Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
13.12.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2488 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на М.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, против „Гаранционен фонд”, Булстат *********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря А.М.Р., настъпила на 30.01.2020 год., в следствие на осъществено ПТП с верижен багер марка „Хюндай“, с регистрационен номер****, без валидна застраховка “гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на ответника Гаранционен фонд – 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 05.06.2020 год. – денят, следващ изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, до окончателното погасяване на задължението.
Ищцата твърди, че на 30.01.2020 г. в гр.Каблешково, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7А с рег.№****, управляван от неправоспособния В.Н.К., застъпва с дясната си верига А.М.Р. с ЕГН ********** и причинява смъртта й. В исковата молба се твърди, че произшествието е констатирано със свидетелстващи документи, като отговорността за настъпването му е изцяло на водача В.К.. Твърди се, че е налице пряка причинно-следствена връзка между събитието и последвалите увреждания, които са довели до вредоносен резултат за ищцата. Твърди се, че са образувани пр.пр.№699/20 год. по описа на ОП Бургас и сл.д.№16/20 год. по описа на ОСлО към БОП, които не са приключили.
Ищцата заявява, че към датата на описаното вредоносно събитие липсва валидно застрахователно правоотношение за верижния багер, което обуславя пасивната легитимация по иска на Гаранционен фонд. Твърди се, че съгласно §6, т.11 от ПЗР на ЗдвП верижният багер е моторно превозно средство и според т.10 е и пътно превозно средство, а по см.на §6 т.30 инцидентът, довел до смъртта на А.Р.представлява пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че гражданската отговорност, която подлежи на застраховане по КЗ, обхваща не само случаите, при които МПС се използва за придвижване, но и случаите, когато то се ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая багерът се е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци. Ищцата счита за доказани настъпването на събитието, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттук и за доказани предпоставките за наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.557 ал.1 т.2“а“от КЗ
Заявява се, че ищцата, в качеството на увредено лице, е депозирала на 14.05.2020 год.застрахователна претенция, ведно с доказателства. Твърди се, че с писмо от 03.06.2020 год. ГФ изискал представяне на допълнителни доказателства – влязъл в сила акта на компетентен орган срещу виновния водач и е последвал отказ. Тъй като ищцата не е обезщетена, тя насочва претенцията си против ГФ по съдебен ред.
Сочи се, че смъртта на А.Р.– дъщеря
на ищцата, изцяло променила живота й. До момента на ПТП двете били стабилно и
любящо семейство, ищцата претърпяла и продължава да търпи болки и страдания,
дискомфорт в своето ежедневие, психологични и психиатрични проблеми.
Претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на 200
000 лв. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Ответникът счита, че в случая с инициираната административна процедура пред Гаранционния фонд, ответницата е целяла постановяването на бърз отказ от негова страна, поради липсата на доказателства за механизма на процесното произшествие, вината на водача и другите елементи, обосноваващи наличието на предпоставките за приложение на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Заявява се, че липсва влязла в сила присъда или друг съдебен или административен акт срещу сочения като виновен водач В.К.. Оспорва се механизма, причините и обстоятелствата относно ПТП. Сочи се, че липсват данни за хода и резултата от досъдебното производство.
На следващо място претенцията се оспорва по размер, като прекомерно завишена спрямо критериите по чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице, при 50% участие за настъпване на вредите. Сочи се, че основна причина за настъпване на вредоносния резултат е било поведението на А. Р., която поставила в опасност живота и здравето си, като не е спазила чл.33 от ЗЗБУТ, заставайки в опасна близост до работното оборудване. Ангажирани са доказателства.
Направено е искане за привличане на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд на основание чл. 219, ал.1 от ГПК, а именно на посочения за виновен за процесното ПТП водач В.Н.К.. Правния интерес на ответника от привличане се обосновава с правото на регресен иск по чл.288 ал.12 от КЗ.
С нарочна молба ответникът е уведомил съда, че против него е бил насочен иск от две от децата на починалата – Д.и Е., на които с решение по гр.д.№1973/20 год. Бургаски окръжен съд присъдил обезщетение, след отчетено съпричиняване от 30% от страна на загиналата. С решение №1/11.01.2021 год. УС на ГФ определил общо 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и изплатил на М.М.С. (ищца по настоящото дело) 84 000 лв., при условията на съпричиняване от 30% от страна на починалото лице.
С определение от 06.08.2021 г. като трето лице помагач на ответника е конституиран водача В.Н.К..
С определение от 21.09.2021 г. е прието направеното изменение на претенциите по размер, като производството по делото е прекратено поради отказ от иска за горницата над 116 000 лв. до пълния заявен размер от 200 000 лв.-неимуществени вреди.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 557 ал.1, ал. 1 т.2 б.“а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на
обезщетенията от Гаранционния фонд, съответно се прилагат Глава четиридесет и
шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на същата разпоредба
увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако фонда не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е
съгласно с размера на определеото обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
В хода на процеса са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 30.01.2020 г. е настъпило
процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А.М.Р., която е
дъщеря на ищцата, от което са произлезли неимуществени вреди за ищцата – болки
и страдания, както и че за управляваното по време на инцидента от В.Н.К.
транспортно средство не е била сключена застраховка „Гражданка отговорност“. По делото не се спори още, че от страна на Гаранционния
фонд е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
С оглед приетите за безспорни факти, представените по делото писмени доказателства, както и приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на настъпване на вредите:
На 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, местността „Пъдарска могила“ имот № 7190, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали собственост на ЕТ Шилсън – В.Н., водачът В.Н.К., управлявал верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. №*****. Към този момент той не притежавал необходимата правоспособност за управление на верижна самоходна машина, каквато безспорно се явява посоченият багер, съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че водачът се е опитвал да достигне до метален отпадък, като за целта предприел маневра напред и надясно с максимално разпъната стрела. В началото на маневрата пострадалата А.Р.се намирала в непосредствена близост до предна дясна страна на багера, където отишла за да хвърли някакъв отпадък на купа. Водачът на багера нямал видимост на дясно, поради наличието на стандартно оцветено черно панорамно стъкло, както и от монтираната стрела, ведно с хидравличните цилиндри. Така при преместване на машината бил застъпен крака на пострадалата и тялото й било премазано до кръста от дясната верига на багера. А.Р.незабавно била откарана в УМБАЛ Бургас в тежко състояние, където въпреки оказаната спешна хирургична интервенция тя починала след няколко часа.
Вещите лица инж. Б.А. и инж. Ж.Е., по приетата автотехническа експертиза са посочили, че по време на злополуката не са спазени изискванията за безопасна работа с машината, установени в Закон за здравословни и безопасни условия на труд, наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Произшествието е признато за трудова злополука, като е посочено, че пострадалата е работила без трудов договор. Полето на обсег на стрелата на багера не е било обозначено по никакъв начин, не е бил извършен инструктаж и обучение за безопасност на труда, няма създадена организация за обезопасяване и сигнализиране на района на работа.
От показанията на свидетелите А.Д.- дъщеря на починалата и Я.К.- син на В.К. - очевидци на процесния инцидент, се установява, че по указания на свидетеля К. пострадалата се насочила към купа с метали, за да изхвърли едно желязо. Свид. К. уточнява, че купът е на разстояние от около 15 метра, а багерът - на около 5 метра от купа. Когато отишла да изхвърли ламарината багерът се движил напред към купа с опъната стрела. На връщане А.решила да го изпревари и затова е минала точно пред веригата. Когато видели, че багерът се насочва и застъпва А.двамата свидетели се развикали и дали сигнали с ръце да спре и побягнали към багера.
Не се спори по делото, че непосредствената причина за смъртта на А.Р.са уврежданията в резултат от прегазване на тялото й от багера.
Отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на вредите също не е предмет на оспорване, с оглед направеното в хода на процеса плащане от страна на ответника на обезщетение в размер на 84 000 лв. в полза на ищеца М.М.С.. Същото се цени от съда като признание на факта на дължимост на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в следствие от смъртта на А.М.Р.. За пълнота следва да се отбележи, че независимо от мястото на настъпване на инцидента, за верижния багер е задължително сключването на застраховка “гражданска отговорност” съгласно чл.14 от Наредба № 15 за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Именно поради липсата на такава застраховка Гаранционният фонд се явява отговорен за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, съгласно чл. 557 КЗ. Също така е без значение за настоящия процес дали се касае за трудова злополука, доколкото прекият причинител на вредата, работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но за едни и същи вреди. Затова, с оглед защита на интереса на увредения той разполага с право да предяви искове срещу всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява задълженията на другите. /в този смисъл и решение №29/11.07.2019 по дело №1865/2018 на ВКС, ГК, III г.о./.
Предвид установените и приети за безспорни факти по делото основният спорен въпрос е относно размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от внезапната загуба на нейната дъщеря и направеното възражение за съпричиняване.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За установяване на свързаните с преживяването обстоятелства по делото са разпитани като свидетели А.Д. – дъщеря на пострадалата и респ. внучка на ищцата, както и С.И.Б.– приятелка на ищцата. Двамата свидетели еднозначно посочват, че починалата А.е била опора на семейството и се грижила за своята майка – ищцата М. С.. Връзката между двете е била изключително силна и внезапната й смърт се отразила изключително тежко на М.. Тя била уведомена за инцидента малко след неговото настъпване и отишла в болницата, като всички близки изчакали докато били уведомени за смъртта на пострадалата. Когато разбрала това ищцата изпаднала в шок и й прилошало. Отвели я в спешното отделение на болницата, където останала около 20 мин. Изглеждала много бледа и отпаднала. Свид. Д.уточнява, че след смъртта на А.вече няма кой да се грижи за М., тъй като тя й помагала за всичко – за храна, за пенсията, водила я на лекар при нужда, били неразделни, всеки ден я навестявала. Посочва, че М. имала някакви психични проблеми и това се отразило съществено на нейното състояние, по цял ден плачела и не можела да преодолее случилото се, разказвала за стари случки. Не позволявала на внуците й да се грижат за нея, защото не иска или им няма доверие, постоянно търсила А., нямала воля да се грижи за себе си. Свидетелят Б.посочва, че всяка сутрин, когато посети М., тя плаче и говори за дъщеря си. За всички неща преди се грижила А., посещавала я и й помагала. След инцидента М. била много тревожна и подтисната, не знаела кой ден е и къде. Децата и внуците й я посещават, но тя все плачела и споделяла, че я няма А.
При така установените факти може да бъде направен извод, че ищцата е имала изключително дълбока житейска и емоционална връзка със своята дъщеря, а привързаността им една към друга е била много силна. Вследствие на нейната смърт ищцата претърпял болки и страдания, съпоставими по интензитет и времетраене с нормално присъщите за случая. Следва да бъде отчетен и механизмът на настъпване на деликта – прегазване от багер, в следствие на което А.е починала от нараняванията. Касае се за внезапно настъпила смърт на млад човек, в активна възраст, която се грижила за своето семейство и за майка си – ищцата М.С.. Промяната в емоционалното състояние на ищцата след смъртта на нейната дъщеря е установена от свидетелските показания и се отнася за един продължителен период. Интензитета на болките и страданията и невъзможността да превъзмогне загубата още веднъж подкрепят извода за изключителната близост, характерна за връзката майка-дъщеря. Емоционалните преживявания от лицето несъмнено са дали отражения в душевния й свят. Затова при определяне на размера на вредите следва да бъде отчетен и преживения стрес във времето от узнаване за инцидента до смъртта на пострадалата. От значение е и установената морална зависимост на ищцата от грижите на нейната дъщеря.
По изложените съображения и отчитайки установените по делото продължителност и интензитет на болките и страданията на ищеца от прекъснатата завинаги връзка майка–дъщеря, получените негативни емоции и преживявания, включително и обществено-икономическата обстановка в страната и лимитите на застрахователно обезщетение, съдът приема, че обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря, настъпила в резултат на процесния инцидент, следва да бъде определено в размер 120 000 лв. Предвид заплатеното в хода на настоящото производство обезщетение от 84000 лв., което следва да бъде приспаднато от дължимото обезщетение, то ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцовата страна обезщетение в размер на още 36 000 лв. За разликата до 116 000 лв. съдът приема иска за неоснователен и недоказан, отчитайки и възрастта на ищеца от над 60 години и възможността занапред да получава грижи от нейните близки и роднини и липсата на доказателства за пряка икономическа зависимост от пострадалата.
Съдът приема за неоснователно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. За да е налице такова следва пострадалият, със своето поведение и в нарушение на установените правила, да е допринесъл за настъпването на вредоносното събитие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани конкретни действия, тъй като релевантен е само онзи точно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането.
В случая поведението на пострадалата Р.се приема от съда като непредпазливо, несъобразено с обичайните норми за лична безопасност, при неправилна оценка на възможностите на техниката и необходимото време за преминаване пред нея. Безспорно са нарушени всякакви правила за безопасност на труда, като неблагопрятните последици са в причинна връзка именно с поведението на деликвента, който явявайки се и работодател на пострадалата не е организирал работния процес по установения в закона начин. Свидетелят К., макар и очевидец на инцидента, не е бил натоварен със задължението да обезопасява периметъра на работа на машината, доколкото няма категорични данни в тази посока. Той е работил заедно с дъщерята на пострадалата и едва след като видял възникналата опасност, подал сигнал на баща си да спре багера. Не са поставени никакви указателни табели или знаци, нито е провеждан инструктаж за безопасност, което е установено от заключението на вещите лица. Общото указание да се пазят от машините, за което свидетелства К., не може да се приеме като изпълнение на изискванията на ЗЗУБТ. Още повече, че с работниците на площадката не е бил сключен трудов договор, не е предоставено защитно облекло, липсва каквото и да е сигнализиране. Вещите лица при изслушването им в съдебно заседание заявяват, че е възможно поставяне на такъв тип указателни табели, които да не пречат на работата на машината. С оглед на изложено и въпреки проявената фатална непредпазливост от починалата, съдът приема, че вредоносния резултат не може да се постави в причинна-връзка с дължимото от нея поведение, за което не е била нито инструктирана и не е била наясно с видимостта на водача на багера, нито с неговите възможности да спре предприетата маневра. Действително между поведението на пострадалата и настъпилото увреждане е налице причинна връзка, но тя не може да бъде отнесена към конкретния вредоносен резултат. Р.е била в опасна близост до движещата се машина. Това обаче не е достатъчно, за да обоснове намаляване на отговорността на деликвента, тъй като не се касае за конкретно дължимо поведение вменено на работника. По изложените съображения съдът приема, че не е налице съпричиняване и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. чл. 558 ал. 1 изр. второ КЗ ответникът дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая началната дата на забавата следва да бъде определена съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като по делото са представени доказателства за отправената писмена претенция на ищеца до Гаранционния фонд на 14.05.2020 г. и молба от 26.05.2020 г. и от 29.05.2020 г., с която са представени допълнителни доказателства, съобразно дадените указания. Следователно Гаранционният фонд е изпаднал в забава с изтичане на предвидения срок от 15 дни, считано от 29.05.2020 г., тоест от 18.06.2020 г. Ответникът е постановил отказ за изплащане на обезщетение на 12.08.2020 г. и е изплатил такова в хода на процеса в размер на 84 000 лв. Затова, върху изплатеното обезщетение от 84 000 лв. се дължи лихва за забава от падежа до датата на плащането – 03.02.2021 г., в размер на 5390 лева, определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Върху присъдения в настоящия процес размер на обезщетението от 36 000 лв. следва да бъде начислена лихва за забава от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба, която съдът определя в размер на 1240 лева. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на уведомяването, предвид изрично предвидения срок за произнасяне по претенцията по чл. 496 КЗ, вр. чл. 588 КЗ. Също така не е налице основание за повторно обезщетяване на забавата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 1705.20 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения и съобразно представеното по делото пълномощно за процесуално представителство на ищеца, в полза на адв. Н.Д. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 1809 лв., дължимо от ответника съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от претенциите и представения списък, в размер на общо 845 лв., включващи заплатените по делото депозити за вещи лица и призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд”, Булстат *********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, да заплати на М.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 36 000 лв. (тридесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря А.М.Р., настъпила на 30.01.2020 год., в следствие на инцидент с верижен багер марка „Хюндай“, с регистрационен номер*****, управляван от В.Н.К., ЕГН **********, без валидна застраховка “гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1240 лева – лихва за забава върху главницата от 36 000 лв., начислена за периода от датата на падежа – 18.06.2020 г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 5390 лева (пет хиляди триста и деветдесет лева) - лихва за забава върху платената главница от 84 000 лв., начислена за периода от падежа на задължението – 18.06.2020г. до датата на плащането - 03.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 36 000 лв. до пълния предявен размер от 116 000 лв., както и исковете за лихва за забава за горницата над уважения размер от общо 6630 лв. до пълния заявен размер от общо 13406.21 лв. и за периода от датата на уведомяване – 14.05.2020 г. до датата на падежа, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд”, Булстат *********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, сумата от лв. 845 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева)– разноски по делото.
ОСЪДЖА „Гаранционен фонд”, Булстат
*********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от:
Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, да заплати на адвокат Н.Н.Д.
от САК сумата от 1809 лв. (хиляда осемстотин и девет лева) – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд”, Булстат *********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представляван заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 1705.20 лв. (хиляда седемстотин и пет лева и двадесет стотинки) – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: