РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Белоградчик, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200175 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. Б. от с. А., обл.В., ул. ”В. Л.” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 507/21.07.2022 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗГ.
В жалбата на жалбоподателя са изложени най общо твърдения за
нарушения на процесуалните норми при съставяне на АУАН и издаване на
НП, с които са накърнени правата на същия; оспорва се и правилното
установяване на фактическата обстановка – твърди се , че както е описана – тя
не е действителната. В писмено становище по казуса, процесуален
представител на жалбоподателя излага доводи за не законосъобразност на
наказателното постановление и иска отмяната му, поради неправилна
квалификация на деянието, липса на конкретни задължения и правомощия на
нарушителя по така сочените от АНО хипотези на законовата разпоредба,
1
наличие на две хипотези в ал.2 на чл.211 от ЗГ, без да е ясно към кой се
отнася случая, липса на доказателства за качеството на нарушителя,
приписано му с АУАН и НП, липса на обсъждане на евентуален признак
„маловажност“ на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.
з., но в писмена защита изразява становище по казуса. Счита, че е доказано
извършването на нарушението – издаване на превозен билет за дървесина,
която вече е напуснала временния склад на сечището. Смята още, че
санкцията е определена правилно като вид и размер, не е налице маловажен
случай, придадена е правилна квалификация на деянието. Поради всичко това
се иска НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Съдът приема, че жалбоподателят Ив. Б. е лице, упражняващо частна
лесовъдска практика, обстоятелство, изложено в АУАН и НП. Въпреки
възражението на представителя му по делото, за липсата доказателства за
това. Съдът намира, че въпреки липсата на писмено доказателство относно
това обстоятелство – удостоворение за същото, то качеството на
жалбоподателя следва от показанията на свид. И. и В., както и издадения
превозен билет, където жалобоподателя е вписан както такъв, не би и имал
правото да издъвршва подобна дейност, нито достъп до нея – предоставени
му КГМ и преносимо електронно устройство, от което са издава билети.
От показатнията на свидетелите поделото се изясни, че именно Б.
следвало да експедира дървесина, добита в землището на с. Г. обл. В. –
съгласно позволително за сеч № 00663020 от 12.04.2022 г. – описано в КП №
144334 от 04.05.22г., съставен от свид. И. Бл. И.. Сечището било в отдел „358
В“ в землището на с. Г., обл. В., и осъществявана от 15.04.22 г. / данни ,
достъпни и в ел. система на ИАГ, с които съдът сам се запозна/,
позволителното било получено от А. И., и издадено от друго лице – Цв. А..
На 15.04.2022 г. св. И. Бл. И. и Д. М. В. – горски инспектори при РДГ-
Берковица, заедно с представител на РУ-Белоградчик извършили проверка на
място – на сечище в отдел 358 в, землище на с. Г., обл. В.., за което сечище
имало издадено позволително за сеч № 00663020/12.04.22 г. и констатирали,
2
че към този момент на терена нямало маркирани за сеч дървета, а и такава сеч
не била провеждана въобще. Същевременно, в ел. система на ИАГ открили
издадени четири превозни билета, от 15.04.2022 г. на основание добив на
дървесина от имота в посоченото именно позволително за сеч, издадени от
жалбоподателя И. Цв. Б.. И в самите билети било посочено, че се издават от
точка с географски координати – с. Гюргич, а и на снимков материал към
билетите – с точка било маркирано такова място – в самото село, накрая на
същото, до бивш Стопански двор. Временният склад към горепосоченото
сечище бил определен съгласно технологичния му план – като намиращ се в
самото сечище. От тези факти, проверяващите служители на РДГ-Берковица
направили извода си, че Ив. Б. е издал превозните билети – вкл. и такъв с №
9851/00034/15.04.22 г., не от мястото, от което следвало – от временния склад
на сечището. Свид. И. първо – на 04.05.22г. оформил КП № 144334, в който
удостоверил извършените проверки – на място и в ел. система на ИАГ и
установеното при тях. Протоколът бил подписан освен от И. и от колегата му
Д. В. и полицейския служител, присъствал на проверките.
И. решил да бъде съставен АУАН на Ив. Б. за нарушения по ЗГ.
На 10.05.22г. свид. И., в присъствието на жалбоподателя И. Б. съставил
втори КП №144091, в който удостоверил, че след извършената на 04.05.22 г. в
ел. система на ИАГ проверка е констатирал издаването на 4 бр. превозни
билети от Б., без дървесината , описвана в тях да е била добита в имота, за
който имало издадено позволително / съгласно КП № 144334/. Като
допълнително , в сегашния протокол отбелязал – И., че с същата ел. система
има и качени снимки на МПС с натоварената дървесина и тя е все от вида
„дъб“, докато издадените 4 бр. превозни билети, били за дървесина и от други
дървесни видове.
На 10.05.2022 г. св И. оформил и АУАН № 507, за това че Ив. Б., „ като
лице, упражняващо лесовъдска практика, издал превозен билет №
9851/00034 от 15.04.22г., в 18.48 ч., за 5,50 пл. куб. м. дърва /мъждрян и
благун/, като дървесината вече е напуснала мястото, обозначено като
временен склад“. Посочено е време и място на извършване на нарушението –
15.04.2022 г., землището на с. Г., обл. В., до стопански двор, накрая на
селото. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от
извършителя”, И. посочил чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗГ. Свидетелят, вписан в
3
акта, е Д. В. – този, присъствал на проверката на място и фигуриращ в
констативния протокол. И. се позовал при съставяне на акта и на самия КП –
изрично посочен, като писмено доказателство. Нарушителят не отказал да
подпише акта и да получи копие от него, като посочил възражение още към
момента - обяснил, че е издал билетите на края на селото, тъй като нямало
интернет /вероятно в сечището/.
На 21.07.2022 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
507/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка
позовавайки се на гласните доказателства - показания на свид. И. и В., които
приема за истинни, тъй като са непротИ.речиви, последователни и корелират
с останалия, писмен доказателствен материал – АУАН, КП № 144334/04.05.22
г. и КП № 144091/10.05.22 г., самият Превозен билет № 9851/00034 от
15.04.22 г., които съдът също възприема като безспорни доказателства. Тези
доказателства, установяват кой , кога и откъде е издал превозния билет,
описван в акта и НП. Въпреки не представянето с админ. нак. преписка на
технол. план на сечището по позволително за сеч № 00663020/12.04.22 г.,
свидетелите И. и В. заявиха пред съда, че то е било определено съгласно този
план / с който те явно са се запознали/, като намиращо се в самото сечище и
това обстоятелство не бе оспорено по делото от жалбоподателя въобще. При
това положение, издаването на превозен билет за дървесина, която според
билета поне е добита в същото сечище - по соченото позволително в билета /
отделен е въпроса, че това не е така, тъй като в него сеч не е била отпочвана
въобще, но съдът по настоящето дело не може да разследва този въпрос /, от
място, което не е временния склад за сечището – е нарушение на правилата за
добив на дървесина, и по–конкретно – за транспорта й след това. /Съгл. чл.53
ал.3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите – временния склад не може и
да е в границите на населено място/ Т.е. съдът приема, че жалбоподателят Б.
не е спазил изискванията за издаване на превозен билет – и по-точно мястото
на издаването му, а вероятно и времето – относно потеглянето на МПС,
4
натоварени с нея.
Но при съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати
съществени процесуални и материални нарушения на ЗАНН, ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането на последния, които
налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление, изразяващи се в
неяснота и неправилна квалификация на деянието.
На първо място, съдът констатира, че поне според текстовата
квалификация на деянието – начинът на изписването му, то жалбоподателят е
обвинен в „издаване на превозен билет за дървесина, която вече е била
напуснала временния склад“. Нормата на чл.211 ал.1 от ЗГ, указва, че
транспорта на дървесината от временния склад се извършва с превозен билет.
Т.е. има приписано с АУАН и НП обвинение свързано с действието
„издаване“ на документа – билета, а в цитираната норма от ЗГ се разяснява
как се извършва транспорта на дървесината – условие, с което следва да се е
съобразява лицето, осъществяващо този транспорт, а не лесовъдът. Може би
актосъставителят и АНО са искали, т. к. е коректно в случая, да отправят
обвинение за издаване на документ – повозен билет, на място, от което не е
следвало да става това, но такова обвинение не е повдигнато на Б..
На второ място, неправилността на квалификацията пък идва от
неправилно посочване на нормите на закона / подзаконовите нормативи
актове, въвеждащи задължение към лицата, регистрирани като лесовъди и
осъществяващи контрол по провеждане на сечта и транспортиране на
дървесината след добива й. Действително в чл.211 от ЗГ има две алинеи, като
първата, въобще не вменява задължение на лесовъдите – откъде и кога да
следва да издадат превозния билет / съдът по-горе посочи към кого е указана
тази норма/, втората алинея пък – също няма такива изисквания, тя само
определя компетентността на издателя на превозения билет при различна
собственост на горските територии, от които се добива дървесина.
Евентуални изисквания към издателите на превозните билети има въведени
от чл.15 и чл.15 б от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ. Съгл. чл.15 ал.1 от
Наредба №1/12г. за КОГТ се забранява издаването на превозни билети в
нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за
определяне на съответния образец. А съгл. чл.15 Б ал.1 от същата Наредба
„Превозният билет се издава чрез интернет информационната система на
5
ИАГ по ред и при условия, определени със заповед на изпълнителния
директор на ИАГ“. И двете тези норми обаче, са бланкетни, общи, тъй като
препращат към друг акт, общ, административен – Заповед на ръководителя на
ИАГ, в която следва да са определени конкретните ред и условия за издаване
на билетите. Такава заповед не бе представена на съда, но дори и да бе
изискана и депозирана като доказателство по делото, то обвинението към Б.
не се позовава на нея въобще. Други норми, в ЗГ, ППЗГ или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, въвеждащи задължение към лесничея
- къде и кога следва да издаде един превозен билет, съдът не откри.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като цяло е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 507/21.07.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на И. Ц. Б. от с. А., обл.В., ул. ”В.
Л.” № ... с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6