Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 2757

 

10.07.2019 г., гр. Перник

 

Районен съд – гр. Перник, VIII граждански състав, в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                       

Районен съд: Яна Филипова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4004 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А.М.Р. *** АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът не е изготвил и не прилага Общи условия за снабдяване на клиентите, Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия по чл. 150 ЗЕ, Общи условия на писмените договори по чл. 149 ЗЕ и сключване на договори за продажба на топлинна енергия при общи условия.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост присъединена към топлопреносната мрежа на ответното дружество, поради което разполага с правен интерес от предявяване на иск за признаване за установено в отношенията между страните по спора, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД не прилага разпоредбите на чл. 123, чл. 126 и чл. 133 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за изготвяне, одобряване от КЕВР, публикувано и прилагане на общи условия, с което нарушава правата на потребителя.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

С Решение № 207/2012г. по гр.д. № 914/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ е прието, че интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и насрещната страна правен спор и то в най – пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Разяснено е че няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по – ефикасен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма за защита изключва съдействието на съда, което обуславя извод за липса на правен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК възможността за установяване на съществуване, респ. несъществуване на факти с правно е значение е допустима единствено в случаите изрично предвидени в закона. В разглеждания случай не съществува възможност за самостоятелно установяване на фактите, за които е предявена исковата претенция. Наведените твърдения биха могли да бъдат допустима форма на защита в случай на претендиране от страна на ответното дружество спрямо ищеца на суми за доставка на топлинна енергия, съответно за изразяване несъгласие с клаузи от Общите условия чрез упражняване от страна на ищеца на правото на възражение в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ или пред надлежния регулаторен орган, издаващ лицензия за осъществяване на дейностите по чл. 39 ЗЕ – Комисията за енергийно и водно регулиране, но не и в самостоятелен исков процес. В подкрепа на изложеното е и Определение № 490/05.07.2018 г. постановено по в. ч. гр. д. № 370/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И:

           

ВРЪЩА искова молба с вх. № 19170/01.07.2019 г. от А.М.Р. *** АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4004/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Окръжен съд – гр. Перник.

 

Районен съдия: