Решение по дело №3828/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 18
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120203828
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Б. , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20202120203828 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на К. В. Т. с ЕГН ********** от гр.А., ул.“Ц. А.“ №... и съдебен адрес в гр.Б.,
ул.“П.“ №... чрез адв.С. К. АК-Б. (изрично упълномощен) против наказателно постановление
№6942 от 03.09.2020г издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“–С., с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от Закона за
пътищата (ЗП) вр.чл.37 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53 ал.1 вр. чл.26 ал.2 от ЗП му е
наложено административно наказание глоба в размер от 1000 (хиляда) лева.
С жалбата се излагат доводи, че са допуснати нарушения на закона, довели да
накърняване правото на защита. Оспорва се процедурата, по която е извършено
замерването. Счита се, че неправилно е определен субектът, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност. Сочат се нарушения на процесуалните правила
по ЗАНН визирани в чл.42 и чл.57.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не явява. За него се явява
процесуален представител. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски за
адвокат.
Наказващият орган, редовно уведомен явява се ЮК П.-редовно призована. Моли съда
да потвърди наказателното постановление и присъждане на ЮК възнаграждение. Представя
нови писмени доказателства.
По делото в качеството на свидетел са разпитани актосъставителя Тодор М. и
свидетеля-очевидец на нарушението и по съставянето на акта Георги Я..
1
Налице са писмени данни по делото, от които е видно, че наказателното
постановление е било получено на 09.09.2020г (известие за доставяне на НП на лист №9А от
делото), а жалбата е подадена на 11.09.2020г (лист 2 от делото), следователно е спазен
преклузивния 7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата изхожда от легитимирано
лице, посочено в НП като нарушител, съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е
пред териториално и материално компетентен съд и е срещу подлежащ на обжалване акт.
Производството пред РС-Б. е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение с бланков №0007770 от 12.08.2020г. (лист 9 от делото) за това,
че на същата дата в 11,44 часа, на път І-6, км.496+300, посока гр.С. –гр.Б., жалбоподателят
К. В. Т. с ЕГН ********** управлявал ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка
„МАН“ модел „ТГА 41.400ББ“ с рег. № ... Спрян бил за проверка. Направено било
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от
03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата ) като
следва:
При измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на двойната
задвижваща ос на МПС било 26,290 тона, при максимално допустимо натоварване от 19
тона съгласно чл.7 ал.1 т.5 от Наредбата и
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при надвишаване нормите на чл.7 от Наредбата ППС
се счита за тежко.
Измерването било извършено с техническо средство електронна везна DFW –KR
фабричен №118 829 и ролетка 1301/18 (5 м) технически изправни видно от лист 33-37 от
делото. Актосъставителят М. (обучен да работи с посочените по-горе технически средства
видно от протокол на лист 38 от делото) счел, че с измерените параметри гореспоменатото
ППС е тежко на чл.3 т.2 от Наредбата. Движението на тежки и извънгабаритни ППС се
осъществяват само с разрешение за дейност от специално ползване на пътищата от
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри водачът Т. не представил на проверяващите валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно и/или тежко превозно средство Актоставителят М. счел, че по този начин
водачът Т. нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.3 от Наредбата
и му съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 9 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който не възразил и го подписал.
Връчен му били екземпляр (лист 9 от делото).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното
наказателно постановление №6942 на 03.09.2020г издадено от Началника на отдел Контрол
2
по републиканската пътна мрежа при Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в
Агенция Пътна инфраструктура –С., който при пълна идентичност на фактите и правната
квалификация с акта и на основание чл.53 ал.1 вр. чл.26 ал.2 от Закона за пътищата наложил
на нарушителя Т. глоба в размер на 1000 лева.
От правна страна съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове по
чл.34 от ЗАНН по аргумент на Заповед №РД-11-1266 от 17.10.2019г. (лист №17 от делото) и
Заповед №РД-11-1267 от 17.10.2019г (лист 18 от делото). От формална страна при
издаването на акта и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът не установява каквато и да е заинтересованост у свидетелите М. и Я. или
наличие на отношения със жалбоподателя, които евентуално да ги мотивират за съобщаване
на неверни данни в желанието да му навредят. Показанията на тези свидетели са логични,
непротиворечиви и изцяло съответстват на тези на събраните писмени доказателства.
Основавайки се на събраните доказателствени източници и тяхното значение за
установяване на релевантните в казуса факти, съдът приема за доказано, че К. В. Т. с ЕГН
********** от гр.А. е извършвал превоз на товари (в акта и в НП не посочено какъв е
товарът, но от експедиционната бележка на лист 14 става ясно, че това е едър добавъчен
материал за бетон (фракция 4/16). Водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар и без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за пътни
платени такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадено по реда на раздел
ІV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по
чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата. Към момента на извършване на проверката Т. е
осъществявал движение на тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата ППС, без разрешение
издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност
от специално ползване на пътищата.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е автор на процесното
административно нарушение и че вината изцяло следва да бъде понесена от собственика на
тежкото МПС. Съгласно нормата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г съответните
служби за контрол на МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват
спрелите или навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритн и/или
тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото го лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14 ал.3. Съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на
жалбоподателя, включително и това на защитата. Административнонаказващият орган е
изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението.
3
Съгласно хипотезата на общата част на санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 от
ЗП (Закона за пътищата), с глоба от 1000 до 5000 лева се наказват физическите лица
нарушили разпоредбата на чл.25, 26 ал.1 и ал.2 и чл.41, или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности –движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията на пътя.
Санкционната норма еднозначно предвижда отговорност за физическите лица, които
извършват движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства без съответно
разрешение. Водачът няма задължение да се снабди с разрешение за движение на
извънгабаритни или тежки превозни средства. Водачът физическо лице няма право да
„извършва движение“ на ППС, което е извънгабаритно или тежко, без предварително
издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя, какъвто и е конкретния
случай. Надвишението на нормите на Наредбата повишава риска относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези
причини движението на ППС по републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи
нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешение или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, с което се разрешава
движението на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В съответствие с изложеното правилно административнонаказващият орган е
наложил административно наказание глоба в размер от минималния, като е отчетено
обстоятелството, че се касае за първо нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изхождайки
от тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя, в конкретния случай
извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други такива нарушения, т.е не е налице маловажен случай, доколкото нарушението е
формално и поставя в опасност обществени отношения по безопасност на обществения
превоз, за която дейност са предвидени повишени изисквания.
Съдът е на мнение, че с това наказание могат да бъдат постигнати целите на закона
визирани в чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и като такова следва да бъде
безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение
първо и ал.3 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6942 от 03.09.2020г издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“–гр.С., с което на К. В. Т. с ЕГН
********** от гр.А., ул.“Ц. А.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.“П.“ №... чрез адв.С. К. АК-Б.
и на основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП му е наложено административно наказание глоба в размер
от 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА К. В. Т. с ЕГН ********** от гр.А., ул.“Ц. А.“ №... да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ –С. ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
АР


Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5