Р Е Ш Е Н И Е №
17.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
3017 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20013087 от 15.01.2021 г. по гр.д. № 18812/2019 г. Софийски
районен съд, 138 състав осъдил В.С.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
131.84 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 02.2016
г. до м. 03.2016 г., и сумата от 1.13 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. 03.2016 г., за следния топлоснабден имот:
ап. 85, находящ се в гр. София, ж.к. „********– ********, с абонатен № 248362,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2019 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60.82 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, като отхвърлил предявените искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 131.84 лв. до пълния
предявен размер от 870.12 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г., и
за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 1.13 лв. до
пълния предявен размер от 2.26 лв. и за периода м. 02.2016 г., както и за сумата
от 220.19 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 г. до 13.03.2019 г., и за сумата от 0.63 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2016 г. до 13.03.2019 г. Решението е постановено при участието на „Т.-С.“
ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частта, с които искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 131.84 лв. до пълния му
предявен размер от 870.12 лв., както и в частта, с която предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 220.19 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, е отхвърлен изцяло, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Изводът на районния съд, че вземането за главница за ТЕ е частично погасено по
давност, бил неправилен. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, в сила от 12.03.2014 г.,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, продавачът издавал за отчетния период кредитни известия на стойността
на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество ТЕ за отчетния
период. Клиентите не заплащали лихва за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ,
до изравняване за отчетния период. Едва след това се начислявало обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. За процесния
период м. 05.2015 г. – м. 03.2016 г. били в сила ОУ, в сила от 11.07.2016 г.,
като изрично в чл. 33, ал. 2 от тези ОУ било посочено, че клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното
количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок. В случая задълженията по
общата фактура от 31.07.2016 г. ставали изискуеми едва на 15.09.2016 г., от
който момент следвало да тече давностният срок. Поради това към датата на
подаване на исковата молба в съда вземанията за топлинна енергия не били
погасени по давност. Неправилен бил и изводът на СРС, че ищецът не е доказал
изпадането в забава на ответника, тъй като съдът не приложил правилно клаузите
на ОУ, действали в процесния период. С ОУ, в сила от 2016 г., за ищеца не било
налице задължение за удостоверяване публикуването на общата фактура чрез
нотариално заверен констативен протокол, а клиентите следвало съгласно чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ОУ да заплатят дължимото в 45-дневен срок, като изпадали в
забава, без да е необходимо дружеството да изпраща покана. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това да
постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. Претендира разноските по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна В.С.В., чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение в атакуваните части като правилно.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.-С.” ЕООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено в обжалваните части по
следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете са предявени на 29.03.2019 г., от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2015 г. – м. 03.2016 г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014 г. Противно на поддържаното в жалбата, сега действащите Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени
с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, обнародвани във вестник „Монитор“ на
11.07.2016 г., са влезли в сила на 12.08.2016 г. Същите нямат обратна сила и са
неотносими за спора, вкл. относно срока за плащане на издадената преди влизането
им в сила обща фактура от 31.07.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.
и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 29.03.2016 г., са погасени по давност, или погасени по давност
са вземанията за периода м. 05.2015 г. – м. 02.2016 г. включително. Районният
съд неправилно е приел, че погасени по давност са вземанията до м. 01.2016 г.
вкл., но в осъдителните части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията не били погасени по
давност предвид издадената от него на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. обща
фактура от 31.07.2016 г., в която е посочен срок за плащане 15.09.2016 г. Издаването
на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014 г. начин за определяне на
падежа на месечните задължения – отправяне на покана от кредитора чрез
публикуване на фактурите на интернет страницата му. Общата фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е
сума за доплащане, но в случая сумата за доплащане от 97.96 лв. е взета предвид
от районния съд при определяне размера на непогасената по давност главница.
По делото не е представен констативен протокол, от който да се установи
публикуване на интернет страницата на продавача на общата фактура от 31.07.2016
г., поради което акцесорният иск за лихви върху главницата за топлинна енергия
също е неоснователен.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата не са направени, поради което разноски за настоящата инстанция не
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20013087 от 15.01.2021 г., постановено по гр.д. № 18812/2019 г. на
Софийски районен съд, 138 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу В.С.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
разликата над 131.84 лв. до пълния му предявен размер от 870.12 лв. и за
периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. – главница за доставена топлинна
енергия, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата сумата от 220.19
лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2016 г. до 13.03.2019 г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 18812/2019 г. на Софийски
районен съд, 138 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.-С.” ЕООД, ЕИК*******, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.