М О Т И В И към НОХД 1834/2018 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО е срещу подсъдимите, както
следва:
1. Г.Я.А. с ЕГН **********,
роден на *** ***, български гражданин, неженен, с основно образование, работи,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес ***, за това, че на 26.04.2018 г. в с.
Пчелище, общ. Велико Търново, след предварителен сговор със С.Д.Г., в
немаловажен случай, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 400
лева, от владението и собственост на М.Ц.Н., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194,
ал. 1 от НК.
2. С.Д.Г. с ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. Г. О., български гражданин, неомъжена, без образование,
не работи, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес ***, за това, че на
26.04.2018 г. в с. Пчелище, общ. Велико Търново, след предварителен сговор с Г.Я.А.,
в немаловажен случай, отнела чужда движима вещ - парична сума в размер на 400
лева, от владението и собственост на М.Ц.Н., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл.
194, ал. 1 от НК
Представителят на ВТРП поддържа обвинението
така както е повдигнато. Предвид производството по реда на глава 27 от НПК и
чл.373 ал.3 от НПК, твърди , че наказанието следва да се определи съгласно чл.58а
от НК с приложение на чл.66ал.1 от НК. При постановяване на присъдата следва да
се има предвид направените самопризнания от подсъдимите и съдействието им за
приключване на наказателното производство.
Подсъдимите се признават за виновни при
условията на глава 27, чл.370ал.1 от НПК вр.чл.371т.2 от НПК и признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласни
да не се събират доказателства за тези факти. Съгласни са да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, а да се ползват съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения. Молят за минимално наказание.
Служебните защитници, считат, че следва да се наложи наказание при условията на
чл.58а от НК към минималния размер с приложение на чл.66ал.1 от НК.
Граждански иск не е предявен от пострадалото лице. В съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства при условията на чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г.Я.А. и С.Д.Г.
живеят на семейни начала в с. Пчелище, общ. Велико Търново. И двамата не са
осъждани. А. е завършил основно образование. Работи като общ работник в
„Мегапорт“ ООД. Г. имала завършен първи клас и е безработна.
Двамата подсъдими и
пострадалата М.Ц.Н. се познавали от дълго време. Н. живеела сама в къщата си в
с. Пчелище, в която често отсядали подсъдимите Г.А. и С.Г.. При нужда пострадалата им
помагала финансово и ги хранела. През пролетта на 2018 г. двамата подсъдими
нямали възможност да погасяват месечните вноски по изтеглени от тях кредити.
Започнали да търсят начин да се справят със създалата се ситуация. Знаели, че М.Н.
има спестени пари, които държала в шкаф, намиращ се в кухненското помещение на
къщата й. Подс. А. и подс. Г. решили да отидат до дома на пострадалата, да я
издебнат, докато е извън дома си и да вземат парите, с които да погасят
задълженията си. В изпълнение решението си на 26.04.2018 г. около 14.00 часа
отишли в дома й. Видели я, че работи в градината зад къщата. В изпълнение на
намисленото, подс. А. влязъл през отключената врата вътре в къщата, а подс.. Г.
останала отпред. Отишъл до кухненското помещение и взел четиристотинте лева,
които Н. била увила във вестник и скрила в шкафа. Бързо излязъл и дал парите на
подс. Г., която ги преброила, след което двамата незабелязани от пострадалата
напуснали къщата и се прибрали в дома си.
Два дни по-късно пострадалата
Н. установила извършената кражба и подала сигнал в полицията, в който споделила
съмненията си, че извършители на деянието са двамата подсъдими, които и друг
път според нея са влизали в дома й и са вземали парите й.
Разпитан в хода на ДП, пред защитник, подс.
Г.Я.А. се признава за виновен и заявява, че съжалява за случилото се.
Разпитана в хода
на ДП, пред защитник, подс. С.Д.Г. се признава за виновна и заявява, че
съжалява за случилото се.
От изложеното е
видно, че подсъдимите Г.Я.А. и С.Д.Г. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие - подсъдимите
са отнели от владението на собственика М.Ц.Н., без нейно съгласие движима вещ -
парична сума. До извършване на изпълнителното деяние паричната сума е била във
фактическата власт на лице, различно от дейците, като в настоящия случай
собственика се явява и владелец. Изпълнителното деяние на кражбата -
прекратяването на упражняваната до момента от собственика фактическа власт
върху вещта е осъществено от Г.Я.А., след което той и С.Д.Г. заедно са
установили своя фактическа власт върху паричната сума с отдалечаване от
местопроизшествието, с което са настъпили предвидените от закона и искани от
дейците общественоопасни последици. Деянието е извършено след предварителен
сговор - и двамата подсъдими са се намирали едновременно на местопрестъплението
и са осъществявали елементи от изпълнителното деяние на престъплението кражба.
Двамата обвиняеми са участвали заедно в установяването на фактическа власт
върху вещта с отдалечаването си от местопрестъплението. Подсъдимите
предварително са уговорили начина на извършване на кражбата, мястото и
участието на всеки от тях, т.е. и двамата са знаели, в един по-ранен момент
къде, за какво и с кого отива, като направените предварителни уговорки изцяло
съответстват на начина на извършване на последвалото престъпление. Визираните
между тях уговорки следва да се приемат като “предварителен сговор”, предвид
начина на вземане на конкретното решение за извършване на престъплението - в
уговорките е участвал всеки от подсъдимите, който е взел решението за
извършване на престъплението известно време преди извършването му, в спокойно
състояние и при обсъждане на мотивите “за” и “против” извършването. От друга
страна, всеки един е съзнавал участието на другия в извършването на
изпълнителното деяние и ролята, която е имал. Случаят не е маловажен с оглед
обстоятелството, че двамата подсъдими са отнели парична сума от самотно живееща възрастна жена, с
която са поддържали добри отношения и която им е помагала и с пари, и с храна.
Хладнокръвно са влезли в дома й, дори докато пострадалата е била там и е
работила в градината си. Не ги е притеснил и факта, че това се случва през
светлата част на денонощието, когато са можели да бъдат видени от живеещите в
близост до къщата съседи.
От субективна страна деянието
е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК. Г.А. и С.Г. са съзнавали, че предмет на престъплението е чужда
движима вещ и че с действията си ще лишат от фактическа власт върху нея М.Н..
Освен това те са предвиждали преминаването на вещите в тяхна фактическа власт и
всеки един от тях е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението. Във волево отношение и подс. А. и подс. Г. пряко са целяли този резултат, В този смисъл Г.Я.А. и С.Д.Г. са
предвиждали общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му
последици и са искали тяхното настъпване. Всеки един от тях е съзнавал и
участието на другия в осъществяване на изпълнителното деяние, волята да
осъществи намерението си заедно с другия участник. Доказано е и намерението
противозаконно да се присвои, чрез отдалечаване от местопрестъплението и
разпореждане с тях. Сговорът за извършване на кражбата е предварителен, тъй
като субектите са взели решение за осъществяване на деянията в сравнително
спокойно състояние, при обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването на
кражбата. Всеки един от съизвършителите е съзнавал участието на другия в
осъществяване на изпълнителното деяние . Налице е и специфичното за този род
престъпни посегателства намерение за противозаконно присвояване на отнетото.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността
обстоятелства - направено самопризнание в хода на досъдебното производството от двамата,
критично отношение към извършеното от двамата, материалното и семейно положение.
ОТЕГЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства – няма.
С оглед на изложеното и като взема
предвид личността на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъпленията,
като отчете наличието на изброените по-горе многобройни смекчаващи и липсата на
отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства и това, че производството е по реда на глава 27 по чл.371т.2вр.чл.373ал.3
и ал.4 от НПК и с оглед целите на генералната и специална превенция, съдът наложи
наказания, както следва:
1. На Г.Я.А. на
основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК при условията на чл.
36, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, му налага наказание осем месеца лишаване от свобода, чийто изпълнение на
основание чл.66ал.1 от НК отлага за срок от три години.
2. На С.Д.Г. на
основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК при условията на чл.
36, чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, й налага наказание осем месеца лишаване от свобода, чийто изпълнение на
основание чл.66ал.1 от НК отлага за срок от три години.
Няма ВД и разноски по делото.
По тези
съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: