РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № . . . .
13. V. 2010 година, Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на тринадесети май, две хиляди и десета година в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №447 по описа на съда за 2010
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищец по гражданко дело №447 по описа на съда
за 2010 година е А.Н.П. ЕГН **********,***, а ответник – И.И.Я. ЕГН **********,***.
По делото е приложена справка за движението
на частно гражданско дело №893 по описа на Велинградски районен съд за 2009
година, тъй като, видно от последното вписване в самата справка, посоченото
частно гражданско дело е изпратено на Пазарджишкия окръжен съд по тяхно искане.
От посочената справка за движението на частно
гражданско дело №893 по описа на Велинградски районен съд за 2009 година се установява следното:
На
18. ІХ. 2009 година във Велинградския районен съд постъпва заявление от И.И.Я.
ЕГН **********,*** против К.Г.П.ЕГН ********** и А.Н.П. ЕГН **********, и двамата
живеещи в ***. Със заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 23 000 лева по договор за заем от 21. VІІ. 2008 година, ведно
със законна лихва от постъпването на заявлението в съда на 18. ІХ. 2009 година
до окончателното й погасяване и разноски по делото в размер на 460 лева.
Към
делото е приложен и нотариален акт №144, том І, регистрационен №1135,
нотариално дело №902, съставен на 21. VІІ. 2008 година от Н.Г.Ч., съдия по
вписванията при Велинградски районен съд на основание чл. 48, ал. 1 от Закона
за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 47, ал. 2 от същия
закон. Нотариалният акт е приложен и по настоящото дело. От него е
видно, че на посочената дата пред
съдията по вписванията при Велинградския районен съд се явяват страните по
настоящото дело и съпругата на ищеца, К.Г.П.ЕГН **********, живееща в
***. Ответникът дава в заем на съпрузите П. сумата от 23 000 лева, която
те се съгласяват да върнат в срок до 21. VІІІ. 2011 година на 36 равни месечни
вноски от по 500 лева, всяка от които вноски платима до 30 число на всеки
месец. За обезпечаване на дадената сума съпрузите П. учредяват в полза на
ответника ипотека върху собствения им недвижим имот, находящ се в ***: поземлен
имот с площ от 420 м2, а по скица с площ от 407 м2,
находящ се в строителните граници на населеното място, с приложена регулация за
парцела, означен на приложената по нотариалното дело скица като парцел №Х,
отреден за имот с планоснимачен №941 от квартал 262 по плана на Велинград, при
граници и съседи: от север – УПИ №ХІ-943 и УПИ №VІІ-944, от изток – УПИ №ІХ-940,
от юг – улица и от запад – УПИ №ХVІ-942 ведно с построената в северната част на
описания имот жилищна сграда къща с площ от 76 м2, като за една стая
по избор от жилищната сграда има запазена пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на А.И.П.. В пункт ІІІ на договора страните се съгласяват, че при неплащане на
която и да е от месечните вноски съгласно уговореното, кредиторът (ответник по
настоящото дело) има право да събере вземането си от цената на ипотекирания
имот.
Въз
основа на заявлението и на основание чл. 417, ал. 1, т. 3 от Гражданския
процесуален кодекс, на 23. ІХ. 2009 година Велинградският районен съд издава
заповед за изпълнение №560 от същата дата, с която разпорежда на длъжника (ищец
по настоящото дело) да заплати на заявителя търсената със заявлението сума.
Според приложената справка за движението на частно гражданско дело №893 по описа на
Велинградски районен съд за 2009 година, заповедта за изпълнение е връчена на
длъжниците, съпрузите П., на 01. Х. 2009 година. Връчването е извършено по реда
на раздел І от глава VІ на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена
“Съобщения”. Според чл. 46, ал. 1 от същия кодекс, когато съобщението не
може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приеме, като според ал. 2 на същата разпоредба друго лице може
да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Според
ал. 4 на цитираната разпоредба, с получаването на съобщението от другото лице се
смята, че връчването е извършено на адресата. Видно от исковата молба
по настоящото дело, ищецът твърди, че връчването е било извършено на съпругата
му, с която той по това време “преустановил всякакви контакти” и която не е
собственик на ипотекирания имот. Съдът не приема твърдението на ищеца за
нередовност на връчването. Както е видно и от самата искова молба, и от
допълнителната молба, получена в съда на 10. V. 2010 година, и от всички други
материали по делото, ищецът и съпругата му живеят и в момента на един и същи адрес.
Ищецът не твърди и не сочи доказателства, че, дори да се приеме, че се е
разделил със съпругата си, е отсъствал от адреса си. Няма сведения да е поискал
и възстановяване на срока по реда на чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс
на основание изречение второ на ал. 1 от чл. 46 от същия кодекс. Според
твърдението на ищеца, срокът по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс следва
да е започнал да тече най-рано на 01. Х. 2009 година
(датата на връчване на съпругата на ищеца) и най-късно на 16. ХІ. 2009
година (когато ищецът твърди, че е узнал), и следователно да е изтекъл най-късно
на 23. ХІ. 2009 година. Поради изложените съображения, съдът приема, че заповедта за изпълнение е връчена
лично на ищеца на отбелязаната в справката за движението на частно гражданско дело №893 по описа на
Велинградски районен съд за 2009 година дата, а именно 01. Х. 2009 година.
В срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс не е направено възражение от длъжниците по частно гражданско
дело №893 по описа на Велинградски районен съд за 2009 година, поради което
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 17. ХІ. 2009 година.
По настоящото дело е предявен иск, за
постановяване на решение, с което съдът да признае по отношение на ответника,
че ищецът не е получил от него сумата от 23 000 лева и че договорът, за
учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №144, том І, регистрационен №1135, нотариално
дело №902, съставен на 21. VІІ. 2008 година от Н.Г.Ч., съдия по вписванията при
Велинградски районен съд на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност във връзка с чл. 47, ал. 2 от същия закон, за нищожен на
основание чл. 26 или чл. 29, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Въпреки
че ищецът и с първоначалната искова молба, и с допълнителната молба от 10. V.
2010 година, определя предявения иск като установителен с правно основание чл.
26 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 124 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът счита, че е предявен иск за оспорване на вземането с
правно основание по чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът
счита, че предявеният иск по чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс е
недопустим: според цитираната разпоредба такъв иск се основава на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които длъжникът не е могъл да се снабди в същия срок. В
действителност, в исковата молба са изложени само обстоятелства, които са
известни на ищеца (например обстоятелството, че ответникът не му е предал
цялата сума по сключения договор за заем му е бил известен още от момента на
сключване на договора). Въпреки че исковата молба е била оставена без движение,
ищецът не е посочил новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото и в допълнителната си молба от 10. V. 2010
година. Вместо това, в исковата молба ищецът твърди, че заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно, че не му е била връчена лично и че не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее. Според съда посочените твърдения са основание за подаване
на възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 от Гражданския процесуален
кодекс, а не за предявяване на иск за оспорване на вземането по реда на чл. 424
от същия кодекс.
Дори
да се приеме, че ищецът е направил възражение пред въззивния съд (въпреки
твърдението му в исковата молба и в допълнителната молба, че е предявил
установителен иск), то срокът за предявяване на подобно възражение е изтекъл.
Според чл. 423, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, възражението пред
въззивния съд се подава в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Дори да се приеме, че ищецът е узнал за заповедта за изпълнение на
16. ХІ. 2009 година, както твърди, срокът е изтекъл на 16. ХІІ. 2009 година.
Дори
да се приеме, че ищецът е предявил установителен иск по чл. 124 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът счита, че същият е недопустим. Както е видно от
обстоятелствената част на исковата молба, искът е предявен във връзка с
изпълнителен лист, издаден по реда на особеното производство, уредено в глава
ХХХVІІ на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Заповедно производство”.
Ето защо съдът намира, че ищецът следва да се защити от изпълнението със
способите, уредени в това особено производство и няма интерес да предявява
установителен иск по общия ред.
Поради изложеното на основание
чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело
№447 по описа за 2010 година и връща исковата молба с приложенията
към нея на ищеца.
На
основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 130, ал. 1, изречение ІІ от
Гражданския процесуален кодекс, връщането на исковата молба подлежи на
обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя, пред Пазарджишки
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: