№ 96
гр. Б.С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир Ив. Вельовски
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно
наказателно дело № 20221410200215 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
К. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“В.Л.“ № 23, вх.В, ет.4, ап.10, е
обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 5010191 на ОД на МВР В., с
който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв., на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/
и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОДМВР-В. не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище
по жалбата. /становище изразено от РУ - Б.С., но те не са страна по делото/
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. и с процесуален представител,
който поддържа жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в
жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60
от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 18.06.2021 год., около 11.19
часа, служителят на РУ - Б.С. – свидетелят Хр. Ц. Хр., бил изпратен за извършване на
1
контрол по безопасност на движението за разрешена скорост в с.Търнак, обл.В., на
ул.“Септемврийци“, до автоспирката, с посока на движение към гр.Б.С., при общо
ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч. Той позиционирал служебния си
автомобил, който бил оборудван с техническо средство за видео - заснемане, марка TFR1-M
№ 549. По пътя с посока на движение - гр.Б.С., към него /служебен автомобил/ се движило
превозно средство, лек автомобил „Тойота РАВ 4”, с рег.№ ВР 9562 ВР. Автоматизираното
техническо средство № TFR1- М 549, с което бил оборудван служебният автомобил, засякло
превишение на скоростта от движещия се автомобил. Максималната разрешена скорост за
населеното място, където е извършен контрола, е 50 км./ч., а автомобилът, който бил
засечен, се движил с 81 км/ч или бил превишил максимално разрешената скорост за това
място с 31 км./ч. На собственика на лекия автомобил „Тойота РАВ 4”, с рег.№ ВР 9562 ВР,
бил издаден електронен фиш, в който е описано, че на гореспоменатата дата е превишил
разрешената допустима скорост с 28 км./ч. Собственикът от своя страна в 14- дневен срок не
е подал декларация с данни за лице, извършило нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства – Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на
автомобила с установена скорост и място, Заповед № 8121-з-172/29.02.2016г., удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, писмо на ГД“НП“, протокол за метрологична
проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на
нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо
средство, справка за нарушител/водач, разписка за получаване на ел.фиш, показания на
служителя на МВР.
Съдът констатира, че при издаване на обжалвания Електронен фиш не са допуснати
твърдените в жалбата и в с.з. съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание. Непосочването в ЕФ в
какъв срок се обжалва и пред кой съд, както и срокът, в който се изпраща преписката в съда,
не опорочава Електронен фиш за налагане на глоба и не представлява съществено
процесуално нарушение, нарушило правото на защита на наказаното лице да разбере какво
нарушение се твърди, че е извършил, кога и при какви обстоятелства, за да се защитава
адекватно по него. Жалбоподателят своевременно в предвидения срок е обжалвал ЕФ и е
имал възможност да организира защитата си.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически
средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване
посочено в чл.189 ал.4 ЗДвП е при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези
данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
2
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в
обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.
С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ
бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения
чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран.
С посочените по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС
практически загуби своето значение, поради което съображенията на жалбоподателя,
основаващи се на мотиви от това решението не се споделят от настоящият състав. С
промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе
наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в
процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това
са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП-
електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно –информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният
случай именно такова е използваното под № 549. Според показанията на свидетеля Хр. Ц.
Хр. автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било
установено, е мобилно, като тяхната задача като контролни органи се е свеждала единствено
и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това
положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно
фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са
спазени и условията, и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 549, било одобрено по реда
на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за
измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г., който срок е продължен. В ЕФНГ е
3
посочен само индивидуалният номер на техническото средство, което съобразно данните в
протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение
средство за измерване. От този протокол с дата 20.04.2021 г. се установяват по безспорен
начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на
скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати
нарушения за скорост при предварително зададени параметри.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че на 18.06.2021 год. в 11.19 часа в с.Търнак, обл.В., на ул.“Септемврийци“, до
автоспирката, посока на движение гр.Б.С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Тойота РАВ 4”, с рег.№ ВР 9562 ВР, лична собственост, като при разрешената максимална
скорост за населеното място от 50 км/час се движил със скорост от 81 км/час, при което е
налице превишена стойност на скоростта от 31 км/час, като нарушението е установено с
техническо средство № 549. Приспаднати са три км.толеранс или жалбоподателят е
управлявал с 28 км/ч превишена скорост.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения
електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно
определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени
доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки и разпечатки от
паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители
протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение – към гр.Б.Слатина, като същите са в резултат на правомерно
използване на техническо средство № 549 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП. Видно от
фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение
на автомобила е била 81 км/час, но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост от
28 км/час, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при
измерване на скорост в обхвата е в границите на 3км/ч., което се установява от отразеното в
протокола за последващата метрологична проверка.
Установено било, а и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост
на жалбоподателя. Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени
и не се събраха доказателства, жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи
различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и
4
часа на констатираното нарушение.
Административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй
като при избиране на скоростта на движение на водача е забранено да превишава стойност
на скоростта за управление на моторни превозни средства в населено място. При определяне
на административното наказание, което жалбоподателят е следвало да понесе за
осъществения от него състав на административно нарушение в ел.фиш е посочена
разпоредбата на 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП. В цитираната законова разпоредба е
посочен размерът на санкцията, която водачът на моторно превозно средство следва да
понесе при управление на такова, превишавайки разрешената максимална скорост в
населено място. Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната
отговорност за това нарушение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на л.а.
„Тойота РАВ 4”, с рег.№ ВР 9562 ВР. Правилно бил определен и размера на
административното наказание, съобразно санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП,
относно размерът на превишената скорост. В случая нормата сочи фиксиран размер от
100.00 лв. глоба при превишение от 21 до 30 км/час.
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното
нарушение, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, съдът
намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да присъжда на жалбоподателя
направени разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 5010191/18.06.2021г.
на ОД МВР В., с който на К. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“В.Л.“ №
23, вх.В, ет.4, ап.10, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като законосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за заплащане на направени разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5