Р Е
Ш Е Н
И Е
№448
09.08.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №778 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г.
Образувано е по
жалба на „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД, гр.Хасково, представлявано от С.Е.А.-
управител, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№01-2600/4863#2 от 27.07.2020г., издаден от зам.изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата на се твърди, че оспореният акт е немотивиран, неправилен, не
съответства на материалноправните разпоредби и издаден от некомпетентен орган.
Сочи се, че с него сe искало възстановяване на получено от дружеството плащане
по мярка 212, поради обстоятелството, че не подало заявление за подпомагане за
2016г. През
стопанската 2013г. - 2014г. бил поет многогодишен ангажимент към ДФЗ, въз
основа на сключени между дружеството и общините Стамболово и Хасково договори
за наемане на земи от общински поземлен фонд. Срокът на договорите, сключени с
Община Стамболово бил една година и десет години с Община Хасково. Договорите с Община Стамболово се
подновявали всяка година, като последно подновяване било извършено през 2015г.
като очертаните при поемане на ангажимента площи не били променени.
Конкретизира се, че на 07.05.2013г. с Община Стамболово били сключени 28
договора за 28 имота. С допълнително споразумение от 16.02.2015г. към
договорите за наем срокът на договорите бил удължен с пет години. С писмо от 05.01.2016г. Община Стамболово
съобщила за несъответствие на сключените от дружеството договори с разпоредбата
на чл.37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като с
друго писмо от 28.01.2016г. било съобщено за окончателното прекратяване на
договорите. Предвид, че стопанството на дружеството не отговаряло на
изискванията на чл. 37и ЗСПЗЗ не били подавани възражения срещу това
прекратяване. Сключените през 2013г. с Община Хасково договори за наем на
земеделска земя били прекратени през 2016г., с предизвестия от 24.02.2016г.
През същата година дружеството уведомило ДФЗ за едностранното прекратяване на
договорите. Уведомяване било извършено и през 2017г., с писмо вх.№ 02-260-2600/166/13.02.2017г. С писмо
№02-260-2600/1509/28.02.2017г. било направено последващо уведомяване.
Дружеството изпращало множество писма до фонда с документи, доказващи
прекратяването на договорите, но на нито едно не получило отговор. Счита се, че
в случая били възникнали формажорни, изключителни, извънредни и непредвидени
обстоятелства, доколкото при поемане на ангажимента не можело да се предвиди,
че сключените договори ще бъдат прекратени едностранно, по предвиден с
изменение на закон административен ред. Нямало как да се предвидят тези
изменения и при последвалото сключване на допълнителното споразумение с Община
Стамболово. Това прекратяване представлявало отчуждаване на цялото стопанство на
дружеството, доколкото въпреки определените в договорите срокове за ползване на
площите, владението и ползването им били прекратени без съгласие на наемателя.
Прекратяването довело до ликвидиране на стопанството по отношение на ползваните
площи и лишило наемателя от възможността да очертава и заявява площи в
землищата на селата Тънково, Широка поляна и Гълъбец, които попадали в обхвата
на мярка 212. Съответно, след прекратяването на договорите вече нямало правни
основания за ползване. Освен това, при поемане на многогодишния ангажимент не
било възможно да се предвидят последващите изменения на законодателството,
които довели до прекратяване на договорите за наем. Предвид изложеното се счита за доказано наличие на форсмажорни,
изключителни, извънредни и непредвидени обстоятелства, като се изтъква, че
законът предвиждал в такива случаи разпоредбите на чл.14 да не се прилагат.
Ангажиментът се прекратявал и не се изисквало частично или пълно възстановяване
на получената от земеделския стопанин помощ. Твърдението за немотивираност на
оспорения акт се обосновава с това, че в него се сочило, че дружеството можело
да заяви и площи с други култури, но към момента на прекратяване на договорите
през 2016г., то нямало сключени договори за ползване на други площи, освен
тези, за които договорите били прекратени. В акта не било посочено какви площи
ползвало дружеството, за да ги заяви. След като такива не били налични,
оставало неясно защо административния орган приел, че били налице. Освен това, в оспорения акт, по отношение
на част от заявяваните площи, ДФЗ е приел, че възраженията на дружеството са
основателни поради настъпилото законодателно изменение, а за друга част от тях
не били възприети за неоснователни. Лишено от логика било неуважаването на
възражението и последвалото издаване на АУПДВ. Нямало правна логика в две
еднотипни по характер административни производства да били постановени два
противоречиви акта, на основание едни и същи площи и едни и същи документи.
По изложените съображения се иска отмяна на оспореното
решение и присъждане на сторените в производството разноски.
Допълнителни доводи се излагат в писмен вид и в
съдебно заседание, чрез пълномощника на оспорващото дружество.
Ответникът
- Заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител в писмени становища
и съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и
се установява от представените по делото доказателства (л.91-117, л.284-325),
че оспорващото дружество е поело многогодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ с
подаване през 2013г. на заявление за подпомагане (л.284 и сл.), като при
извършването на административни проверки на е било установено, че за кампания
2016г., кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярката.
На следващо
място, видно е че за имоти №№ 000280, 000229, 000192, 000249, 000128, 000181,
000191, 000188, 061004, съотв. с
рег.№ОС318, 319, 320, 326, 324, 323, 321, 322, 325 (л.393-421, л.502-563), на 14.05.2013г. между Община Хасково и
„ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД са били сключени договори за наем на общинска земя –
пасища мери и храсти, за срок от 10 години. Същите, са били прекратени с
предизвестия от дата 24.02.2016г.
Във връзка с
прекратяването на договорите, от „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД до Община Хасково е
била адресирана молба рег.индекс 53 О-108-1 от 10.09.2019г. (л.496), с която
кметът на община Хасково е бил помолен да потвърди писмено, че договорите са
били едностранно прекратени от страна на общината. В отговор на молбата, в
писмо рег.индекс 53 О-108-1#1 от
13.09.2019г. (л.498, л.500), кметът на община Хасково посочил, че съгласно
чл.37м, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, когато в животновъдния обект няма регистрирани
пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват
от кмета на общината, съответно от директора на областна дирекция „Земеделие“.
На това основание били прекратени договорите рег.индекс №№ОС-318, 319, 320,
321, 322, 323, 324, 325 и 326 от 14.05.2013г., сключени между общината и
дружеството. Предизвестията за прекратяване на договорите били получени от
наемателя на 25.02.2016г. и съответно договорите се считали за прекратени от
тази дата.
От „ОДЕССАИНВЕСТ
2012“ ООД договори за наем на общински имоти, представляващи пасища, мери са
били сключени и с Община Стамболово (л.357-384), като всички са с дата на
сключване 07.05.2013г. и продължителност една година. Предмет на договорите са
имоти с №№ 000431, 000477, 000480, 000497, 000517, 000518, 000053, 000055,
000062, 000058, 000069, 000111, 000115, 000125, 000738, 000699, 000694, 000687,
000675, 000529, 000175, 000176, 000311, 000315, 000329, 000371, 000375, 000378.
Сроковете на така подписаните договори за наем са били удължени с пет години,
по силата на Допълнително споразумение №123/16.02.2015г. (л.385). С писмо
изх.№С-620/28.01.2016г. (л.390, л.483) до управителя на „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД
е била отправена покана за прекратяване на договорите за описаните имоти,
поради сключването им без да били спазени изискванията на чл.37и и следващите
от ЗСПЗЗ и Наредба за ползване на пасища и мери – общинска собственост, като е
посочено, че прекратяването се прави съгласно §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.61/2015г.).
Със Заповед №203
от 09.08.2016г. (л.392, л.482), кметът на община Стамболово прекратил
облигационните отношения между страните по договорите за описаните имоти, като
посочил, че прекратяването е от датата на връчване на писмо изх.№С-620/28.01.2016г.
Посоченото писмо и заповедта са били получени, съответно на 28.01.2016г. и
09.08.2016г., от един от управителите на дружеството. С писмо
изх.№С-596/09.02,2017г. (л.231, 239), кметът на община Стамболово е потвърдил
пред управителя на „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД за прекратяването на договорите за
наем на описаните имоти.
След издаване на
предизвестията от дата 24.02.2016г. от страна на Община Хасково за прекратяване
на договорите за наем за описаните в тях общински земи и преди издаване на
Заповед №203 от 09.08.2016г. на кмета на община Стамболово, на 20.07.2016г. в ДФЗ, Областна
дирекция – Хасково, от „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД са били входирани Уведомителни
писма рег.№02-260-2600/8030 (л.429, л.488) и рег.№02-260-6500/8031 (л.441,
490), с които министърът на земеделието и храните се уведомява, че Община
Хасково и Община Стамболово са прекратили договорите за наем на общинските
площи, едностранно. В писмото е обективирана молба за
прекратяване на ангажиментите на дружеството, поради изменение на нормативната
уредба и националното законодателство, определени от молителя като независещо
от него обстоятелство. Писмо до министъра на земеделието и храните, с идентичен
текст е било заведено в ДФЗ, ОД – Хасково и на 28.02.2017г. (л.238, 430).
Видно от
преписката, във връзка с част от изброените по-горе имоти, а именно имоти №№,
000188, 000191, 000128, 000181, 000192, 000249 и 000280 от зам.изпълнителния директор на
ДФЗ, в хода на административно производство, различно от това по издаването на
оспорения акт, е бил издаден Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по
Програма за развитие на селските райони за периода от 2014-2020г. за
кампания 2016г. с №01-2600/7608#1 от 15.11.2019г. (л.8, 265), поради
недоказване пред органа на невъзможността за спазване на поет биологичен
ангажимент по мярката и незаявяване за подпомагане по нея за кампания 2016г.
Преди издаване
на Акт №01-2600/7608#1, с писмо с изх. № 01-2600/4863 от 15.08.2019г. (л.218,
352), съгласно чл.26, ал.1 от АПК, Държавен фонд
„Земеделие“ ДФЗ е уведомил кандидата за откриване на административното
производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че производството се
открива, тъй като не са спазени
изискванията на чл.4, ал.1, т.2 от Наредба№ 11 от 3.04.2008г. за условията
и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 -
2013г., според които кандидатите за подпомагане следвало да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район, всяка година след първото компенсаторно плащане. Цитирана е разпоредбата
на чл.14, ал.1 от цитираната наредба и е посочена недължимо платен размер на
сумата по мярката. Дадена е възможност на дружеството да предостави
допълнителна информация - становище или възражение или да възстанови доброволно
сумата.
Във връзка с
горното „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД се е възползвало от правото си и подало до ДФЗ
Възражения вх.№ 01-260-2600/3137/05.09.2019г. (л.354) и вх.№01-2600/4863#1 от
16.12.2019г. (л.431), с които подробно изразило несъгласието си срещу откритото
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
На 27.07.2020г.,
на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., чл.59, ал.1 и
2 от АПК и във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и
чл.20а, ал.6 и ал.5 предл. първо във връзка с ал.2 и ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, от зам.изпълнителния директор на ДФЗ
е издаден оспорения АУПДВ №01-2600/4863#2/27.07.2020г., с който е определено изключване от
подпомагане и издаване на акта на „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД за вземане в размер
на 8241.66 лева, представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за
кампании 2013, 2014 и 2015, на основание
чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
В акта е
посочено, че при извършването на административни проверки на основание чл.37,
ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители било установено,
че за кампания 2016, кандидатът не подал
заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в Наредба № 11
от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. С неподаването на заявление за
подпомагане с декларирана мярка 212 за кампания 2016 били нарушени
изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., според
които кандидатите за подпомагане били длъжни да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане. Правните последици на установеното неспазване на
изискванията по мярка 212, уредени в чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от
03.04.2008г., водили до това, че кандидатът „ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД се
изключвал от подпомагане по мярка 212 и следвало да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях,
в зависимост от годината, в която прекратил участието си в мярката. До момента по мярката, изплатените суми по години
били: първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 26/290513/15622
за кампания 2013, изплатена сума 0.00 лв.; втора година - подадено заявление с
УИН: 26/170614/29662 за кампания 2014, изплатена сума 7969.91 лв.; трета година
- подадено заявление с УИН: 26/090615/38876 за кампания 2015, изплатена сума
8513.40 лв. Общата изплатена
сума по мярка 212, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента,
била в размер на 16483.31 лева. Подадените от
адресата на административния акт възражения срещу същия са приети за
основателни, като в тази връзка се записано, че в приложимото национално
законодателство е заложено изискване към земеделските стопани, поели
многогодишния ангажимент по съответната мярка, да декларират и стопанисват
площи в дадения необлагодетелстван район за период от пет години. Посочено е,
че съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявяване за
подпомагане на постоянни или временни пасища се извършвало при спазване на
гъстота от минимум 0,15 животинска единица на хектар. Декларирането на площи с
друг тип култура по мярка 212 нямало да възпрепятства изпълнението на
многогодишния ангажимент.
В хода на
производството по оспорване на издадения АУПДВ, съдът назначи
Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която след като се запознае с
доказателствата по делото да отговори на въпроса: Кои са били първоначално
заявените от “ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД площи през 2013г., като посочи същите по кадастрални номера и размер,
както и да посочи дали тези площи са били променяни през следващите две години
- 2014г. и 2015г., и ако има
промени, то какви са те?
В отговор на
поставената задача, вещото лице е посочило, че установило на първо място
незаявени за подпомагане в землището на с.Тънково, община Стамболово, следните
имоти: за 2013г. – 000699, за 2014г. - 000055,000699 и 000738 и за 2015г. 000055 и 000738.
Първоначално заявените
от дружеството площи през 2013г. били (номера по КВС и площ): 18232-061-004 –
4,57ха - в с.Гълъбец; 73585-000-053 - 6,81ха, 73585-000-055 - 3,72 ха,
73585-000-058 - 1,46ха, 73585-000-062 - 8,25ха, 73585-000-069 - 1,97ха,
73585-000-111 - 1,1ха, 73585-000-115 - 1,15ха, 73585-000-125-2,03ха,
73585-000-175 - 3,15ха, 73585-000-176 - 2,91ха, 73585-000-311 - 1,09ха,
73585-000-315 - 2,53ха, 73585-000-329 - 1,94ха, 73585-000-371 - 5,47ха,
73585-000-375 - 1,13ха, 73585-000-378 - 1,77ха, 73585-000-431 - 2,75,
73585-000-477 - 3,62ха, 73585-000-480 – 6ха, 73585-000-497 - 1,22ха,
73585-000-517 - 4,29ха, 73585-000-518 -
2,01ха, 73585-000-529 - 4,08ха, 73585-000-675 - 5,81ха, 73585-000-687 - 2,03ха,
73585-000-694 - 2,08ха, 73585-000-738 - 1,21ха - в с.Тънково; 83288-000-128 - 1,47ха,
83288-000-181 - 1,95ха, 83288-000-188 - 5,02ха, 83288-000-191 - 3,9ха,
83288-000-192 - 2,87ха, 83288-000-229 - 3,33ха, 83288-000-249 - 8,87ха,
83288-000-280 - 2,51ха - в с. Широка поляна.
От изброените,
през 2014г. не били заявени само 73585-000-055 - 3,72 ха и 73585-000-738 -
1,21ха, а през 2015г. 73585-000-738 - 1,21ха, като през тази година
допълнително бил заявен имот №73585-000-699 – 0,89ха (л.607).
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена до
Административен съд – Хасково на 27.08.2020г., а АУПДВ е бил връчен на
представител на оспорващото дружество на 14.08.2020г. Следователно, същата се
явява подадена в рамките на преклузивния 14-днвен срок за оспорване, от лице с правен интерес и насочена срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно чл.162,
ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публични са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не
е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Според чл.11,
ал.2, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява
функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно чл.27,
ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
В чл.20а, ал.5
от ЗПЗП е регламентирано правомощието на изпълнителния директор (на ДФЗ) да
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а според ал.6 на
същия член, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда.
Цитираната
правна регламентация формира извода, че в правомощията
на изпълнителния директор на ДФЗ е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки
на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по чл.1 от Наредба № 11 от
3.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.
(по нататък Наредба № 11 от 3.04.2008г.), като тези свои правомощия може да
делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда.
В случая по
делото е представена Заповед № 03-РД/715#2
от 13.12.2018г. (л.272), с която
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на Петя Димитрова
Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва писма
за откриване на производство по издаване на АУПДВ, както и да издава и подписва
Актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ и/или изключване от подпомагане по чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от
3.04.2008г.
Следователно,
обжалваният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в
рамките на надлежно делегираните му с нарочен акт на изпълнителния директор на
ДФЗ правомощия.
Оспореният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран от фактическа и
правна страна. От фактическа страна в
АУПДВ е посочено, че дружеството жалбоподател не е подало заявление за
подпомагане за кампания 2016г., с което нарушило изискванията на чл.4, ал.1,
т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., като в разпоредителната част на
акта са описани последиците от това бездействие, а именно изключване на
кандидата от подпомагане и възстановяване на 50% от общата изплатена сума по
мярка 212. Като правно основание за издаването на АУПДВ са посочени чл.14,
ал.1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5, пр.1, във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗПЗП.
Не се установява
в хода на производството по издаване на АУПДВ да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на акта само на това
основание.
Според чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11 от
03.04.2008г., кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни
да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период
от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане; да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане.
Разпоредбата на
чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. постановява, че земеделски
стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва:... след третата година - 50 %.
Безспорно дружеството жалбоподател не е подало
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, конкретно за
кампания 2016г.
Жалбоподателят
претендира, че от съществено значение са причините, поради които не е подадено
процесното заявление, като излага доводи, че същото е в резултат на настъпили
извън волята му извънредни и непредвидени обстоятелства, предвид което претендира да е
освободен от задължението си да възстанови определената с процесният акт сума,
представляваща 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013г.,
2014г. и 2015г.
В действителност
от представените по делото доказателства – предизвестия за прекратяване на
договори за наем (л.393-421, л.502-563), писмо рег.индекс 53 О-108-1#1 от
13.09.2019г. (л.498, л.500), писмо изх.№С-620/28.01.2016г. (л.390, л.483),
Заповед №203 от 09.08.2016г. (л.392, л.482), писмо изх.№С-596/09.02.2017г.
(л.231, 239), е видно, че договорите за наетите от “ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД
общински площи, представляващи пасища, мери и храсти, са били едностранно
прекратени от наемодателите Община Хасково и Община Стамболово.
Установява се,
че след прекратяването на тези договори, дружеството
е предприело действия по уведомяване на ДФЗ, предвид поетия от него
ангажимент по мярка 212, по който са били заявени площите, обект на договорите
за наем, като е подало Уведомителни писма рег.№02-260-2600/8030/20.07.2016г.
(л.429, л.488) и рег.№02-260-6500/8031/20.07.2016г. (л.441, 490), с които министърът на
земеделието и храните е бил уведомен, че Община Хасково и Община Стамболово
едностранно са прекратили договорите за наем на общинските площи, като в
писмата е обективирана молба за прекратяване на ангажиментите по мярката. Трето
писмо – вх.№02-260-2600/1509/28.02.2017г., до министъра на земеделието и
храните, с идентичен текст, е било заведено в ДФЗ, ОД – Хасково на 28.02.2017г.
(л.238, 430).
Предвид
едностранното прекратяване на наеманите правоотношения от страна на Общините
Хасково и Стамболово, съдът намира, че е било налице „изключително обстоятелство“ по на чл.15, ал.2 от Наредба №11 от
03.04.2008г. и „непреодолима сила“
или „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО)
№1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета /по нататък Регламент (ЕС) № 1306/2013/,
тъй като наемателят на площите, при сключването на договорите за наем е бил в
невъзможност да предвиди бъдещото им едностранно прекратяване. В тази връзка,
предвид срока на тези договори, следва да се отбележи, че при подаване на
заявлението за подпомагане по мярка 212 през 2013г., нормалното поведение на
дружеството е било в насока, че ще може да изпълни петгодишния ангажимент по
нея (чл.4, ал.2, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008г.), що се отнася до подаване
на заявления за всяка от годините, с оглед пасищата и мерите, които е могло да
ползва по сключените договори.
Съдът приема, че
с подаването на цитираните по-горе уведомителни писма, “ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД
е изпълнило задължението си по чл.15, ал.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.,
съгласно която, случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, заедно
със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен
административен орган), се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския
стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на
10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от
него или наследилото го лице е в състояние да направи това.
Отделно от
горното, дори и да не беше налице неизпълнение на изискването на чл.15, ал.2 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г., то отново не следва да се предприемат действия по
издаване на акт от вида на процесния, тъй като се касае за промяна на
нормативен акт, предизвикала прекратяването на договорите за наем, извършена
след поемане на петгодишен ангажимент, която промяна не би могла да бъде
предвидена и същата би могла да се определи като такава по смисъла на чл.15,
ал.2 от Наредба №11 от 03.04.2008г. и чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013.
Предвид
характера на поетия ангажимент и начина ползване на площите, с които
дружеството е кандидатствало по мярка 212, съдът приема, че са налице
обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени или предотвратени от
бенефициента. От представените по делото доказателства безспорно се установява,
че административният орган е бил надлежно уведомен за прекратяването на договорите
за наем, вследствие настъпило обстоятелство, независещо от волята на
“ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД.
Настъпилата
промяна в нормата на чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ създава задължение за
кандидатите по § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., съгласно
което ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са
длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл.37и, ал.1 и 4, в противен случай, на основание § 15, ал.3,
същите се прекратяват, но според съда това обуславя прилагането на чл.47, т.4
от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Съгласно същата, възстановяване на
получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства,
както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. В текста на чл. 2
от Регламент (ЕС) №1306/2013 са определени неизчерпателно
случаите, които могат да бъдат признати като „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.
В случая
прекратяването на договорите за наем на оспорващото дружество, въз основа на
които то е подавало заявления за подпомагане по мярка 212, на основание
законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за него към датата на
подаване на заявлението през 2013г., а съгласно чл.2, параграф 2, б. „е“ от
Регламент (ЕС) №1306/2013, която разпоредба в настоящия случай съдът намира за
приложима, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП,
„непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати в
случаите на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
Съдът отчита, че
отчуждаването и прекратяването на договор за наем не могат да бъдат поставени
на една плоскост, но в конкретния казус, фактите и обстоятелствата обосновават
извода, че получателят на финансовата помощ не е могъл да предвиди
едностранното прекратяване на договорите за наем, продиктувани от настъпилите
законодателни промени - чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, по отношение категорията
лица, ползватели на общински земи.
Преценката
относно наличието на обстоятелства, които освобождават бенефициената от задължение
за възстановяване на част от предоставеното му подпомагане, следва да бъде
съобразена с това доколко е било във възможностите на лицето да предвиди
обстоятелствата, които ще го препятстват да изпълнява ангажиментите си за целия
петгодишен срок. В конкретния случай пречките, препятствали “ОДЕССАИНВЕСТ 2012“
ООД да продължи изпълнението на задълженията си по мярката, са настъпилата
законодателна промяна, довела и до прекратяването на договорите за наем.
Обстоятелства, които са били непредвидими към 2013г. В горния смисъл са
изводите на съдебни състави на ВАС, изразени в Решение № 2749/01.03.2021г., постановено по адм. дело №11467/2020г.,
Решение № 1843 от 12.02.2021г., постановено по адм. д. № 12863/2020г. Нещо
повече, в последното дори се възприема, че не е налице и необходимост от
спазване предвидения в чл. 15, ал.2 от Наредбата 10 дневен срок за уведомяване
за настъпилото извънредно обстоятелство, доколкото законодателната промяна е
общоизвестна след публикуването й в ДВ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че неизпълнението на разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.2
и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за жалбоподателя е било продиктувано от
настъпили форсмажорни и извънредни обстоятелства по
см. на член 2 от Регламент ( ЕС) No 1306/2013, предвид което за същият са
изпълнени предпоставките
на чл.47, т.4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013г. относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, съгласно която разпоредба,
възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и
извънредни обстоятелства. Ето защо оспореният АУПДВ, като издаден в нарушение
на материалния закон, следва да бъде отменен.
При този изход
на спора в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева - платена
държавна такса, 300 лева – възнаграждение за вещо лице, и 700 лева - възнаграждение
за един адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-2600/4863#2 от 27.07.2020г., издаден от зам.изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на
“ОДЕССАИНВЕСТ 2012“ ООД, ЕИК 20*******, съдебни разноски в размер на 1050
(хиляда и петдесет) лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението му на страните.
Съдия: