи за отопление от сградната инсталация на база пълен отопляем обем.
Видно от експертизата е и, че топломерът, монтиран в абонатната станция, е
отговарял на всички метрологични изисквА.я, поради което се явява неоснователно
5
възражението на ответницата, че общият топломер не е преминал необходимите проверки за
годност.
Вещото лице е констатирало също, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „..“ ЕАД
са приспаднати техническите разходи в абонатната станция. Предвид изложеното, съдът
приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е
доставена топлинна енергия за отопление осъществено с щранг-лира, за сградна инсталация
и за ..
Софийски районен съд намира за необходимо да посочи и че, не е налице нарушение
на общностното право, каквито са твърденията на ответницата М., тъй като предмет на
установяване в настоящото производство е задължението да се заплати именно реално
потребеното количество топлоенергия, доказването на което в рамките на производството
обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че Европейските директиви са
актове, които обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставят националните
власти да изберат формата и начина за въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко
действие, когато е транспонирана в българското право в срока, указан в тях. Единствено в
хипотезата, при която дадена директИ. не е въведена в действие своевременно, всеки правен
субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който е длъжен
да не приложи националните норми, противоречащи на разпоредбите на директИ.та.
Настоящият случай не е такъв. Освен това, самата система за дялово разпределение е била
въведена с чл. 112 г от ЗЕЕЕ (отм.) в изпълнение на изисквА.ята на ДиректИ. 93/76/ЕИО на
Съвета от 13.09.1993г. относно огрА.чаване на емисиите от въглероден двуокис чрез
подобряване на енергийната ефективност. ДиректИ.та е била отменена с чл. 31 от ДиректИ.
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността
при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. С директИ.та се
дават указА.я за държавите членки да разработят и реализират програми в областта на
таксуване на енергията, предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови
нужди, на база действителната консумация. На този принцип (разпределение разходите за
отопление съобразно потреблението) е и самата въведена система за дялово разпределение,
като той е залегнал и в ДиректИ. 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (така Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.).
Следва да се отбележи, че във връзка с приложението на Д., е постановено решение
от 05.12.2019г. по съединени дела .., с което Съдът изрично е посочил, че се допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Следователно прието, че не е налице нелоялна търговска
практика, която да противоречи на европейското право при наличието на разпоредби в
6
българското законодателство предвиждащи заплащането на сградна инсталация.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от стрА.те по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземА.ята на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза и гореизложеното относно осъществената реална доставка на топлинна енергия
съдът намира, че следва да се приеме, че доказаното по делото количество потребена в
имота на ответницата М. топлинна енергия за исковия период е на стойност 2655.22 лева
/733.87 лева за сградна инсталация, 441.80 лева за отопление на имота – щранг-лира и
1479.55 лева за . за 1 потребител/.
Във връзка с направеното от ответника М. възражение за изтекла погасителна давност
още в отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземА.ята за потребена топлинна енергия са такИ. за периодични
плащА.я, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж. Предвид това в разглеждА.я случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
7
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2020г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2020г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е
изтекъл на 15.07.2023г. Аналогично и за останалите месеци от исковия период до м.11.2020г.,
вземането за който е погасено по давност на 15.01.2024г. По отношение на вземането за
м.12.2020г. не е налице изтекла погасителна давност, защото същото е станало изискуемо на
15.02.2021г и давностният срок за него би изтекъл на 15.02.2024г, но е бил прекъснат с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12.02.2024г. Ето защо
Софийски районен съд приема, че към датата на депозирано на заявлението по чл. 410 от
ГПК вземА.ята на ищеца за периода от м.05.2020г до м.11.2020г биха били погасени по
давност, освен ако не се установи да е имало действие прекъснало давността.
В случая такова действие за м.05.2020г се явява установеното от съдебно-счетоводната
експертиза плащане, което плащане е извършено от ответника съответно на 20.07.2020г,
преди изтичане на погасителната давност и което съответства точно по размер на издадената
фактура за топлинна енергия за м.05.2020г. Ето защо вземането за м.05.2020г не е погасено
по давност. Не е погасено по давност и вземането за м.06.2020г., тъй като същото е било
погасено от ответницата чрез плащане, по аналогичен начин със сума платена в размер
точно съответстващ на вземането по фактурата за м.06.2020г., което съдът приема, че
представлява индиция за наличие на изрично изявление, че точно вземането за точно тази
фактура е искала ответницата да погаси, като съдът съобрази, че към датата на плащане не е
съществувало друго задължение по фактура с размер точно 47.03 лева /чл.118 ЗЗД/. Предвид
това настоящият състав приема, че погасени по давност са само вземА.ята за периода от
м.07.2020г до м.11.2020г., чийто размер се определи от съда по реда на чл. 162 ГПК при
съобразяване на приетите две експертизи по делото на 308.50 лева.
Следователно непогасена по давност е сума в размер на 2346.72 лева.
За да се установи обаче размерът на дължимата от ответницата сума за топлинна
енергия, следва да се съобразят и извършените от нея плащА.я, каквито по делото са
констатирА. от вещото лице, изготвило заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно посоченото в заключението от ответницата са извършвА. 21 на брой
плащА.я на различни по размер суми, на различни дати в рамките на исковия период и след
изтичането му, като някои от тях, какъвто е случая с плащА.ята за м.05.2020г извършено на
20.07.2020г, за м.07.2021г извършено на 09.09.2021г и други изцяло съответстват по размер
на сумите, за които са издадени фактури за топлинна енергия за съответния месец, за който
ищеца е отнесъл плащА.ята. Предвид това, въпреки че в съдебно заседА.е вещото лице
8
изрично посочи, че не са налични данни за посочено от ответника основА.е при плащането,
с оглед точността на сумите и факта, че плащА.ята са извършвА. в близък момент до датата
на издаване на съответната фактура, вземА.ята по която са били погасени, следва да се
приеме, че е налице индиция за изразена воля от ответника за погасяване именно на
посочените суми, с което изявление ищцовото дружество се е съгласило.
Все пак при извършване на преценка относно това, кои суми са били погасени следва
да се съобрази, че според приетото в Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2017г., за условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между стрА.те, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона,
нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между стрА.те за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай,
че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два
от посочените елемента (без законът да прави разгрА.чение между различните видове лихви
– възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна). При предложено от
длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
При съобразяване на горното разяснения настоящият състав приема, че видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е извършвал множество
плащА.я, които в някой случая са били достатъчни да погасят главницата за топлинна
енергия за съответния месец, но в други не са били достатъчни. В този случая обаче с оглед
обстоятелството, че „..“ ЕАД е извършила погасяване на вземА.я само за главници за
топлинна енергия следва да се приеме, че ищецът в качеството си на кредитор се е съгласил
с направения от ответника избор и е погасявал само главници, поради което и съдът следва
да приеме, че с извършените от ответницата плащА.я са погасявА. главници, и не следва да
прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно поредността на погасяването на вземА.ята за
разноски, лихви и главници.
Следователно при останала непогасена по давност цена на топлинна енергия в размер
на 2346.72 лева и извършени плащА.я съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 2314.13 лева, е останала дължима само сума в размер на 32.59 лева,
9
до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над 32.59 лева до пълния
предявен размер от 1722.66 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2021г. до м.01.2022г, съответно м.10.2022 и от м.01.2023г
до м.04.2023г. За така посочения период не е налице изтекла давност, въпреки изричното
възражение от страна на ответницата в тази насока.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния ре.тър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото
разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е
необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо
дялово разпределение. Поради това на „..” ЕАД се дължи заплащането на осъществената
услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото
дружество да оправомощи трето за правоотношението с потребителите лице. В конкретната
хипотеза между стрА.те не се с спори, че ищцовото дружество е възложило на „.“ ЕООД
осъществяването на тази услуга.
Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира
дължимостта на цената на услугата дялово разпределение да се посочи, че съгласно чл. 22,
ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от „..“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на
Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „..“ ЕАД стойността на услугата
дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се
приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от
2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да се
прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение, която за исковия период
съгласно данните от съдебно-счетоводната експертиза е в общ размер на 16.97 лева. За
заплащане на така посочената сума не са ангажирА. доказателства, поради което и
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на субективно съединените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
10
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според, ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай
исковия период са приложими общите условия на за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „..“ ЕАД от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 на същата клауза обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези
суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода.
Върху погасените по давност главници обезщетение за забава не се дължи. Предвид
това за фактура за периода от м.07.2020г до м.04.2021г е издадена видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на 31.07.2021г, поради което обезщетение за забава върху
сумата по тази фактура би се дължало за периода от 15.09.2021г. до 05.02.2024г., в случай че
сумите дължими за този период не бяха погасени с плащане. Аналогично и за общите
фактури издадени на 31.07.2022г би се дължало обезщетение за забава от 15.09.2022г до
05.02.2024г и за обща фактура от 31.07.2023г. би се дължало обезщетение за забава от
15.09.2023г до 05.02.2024г. В настоящия случай по делото е установено извършване на
плащА.я в рамките на самия исков период и след изтичането му, доколкото последното
плащане е направено на 01.02.2024г. Ето защо независимо, че е налице основА.е да се
отхвърли част от иска за главница, поради извършено плащане, следва да се приеме, че се
дължи лихва за забавеното плащане на вземА.ята, като се съобразят датите на всяко плащане
и намаляването на главницата за съответния период, върху която се дължи лихва с оглед
плащането. Така например за периода от м.07.2020г до м.04.2021г частично плащане е
извършено на 27.07.2022г, поради което се дължи лихва върху пълния размер на вземането
за този период от 15.09.2021г до 27.07.2022г, а след извършване на частичното плащане, се
11
дължи лихва само върху намалената с плащането главница. Аналогично по този начин
следва да се изчисли лихвата след всяко извършено плащане.
Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 32.59 лева и върху
погасените със закъснение главници от исковия период определен по реда на чл. 162 от
ГПК на 5.43 лева, поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата над 5.43 лева до пълния предявен размер от 287.17 лева следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователен обаче се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение, настъпването на
чиято изискуемост не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като в
Общите условия на дружеството не е предвиден срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите. Поради
изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава преди подаване на
исковата молба като предпоставка за дължимост на вземането и не дължи обезщетение за
исковия период. Предявеният иск за обезщетение за забава върху цената на таксата за дялово
разпределение в общ размер на 5.14 лв. за периода от 16.05.2021г. до 05.02.2024г.
следователно следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „..“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 2.45 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът съобрази и обстоятелството, че всички
плащА.я на суми от ответника са извършени преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 40.64 лева – заплатена държавна такса и 600 лева – депозит за изслушване две
експертизи. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 740.64лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на 20.01 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно с отхвърлената част има и
ответницата. От нейно име е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, от който е видно,
че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство в исковото и в заповедното производства в размер на по
503.19 лева за всяко от тях, който сума да бъде присъдена в полза на адв.В.. При извършване
12
на проверка съдът констатира, че ответницата не е била представлявана от адв.В. в
рамките на заповедното производство. Възражението по чл. 414 ГПК е депозирано от Д.
А. – пълномощник на ответницата, а не от адв.В., която видно от представеното по исковото
производство пълномощно е била упълномощена едва на 04.09.2024г., т.е след образувано на
исковото производство по искова молба от 03.07.2024г. Ето защо в полза на адв.В. не следва
да се присъжда възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство.
По отношение на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство съдът намира, че от представеното пълномощно по делото е видно,
че ответницата е упълномощила адв.А. В. да я представлява, като изрично е посочено, че
процесуалното представителство ще се осъществява съгласно чл.38, ал.1 ЗА. Размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи от съда, като той не е
обвързан с посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК. Съобразявайки материалния интерес на
предявените срещу Н. М. искове – 2031.94 лева, съдът счита, че приложение намира чл.7,ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и хонорарът в
конкретния случай следва да бъде определен на сума в размер на 503.19 лева. С оглед на
това в полза на адв.В. следва да бъде присъдено възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 489.59 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „..“
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „..Б, срещу Н. Т. М., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Т. М., ЕГН **********, дължи на „..“ ЕАД, ЕИК ., сума в
размер на 32.59 лева, представляваща стойността на доставената до имот в гр.С., ж.к. „.“, .,
аб.№ ., за периода от 01.04.2023. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2024г до
окончателното плащане, сумата от 5.43 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021г. до 05.02.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата
от 16.97 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021г до
31.01.2022г, м.10.2022г и от 01.01.2023г до 30.04.2023г, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.02.2024г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ ./2024г. по описа на СРС, 153ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на топлинната енергия за
сумата над 32.59 лева до пълния предявен размер от 1722.66 лева и за периода от м.05.2020г
до м.03.2023г поради давност и плащане, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва
върху цената на топлинната енергия за сумата над 5.43 лева до пълния предявен размер от
13
287.17 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение в размер на 5.14 лева за периода от 16.05.2021г до 05.02.2024г.
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., да заплати на „..“
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „..Б, на основА.е чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 20.01 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 2.45 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „..Б, да
заплати на адв. А. В., с адрес на упражняване на дейността в гр.С., ж.к. „., на основА.е чл.
38, ал.2 ЗА сумата от 489.59 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14