РЕШЕНИЕ

 

Номер 1635                          Година  2017                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                  VІІІ граждански състав

На 22.05                                                                                        Година 2017

В публично заседание на 03.05.2017 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 13321 по описа на съда за 2016 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. 

Ищцата М.А.М. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/12.09.2016 г. на *** на ответното дружество, да я възстанови на предишната работа и да осъди ответника да й заплати сумата 3 270 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа поради уволнението през периода 10.09.2016 г. - 10.03.2017 г., както и сумата 300 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 година – 12 дни, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “***” ЕООД – гр. *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „***“ от 18.01.2016 г. С Предизвестие № ***/16.08.2016 г., връчено й на 10.09.2016 г., ищцата е била предизвестена, че с изтичане на 30-дневен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.12 от КТ. С процесната заповед (връчена й лично на 12.09.2016 г., както се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М. – *** на ищцата, и Г. Г., и както самата ищца признава с писмено становище от 09.12.2016 г., макар и да липсва подпис на лицето), считано от 10.09.2016 г., трудовото правоотношение с *** е било прекратено на основание чл.328, т.12 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ – поради неспазено предизвестие, като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни за 2016 г.

Доколкото основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата е безвиновно такова, ответната страна е следвало да мотивира Заповедта, като посочи конкретните причини, поради които е настъпила обективна невъзможност за изпълнението на трудовия договор (което следва да бъде сторено именно в процесната Заповед, а не да се установява в хода на съдебния процес по оспорването й) – поради което, предвид обстоятелството, че ответникът не е посочил в Заповедта тези конкретни причини, и с оглед трайната съдебна практика (например Решение № 324/26.06.1998 г. по гр. дело № 1251/1997 г. по описа на ВКС- ІІ ГО и Решение № 347/07.10.1997 г. по гр. дело № 307/1997 г. по описа на ВКС – ІІІ ГО), съдът намира, че това само по себе си е достатъчно основание Заповедта да бъде призната за незаконна и като такава – отменена (още повече, че ответникът е посочил само разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ (при това – неточно изписана, а именно – чл.328, т.12 от КТ) като основание за издаване на Заповедта, но не и текста на тази разпоредба в частта за причините за прекратяване на трудовия договор – където, както вече бе посочено, е записал само „неспазено предизвестие“).

При така установената фактическа обстановка, доколкото от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства от които да се установява, че действително е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва се уважи, а оттук – с оглед на акцесорния му характер и основателността на главния иск, следва да се уважи и обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Както се установява от направените констатации от оригинала на трудовата книжка на ищцата, действително след датата на прекратяване на трудовия й договор, ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение, а от представеното от ответника Удостоверение се установява, че последното получено от ищцата БТВ за предхождащия уволнението й пълен отработен месец (юли 2016 г.) е било в размер на 545 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Както вече бе посочено, със самата процесна Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 г., размерът на което обезщетение, изчислено на база представеното от ответника Удостоверение за размера на последното получено от ищцата БТВ за предхождащия уволнението й пълен отработен месец, е 311, 43 лева – поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният от ищцата размер на това обезщетение е по-нисък от действително дължимия) и следва да се уважи изцяло.

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 07.10.2016 г.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 280, 80 лева ДТ за четирите уважени иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***/12.09.2016 г. на *** на “***” ЕООД – гр. ***, *** обл., ЕИК ***, представлявано от *** ****, със съдебен адрес:***, офис ***, адв. Г.В., с която, считано от 10.09.2016 г., на основание чл.328, т.12 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ – поради неспазено предизвестие, е било прекратено трудовото правоотношение с М.А.М., ЕГН **********,***, адв. Л.П., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЦАТА на предишната й работа - „***“.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 3 270 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа поради уволнението през периода 10.09.2016 г. - 10.03.2017 г.; СУМАТА 300 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 година – 12 дни, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от 07.10.2016 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 280, 80 лева ДТ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

В.Т.