РЕШЕНИЕ

 

                                                   № 5916

 

                                   гр. Варна,20.12.2019год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

   ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на осемнадесети декември   през  две  хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА  ХРИСТОВА

 

  при секретаря Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12752/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът, разглеждан в настоящото производство е основан на чл.49, ал 1 от СК.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак , сключен на 23.03.1996г. в град Варна, с оглед настъпило в брачните отношения на страните дълбоко и непоправимо разстройство. Излага, че бракът е първи по ред за двамата съпрузи. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

Ищцата аргументира интерес от заявения иск, навеждайки следните твърдения : В началото на семейния живот, отношенията между съпрузите са наситени с любов, уважение и преданост един към друг. Съпругата се надява на щастлив семеен живот, за какъвто винаги е мечтала, като не подозира, че съпружеските им отношения на любов и уважение толкова бързо ще отстъпят мястото си на неуважението към ищцата, на пълната дезинтересираност на ответника към ежедневните битови и други проблеми на семейството. Ответникът отдава приоритет на задоволяване единствено на личните си потребности. Ищцата се грижи за домакинството, оказва необходимото внимание на своя съпруг, но разпадът на отношенията им продължава. От около десет години спят в отделни стаи, а комуникацията между тях се свежда до поздрав, а понякога и той липсва. Ищцата продължава да се грижа за домакинството, да готви и чисти, но дори след работа не вечерят заедно на една маса. Прави опити да разговаря със съпруга си, но той не намира нещо нередно в отношенията им. Приличат повече на съквартиранти, отколкото на съпрузи. Ангажиментите на ответника към семейството им се свеждат единствено до заплащане на някои разходи. Откакто спят в отделни стаи, интимните им отношения стават епизодични. Случвало се е не веднъж съпругът да излезе без да каже къде отива и да се прибере след ден, два. Цялото това пренебрежение огорчава ужасно много ищцата. Лъч надежда за спасяването на брака вижда по време на големи празници, когато се събират с техни роднини и приятели. Тогава приличат на семейство. Впоследствие, обаче, разбира, че всичко е само за пред хората. Търпи дълги години, но нищо не се променя. До последния ден на окончателната им фактическа раздяла продължава да се грижи за домакинството, да готви, чисти, пере, да бъде мила, да опитва да създава домашен уют, но нищо не се променя. Семейството им се гради единствено на едно съжителство, като бракът им е напълно изчерпан от съдържание. В крайна сметка през лятото на 2018г. не издържа и напуска семейното жилище. Оттогава до ден днешен се срещат със съпруга й няколко пъти по негова инициатива, но не постигат някаква промяна в отношенията. През по-голямата част от срещите просто мълчат. Смята, че бракът им е престанал да изпълнява присъщата си социална функция, настъпило е дълбоко отчуждение между съпрузите, липсва каквато и да било духовна и физическа близост. Доколкото бракът съществува само формално, продължаването му не е в интерес нито на обществото, нито на страните и претендира да бъде прекратен на соченото правно основание, по реда на чл.49, ал.1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли ответникът да бъде осъден да й заплаща сума в размер на 150 лв. месечно, представляваща дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище, считано от датата на влизане на съдебното решение, относно предоставяне ползването на семейното жилище до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на наемното отношение между страните, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.

Ответникът в срока за отговор депозира такъв. Намира иска за допустим. Излага, че също желае развод, тъй като бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В самото начало брачният живот на страните започва добре, но по-късно отношенията между двамата съпрузи се влошават, за което вина имат и двамата. През лятото на 2018г. съпругата е напуснала семейното жилище без да има повод и от тогава съпрузите се намират във фактическа раздяла.  

 В съдебно заседание ищцата лично и  чрез проц. представител адв.Ангелов от ВАК,поддържа иска за развод и моли за неговото уважаване.

В съдебно заседание ответникът,  чрез адв.Д.П. от ВАК, поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото, моли съда да прекрати гр.брак на страните, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Моли съда да не се произнася, относно ползването на семейното жилище, тъй като никоя от страните не го претендира. Не се противопоставя след развода съпругата да носи брачното си фамилно име. 

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От предоставеното удостоверение за сключен граждански  брак , издадено от община Варна е видно, че на 23.03.1996год. в община  Варна,Г.П.Г. и Н.И. Василева  са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние, за което е съставен акт за граждански брак №0198 от същата дата. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилно име  Г..

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля  В. О. П.-без родство и дела със страните.  

В показанията си пред съда св.П.,  заявява: Г. лично не го познава. С Н. са колежки и приятелки от седем години. Преди повече от година се изнася от апартамента си. Тъй като работят заедно доста време, когато идва на работа или работят заедно в момента започва да плаче или я намира да плаче. Пита я какво става, докато си отвори душата един ден и казва, че нещата в къщи не вървят добре. Казва, че е един човек, който само шета, действа, глади, готви. Още в началото забелязва, че не вървят нещата, защото я вижда със зачервени очи и я приема като  нейна  дъщеря. Отваря се момичето пред нея  и започва да се оплаква, че спят отделно отдавна, няма никакво внимание в къщи. Напуснала е лятото на 2018г., защото предполага, че вече е дошъл момента, в който е преценила, че трябва да предприеме някаква крачка. Доколкото знае в момента в тяхното жилище живее съпругът й.  Това го знае по информацията на ищцата.Посещавала е жилището, но съпругът й го няма. Ходила е няколко пъти – три, най-много четири – на кафенце, да хапнат. Г. един път  го е виждала, когато са ходили някъде и той с колата. На гости у тях, когато е бил там не  е  ходила, само на нея е ходила на гости.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Причината за дълбокото разстройство в брака идва от задълбочаващото се несходство в характерите между съпрузите, което с течение на времето води до пълно отчуждение и формално съжителство. Това състояние на брачната връзка затормозява ищцата , която се оплаква на св. П. и нетърпимостта на това състояние, провокира ищцата да напусне семейното жилище.

След напускането от ищцата на семейното жилище, съпрузите вече не живеят и формално, нямат никаква общност в духовен и физиологичен смисъл. Брачната връзка фактически не съществува, същата е лишена от съдържание, съгласно закона и морала, предвид на което ,съдът приема , че брака между страните е  дълбоко и непоправимо разстроен . Ето защо иска  за развод на соченото основание се явява доказан и основателен, и като такъв, следва да се уважи, на основание чл.49,ал.1 от СК.

По отношение заявеното от страна на ищцата, искане за осъждане на ответника да й заплаща сума в размер на 150 лв. месечно, представляваща дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище, считано от датата на влизане на съдебното решение, относно предоставяне ползването на семейното жилище, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на наемното отношение между страните, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.

Това искане се явява недопустимо, тъй като няма заявено от страна на ответника искане за предоставяне ползваните на семейното жилище.      

Съгласно разпоредбата на чл.57,ал.1 от СК, по силата на съдебната решение ,с което се предоставя ползването на семейното жилище , възниква наемно правоотношение. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя.

В настоящият случай никоя от страните не желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Двете страни имат достъп до жилището, ищцата е напуснала доброволно същото през лятото на 2018год. В случая няма ненавършили пълнолетие деца и съдът не дължи задължително произнасяне по въпроса, относно ползването на семейното жилище.

Искането на ищцата да бъде определен наем, който да й е заплащан от ответника е недопустимо, тъй като ответникът изрично заяви, че не желае ползването на семейното жилище. Предвид на това съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Относно фамилното име на съпругата след развода.  

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК , съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака , като няма установено в закона изискване при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. Съпругата не е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, напротив същата желае да носи брачната си фамилия, предвид на което, съдът постановява след развода , същата да се именува с фамилното име  Г..

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50.00 лв.  На основание чл.329, ал.1 от ГПК , държавната такса , следва да бъде възложена по равно за двамата съпрузи .  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

          Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Г.П.Г.,ЕГН:********** и Н.И.Г., ЕГН:********** ***  на 23.03.1996год., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49,ал.1 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да се именува с брачното си фамилно име Г..

 

ОСЪЖДА  Г.П.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, * , действащ чрез пълномощник адв.П. от ВАК с адрес: ***, да заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет  лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК,  определена по размер,  на основание  чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН:********** с адрес: ***, * ,действаща чрез пълномощник адв. А. от ВАК, със съдебен адрес:***,  да заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет  лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК, определена по размер,  на основание  чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен  срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                             /Р.ХРИСТОВА/