Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при участието на
прокурора Александър Атанасов и секретаря Пенка Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Рачева касационно административно наказателно дело № 2698 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „Ш. 31“ ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Решение № 260348/05.11.2020
г. на Варненски районен съд, постановено по н.а.х.д. № 4145 по описа на съда за
2020 г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-011814 от 11.09.2019
г. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, като е намален размерът на наложеното за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда административно наказание „имуществена санкция“ от 5000 на
1500 лева.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Оспорват се изводите на районния
съд от фактическа страна. Касаторът твърди, че в акта за установяване на
нарушение е описано само мястото и датата на нарушението, без да е установено
точно каква длъжност е изпълнявало лицето. Сочи, че има разминаване в датите на
установяване на нарушението – в акта за установяване на нарушение е посочена
дата 21.08.2019 г., а в наказателното постановление — 22.08.2019 г. Твърди, че с
лицето има сключен граждански договор, който е представен на проверяващите.
Излага подробно доводи за незаконосъобразност на потвърденото наказателно
постановление, както и за маловажност на извършеното нарушение и приложимост на
чл. 415в от Кодекса на труда. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима.
Предмет
на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 03-011814
от 11.09.2019 г. на изпълняващ длъжността Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на “Ш. 31“ ООД, в качеството му на работодател за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 6 във връзка с чл.
414, ал. 3 от същия кодекс е наложена глоба в размер на 2000 лева.
От
доказателствата, представени с административната преписка и събрани в хода на
въззивното производство, районният съд приема за установено, че на 12.08.2019 г.
на „горещ телефон“ в Дирекция „Инспекция по труда“ е получен сигнал, че в
кафене „Грийн парк“, намиращо се в гр.
Варна, ул. „***“, работи лице без трудов договор на име М.. Във връзка с подадения сигнал, на 21.08.2019 г.
около 18.00ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, извършили
проверка на заведението и установили,
че се стопанисва от „Ш. 31“ ООД. Проверяващите установили също, че в
обекта се намира лицето М. Д П, която заявила, че изчаква братовчед си, който
работел в заведението. На следващия ден - 22.08.2019г., около 09.00ч. служители
на Дирекция “Инспекция по труда“ извършили нова проверка в бар „Грийн парк“. Един от проверяващите
останал извън заведението, а другият влязъл и си поръчал кафе, като бил
обслужен от същото лице М. Д П, намирала се предния ден в обекта. П сервирала
кафето и издала фискален бон. Проверяващите извършили проверка, при която на М.
Д П е представена за попълване декларация по чл. 399 от Кодекса на труда.
В декларацията П посочила, че работи за дружеството с работно време от 09.00ч.
до 15.00ч., като приготвя напитки и обслужва клиенти, че няма сключен трудов и
граждански договор, че получава седмично около 150 лева, като изплатеното
последно възнаграждение било 180 лева, че дневната почивка е 30 минути, а почивните
дни са по график. След проверката проверяващите поканили представител на
дружеството да се яви в дирекцията и да представи конкретни писмени документи. В
хода на проверката са представени следните документи: граждански договор №***-1/10.08.2019
г. между „Ш. 31“ ООД и лицето М. П, констативни протоколи за приета работа,
както и Трудов договор № 20 от дата 27.08.2019г., сключен с П за длъжността „барман“.
Констатациите
при проверката на място и по документи били отразени в протокол от 02.09.2019
г. На същата дата в присъствието на управителя на дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 връзка чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
Въз
основа на акта на 11.09.2019 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което била възпроизведена фактическата обстановка, описана в
акта, и правната квалификация на деянието, и за нарушението на „Ш. 31“ ООД е
наложена имуществена санкция на основание чл. 416, ал. 5 връзка чл. 414, ал. 3
от КТ в размер на 2000 лева.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание.
Приема също така, че
фактически
е било налице трудово правоотношение между „Ш. 31“ ООД и М. П, тъй като на 22.08.2019 г. П е престирала работна сила в полза на
дружеството без да е възникнало трудово правоотношение. В мотивите си районният съд сочи, че с гражданския
договор, представен с административната преписка, са вменени трудови функции на
М. П. Приема, че съгласно разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда независимо от тяхното отстраняване
нарушенията на чл. 61, ал. 1, ч. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на труда не са маловажни, което препятства приложението на чл. 415в от
същия закон. Преценява,
че не са налице обстоятелства, които да отличават случая от обикновените случаи
на нарушение и няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В същото време
посочва, че размерът на наложената имуществена санкция е над минимума, като
няма превес на отегчаващите обстоятелства, поради което приема за справедлив
размер минималния размер по санкционната норма и изменя съответно наказателното
постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
По
същество основната част от доводите в касационната жалба се отнасят до твърдяни
пороци на административнонаказателното производство, на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление.
Правилна е
преценката на районния съд, че в момента на проверката М. П е установена да полага труд за дружеството – приготвяне на напитки и обслужване на клиенти, с определено работно време и седмично трудово възнаграждение, при това без да е било налице
каквото и да е писмено споразумение за това. В представените при документалната
проверка на
02.09.2019 г. книга за инструктаж, изискана изрично, дружеството е
представило книга, в която не е документиран инструктаж на П в деня на постъпването й на работа. Правилно Районен съд – Варна приема,
че не са били налице условията за сключване на граждански договор, а е следвало
между страните да има сключен трудов такъв. По същество с гражданския договор на М. П са
вменени трудови функции – да обслужва клиенти и почиства, с конкретно работно
време и график, както и с възнаграждение, определено на час. По отношение на
твърдението, че има разминаване в датите на установяване на нарушението,
описани в акта за установяване на нарушение и процесното наказателно
постановление, съдът намира същото за неоснователно, тъй като и в акта за
установяване на нарушението, и в наказателното постановление като дата на
установяване на нарушението е посочена 22.08.2019 г. Що се отнася до представения при документалната проверка трудов договор №
20/27.08.2019г., същият е сключен след извършената проверка.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда определя, че независимо от тяхното
отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 1 и ал.
3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, което препятства при приложението
й в настоящия случай. Правилни са изводите на районният съд, че не са налице обстоятелства,
които да отличават случая от обикновените случаи на нарушение и няма основание
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260348/05.11.2020 г. на Варненски районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 4145 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „Ш. 31“ ООД – гр. Варна,
ЕИК ***, да заплати
на Дирекция
„Инспекция по труда“
– Варна сумата 80 (Осемдесет) лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.