№ 16623
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110160389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД от Н. Н. Х. срещу „..“ АД обективно съединени искове, както следва: 1/ за
прогласяване нищожност клаузата на чл.17 от сключения между страните
договор за паричен заем № .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие
на закона и поради накърняване на добрите нрави и 2/ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, представляваща част от
сумата от общо 1743,08 лева - недължимо платена сума по сключения между
страните договор за паричен заем № .. г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че на 06.05.2021
г. сключил договор за паричен заем № 691581 със „..“ АД за сумата от 2000,00
лева, при уговорен ГПР от 42,58% и лихвен процент в размер на 36%. Сочи, че
в чл.6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на условията по ОУ, или с банкова гаранция,
като в чл.17 страните уговорили, че при неизпълнение на задължението по
чл.6 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на кредита, като според договора страните се съгласяват, че непредоставянето
1
на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в сочените
размери. Неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като на ищеца е начислена такава заради непредоставено обезпечение.
Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи
за нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на
законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за формиране на ГПР и не е
ясно как е формиран същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
грешен, а действителният такъв надвишава многократно установения
минимум в чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи, че неспазването на изискването на чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Поддържа, че
посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Ищецът твърди още, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави и поради неравноправност. По изложените
в исковата молба доводи и 2 съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на направените по производството
разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор в законоустановения срок.
С молба вх. №188013/07.06.2024г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, както и за увеличаване на иска до
размер от 105,97 лева. С определение в о.с.з. на 10.06.2024г. съдът е допуснал
изменението на иска.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по
делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът
не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е
изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане
16050/29.01.2024г. е връчено на 05.02.2024г. на служител на регистрирания в
Търговски регистър към Агенция по вписванията адрес на дружеството/.
2
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът
е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 400 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като е посочено,
че пълномощникът на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е лице,
регистрирано по ЗДДС. В такива случаи съдът осъжда другата страна да
заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5
НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по
отделно за всеки от исковете. В конкретния случай по делото са предявени два
обективно съединени иска, като делото е с ниска фактическа и правна
сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение
при обективно съединени обуславящи и обусловени искове(доколкото по
главния иск се твърди нищожност на посочената клауза, връщането на платени
суми по която е предмет на съединения осъдителен иск) при дела с предмет
ниска фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на
възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Следва да се съобрази
и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
3
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, предявен от Н. Н. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
.., на клаузата на чл.17 от сключения между страните договор за паричен заем
№ .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената сума на ден, поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Х., ЕГН **********, по иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 105,97 лева, представляваща
недължимо платена въз основа на нищожна клауза за неустойка по чл.17 от сключения
между страните договор за паричен заем № .. г..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ АД, ЕИК .., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр. София, бул. ..,
представлявано от адв. Д. М. сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца Н. Н.
Х. безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на Н. Н. Х., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4