№ 224
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от А. Д. срещу решение №
20081217/30.03.2020г.. постановено по гр.д. № 40287/2020г. по описа на Софийския
районен съд,177-ти състав, с което спрямо него е признато за установено по реда нач
л.422 от ГПК, че дължи на ЗД „Л.И.“АД сумата от 700,00 лв., стойността
обезщетението, платено от застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на
Д.Н.К., пострадала при пътно транспортно произшествие на 15.11.2015г. в гр. София
по вина на А. Д., извършено при управление на МПС след употреба на алкохол, ведно
със законната лихва върху главницата от 700,00 лв. считано от 29.01.2020г. до
окончателното й изплащане;
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно
приложение както на процесуалните правила при преценка доказателствената стойност
на представените доказаелства, така и при неправилно приложение на материалния
закон, при които е стигнал до незаконосъобразния извод, че е в полза на ищеца е
възникнало регреното право. Моли решението да бъде отменено и предявения иск -
отхвъ–лен като неоснователен.
Въззиваемата страна ЗД „Л.И.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор,
в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното-
постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и
законосъобразни изводи за наличие на регресно право на застрахователя в
1
претендирания размер, поради което счита, че същото следва да потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и
редовна и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с
въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:
В разпоредбата на чл. 274, ал., т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./е уредено специално
регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите срещу делинквента, което се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. ищецът да е бил застраховател
по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, виновно да е предизвикал ПТП;
3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е
изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП.
За наличие на наличието на действително застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 15.11.2015г.
между ищеца и въззиваем в настоящяото производство и собственика на лек автомобил
„Хюндай Соната с рег. № ******* относно същия лек автомобил, механизма на
настъпване на ПТП, поради виновно и противоправно поведение на ответника
/въззивник в настоящото производство/, който управлява лек автомобил „Хюндай
Соната с рег. № ******* и реализира ПТП в лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № ******* и настъпилите за третото лице неимуществени вреди за Д.Н.К. , техния
размер и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер от 700,00 лв.
на увреденото лице, настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК към
мотивите в първоинстанционното решение и които обстоятелства се установяват
несъмнено и безпротиворечиво от събраните по делото доказателства и страните не
спорят по тях.
Спорен по делото е въпроса дали към момента на реализиране на ПТП
ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон
норма, което е основание на регресната претенция на ищеца и в какъвто смисъл са
2
доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Във връзка с приложение на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм/ вр. чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, настоящият състав счита следното:
Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
ПТП/ на водача на лек автомобил е забранено да управлява ППС под въздействие на
алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Тази норма визира забрана да се
управлява пътно превозно средство "под въздействие" на алкохол, който израз не носи
същата смислова идентичност като "след употреба на алкохол", каквато теза е застъпил
ищеца. Допустимата концентрация на алкохол в кръвта, до която законодателя приема,
че липсва въздействие на алкохола е 0, 5 промила и този извод се извежда с оглед
нормите на чл. 171, т. 1 б. "б" и чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл и решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о.
Предвид горното, настоящата инстанция не споделя извода в
първоинстанционното решение, че употребата на какъвто и да е алкохол и установена
по съответния ред концентрация на такъв /независимо дали е под или над 0,5 промила/,
изпълнява специалната предпоставка по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм/.
В настоящият случай обаче въззивника твърди, че не се установява дори
каквото и да количество алкохол в кръвта, поради което няма основание за ангажиране
на регресната му отговорност.
Редът за установяване на употребата на алкохол на водачите на моторни
превозни средства е уреден в Наредба № 30/27.06.2001 г., обн. ДВ, бр. 63/2001 г.,
приложима с оглед датата на ПТП – 15.11.2015г. Съгласно чл. 1 ал. 2 от посочената
Наредба, употребата на алкохол се установява посредством използване на съответните
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Проверката с
техническо средство и медицинското изследване за установяване употребата на
алкохол са две различни алтернативни възможности, които контролният орган следва
да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 2 от
Наредбата, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на
техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява с лабораторно изследване. В настоящия случай, с поискването да се
направи кръвна проба, ответникът е оспорил показанията на техническото средство.
Съгласно чл. 3, ал. 2 и, ал. 3 от Наредбата, при съставянето на АУАН при констатиране
на концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за
медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис
като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на
кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това. Водачът е длъжен
да се яви в лечебното заведение за даване на кръв за химическо изследване в рамките
на срока, посочен в талона, началният момент на който е връчването на талона /арг. от
чл. 3, ал. 3 и чл. 4 от Наредбата/, тъй като наличието на издаден талон за медицинско
изследване е условие за извършването му. Изтеклото време от настъпването на ПТП до
вземането на кръвна проба за химическо изследване е без значение, след като водачът
се е явил в рамките на указаното му в талона време от момента на неговото връчване.
По делото е приложен талон за медицинско изследване № 0021403 – л.107 от
3
първоинстанционното производство, видно от който същия е връчен на ответника в
19:55ч., като е определено същия да се яви в МБАЛ „Св.Анна“ до 45 минути за даване
на кръвна проба. От лист за преглед на пациент – л.56 от първоинстанционното дело,
се установява, че ответника се е явил в посоченото лечебно заведение в 20:35ч. т.е. в
рамките на определеното в талона време, като му е взета кръвна проба, като резултата
от изследването е обективирано в химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 708/16.11.2015г.,
видно от който е 0,00 промила.
Протоколът за химическа експертиза е официален удостоверителен
документ, чиято материална доказателствена сила може да бъде разколебана по
предвидения в процесуалния закон ред и средства, което не е направено от ищеца.
Напротив дори същия не е оспорил на каквито и да са основания протокола за
химическа експертиза. Като документ, издаден от съответните длъжностни
компетентни лица, при спазване на законоустановения ред - Наредба № 30/27.06.2001
г., обн. ДВ, бр. 63/2001 г., при констатация за годност на кръвните проби, то следва да
се приеме, че същия установява със силата на официалното удостоверяване по смисъла
на чл.179 ал.1 от ГПК факта, че липсва концентрация в кръвта на ответника т.е. същата
е 0,00 промила.
Предвид същността на протокола, наименован за химическа експертиза,
същият макар и да обективира резултат от съответното изследване, следва да бъде
ценен като официален свидетелстващ документ в гражданския процес, като е
достатъчно приемането като доказателство по делото, като не предполага, а и е
обективно невъзможно към момента на провеждане на съдебните заседания
приобщаване на резултатите от същия чрез назначаване на експертиза по смисъла на
чл.195 от ГПК, нито е необходимо разпит или изслушване на компетентните лица
/особено като вещи лица – такива са само назначените от съда по допуснати съдебни
експертизи в процеса/, извършили изследването и обективирали резултата в
химическия протокол, в какъвто смисъл райнония съд е изложил мотиви и които
настоящата инстанция не споделя.
Извършване на съвкупна преценка на доказателствата по делото, налага
необходимостта от изясняване на следното: протоколът за ПТП, на който ищецът се
позовава като установяващ наличие на концентрация на алкохол представлява
официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него факти, които
длъжностното лице е възприело, и за извършените от него действия и като такъв се
ползва с материална доказателствена сила относно тези факти. Протоколът има такава
доказателствена сила и относно факта, че ответникът е бил подложен на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство и относно посочения в него резултат от
тази проверка.
В чл. 6 от Наредбата изчерпателно са посочени хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с
техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско
изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато откаже
да даде кръвна проба за изследване. По аргумент от противното във всички останали
случаи, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на чл. 3 от Н
аредбата, меродавен за определянето на концентрацията на алкохол е именно резултата
от извършеното медицинско изследване, а не от техническото средство.
Поради недоказването ответникът при настъпване на пътно-транспортното
произшествие да управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на
4
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, предявеният регресен иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274 ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./ за
установяване съществуването на вземане на ищеца за заплатеното застрахователно
обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд, следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен,
поради неоснователността му.
По разноските
С въззивната жалба, въззивника е направил своевременно изявление за
присъждане на разноските както за въззивното производство, така и в
първоинстанционното.
Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 и 3 от ГПК и
представените списъци на разноски и доказателства за реално направени такива / л.51-
52 и л.112 от първоиннстанционното производство и л.30-31 от въззивното
производство и л.34 от първоинстанционното производство/, такива следва да се
присъдят, както следва:
-за първоинстанционното производство в размер на 360,00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение;
-за въззивното производство – 360,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20081217/30.03.2020г. по гр.д. № 40287/2020г. по описа
на Софийския районен съд,177-ти състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК от ЗК „Л.И.“АД с ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* иск с правно
основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм/ за признаване за установено спрямо А. Д. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к. *******, че дължи заплащането на сумата от
700,00 лв. , представляваща стойността обезщетението, платено като застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“ на Д.Н.К., пострадала при пътно транспортно
произшествие на 15.11.2015г. в гр. София по вина на А. Д., при управление на лек
автомобил „Хюндай Соната с рег. № ******* и след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху главницата от 700,00 лв. считано от 29.01.2020г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2020г. по ч.гр.д. № 4424/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 177- ти състав.
5
ОСЪЖДА „Л.И.“АД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* да заплати на А. Д. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.
*******, както следва:
-на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по гр.д. № 40287/2020г. по описа
на СРС, 177-ти състав в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските в настоящото въззивно
производство в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6