№ 8015
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110104878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 16919/31.01.2022 г. по описа на СРС, депозирана
от Б. И. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител В. В. С.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Банкя, ул. Варна № 190 и със съдебен адрес: гр. София,
ул. Бачо Киро № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14, чрез адв. Г. Т. Д., електронен адрес:
***********@*****.***, срещу Л. П. С., ЕГН **********, гр. София, ул. Петко Д. Петков №
1 и настоящ адрес в гр. банкя, ул. Методи Иванов № 40А, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Д-р Георги Вълкович № 2а, партер, чрез адвокат Д. Г. П., с която е предявен e осъдителeн
иск по чл. 50, изречение 2-ро във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 1500 лв., предявен като част от общ размер от 3000 лв.,
настъпили на 29.10.2021 г. около обяд от ухапване от домашно куче, собственост на
ответницата, по лявото бедро на детето, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2021 г. В. В. С., майка на малолетния ищец,
излязла заедно с него и с другото си дете с цел каране на велосипеди по улица Методи
Иванов в гр. Банкя. Сочи, че детето Б. карало на около 15 метра пред майка си и сестра си,
когато майката забелязала улично куче пред детето и го помолила да спре. Детето спряло
колелото, но в същото време през отворена дворна врата на къща под № 40А на улица
Методи Иванов изскочило голямо черно куче, което се засилило към Б.. Въпреки че кучето
не било провокирано по никакъв начин, то започнало да лае и се спускало към детето,
докато накрая го ухапало по лявото бедро. Майката започнала да крещи, за да прогони
кучето, дори се опитала да го избута с колелото си, без да му причинявам болка, за да не го
разгневи повече. То избягало нагоре по ливадата край улицата, заедно с гореспоменатото
улично куче. Сочи, че ищецът и сестра му били изключително стресирани от преживения
ужас и шок, като плачели и пищели. Малолетният Б. освен това изпитвал неописуеми болки
в областта на ухапаното място.
В съседство с двора, от който домашното куче излязло и нападнало ищеца, се
намирал друг имот на номер 40, в който в този момент имало две деца, които веднага след
1
случката отишли при ищеца, сестра му и майка му. От тях научили, че въпросното домашно
куче е собственост на тяхната съседка Л., която по техни думи постоянно пускала домашния
си любимец да се разхожда сам на улицата, без да го надзирава, въпреки че същото често
демонстрирало поведение на агресия и към други деца и възрастни. Към разговора се
присъединила и друга жена, живееща наблизо. След известно време се появила и самата Л.,
собственичка на кучето, нападнало ищеца. Майката свалила панталоните на Б. и всички
видели голямата рана на бедрото му. Въпреки очевидната й дълбочина, ответницата отрекла
вината си, която носи като стопанин на кучето, с думите, че на детето му няма нищо.
Майката попитала ответницата дали притежава автомобил, с който да окаже съдействие и да
ги закара до медицинско заведение, понеже се намирали далеч от дома си, но ответницата
отговорила, че няма автомобил и е извикала такси за свой ангажимент. Друг съсед на
ответницата - Веселин Узунов, живеещ на ул. „Методи Иванов“ № 41, закарал майката с
двете деца до спешен кабинет - M3 „Център за спешна медицинска помощ - гр. София,
филиал гр. Банкя“, където оказали необходимата медицинска помощ на детето. Докато
медиците обработвали раната на детето, майката отишла да закупи ампула против тетанус и
в аптеката срещнала ответницата, която се интересувала от състоянието на детето. Сочи, че
ответницата изказала мнение, че раната е само драскотина, като се обосновала, че е с
медицинско образование.
Ищцовата страна сочи, че за защита на интересите си и предпазване от последващи
инциденти, сезирала с жалба 09-то Районно управление към СДВР, в която описала
дословно случката и помолила за съдействие от органите на реда, които да приложат мерки
спрямо ответницата за възпиране на по-нататъшно безотговорно поведение по отношение на
домашното й куче. Подали също така и жалба до Столичния инспекторат към Столична
община с оглед правомощията на ведомството да осъществява контрол по спазването
нормативните актове на Столичен общински съвет на територията на общината.
Впоследствие, от горепосоченото РПУ уведомили ищеца, че са докладвали жалбата му на
прокурор, като образуваната преписка по жалбата щяла да бъде изпратена за решаване в
СРП. Към преписката били приложени и обясненията на свидетеля на процесния инцидент
Веселин Узунов. Столичният инспекторат от своя страна съставил на 04.11.2021 г. Акт за
установяване на административно нарушение по реда на Закона за ветеринаромедицинската
дейност на ответницата, като са й били дадени предписания за отглеждане на животното,
нейна собственост, по начин, който не създава опасност за хора и/или други животни с
постоянен срок на изпълнение.
На 30.10.2021 г. родителите на ищеца го закарали на преглед в Спешния кабинет към
Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н,И.Пирогов”. В
кабинета били предупредени да следят раната, тъй като не била безобидна и назначили
преглед на 01.11.2021 г. Когато се прибирали от лечебното заведение, забелязали, че
ответницата разхождала кучето си без намордник и без предпазни средства, противно на
изискванията. Твърди, че детето редовно било водено на прегледи в „Пирогов“, като бил
освободен от възможността да тренира спорт или да участва активно в спортни занимания в
училище за периодите от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г. и от 17.11.2021 г. до 15.12.2021 г.
Счита, че ответницата носи отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД за
причинените на малолетния Б. И. А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинен стрес, лишаването му от възможност да спортува, страх от животни,
невъзможност за спокоен сън за период повече от два месеца.
Ищцовата страна навежда доводи, че в процесния инцидент противоправното деяние
се изразява в неспазване на редица разпоредби на закони и подзаконови нормативни актове,
което е довело до агресивната атака на животното, собственост на ответницата, която е и
отговорна за неговите действия. Позовава се на чл. 172, ал. 1, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, според който собствениците на домашни любимци са
длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, като
2
в т. 34 от §1 от Допълнителните разпоредби на същия закон е дадено определение за
домашен любимец, а именно животно, отглеждано с нестопанска цел в дома на човека.
Сочи, че собственичката на кучето, нападнало ищеца и причинило му дълбоката рана, го
отглежда в дома си, без да се стреми да сведе до минимум предпоставките за създаване на
ситуации, подобна на процесната: кучето й се разхождало спокойно на обществено място -
улицата „Методи Иванов“ в гр. Банкя, където се е осъществил инцидентът, без стопанката
му да се е погрижила да създаде мерки за ограничаване на това неговото движение. Кучето
било без повод, нямало поставен намордник, а собственичката му не била в близост до
мястото на инцидента, за да може с действията си да възпре евентуални атаки на домашния
си любимец. Позовава се също така и на Наредбата за придобиване, притежаване и
отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, приета с решение на
Столичния общински съвет, в която в чл. 4, ал. 1 е уредено, че всеки собственик на домашен
любимец е длъжен да отглежда животното по начин, изключващ възможността за
неконтролиран физически контакт с други лица, при условия, намаляващи до минимум
възможността за агресивно поведение на животното, както и да осигури условия и
поведение на домашния любимец, ненарушаващи спокойствието на гражданите. Сочи, че в
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата на собствениците на домашни любимци се възлагало
задължението да не оставят животното домашен любимец без надзор и да осигуряват
постоянен и непосредствен контрол върху поведението му. Счита, че тъй като процесният
инцидент е осъществен на територията на Столична община и собственичката на кучето е
живуща на същата територия, горепосочената Наредба на Столичен общински съвет е
приложима в конкретния случай, като нейните разпоредби не са били спазени от ответника.
Моли съда уважи исковата молба и да му присъди разноски.
С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдените обстоятелства, в това
число, че домашното й куче е нападнало и ухапало детето Б. по лявото бедро. Оспорва
твърденията относно фактическата обстановка, при която е ухапано детето и твърди, че
свидетел на инцидента не е имало и първа след виковете на майката на детето се е явила
ответницата. Оспорва, че домашното куче на ответницата е демонстрирало агресия към
други деца и възрастни хора. Оспорва всички твърдения на ищцата, като сочи, че е
предложила да откарат с очакваното от нея такси и майката с двете деца, но това й било
отказано от майката. Оспорва твърденията, че домашното куче на ответницата е нападало и
други хора, че е агресивно и че съседите са търсили съдействие от нея, за да упражни
контрол върху домашния си любимец. Сочи, че полага достатъчно грижа за животното,
което отглежда, като до твърдения инцидент не е имало прояви на необоснована агресия на
животното, проявена на обществени места и ситуации, застрашаващи живота или здравето
на хора и животни. Твърди, че на улицата, на която живее имало още няколко черни, близки
по вид и големина кучета, някои от които бездомни, за които не се полагали грижи. Оспорва
твърдението, че Веселин Узунов е видял именно кучето на ответницата и че В. С. и децата
са правили опит да прогонят именно него. Оспорва, че със съставения АУАН на ответницата
се установява вината й, тъй като проверяващите органи не са очевидци на случилото се.
Оспорва характера на раната на ищеца, особено твърдението, че се касае за дълбока рана на
бедрото. Оспорва твърдението, че са се били наложили хирургически интервенции за
обработка на раната на детето. Моли исковите претенции да бъдат оставени без уважение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото като писмено доказателство е представено копие на удостоверение за
раждане №**********, издадено от Столична община, район Младост, видно от което В. В.
С. е майка на малолетното лице, депозирало иска – Б. И. А., роден на 15.09.2014 г.
Като писмено доказателство по делото е представено копие на съдебномедицинско
3
удостоверение № 738/2021 г. издадено от Клиниката по съдебна медицина и деонтология
към УМБАЛ „А.ска“, видно от която от преглед на д-р Атанас Христов, съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология, проведен на 01.11.2021 г., е дадено
заключение, че след преглед на Б. И. А. е установена рана от ухапване от куче на лявото
бедро, която му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представени са копия на два броя медицински бележки за освобождаване от спорт на
детето Б. А., поради открита рана на бедрото за периоди съответно от 03.11.2021 г. до
17.11.2021 г. и от 17.11.2021 г. до 15.12.2021 година, издадени въз основа на Амбулаторен
лист № 3362/03.11.2021 година и на медицинска бележка, всички от д-р Люси Свиленова,
УИН **********. По делото са представени и копия на фиш за спешна медицинска помощ
от 29.10.2021 година, издаден от M3 „Център за спешна медицинска помощ - гр. София,
филиал гр. Банкя“, лист за преглед на пациент в КБО/СО № 366512/30.10.2021 г., издаден от
Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 367613/01.11.2021 г., издаден от
Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 369004/04.11.2021 г., издаден от
Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", видно от които на 29.10.2021 г. е констатирана рана на лявото бедро на
детето от ухапване от куче, като е поставена ваксина на същата дата и са назначени
контролни прегледи на 01.11.2021 г. и на 4.11.2021 г., при които е сменена превръзката на
раната.
Представено е копие на писмо с peг. № ССИ21-ГР94-1653-[1]/26.11.2021 г. на
Столичен инспекторат към Столична община, видно от което във връзка с жалба, постъпила
от В. С., майка на детето, относно процесното събитие, на ответницата Л. С., в качеството и
на собственик на домашното куче, причинило ухапването на 04.11.2021 г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение. По делото е представено и копие от
издадения от Столична община акт за установяване на административно нарушение № 21-
26К-151, видно то който д-р Тихомир Пърлев – главен инспектор към Столична община е
съставил посочения акт на ответницата Л. С., за това, че в качеството си на собственик на
домашно куче не е взела мерки кучето да не създава опасност за хора и други животни, с
което е нарушила чл. 172, т. 2, чл. 177, ал. 1, т. 3 и чл. 174 и чл. 173 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Видно от представения акт, нарушителят е известен,
като е отбелязано връчване при отказ от свидетелите В. С. и Силвия Йорданова. Липсват
отбелязвания за уведомяване на извършителя да присъства за съставянето на Акта или да е
правен опит за връчването му на лицето.
От изслушването по реда на чл. 176 ГПК на законния представител на ищеца по
делото се установява, че преди инцидента на улицата е имало още едно улично куче, което е
лежало на тротоари без да помръдва, като ответницата С. е излязла от къщата на № 40а. На
улицата не е имало други хора към момента на инцидента, като първи след него са се
появили две деца, които са излезли от двора на № 40. Кучето, нападнало ищеца излязло през
отворена порта, подпряна с камък, като след инцидента двете кучета избягали по улицата.
По делото е представено и удостоверение от 01.11.2021 г., издадено от д-р Мангова –
ветеринарен лекар, относно извършен преглед на мъжко куче с име „Севар“ смесена порода,
собственост на Л. С., от което се установява, че е извършен на 24.10.2021 г. преглед във
ветеринарна амбулатория гр. Банкя и редовна ваксинация, вкл. против бяс на куче „Севар“,
като по време на прегледа животното е било спокойно и без агресивно поведение.
Видно от представеното по делото копие на паспорт № BG01VP 364747 на куче
„Севар“, порода „смесена“, пол „Мъжки“, роден на 15.06.2016 г. са поставени всички
ваксини.
От свидетелските показания на свидетеля Любенов се установява, че последният
4
познава ответницата и нейното куче и по негови наблюдения последното не е агресивно,
като не знае то да е нападало някого. Ответницата С. го разхождала на повод, а понякога и
без такъв. Установява се, че по време на инцидента, около обяд, свидетелят цепил дърва в
градината си и е видял кучето на ответницата и други кучета да тичат по реката и да си
играят. Свидетелят обяснява, че на ул. Методи Иванов има много кучета, освен това на
ответницата - три черни, две черни хъскита и едно кафяво, като трудно се различавали.
Обяснява също, че кучето на ответницата е като другите улични кучета, без порода.
Допълва, че две от кучетата били агресивни. Едно от тези кучета го нападало, когато
минавал с колело си. Бил е ухапан от едно от тези кучета по левия крак.
Свидетелят Ангелов, баща на ищеца, съобщава, че на 29.10.2021 г. около 14 часа
майката на детето, му се обадила и му е споделила, че синът им е ухапан от куче по време на
разходка с колело по ул. Методи Иванов. Децата били уплашени и разстроени в следствие
на инцидента, като синът му имал болки и психическо разстройство от инцидента, които
продължили една седмица, като и до днес при разходка в парк, при среща с улично куче
синът му изпитвал уплах. Преди инцидента свидетелят не бил виждал процесното куче. В
деня след инцидента го видял да се разхожда със стопанката си по улицата без наморник. Не
може да определи породата на кучето, описва го като по-малко от немска овчарка, черно на
цвят. Допълва, че когато са отишли да приберат колелото на детето, оставено в съседен двор,
имало и други хора на мястото на инцидента, които са споделили, че е имало и други такива
инциденти, в които същото куче проявило агресивно отношение към други деца. Свидетелят
не посочва от кои лица е получил тази информация.
От свидетелските показания на свидетеля Узунов, съсед на ответницата, се
установява, че последният около обяд, докато обядвал в дома си чул писъци на деца и
погледнал през прозореца, като видял майката на ищеца с двете дечица да гонят кучетата.
След като излязъл навън, установил, че едното дете е ухапано от куче, като закарал майката
с двете деца до Спешна помощ в гр. Банкя. Едното куче, което е видял е на ответницата, а
другото идвало често на тяхната улица. Обяснява, че не е в добри отношения с ответницата,
защото неговото дете било падало, заради кучето на ответницата. Свидетелят не е видял
точно кое куче е ухапало детето. Съобщава, че другото дете - сестра на ухапаното дете,
обяснило, че черното куче е ухапало брат . Тъй като уличното куче, което се движело с
това на ответницата, било кафяво на цвят, прави извод, че именно кучето на ответницата е
ухапало детето, тъй като е черно. Другите черни кучета в района били по-малки.
От заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза, неоспорено от
страните, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че детето Б. И. А., на 9 години към момента на настъпване на
инцидента от ухапването от кучето, разполага със семейна подкрепа. Към този период,
поради пандемичната обстановка в страната, детето не е посещавало присъствено учебните
занятия и това спомогнало за създаване на благоприятна психо-емоционална среда за него,
респективно за преработването на дискомфорта, получен от инцидента. Психологичната
компетентност не включва оценка за здравословното състояние, но доколкото стресът
оказва неблагоприятно въздействие върху телесните функции, особено в тази възраст,
вещото лице приема, че преживяното от него е оказало негативно влияние върху общото му
физическо състояние. Всичко това имало несъмнено травматичен характер, с трайни
последици за обучението, общуването, семейните взаимоотношения на детето, степен на
изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди за клинична изявеност на
оплакванията. Поради семейната подкрепа, обгрижването през целия период на
възстановяването си, детето е преработило този дискомфорт, като към дата на изготвяне на
експертизата - 06.01.2023 г. още се маркирало умерено чувство на страх към животни, в
частност към кучета.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
5
страните, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че при инцидент на 29.10.2021 г. ищецът Б. И. А. на 7 год., е бил
ухапан в гр. Банкя от куче в областта на лявото бедро, в резултат на което е получил рана от
ухапване от куче в областта на лявото бедро, като раните от ухапване заздравявали за срок
от около три-четири седмици, в зависимост от дълбочината на раните. През този период
детето е изпитвало болки в областта на раната и болки при ходене. Нараняването е довело
до временно разстройство на здравето и след заздравяването на раната към момента на
изготвянето на експертизата детето е напълно възстановено. Останал е белег от раната в
областта на лявото бедро.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 50 ЗЗД собственикът на вещи или животни отговаря за вредите,
произлезли от тях. Отговорността на собственика за причинените в тези случаи вреди е
безвиновна и обективна, като без значение е дали вещите и животните са с повишена
опасност (дали животните са агресивни), като достатъчно условие за ангажиране на
отговорността му е наличието на причинена вреда от съответната притежавана от него вещ
или животно.
За да бъде уважен предявения иск за настъпили неимуществени вреди по чл. 50 от
ЗЗД, настъпили вследствие на ухапване от домашно куче, собственост на ответницата, по
лявото бедро на ищеца, които вреди представляват кратковременно разстройство на
здравето, продължителен стрес и безпокойство, неспособност да води нормален обичаен
начин на живот чрез общуване и спорт, в тежест на ищцовата страна е да докаже всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане в хипотезата на безвиновната
обективна отговорност на собственик на домашно животно, в това число факта на
нападението от куче, което е собственост на ответника, причинените от кучето вреди,
наличието на причинната връзка между поведението на кучето спрямо пострадалото дете и
вредите настъпили вследствие на това поведение.
В настоящия случай, съдът счита, че от ангажираните по делото доказателства не се
установяват всички посочени материалноправни предпоставки за уважаване на иска.
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства, че
установява, че ищецът Б. И. А. на 29.10.2021 г. е бил ухапан от куче, в следствие на което са
му били причинени вреди. Безспорно се установява и че ответницата Л. С. е собственик на
черно куче от „смесена“ порода от мъжки пол, съгласно представения паспорт на
животното. Недоказано обаче остава по делото, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест да установи това обстоятелство, е ухапан именно от кучето, собственост на
ответницата. За установяване на това твърдение не е проведено успешно пълно и главно
доказване. От показания на свидетеля Узунов, воден от ищеца, се установява, че свидетелят
не е възприел в качеството си очевидец кое точно куче е ухапало детето и само предполага,
че това вероятно е било кучето на ответницата. Съдът обаче е длъжен и следва да цени
доказателствената стойност на показанията на всеки свидетел, съобразно конкретните
обстоятелства във всеки конкретен случай, както и с оглед наличието на евентуална
заинтересованост от изхода на делото в полза на една или друга страна в процеса. Предвид
заявеното от свидетеля Узунов, че не уважава ответницата и не са в добри отношения с нея,
поради лични и семейни негови причини, съдът счита, че този свидетел не е обективен и
неговите изводи не могат да бъдат възприети от съда, още повече, че гласните доказателства
са такива само за факти, а не за изводи и съждения на свидетелите.
На следващо място, свидетелят Любенов, чиито показания съдът цени като обективно
и безпристрастно дадени и непротиворечи в своята цялост, установява, че по време на
инцидента, настъпил с ищеца, кучето на ответницата се е намирало край реката, която тече в
6
гр. Банкя, а не на улицата, където детето е било ухапано от черно куче на процесната дата.
Не на последно място, следва да се има предвид, че от събраните по делото
доказателства се установява, че множество улични черни кучета са били забелязвани
обичайно в района, където е настъпил процесния инцидент.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция е недоказана, респективно
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход ищецът няма право на разноски по делото, а ответникът не е направил
такива, тъй като е бил освободен от внасянето на такива и му е била предоставена правна
помощ по реда на Закона за правната помощ. следва да бъде осъден да заплати към
бюджета на съда, сторените за ответницата разноски в размер на 250 лв. за депозит за вещо
лице (л.265 от делото), доколкото последната е била освободена от внасянето им и на
основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител В. В. С., ЕГН **********, и двамата от гр. Банкя, ул. Варна № 190 и със
съдебен адрес: гр. София, ул. Бачо Киро № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14, чрез адв. Г. Т. Д.,
електронен адрес: ***********@*****.***, срещу Л. П. С., ЕГН **********, гр. София, ул.
Петко Д. Петков № 1 и настоящ адрес в гр. банкя, ул. Методи Иванов № 40А, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Д-р Георги Вълкович № 2а, партер, чрез адвокат Д. Г. П., с която е
предявен e осъдителeн иск по чл. 50, изречение 2-ро във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., предявен като част от
общ размер от 3000 лв., настъпили на 29.10.2021 г. около обяд от ухапване от домашно куче,
собственост на ответницата, по лявото бедро на детето, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител В. В.
С., ЕГН **********, и двамата от гр. Банкя, ул. Варна № 190, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СРС, сума в размер на 250 лева, представляващ депозит за
вещо лице, заплатен от съда, вместо ответницата, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл.
83, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7