Р Е Ш Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря ВЕСКА ПЕТРОВА по гр. дело
№ 2211 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по иск от Ж.Д.Ж. с ЕГН:********** и постоянен адрес ***, против А.Р.П. ЕГН:**********
***, с която е предявен отрицателен установителен иска с правно основание
чл.124 от ГПК и цена на иска 17 067.36 лева и иск от Ж.Д.Ж. с ЕГН:**********
против В.Д.Ж. с ЕГН:********** ***, с която е предявен отрицателен установител
иск, с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 53 720.65 лева
В исковата си молба ищеца, твръди, че
по силата на Договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 100 том XIII
дело 4186/91 от 20.06.91 год. на Варненския нотариус, вписан с Вх рег. № 5008,
том.179, стр. 243 от същата дата на Службата по вписвания ищеца Ж.Д.Ж. придобил
от майка си М.В.Г., следния недвижим имот, а именно: 1/3 /една трета/ идеална
част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда жилище
-АПАРТАМЕНТ, с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР, одобрени
със Заповед РД 18-98/10.11.2008 год. на Изп.директор на АГКК, последно изменен
със Заповед 18-12774/09.10.2014 год. на
Началник на СГКК-Варна находящо се на втория етаж на жилищна сграда в
гр.Варна,община Варна ул."Княз Дондуков № 20, без номер и площ, по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/
кв.м, състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет, тераса и два балкона,
заедно с цялото подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и
склад, без номер и площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ
от 120 /сто и двадесет/ кв.м, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от избения
коридор и от три избени помещения към ул.Княз Дондуков, без номер и площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/
кв.м, както и 1/3 /една трета/ идеална част от правото на строеж върху дворното
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766, съгласно КК
и КР, одобрени със Заповед РД 18-93/10.11.2008 год. на Изп.директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-12774/09.10.2014 г. на Началник на СГКК-Варна, номер по предходен
план парцел XII-6A, 6Бв, в кв.59, при граници съгласно скица: имоти с идентификатор № 10135.1507.804, №
10135.1507.7 67, № 10135.1507.7 64 и № 10135.1507.765.
В исковата си молба ищеца твръди, че
заедно със ответницата В.Д.Ж. са наследници по закон на М.В.Г.с ЕГН:**********,
б.ж. на гр.Варна поч. на 13.02.2005 год. за което е съставен акт за смърт №
І-199/14.02.2005 год. на Община Варна.
След смъртта на М.В.Г., починала на
13.02.2005 год., ищеца и ответницата В.Д.Ж. в качеството на нейни наследници по
закон, са придобили всеки един от тях по наследство по 1/3 /една трета/ идеална
част от притежаваните от нея 2/3 /две трети/ от следния недвижим имот нейна
индивидуална собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда жилище -
апартамент, с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР, находящо се
на втория етаж на жилищна сграда в гр.Варна,ул."Княз Дондуков № 20, без
номер и площ, по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м, състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част от притежаваните от
нея 2/3 /две трети/ ид. части от избения коридор и от трите, избени помещения
към, ул.Княз Дондуков, без номер и площ по документ за собственост, а по
данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, както и 1/3 /една трета/
идеална част от притежаваните от нея 2/3 /две трети /ид.части от правото на
строеж върху дворното място, заедно с 1/3 /една трета/ ид.част от притежаваните
от нея 2/3 /две трети ид.части от
дворното място, ялото с площ от 170 кв.м, съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 10135.1507.766, съгласно КК и КР, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
десет метра/, номер по предходен план парцел XII-6A, 6Бв, в кв.59, при граници
съгласно скица: имоти с идентификатор № 10135.1507.804, № 10135.1507.7 67, №
10135.1507.764 и № 10135.1507.765.
През средата на месец феврури 2019
год., ищеца установил, че на 11.03.2016 год. неговата сестра и ответница В.Д. П.с
Нотариален акт № 16 том. I рег.№ 651 дело 16/2016 год. по описа на нотариус Я.Н.,
вписан в Сл.вп.с вх.рег.№ 4816 от 12.03.2016 год., Дв.вх.рег. № 4763, акт.№ 83, том.XII дело № 2494 е
дарила сина си и ответник А.Р.П. с 1/2 /една втора/ идеална част от следния
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда жилище - апартамент,с
идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР, находящо се на втория
етаж на жилищна сграда в гр.Варна,община Варна ул."Княз Дондуков № 20, без
номер и площ, по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона, заедно с 1/2 една втора/ ид.част от подпокривно
пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад, без номер и площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/
кв.м, 1/2 /една втора/ идеална част от избения коридор и от три избени
помещения към ул.Княз Дондуков, без номер и площ по документ за собственост, а
по данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, както и 1/3 /една трета/
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766 съгласно КК и
КР, номер по предходен план парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170
/сто и седемдесет/ кв.м, при граници съгласно скица: имоти с идентификатор №
10135.1507.804, № 10135.1507.767, № 10135.1507.764 и № 10135.1507.765.
Ищеца твръди, че с този нотариален акт
са прехвърлени иделни части от притежавания от него недвижим имот, придобит
чрез дарение и по наследство, които не са собственост на ответницата В. Ж..
От представените по делото документи
ответницата В.Д. П.се легитимира като собственик само на 1/3 /една трета/
ид.част от описания по-горе подробно самостоятелен обект в сграда жилище-апартамент,
с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, ведно с 1/3 /една трета/ идеална част и
избения коридор и от три избените помещения към ул.Княз Дондуков и на 1/3 /една
трета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766,
придобити от нея по наследство.
Ответницата не е придобила и не е
собственик на 1/2 една втора/ ид.част от ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, СЪСТОЯЩО СЕ
ОТ ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ И СКЛАД, без номер и площ по документ за собственост, а по
данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м.
С нотариален акт от № 53 том VI per.№
14 991 дело № 1033/2018 год. по описа на нотариус О.Ш., вписан с peг. № 147 на
НК, от 18.12.2018 год., Вписан в Службата по вписвания вх. Рег. № 35636 от
18.12.2018 год., акт. № 196, том.ХСІV дело № 20471/2018 год., ответницата В.Д.Ж.
е призната за собственик въз основа на обстоятелствена проверка на:
1/2 /една втора/ идеална част от
следния недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда жилище —
апартамент, с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР находящо се
на втория етаж на жилищна сграда в гр.Варна, ул."Княз Дондуков № 20, без
номер и площ, по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона; 1/2 една втора/ ид.част от ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО,
СЪСТОЯЩО СЕ ОТ ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ И СКЛАД, без номер и площ по документ за
собственост , а по данъчна оценка с площ от
120 /сто и двадесет/ кв.м, 1/2
/една втора/ идеална част от избения коридор и от три избени помещения към
ул.Княз Дондуков, без номер и площ по документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, и
1/3 /една трета/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766, съгласно КК и КР, номер по
предходен план парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170 /сто и
седемдесет/ кв.м, при граници съгласно скица: имоти с идентификатор №
10135.1507.804, № 10135.1507.767, № 10135.1507.764 и № 10135.1507.765.
Ответницата не е придобила
собствеността на описаните по горе идеални части от имота, тъй като не го е
владяла с намерение да го придобие повече от десет години. Давностното владение
не е било явно и непрекъснато.
В исковата молба е заявен петитум, с
който ищеца моли съда да постанови решине, с което
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
межу между страните, Ж.Д.Ж. и А.Р.П. че ответника А.Р.П. НЕ Е СОБСТВЕНИК на
разликата над 1/3 ид.част до 1/2 ид. част от следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда жилище - апартамент,с идентификатор
№ 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР, находящо се на втория етаж на жилищна
сграда в гр.Варна,община Варна ул."Княз Дондуков № 20, без номер и площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/
кв.м, състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет, тераса и два балкона,
на разликата над 1/3 ид.част до 1/2
ид. част от избения коридор и от три избени помещения към ул.Княз Дондуков, без
номер и площ по документ за собственост,
а по данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м ,
на разликата над 1/3 ид.част до 1/2
ид. част от подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад,
без номер и площ по документ за собственост, а по-данъчна оценка с площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м.
Моли с решението си на основание
чл.537 ал.2 ГПК съда да отмените нотариален акт № 16 том. I peг.№ 651 дело
16/2016 год. по описа на нотариус Я.Н., вписан в Сл.вп.с вх.рег. № 4816 от
12.03.2016 год., дв.вх.рег. № 4763, акт.№ 83, том XII дело 2494 за разликата от
1/3 ид. част до 1/2 ид. част от следния недвижим имот, представляващ
самостоятелен сбект в сграда жилище - апартамент,с идентификатор №
10135.1507.766.1.2, на разликата над 1/3 ид.част до 1/2 ид. част от избения
коридор и от три избени помещения към ул.Княз Дондуков, без номер и площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/
кв.м и съответната ид.част от подпокривно пространство, състоящо се от две
тавански стаи и склад, без номер и площ по документ за собственост, а по
данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м.
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
межу между страните, Ж.Д.Ж. и В.Д.Ж., че ответника В.Д.Ж. не е собственик на:
1/2 /една втора/ идеална част от
следния недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда жилище —
апартамент, с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР находящо се
на втория етаж на жилищна сграда в гр.Варна, ул."Княз Дондуков № 20, без
номер и площ, по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120
/сто и двадесет/ кв.м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет,
тераса и два балкона; 1/2 една втора/ ид.част от ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО,
СЪСТОЯЩО СЕ ОТ ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ И СКЛАД, без номер и площ по документ за
собственост , а по данъчна оценка с площ от
120 /сто и двадесет/ кв.м,; 1/2
/една втора/ идеална част от избения коридор и от три избени помещения към
ул.Княз Дондуков, без номер и площ по документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, и
1/3 /една трета/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.766, съгласно КК и КР, номер по
предходен план парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170 /сто и
седемдесет/ кв.м, при граници съгласно скица: имоти с идентификатор №
10135.1507.804, № 10135.1507.767, № 10135.1507.764 и № 10135.1507.765.
Моли на основание чл.537 ал.2 ГПК,
съдът да отмени Нотариален акт от № 53 том VI per.№ 14 991 дело № 1033/2018
год. по описа на нотариус О.Ш., вписан с peг. № 147 на НК, от 18.12.2018 год.,
Вписан в Службата по вписвания вх. Рег. № 35636 от 18.12..2018 год., акт. №
196, том.ХСІV дело № 20471/2018 год.
С исковата молба са представени
писмени доказателсва и са напрвени доказателствени искания.
Молят съда да присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание се ищеца редовно
призован явява се лично и се
представлявава от процесуален представител по пълномощно , които
поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника А. Р.П..
В отговора си твръди, че оспора
предявинет искове, като неоснователни.
Искът за отмяна на нот. акт № 16, том
I, per. № 651, д, № 16/2016 год., вписан в Службата по вписванията с вх. per. №
4816/12.03.2016 г. дв, вх. per. № 4763. акт № 83, том XII, д. № 2494 е
недопустим, тъй като на отмяна подлежат само констативните нотариални актове.
Оспорва предявения иск като
неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв и присъди направените по делото
разноски.
В отговора си твръди, че е собственик
на дарените му от В.Д.Ж. 1/2 идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.766.1.2, заедно с принадлежащите му 1/2 идеална част
от три избени помещения, избен коридор и стълбищна клетка и подпокривно
пространство от две тавански стаи и склад. Неговата майка и праводетел е била
собственик на процесиите имоти и затова договора за дарение е породил
вещноправни последици.
Наследодателката на страните М.В.Г.е
била собственик на процесиите имоти към датата на смъртта си, като 2/3 идеални
части е придобила по завещание, а 1/3 идеална част е придобила по давностно
владение. На 20.06.1991 год. с Нот. акт № 100, т. XIII, д. № 4186/1991 год. тя
е прехвърлила чрез договор за дарение собствеността само върху 1/3 идеална част
на сина си, /ищеца по дело/, но след дарението отново установила фактическа
власт върху дарената част. От 1991 год. до смъртта си тя е упражнявала
непрекъснато, необезпокоявано и явно владение и го е манифестирала по несъмнен
начин по отношение на надарения Ж.Д.Ж., че владее имота лично за себе си.
Наследодателката М.В.Г.е починала на
13.02.2005 год. След нейната смърт от 13.02.2005 год. владение върху
недвижимите имоти е установила само дъщеря й и ответница В.Д.Ж. и до 11.03.2016
год. владението й е било непрекъснато, необезпокоявано и явно, което тя е
манифестирала по несъмнен начин по отношение на другия наследник- Ж.Д.Ж., че
владее имотите лично за себе си.
След изтичането на 10-годишният
давноствен срок на 13.02.2015 год. ответницата В.Д.Ж. е станала изключителен
собственик на имотите. На 11.03.2016 год. тя е е дарила на сина си ответника А.Р.
П. 1/2 идеална част от имотите.
По-късно се е снабдила и с нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка за останалата 1/2 идеална част,
която не е била подарена от нея /нот. акт № 196, т. 94, per. № 35636, д, № 20471/18.12.2018
год/
В отговора се твърди, че ищеца живее
постоянно в САЩ от 1996 год. и е бил в България само два-три пъти, без обаче да
отсяда в процесния имот. При престоя си в България винаги е отсядал в дома на
родителите на съпругата си. След 2005 год. той изобщо не е посещавал процесния
имот. За имота, който е паметник на културата не се дължи данък-сгради, а само
такса битови отпадъци и от 2005 г. тя се заплаща само от ответницата В.Д.Ж..
В отговора се твръди, че договорът за
дарение, сключен на 20.06.1991 год. с нот. акт № 100, т. XIII, д. № 4186/1991
год. не е породил вещноправни последици за цялото дарено подпокривно
пространство, а само за 1/3 идеална част от него. Подпокривното пространство не
представлява самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към
жилището. С нот.акт от 20.06.1991 год, е била прехвърляна само 1/3 идеална част
от жилището и затова следва да се счете, че е прехвърляна само 1/3 идеална част
от подпокривното пространство.
В съдебно заседание се ответника
редовно призован явява се лично и се
представлявава от процесуален представител по пълномощно, които поддържа
отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника В.Д.Ж..
В отговора се твърди, че исковете са
допустими но се оспорват като неоснователни. Твръди, че М.В.Г.е била собственик
на процесиите имоти към датата на смъртта си, като 2/3 идеални части е
придобила по завещание, а 1/3 идеална част е придобила по давностно владение.
На 20.06.1991 год. с нот. акт № 100,
т. XIII, д. № 4186/1991 год. тя е прехвърлила чрез договор за дарение
собствеността само върху 1/3 идеална част на сина си ищеца поделото, но след
дарението е отново установила фактическа власт върху дарената част. От 1991 г.
до смъртта си тя е упражнявала непрекъснато, необезпокоявано и явно владение и
го е манифестирала по несъмнен начин по отношение на надарения Ж.Д.Ж., че
владее имота лично за себе си.
Наследодателката М.В.Г.е починала на
13.02.2005 год. След нейната смърт от 13.02.2005 год. владение върху
недвижимите имоти е установила само ответницата В.Д.Ж. и до 11.03.2016 год
владението й е било непрекъснато, необезпокоявано и явно, което тя е
манифестирала по несъмнен начин по отношение на другия наследник- Ж.Д.Ж., че
владее имотите лично за себе си.
След изтичането на 10-годишният
давноствен срок на 13.02.2015 год. ответницата В.Д.Ж. е станала изключителен
собственик на имотите. На 11.03.2016 год. тя е е дарила на сина си ответника А.Р.
П. 1/2 идеална част от имотите. По-късно се е снабдила и с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка за останалата 1/2 идеална част, която
не е била подарена от нея-нот. акт № 196, т. 94, per. № 35636, д, №
20471/18.12.2018 г.
В отговора се твърди, че ищеца живее
постоянно в САЩ от 1996 год. и е бил в България само два-три пъти, без обаче да
отсяда в процесния имот. При престоя си в България винаги е отсядал в дома на
родителите на съпругата си. След 2005 год. той изобщо не е посещавал процесния
имот. За имота, който е паметник на културата не се дължи данък-сгради, а само
такса битови отпадъци и от 2005 г. тя се заплаща само от ответницата В.Д.Ж..
В отговора се твръди, че договорът за
дарение, сключен на 20.06.1991 г. с нот. акт № 100, т. XIII, д. № 4186/1991
год. не е породил вещноправни последици за цялото дарено подпокривно
пространство, а само за 1/3 идеална част от него. Подпокривното пространство не
представлява самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към
жилището. С нот.акт от 20.06.1991 год, е била прехвърляна само 1/3 идеална част
от жилището и затова следва да се счете, че е прехвърляна само 1/3 идеална част
от подпокривното пространство.
Моли съда да отхвърли иска, претендира
и разноски по делото.
В съдебно заседание се ответника
редовно призован явява се лично и се
представлявава от процесуален представител по пълномощно, които поддържа
отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страноите по делото Ж.Д.Ж. и В.Д.Ж. са
наследници на М.В.Г.с ЕГН:**********, починала на 13.02.2005 год, за което е
съставен акт за смърт № I-199/14.02.2005 год. на Община Варна, район Одесос,
видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 6719/13.03.2019 год.
Имената М.В.Г. и М.В.Г.са на едно и
също лице, макара и посочени различни официални документи, то лицето е с един и
същ единен граждански номер, коте оналаго този извод.
Страните
не спорят, че приживе М.В.Г.е била изключителен собственик на процесния имот
находящ в гр.Варна ул."Дондуков" № 20 придобит чрез завещание и
делба, съгласно представения Констативен нотариален акт № 24 т.XLV д.№ 8538/91 год.
на нотариус при Районен съд Варна, с който е призната за собственик на процесния
имот, представляващ апартамент, заедно с прилежащите три избени помещения откъм
ул."Дондуков" и избен коридор, както и на цялото подпокривно
простнанство на сградата, състоящо се от две тавански стаи и склад и на 2/3
ид.части от дворното място с площ от 170 кв.м., представляващо парцел ХII-6А,6-Б
в кв.59 по плана на 8 подр. на гр. Варна.
С
договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 100 т.ХIII, д.№ 4186/91 год.
на Нотариус при Районен съд Варна, М.В.Г.е
прехвърлила на сина си и ищец по делото Ж.Д.Ж. 1/3 ид.част от жилище, състоящо
се от три стаи, хол, баня, тоалет, тераса и два балкона, 1/3 ид.ч. от избените
помещения към ул."Дондуков" и от избения коридор, заедно с цялото
подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад и 1/3 от
стълбищна клетка, както и 1/3 ид.част от правото на строеж, без дворно място от
имота, находящ се в гр.Варна ул."Дондуков" № 20, имот пл.№ 60 в
парцел XII-65 в кв. 59.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 16 том. I рег.№ 651 дело 16/
2016 год. на нотариус Я.Н., вписан в СВ с Вх.рег.№ 4816 от 12. 03. 2016 год., Дв.вх.
per. № 4763, акт.№ 83, том.ХII, дело № 2494, В.Д.Ж. дарява на сина си А.Р.П.
1/2 ид. част от описания апартамент с идентификатор № 10135.1507.766.1.2,
заедно с 1/2 ид.част от прилежащите три избени помещения с площ от 65 кв.м и
избен коридор и от подпокривно пространство от две тавански стаи и склад с площ
от 120 кв.м, както и 1/3 ид.част от ПИ 10135. 1507.766, съгласно КК и КР, номер
по предходен план парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170 кв.м, при
граници съгласно скица: имоти с идентификатор № 10135. 1507.804, 10135. 1507.
767, 10135.1507.764 и 10135. 1507.765.
При
сключване на догова прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху дарените идеални части. Според посоченото в договора
дарителката е удостоверила правото на собственост с Констативен нотариален акт
№ 24 т.XLV д.№ 8538/91 год. на нотариус при Районен съд Варна и Удостоверение
за наследници.
С
Нотариален акт от № 53 том VI, рег.№ 14991, д. № 103/2018 год. на Нотариус О.Ш.,
вписан в СВ вх. peг. № 35636 от 18.12.2018 год., акт. № 196, т.XCIV д. № 20471/2018
год., В.Д.Ж. е призната за собственик на недвижим имот по обстоятелствена
проверка: на 1/2 идеална част от описания имот- апартамент в гр.Варна
ул."Княз Дондуков" № 20 ет.2, представляващо обект с идентификатор
10135. 1507. 766. 1. 2, заедно с 1/2 ид.част от прилежащите три избени
помещения с площ от 65 кв.м. и избен коридор и от подпокривно пространство от две
тавански стаи и склад с площ от 120 кв.м., както и 1/3 ид.част от поземлен имот
с идентификатор № 10135.1507.766., на основание давностно владение.
Според
приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ помещенията,
разположени над втория жилищен етаж под покривната конструкция, представляват
тавански етаж по смисъла на § 51 от ДР на ЗУТ. Същите не представляват
самостоятелен обект в сграда по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ, тъй като не са
налице изискуемите по ЗУТ и Наредба 7/2003 год санитарни помещения, кухня,
светла височина на помещенията, необходими за обособяване на самостоятелен
обект.
В
с.з. на 21.10.2020г. вещото лице уточнява, че същите са обслужващи складови
помещения, разположени в таванския етаж. Двете жилища на първия и на втория
етаж имат самостоятелни избени помещения с обособени входове, а таванските
помещения принадлежат само на собственика на жилището на втория етаж.
По
делото от разпитаните свидетели съдът установи следните съотносими факти и
обстоятелства: От разпитана св.А. /бивша свекърва на отв.Ж. и баба на отв.А. П./,
съдът установи, че познава имота на ул. "Дондуков", който ебил на
майката на В. починалата М.Г.. Тя е живяла в този имот от 1991 год. до момента
на смъртта си през 2005 год. През този период в този имот постоянно живее и
ответницата В.Д.Ж.. Твърди, че не познава Ж.Ж. и го е виждала само веднъж преди
20 или 30 години. Знае за него, че живее в САЩ от около 30 години. Не знае дали
Ж. е идвал в България, но М.й е казвала, че той не е отсядал при нея. Твърди,
че приживе М.Ж. Г.й е споменала, че след смъртта й този имот ще остане за дъщеря
й В..
От
разпита на св. Вутов, съдът удстанови, че той живее живее от 1976 год. в имота
и обитава жилището на първия етаж на ул."Княз Дондуков" № 20. М.В.Г.я
познава откакто дошла да живее на адреса. Твърди, че е станала собственикна
жилището на втория етаж през 1991 год. В. идвала да я гледа до смъртта й
през 2005 год. След като починала майка й тя била станала собственик и живее близо
петнадесет години там. Свидетеля твръди, че познава ищеца Ж.Д.Ж., но мимоходом.
Идвал е няколко пъти: „здрасти, здрасти“. В имота съм го е виждал три пъти максимум.
За последен път го видял при кончината на баща му през 2001 год. През годините
са правени ремонти на сградата и на покрива много пъти, благодарение на това,
че В. и сина й живеят там. При течове в сградата В. и свидетеля плащали за ремонтите,
като В. плащала 2/3 от стойността на ремонтите, а свидетеля плащал 1/3. Твръди,
че Ж. не е плащал за ремонти по сградата.
Изготвили
преди година и половина проект за ремонт на фасадата, тъй като сградата е
паметник на културата. Официално бил подписан проекта от Паметници на културата
през месец ноември миналата година. Платили са всичко по проекта. Ж. се е обаждал по телефона един или два
пъти. Казал му е за проекта и му казал,
че ще ще строият.
От
разпита на свид. М., която е племеница на съпругата на ищеца съдът
установи, че ищеца е бил в прекрасни отношения с своите родителите и със сестра
си и не е чувала за проблеми между тях. Твърди, че това се отнася за периода
преди да замине за Америка и когато се е връщал за кратко. При връщанията си, Ж.
винаги е събирал всички заедно, като дори твръди, че това се случеило веднъж в
къщата на „Дондуков", но това е случай преди заминаването на му. При
завръщането на Ж. през 2003г. го взела от автогарата и до докарала в къщата на
родителите му, където го посрещнала майка му. Описва друго завръщане на Ж. през
2001 год. или 2003 год., когато пак имало семейно събиране. В този период
отношенията на Ж. с майка му и сестра му били прекрасни. През 2003 год. ходила
в къщата на „Дондуков", за да вземе някои от личните вещи на Ж. и жена му,
занесла на майка му преведени от Ж. пари. В тази връзка обяснява, че до 1993 год.
семейството на Ж. и децата му живели в апартамент в кв."Петлешев"
/"Младост"/. Когато дошло време цялото семейство да заминават за Щатите,
преместили целия си багаж на „Дондуков". Апартаментът в „Петлешев"
бил даден под наем, а след това продаден, вещите им били преместени в дома на
родителите му на ул."Дондуков", където се съхранявали. През 2003 г.
майката на Ж. споменавала пред свидетелката, че тази къща остава на двете й
деца. Това станало през 2003 год., когато свидетелката ходила да взема вещи на Ж..
От
разпитана свид. К., сестра на съпругата на ищеца, съдът установи, че тя знае,
че Ж. ***. Той заминал за Щатите през 1993 год. Когато се върнал, за да вземе
съпруга и децата си, му направили много голям рожден ден. Тогава свидетелката
чула от майката на Ж., че тя му е дарила част от втория етаж и таванския етаж. Твръди,
че когато се прибирал в България, Ж. винаги отсядал на
„Дондуков".Свидетелката знае това, защото го е посрещала и водила там с
колата си. При заминаването за САЩ оставили апартамента си празен и преместили целия си багаж в жилището на ул.„Дондуков".
Свидетелката помагала при пренасянето на багажа на втория и на третия етаж.
След смъртта на майка им В. не е пречила на Ж. да посещава къщата и да
пребивава там, а и той и семейството нямало къде другаде да отидат. Последно е
виждала Ж. през 2009 год., когато го взела от автогарата и го завела на в
жилището на ул.„Дондуков" заедно с багажа. Заедно качили багажа на втория
етаж, излязла сестра му и го посрещнала много добре. Свидетелката останала за
кратко, поговорили си, а Ж. останал там. В края на показанията си обяснава, че
след 1992-1993г. Ж. се връщал в България през четири пет години - през
1997-1998г., 2002-2003г. и през 2009г. Когато ходила в имота за последно през
2009 год., баба М.била вече починала и ги посрещнала В..
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които кредитира.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.124 от ГПК.
Предявен
е отрицателен установителен иск, който съдът намира за допустим.
Установителния
иск е допустим тъй като е обудловен от наличието на правен интерес.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И.и
С. П. „Правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В
случая е налице правен интерес от търсената защита, тъй като при уважаване на
отрицателния установителен иск ищеца ще защити свое право, което притежава с
отричането на правота на ответника за собственост.
.
В случая правният интерес на ищеца от предявяването на исковете срещу всеки от
ответниците произтича от качеството му на наследник на М.В.Г.и извършеното в
негова полза дарение и с отричане
направата на ответниците, той реално защитата своето право.
Оспорването
на собствеността му от ответниците е обективирано със сключения между тях
договор за дарение и снабдяването на В.Ж. с констативен нотариален акт през
2018 год.
Предявените
искове са основателни.
При
предявен отрицателен установителен иск ответниците носят тежестта за доказване
на обстоятелствата, от които произтичат твърдяните от тях и оспорвани от ищеца
права.
В
тежест на отв.А.П. е да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесния
имот за разликата от 1/3 до 1/2 идеална част от процесния имот, придобит от
него чрез Договор за дарение обективиран в нотариален акт № 16 том. I рег.№ 651
дело 16/ 2016 год. на нотариус Я.Н., вписан в СВ с Вх.рег.№ 4816 от 12. 03. 2016
год., Дв.вх. per. № 4763, акт.№ 83, том.ХII, дело № 2494, по силата на който дарителката
В.Ж. му дарила собствеността.
Отричаната
разлика е представляваща 1/6 ид.част от имота, а отв.В.Ж. носи тежестта за
доказване на правото си на собственост върху 1/2 идеална част от този имот, за
който че е придобила по давност чрез владение върху имота в периода от
откриването на наследството на 14.02.2005 год. до 2016 год. включително.
Издаденият
в тази връзка констативен нотариален акт № 53 T.VI рег.№ 14991/18.12.2018г. по реда на
чл.587 ал.1 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно
удостовереното с него право на собственост.
Тъй като и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то по общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК, всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. /TP
№ 11/ 21. 03. 2013г. на ОСГК на ВКС/
Между
страните е безспорно, че приживе М.В.Г.е била собственик на по наследяване и
делба на втория етаж от жилищната сграда в гр.Варна ул."Княз
Дондуков" състоящо се от три стаи, хол, баня, тоалет, тераса и два балкон,
заедно с принадлежащите три избени помещения откъм ул "Дондуков" и
избен коридор и цялото подпокривно пространство на сградата от две тавански
стаи и склад и на 2/3 ид.части от дворното място с площ от 170 кв.м.,
представляващо парцел ХИ-6а,6б в кв.59 по плана на 8 подр. на гр. Варна,
съгласно представения Констативен нотариален акт № 24 т.XLV д.№ 8538/91 год. на
нотариус при Районен съд Варна.
С
Нотариален акт № 100 т.ХIII, д.№ 4186/91 год. на Нотариус при Районен съд Варна
наследодателката на страните М.В.Г.е прехвърлила на ищеца Ж.Д.Ж. 1/3 ид.част от
жилището, състоящо се от три стаи, хол, баня, тоалет, тераса и два балкона,
заедно с 1/3 ид.ч. от избените помещения към ул "Дондуков" и от
избения коридор, цялото подпокривно пространство, състоящо се от две тавански
стаи и склад и 1/3 от стълбищна клетка, както и 1/3 ид.част от правото на
строеж, без дворно място, находящо се в гр.Варна ул. "Дондуков" № 20,
имот пл.№ 60 в парцел XII-65 в кв. 59.
Ответниците
са оспорили действието на този договор по отношение на цялото подпокривно
пространство с твърдението, че същото не представлява самостоятелен обект, а е
принадлежност към жилището. Според приетата експертиза в пространството под
покривната конструкция са разположени две тавански стаи и склад, като същото
представлява складова площ и принадлежащо към втория етаж етаж. Таванският
етаж, включващ две стаи и склад, не представлява обща част и е напълно допустимо
да принадлежи само на един от етажните собственици, в какъвто смисъл е и
констатацията на СТЕ. Доказателствата по делото сочат, че към жилището
принадлежат още три складови помещения, разположени в избения етаж,
следователно и без складовите тавански помещения вторият етаж изцяло отговаря
на изискването по чл.110 ал.1 от Наредба №7/27.12.2003г. на МРРБ във вр. и с
чл.40 от ЗУТ да включва складови поомещения. След като М.В.Г.безспорно е била
изключителен собственик на имота, вкл. на трите изби и на трите тавански
помещения, разположени под подкривната конструкция на сградата, то не съществува
пречки да се разпореди с тях в полза на друг етажен съсобствени.
В
ъведено е възражение от ответниците, че след извършеното дарение през 1991 год.,
общата наследодателка М.В.Г.е установила фактическа власт и върху дарената на
сина си идеална част и я владяла непрекъснато и необезпокоявано до смъртта си и
я е придобила по давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото
на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно.
Ответниците
са въвели възражение, че след смъртта на общата наследодателка М.В.Г.поч. на
13.02.2005 год. между нейните наслединици по закон /Ж.Д.Ж. и В.Д.Ж./ е
възникнала съсобственост, като от 2005 год. ответницата В.Д.Ж. е установила
владение върху целия имот, с намерение да го свои и го владяла непрекъснато,несъмнено,
спокойно и явно до 2016 год., като по този начин е придобила собствеността му по
давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по т.д. № 1/2012 год. на ОСГК, „независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение, но в този случай ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Владението
като придобивен способ върху чуждите идеални части, от единия съсобственик и техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането на идеалните част
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин владещия съсобстнеки да демонстрира намерението си пред
останалите съсобственици, да свои и по всевъзможен начин да отблъска тяхното владение.
В
тежест на ответницата при въведеното възражение е да установи, че е извършила
действия, с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като
тези нейни едностранни действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването иделните части на останалите съсобстници и
промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез явни действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно.
Събраните
по делоно доказателствата по делото опровергават твърдението, че след
извършеното през1991 год. от М.В.Г., дарение тя е завладяла и дарената на сина си
идеална част. Свидетелите сочат, че отношенията в между Ж. и майка му винаги са
били близки и това е продължило и след заминаването му за САЩ. Такива са били
отношенията им по време, когато той се е завръщал в страната. В тази насока показанията
свид. К. и свид.М..
Горното
налага извод, за недоказаност на демонстрирано от ответницата М.Г.завладяване
на вече дарената от нея идеална част от имота.
Недоказани
са твърденията, на ответницата В. Д. Ж., че в периода 14.02.2005 год. до
11.03.2016 год., е установила фактическа власт върху целия имот с намерение за
своене, а владението с намерение за своене да демонстрирано по отношение на
ищеца, като съсобственик. Н еса събрани доказателства тя да е афишила това свое
владение и да отблъскавала опитите на своя съсобственик да владее в продължение
на законовия 10 годишниня срок, за да придобие неговите идеални части.
От
разпитаните свидетели, не се установява тези факти. Ответницата не е установила
факта на владение върху процесния имот, като и факта, че демонстрирала и
противопоставила своето владението си по отношение своя брат и съсобственик, с
намарение за своене. След смъртта на наследодателката, ответницата е останала
да живее в жилището, тъй като ищеца и семейството му живеят постоянно в САЩ.
Багажът, който ищеца и притежавал е бил складиран в процесния имот, доказан е
факта, че при своите завръщания ищеца е отсядал в процесния имота. Тези факти
изключват възможността въведеното възражение да е основателно
Всичко
изложено, мотивира съда да приеме, че въведеното възражение е несонователно.
По
правата на страните в съсобственста.
С
оглед на неоснователност на въведеното възражение, на основани договора за дарение обективиран в Нотариален
акт № 100 т.ХIII, д.№ 4186/91 год. на Нотариус при Районен съд Варна от М.В.Г.,
поч. на 13.02.2005 год., ищецът Ж.Д.Ж., придобил общо 1/3 идеални части от
жилището-апартамент на втори етаж на сградата на ул."Княз Дондуков" №
20 и от прилежащите избени помещения, цялото подпокривно пространство, без
поземления имот.
При
откриването на наследството на М.В.Г.б.ж. на гр.Варна поч. на 13.02.2005 год.,
притежаваните от нея 2/3 идеални части от втория етаж от жилищната сграда на
ул. "Княз Дондуков" състоящо се от три стаи, хол, баня, тоалет,
тераса и два балкона, 2/3 от принадлежащите три избени помещения, както и на
2/3 ид.части от дворното място с площ от 170 кв.м., представляващо парцел
ХII-6А,6Б в кв.59 по плана на 8 подр. на гр. Варна, е приминало в патримониума
на нейноите наследници по реда на наследяването.
Нейните
наслединици по закон – ищеца Ж.Д.Ж. и ответника В.Д.Ж., като нейни низходящи, я
наследяват по равно при равни права и между тях е възникнала съсобственост
върху описаното по-горе жилище на втория етаж от сградата на ул."Княз
Дондуков" № 20 и върху принадлежащите три избени помещения и избен коридор
при квоти по една трета за всеки по реда на наследяване.
Съгласно
договора за дарение обективиран в Нотариален акт № 100 т.ХIII, д.№ 4186/91 год.
на Нотариус при Районен съд Варна, ищеца е изключителен собственик на две
тавански стаи и склад с площ от 120 кв.м., разположени в подпокривното
пространство на сградата.
По
отношение на дворното място от притежаваните от тяхната майка и наследодателка
2/3 иделани части, се наследяват при равни права от Ж. Д. Ж. и В. Д. Ж. или по
2/6 иделни част за всеки един от тях.
При
така изложеното е налага извод, че ищеца по силата на дарение и наследяване
придобива 2/3 идеални части, а ответница по силана на наследяването е придобила
1/3 идеална част, от втория етаж от жилищната сграда на ул. "Княз
Дондуков" състоящо се от три стаи, хол, баня, тоалет, тераса и два
балкона, принадлежащите три избени помещения.
Правата
на страните Ж. Д. Ж. и В. Д. Ж. в собствеността на дворното място с площ от 170
кв.м., представляващо парцел ХII-6А,6Б в кв.59 по плана на 8 подр. на гр.
Варна, по реда на наследяването е равно или по 1/3 идеални част, за всеки от
тях.
С
договора за дарение, сключен с Нотариален акт № 16 том. I рег.№ 651 дело 16/
2016 год. на нотариус Я.Н., вписан в СВ с Вх.рег.№ 4816 от 12. 03. 2016 год.,
Дв.вх. per. № 4763, акт.№ 83, том.ХII, дело № 2494, ответницата В.Д.Ж. е
прехвърлила безвъзмездно на сина си ответника А.Р.П. 1/2 идеална част от жилище-апартамент
с идентификатор № 10135.1507.766.1.2, заедно с 1/2 ид.част от три избени
помещения с площ от 65 кв.м и избен коридор и подпокривно пространство от две
тавански стаи и склад с площ от 120 кв.м. и 1/3 ид.част от ПИ 10135.1507.766.
При
изложените по-горе мотиви ответницата В.Ж. е притежавала само 1/3 иделан част от
описания имот жилище-апартамент на втория етаж, 1/3 идеална част от прилежащите
три избени помещения и коридор и 1/3 идеална част от дворното място. Част от
таванския етаж тя не е притежавала.
Основен
принцип в правото, че никой не може да прехвърли повече права от колкото
притежава /Решение № 336
по гр. д. № 1175/2011 г. на ВКС, I г. о/, поради което Договора за дарение
от 11.03.2016 год. е произвел действие само до размера на притежаваните от
дарителката идеални части.
Поради
тази примина с договор за дарение обективиран в нотариален акт № 16 том. I рег.№
651 дело 16/ 2016 год. на нотариус Я.Н., вписан в СВ с Вх.рег.№ 4816 от 12. 03.
2016 год., Дв.вх. per. № 4763, акт.№ 83, том.ХII, дело № 2494, отв. А.П. е
придобил : 1/3 идеални части от описаното жилище и прилежащите избени помещения,
като и 1/3 идеални части от дворното място.
От
това следва извод, че ответника А.П. не е придобил собствеността за разлики от
1/3 идеални части до 1/2 идеални части от жилището и от избените помещения, не
е придобил иделна част от таванския етаж, тъй като негавата майка и
праводателка не е притежавала правото им на собстнест.
От
изложеното се налага извод, че предявеният срещу него иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на исканията по чл.537 от ГПК.
При
уважаване на иск за собственост, съда дължи произнасяне и по искания на
основание чл.537 от ГПК само отношение на констативните нотариални актове..
Искането
е за отмяна на нотариален акт № 16 том. I рег.№ 651 дело 16/ 2016 год. на
нотариус Я.Н., вписан в СВ с Вх.рег.№ 4816 от 12.03.2016 год., Дв.вх. per. №
4763, акт.№ 83, том.ХII, дело № 2494, по реда на чл.537 ал.2 ГПК е
неоснователно, тъй като на отмяна подлежат само констативните актове, т.е. тези
с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, но не и диспозитивните актове, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
/TP № 3£9.11.2012г. на ОСГК.
С
договора за дарение от 11.03.2016г. В.Ж. се е разпоредила изцяло с
притежаваната от нея по наследство идеална част от жилището, избените помещения
и дворното място, поради което тя не притежава собственост.
Издаденият
в нейна полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 53 том
VI рег.№ 14991 д. № 1032/ 2018 год. на нотариус Ш., вписан в СВ вх. Peг. №35636/18.12.2018
год., акт. № 196, т.XCIV д. № 20473/ 2018 год., удостоверява несъществуващо
право на собственост, като засяга правото на собственост на ищеца, който на основание
чл.537 ал.2 ГПК следва да се отмени.
По искането за разноски.
С оглед изхода на спора и представения
от процесуалния представител на ищеца списък с разноски, в тежест на ответника съдът
следва да възложи направените от ищеца разноски.
Ищеца е претендирал разноски в размер
на 9 718,20 лева, от които 6400 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат защитник.
Възражение по чл.78 ал.5 е направено от
ответника А.Р.П. в срок, поради и което е процесуално допустимо.
Възражението е частично основателно.
Съдът по възражение за прекомерност
чл.78 ал.5 от ГПК, може да намали претендиранато възнаграждение на процесуалния
представител на ищецано не помлако от предвиденото в наредбата. Обективния в
случая критерий, за определяне дали претендираното възнаграждение е прекомерно
е действителната фактическа и правна сложност на делото, която в случая е завишена.
Освен исковете, ищецът се защитава и по направено възраженние на ответника по делото, характеризиращи се с
фактическа сложност на правния институт на придобивната давност.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
защита по иска с цена на иска 70 787,36 лева, дължимото възнаграждение е в
размер на 2 653,62 лева.
С оглед въведеното възражение, с което
действителната правно и фактическа сложност на делото е завишена, съдът следва
да уважи възражението за прекоменост, като намали исканото възнаграждение с
една четвърт от претендираното. В този смисъл съдът следва да присъди в тежест
на ответници разноски в размер на 8 118, 20 лева, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 4 800 лева, от претендираното 6400 лева,
намалено по направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж.Д.Ж.
с ЕГН:********** и постоянен адрес *** И А.Р.П. ЕГН:********** ***,
че ответника А.Р.П. НЕ Е СОБСТВЕНИК;
на разликата над 1/3 идеална част до 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда жилище - апартамент,с
идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР на гр.Варна, находящо се
на втория етаж на жилищна сграда в гр.Варна,община Варна ул."Княз Дондуков
№ 20, без номер и площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ
от 120 /сто и двадесет/ кв.м, състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня,
тоалет, тераса и два балкона,
на разликата над 1/3 ид.част до 1/2 ид. част от избения
коридор и от три избени помещения към ул.Княз Дондуков, без номер и площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 65 /шестдесет и пет/
кв.м ,
на разликата над 1/3 ид.част до 1/2 ид. част от
подпокривно пространство, състоящо се от две тавански стаи и склад, без номер и
площ по документ за собственост, а по-данъчна оценка с площ от 120 /сто и
двадесет/ кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията межу между страните,
Ж.Д.Ж. и В.Д.Ж. с ЕГН:********** ***, че ответника В.Д.Ж. НЕ Е СОБСТВЕНИК на:
1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим
имот,представляващ самостоятелен обект в сграда жилище — апартамент, с
идентификатор № 10135.1507.766.1.2, съгласно КК и КР находящо се на втория етаж
на жилищна сграда в гр.Варна, ул."Княз Дондуков № 20, без номер и площ, по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/
кв.м., състоящо се от три стаи, хол, кухня, баня, тоалет, тераса и два балкона;
1/2 една втора/ ид.част от ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, СЪСТОЯЩО СЕ ОТ ДВЕ
ТАВАНСКИ СТАИ И СКЛАД, без номер и площ по документ за собственост, а по
данъчна оценка с площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м,; 1/2 /една втора/ идеална
част от избения коридор и от три избени помещения към ул.Княз Дондуков, без
номер и площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 65
/шестдесет и пет/ кв.м, и
1/3 /една трета/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 10135.1507.766, съгласно КК и КР, номер по предходен план
парцел XII-6A, 6Б, в кв.59, целият с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м, при
граници съгласно скица: имоти с идентификатор № 10135.1507.804, №
10135.1507.767, № 10135.1507.764 и № 10135.1507.765.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК, Нотариален акт от №
53 том VI per.№ 14 991 дело № 1033/2018 год. по описа на нотариус О.Ш., вписан
с peг. № 147 на НК, от 18.12.2018 год., вписан в Службата по вписвания Вх. рег.
№ 35636 от 18.12.2018 год., акт. № 196, том.ХСІV дело № 20471/2018 год.
ОСЪЖДА А.Р.П. и В.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.Д.Ж.,
направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 8 118, 20 лева, от
които адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лева, от претендираното
6400 лева, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез
Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: