РЕШЕНИЕ
№ 6323
Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СТОИЛ БОТЕВ |
| Членове: | ТАТЯНА ПЕТРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ |
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ИВАН ЛИЛОВ ИЛЕВСКИ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА канд № 20247180700987 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. М. М., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, чрез адвокат С. П., против Решение № 371 от 14.03.2024 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІ н.с., постановено по АНД № 6897 по описа на същия съд за 2023 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0432-001001 от 04.07.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР [населено място], РУ - 01 – Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се оспореното решение в посочената част да бъде отменено. Алтернативно се иска оспореното решене да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Претендира се присъждане на разноски съгласно списък с разноски, представен в открито съдебно заседание.
3. Ответникът по касационната жалба - Началник РУ 01 [населено място], в молба-становище (л. 9 от делото) счита касационната жалба за неоснователна. Иска се обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р. М. М., срещу НП № 23-0432-001001 от 04.07.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР [населено място], РУ - 01 – Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GА № 950940 от 15.06.2023 г., съставен от А. Р. К. – ст. полицай при РУ 01 Пловдив към ОД на МВР [населено място]. Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи извършеното административно нарушение, се свеждат до следното:
На 15.06.2023 г. в 01,25 часа в [населено място] на [улица]до № 2 с посока на движение от юг към север М. е управлявал лек автомобил „КИА К5“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Техлизинг“ ЕООД с Булстат *********, без да използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано, с което е прието, че виновно е нарушен чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди оспореното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Във връзка с поддържаните касационни доводи, достатъчно е да се посочи, че М. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като тази хипотеза касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Действително, законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Преценката за наличието на такова състояние обаче, не може да се основава единствено на амбулаторни листове за извършени медицински прегледи, а следва да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание липсват представени по делото. Като допълнение следва да се посочи, че от разпита на актосъставителя в хода на първоинстанционното производство се установява, че в момента на проверката М. не е заявил, че страда от заболяване и не е представил медицински документи, съдържащи лекарско предписание, че физическото му състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
10. Изложеното до тук, налага да се приеме, че в обжалваната пред касационната инстанция част, решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371 от 14.03.2024 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІ н.с., постановено по АНД № 6897 по описа на същия съд за 2023 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0432-001001 от 04.07.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР [населено място], РУ - 01 – Пловдив, с което на Р. М. М., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |