ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600562 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл.243, ал.7 от
НПК.
Обжалвано е определение на РС- Пловдив, постановено на
18.02.2022г. по ЧНД № 7927/2021г., с което е потвърдено Постановлението на
РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №99/2011г. по описа на РУ на МВР -Труд, в частта относно
разпореждането с веществените доказателства.
Недоволен от определението e останал жалбоподателя Л.М.А., който
го обжалва чрез повереника си адв. И.Н. в законоустановения срок. Излагат
се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и неправилни
изводи за наличие на спор за собственост на процесната движима вещ-
трактор, като се твърди, че единствения легитимиран собственик към
момента е жалбоподателят А.. Иска се отмяна на определението на
първоинстанционния съд, както и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив
в обжалваната му част и решаване на спора по същество с уважаване
претенцията на жалбоподателя- да му бъде върнат иззетия като веществено
доказателство трактор „ Джон Диър“, модел „6230 Премиум“.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и
законосъобразността на постановеното определение и във връзка с
1
направените оплаквания, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срока и от надлежно легитимирана страна,
поради което се явява допустима, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановление от 01.11.2021г. Районна прокуратура- Пловдив е
прекратила наказателното производство по досъдебно производство №
99/2011г. по описа на РУ- с.Труд, водено за престъпление по чл.346, ал.1 от
НК, като прокурорът се е произнесъл и по отношение на приложените по
делото веществени доказателства, като е приел, че са налице основанията на
чл.112, ал.1 от НК по отношение на вещественото доказателство-трактор
„Джон Диър“ и е постановено същият да се отнеме в полза на държавата при
условията на посочения законов текст.
За да потвърди атакуваното постановление, първоинстанционният съд
е възприел изводите на прокурора, че от събраните доказателства не може да
се установи принадлежността и собствеността на процесната движима вещ-
трактор. Изложените съображения на районния съд се споделят изцяло и от
настоящата инстанция.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е
направил обосновани изводи относно фактите, касаещи собствеността на
вещта. Решението, на което се позовава жалбоподателя – № 379/26.03.2019г.,
постановено по в.гр. д. № 2078/2018г. на ОС-Пловдив и с което е отхвърлен
предявения от К.П.К. и Д.И.К. срещу Л.А. иск по чл. 108 от ЗС, както
правилно е приел и районния съд, не решава въпроса за собствеността на
въпросния трактор „ Джон Диър“, модел 6320 Премиум. В този смисъл
неправилни са твърденията, че е налице признато право на собственост на
жалбоподателя А.. Неправилни са и твърденията, че няма изявени претенции
за собственост по отношение на трактора, освен тези на К.К.. Както е
установено от материалите от досъдебното производство, процесния трактор
е предмет на престъпление във Великобритания. По този повод, претенции за
връщане на приобщеният като веществено доказателство трактор, са
предявени и от „Алианц България“ в качеството му на упълномощен
представител на ALLIANZ insurance Plc. Налице са данни, че последното
дружество е изплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
и въз основа на това претендира да е законов собственик на МПС с рама №
2
***/ виж писмо в т.4 от д.п./. В тази връзка пред въззивната инстанция са
представени молба от името на посоченото дружество до РП-Пловдив за
връщане на трактора и прокурорско постановление от 09.03.2022г. за отказ по
реда на чл.111 от НПК. Ето защо, правилни се явяват изводите на прокурора
и на районния съд, че не е установена принадлежността на претендираната
вещ, иззета като веществено доказателство. При това положение единствения
правилен подход е разпореждането с веществените доказателства по реда на
чл.112, ал.1 от НПК и отнемането им в полза на държавата, в случай, че в
едногодишен срок от завършване на наказателното производство не са
потърсени./ В случая, както е посочил и първоинстанционния съд, контактния ключ за
трактора и свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника, следват
основната вещ/. В рамките на посочения срок, заинтересованото лице има
възможност да представи доказателства за упражнена претенция за
установяване право на собственост, с оглед предприемане или не на по-
нататъшни стъпки за изпълнение.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е в правомощията
прокурора и на съда да се произнасят по отнемане на веществени
доказателства. В рамките на правомощията си по чл.243 от НПК, прокурорът
следва да се произнесе по въпроса за веществените доказателства. Именно
поради невъзможността да бъде безспорно установена принадлежността на
процесния трактор, е постановено неговото отнемане в хипотезата на чл.112,
ал.1 от НПК, като са неприемливи възраженията на жалбоподателя, че по този
начин е решен спор за материално право.
Предвид гореизложеното, изводите на първата инстанция, се явяват
обосновани и правилни. С оглед на това, атакуваното определение, според
въззивната инстанция, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 18.02.2022г., постановено по
ЧНД № 7927/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ІХ наказателен
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4