№ 77
гр. С.З., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901102 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.432, ал.1 и
чл. 429, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от КЗ.
В исковата молба ищецът Б. СТ. СТ., чрез своята майка и законен
представител ЛЮБК. ДР. Т. върди, че на 11.10.2020 г. в гр. С.З., на ул. „К.“ до
№ 5, водачът К. Г. М. на лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ
*** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил движещия се
велосипедист Б. СТ. СТ., с което реализирал ПТП. При инцидента сериозно
пострадал Б.С..
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-12254/ 2020 г. Образувано било и досъдебно
производство № 250/2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр.
С.З..
След злополуката пострадалият Б.С. е бил транспортиран до УМБАЛ
„П.Д.С.К.“ АД - С.З.. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология с
оплаквания за силни болки, оток, ограничени и болезнени движения в
областта на дисталната част на тибията и дясна глезенна става, невъзможна
самостоятелна походка Назначени са му били различни прегледи и
изследвания, в резултат на които му е била поставена диагноза:
Остеоепифизиолизис тибие декстра. На 14.10.2020 г. ищецът е бил подложен
на оперативна интервенция, при която под венозна анестезия му е била
направена репозиция - закрито наместване на отделена епифиза, тибия и
фабула. След релаксация е била извършена и закрита репозиция, която е била
обездвижена с циркулярна гипсова имобилизация. Твърди се, че ищецът е бил
1
изписан на 15.10.2020 г., като са му били дадени указания да ходи с две
помощни средства, без да натоварва крайника, да приема аналгетици при
нужда и да носи гипсовата имобилизация за 30 дни.
Изложени са съображения, че пътният инцидент е причинил на Б.С.
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си след претърпяната
фрактура на десния глезен. Силно бил ограничил социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал в десния си крак.
Не можел да се обслужва самостоятелно и е бшл зависим от грижите на
своите близки. При минимална физическа активност изпитвал болезненост в
областта на нараняванията. Оплаквал се от умаляване и дискомфорт при
заемането на определена поза поради болките в тялото, както и поради
поставената му гипсова имобилизация. Не можел да се придвижва
самостоятелно поради счупването на глезена, като се налагало да използва
помощни средства и предимно да лежи. Усещал слабост и нямал сила в
долните крайници. Изпитвал трудности при извършване на елементарни
битови дейности. Оплаквал се от постоянни болки и неприятни усещания. Не
можел да спи спокойно поради болките в десния крак, изтръпването и
мравучкането, които чувствал. Имал нужда от помощ при задоволяване на
хигиенните си потребности.
Охлузванията и синините по тялото, получени в резултат от удара също
му създавали дискомфорт. Не ходил на училище и е бил изолиран от своите
връстници, което го направило изнервен и тревожен. Постоянните болки се
отразили зле емоционално на ищеца. Все още изпитвал силна болезненост в
областите на травмите и сериозно била затруднена
физическата му активност.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото
емоционално състояние на ищеца. Отрицателно бил повлиял инцидентът
върху крехката му детска психика. В резултат на ПТП станал раздразнителен,
с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам, отказвал да се
среща с приятели. Изпитвал неувеР.ст и страх от МПС. Страхувал се да
управлява велосипед. Разстройвал се всеки път, спомняйки си за ужаса,
изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънувал
кошмари, свързани с преживения инцидент. Срамувал се от синините,
охлузванията и видимите наранявания, както и белезите, които били останали
след катастрофата, тъй като същите били загрозяващи. Имал притеснения, че
никога няма да се възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Станал е
избухлив и изнервен.
Твърди се, че към настоящия момент страданията продължавали, като
възстановяването му все още не било приключило.
Посочено е, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен
2
център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач,
управлявал лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ *** ВХ, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с полица №
BG/23/120001531226, валидна до 05.06.2021 г.
Твърди се, че съгласно чл. 380 от КЗ във връзка с чл.429, ал.1, т.1 КЗ,
ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач
- ответника ЗАД „О.З.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение. Като доказателство за това ищецът
е представил молба вх. № 99-8584/ 03.12.2020 г.
С Писмо изх. №. 99-10473/ 04.03.2021г„ въпреки представените от
ищцовата страна доказателства, ответникът отказал изплащането на
обезщетение по образуваната щета.
Ищецът счита, че отказът на ЗАД „О.З.“ АД да му изплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е
напълно неоснователно и незаконосъобразно, поради което за същия бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
С оглед чл. 429, ал.З от КЗ и обстоятелството, че застрахователят е
уведомен на 03.12.2020 г. за настъпилото произшествие, то от тази дата върху
претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й изплащане.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„О.З.“ АД да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на Б. СТ. СТ., с ЕГН: **********, в размер
на:
- 50 000 /петдесет хиляди / лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя- 03.12.2020г. до датата на окончателното изплащане.
Претендира съдебни и деловодни разноски, както и разходи за
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът на първо място прави възражение за местна посъдност на
предявения иск, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не
Окръжен съд - С.З., а Софийски градски съд. Счита, че следва да бъде
приложено нормата на чл. 105 ГПК и че не съществуват предпоставките за
прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК. Твърди, че последната е
единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и при искове,
основани на договорни отношения, какъвто именно бил и характерът на чл.
226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
На следващо място ответникът излага доводи за нередовност на
исковата молба, тъй като ищецът не бил спазил правилата на чл. 127, ал. 4
3
ГПК и не предоставя банкова сметка или друг начин за изплащане.
Също така счита, че производството по нестоящото дело следва да бъде
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Относно основателността на исковата молба, ответникът взема следното
становище:
Оспорва вината на водача К. Г. М. за причиняване на вредоносния
резултат. Счита, че не е установено дали е извършено противоправно деяние,
и най-вече дали водачът е виновен за настъпване на процесното събитие.
Поддържа, че гореспоменатите обстоятелства следва да бъдат установени при
пълно и главно доказване от ищцовата страна. Поддържа, че от исковата
молба не може да се установи какъв е механизмът на твърдяното ПТП, поради
което намира, че правото на защита на ответното дружество е силно
ограничено. Счита, че изключителна вина за настъпването на процесното
ПТП има пострадалият. Поддържа, че последният е управлявал велосипед,
неотговарящ на изискванията на чл. 79 от ЗДвП. Поддържа, че пострадалият е
управлявал велосипед, който не е имал функционираща спирачна система,
поради което ищецът се е лишил от възможността да спре своевременно. На
следващо място, съгласно чл. 79 т. 2 от Закона за движение по пътищата за да
участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки
велосипед трябва да има изправен механичен или ектронен звънец. В
конкретния случай, ако велосипедистът е имал такъв, той би могъл да
сигнализира на водача на автомобила, с което да предотврати сблъсъкът.
Пострадалият от една страна се е движил на място на пътя, на което не е имал
право, с което е лишил водача от възможността да го очаква и от друга страна
не е имал съответния звуков индикатор, с който да му привлече вниманието и
да предотврати ПТП. Поддържа, че велосипедът на пострадалия не е имал
монтирано устройство за излъчване на светлина отпред и отзад, както и
светлоотразители или светлоотразителна жилетка, поради което ищецът бил
значително по - трудно забележим за останалите участници в движението.
Твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с пътната обстановка, отнел
е предимството на водача на процесния автомобил и с действията си С. е
направил процесното ПТП неизбежно.
Не на последно място, макар и от материалите по делото да не ставало
ясно какво се е случило, ответникът прави възражение за липса на виновно
поведение у водача на застрахования автомобил като твърди, че виновен за
настъпване на ПТП е велосипедистът.
Излага съображения, че приносът на пострадалия е основание за
намаляване или отхвърляне изцяло на размера на застрахователното
обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай
пострадалия бил създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, не бил положила необходимата грижа за опазване на собственото си
здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба
увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената
4
съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия,
обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие,
вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя
между лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, както и че същите са
прекомерно завишени по размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП,
търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на
застрахователно обезщетение от 50 000 лева, представляващи неимуществени
вреди.
Счита, че същите са предявени и в изключително завишени размери.
Счита, че ищецът не доказва да е търпял неимуществени вреди, които да
обосновават предявения размер на обезщетение от 50 000 лева. Счита размера
на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД,
предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, настъпил като резултат от нарушение на вменените му по
смисъла на ЗДвП задължения, значително по - краткия периода на
възстановяване на ищеца поради младата му възраст, социално-
икономическото положение на страната ни, както и размера на минималната
и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да
бъде намален или изцяло отхвърлен, съобразно приноса на пострадалия.
Счита, че ищецът не представя убедителни доказателства, от които да е
видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с
ПТП от 11.10.2020 г.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен,
от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „О.З." АД
не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за
неимуществени вреди. Моли съдът да има предвид, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца.
Предвид становището на ответното дружество и това, че същото не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и дружеството - ответник към датата на процесното ПТП, същият
моли съдът да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото,
следното обстоятелство: - наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
5
и деликвента към момента на процесното ПТП, по полица №
BG/23/120001531226, валидна от 06/06/2020 г. до 05/06/2021 г.
Съгласно нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка за
изпълнение на паричното задължение.
Ищецът изразява несъгласие с направеното от ответника възражение за
местна подсъдност. Счита, че в настоящия случай намира приложение
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК и компетентен да разгледа настоящия
иск е Окръжен съд С.З..
По отношение на искането на ответната страна на основание чл. 229, ал.
1, т.4 и т.5 от ГПК да бъде спряно настоящото производство до прекратяване
на наказателното производство или влизане в сила на съдебен акт, счита
същото за напълно неоснователно, като излага подробни съображения и се
позовава на съдебна практика. Посочва, че към момента няма повдигнато
обвинение с обвинителния акт и не е образуваното наказателно производство.
Образуваното по случая ДП № 250/ 2020г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на
МВР - С.З. е на досъдебна фаза, а съобразно практиката на ВКС наличието на
образувано ДП не е основание за спиране на висящо дело пред гражданските
съдилища.
Също така излага и подробни съображения, че не са налице
предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК като посочва,
че осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали
е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Дори фактът на
образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се
постанови такова спиране. Посочва, че за приложението на чл.229, ал. 1, т. 5
ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира,
че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят
в самото гражданско производство.
Ищецът счита за напълно неоснователни направените с отговора на
исковата молба оспорвания на вината на делинквента - водача на лек
автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с per. № СТ *** ВХ К. Г. М. относно
настъпилото ПТП.
Посочва, че с исковата молба е представено писмено доказателство, а
именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-1254 от
19.10.2020 г., който по своята същност представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, като
официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила
и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Позовава се на съдебна практика, съобразно която когато ПТП не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният се ползва с доказателствена сила за констатираното положение на
участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и
6
водача.
В тази връзка, по отношение наведените от ответната страна
възражения относно механизма на ПТП, обстоятелствата около него и
наличието на виновно и противоправно поведение на сочения за виновен
водач К. Г. М., ищецът направи уточнение, че за категоричното установяване
механизма на ПТП и противоправното поведение на деликвента, с исковата
молба са направени доказателствени искания, които поддържа.
Оспорва твърдението на процесуалния представител на ответника, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия Б. СТ. СТ., като се твърди, че същият е допринесъл за
причиняване на вредоносния резултат. Оспорва направените възражения.
Счита, че същите не съдържат конкретни твърдения за факти, а
почиват изцяло на твърдения, за които не се ангажират доказателства.
Счита, че за да е налице съпричиняване, следва приносът на
пострадалото лице да е доказан по несъмнен и категоричен начин.
Счита за неоснователно и оспорването от страна на ответника на
размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият
е прекомерно завишен. В тази връзка, поддържа подадената от ищеца искова
молба в предявения й размер, като заявява, че поддържа изложените в
исковата молба обстоятелства, относно получените травми, болките и
страданията, които ищецът е претърпял и продължавал да търпи.
Твърди, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с
принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с
константната съдебна практика по сходни казуси.
На следващо място за акцесорният иск за присъждане на законна лихва,
счита, че следва да намерят приложение законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са
обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Излага съображения, че отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
“Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят
отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. В този смисъл се позовава на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 405 от КЗ.
Твърди, че законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на
застрахователя - 03.12.2020 г.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в
него и изцяло поддържам всички направени в него възражения.
Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за
7
местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - С.З..
Поддържа изведеното в отговора на исковата молба възражение, че не
са налице достатъчно доказателства за безспорното установяване механизма
на процесното събитие, като счита, че изведеният в исковата молба не
отговоря на действителния. Във връзка с позоваването на констативен
протокол за ПТП, заявява, че оспорва така цитирания констативен протокол.
Освен това подчертава, че същият се явява официален свидетелстващ
документ единствено за възприетите лично от съставителя/съставителите
факти и обстоятелства. Предвид факта, че констативният протокол е създаден
след ПТП, то съвсем ясно било, че съставителите му не са възприели пряко
механизма на ПТП, с оглед на което в тази част констативния протокол нямал
официална удостоверителна сила.
Поддържа, че настоящото производство следва да бъде спряно да
приключване на висящото наказателно производство.
Поддържам възражението, че предявените искове са прекомерно
завишени и не отговарят на критериите за справедливост, както и поддържа
възражението относно претендираните от ищцовата страна лихви.
Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено, че на 11.10.2020 г. в гр. С.З., на ул.
„К.“ до № 5, водачът К. Г. М. на лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг.
№ СТ *** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил
движещия се велосипедист Б. СТ. СТ., с което реализирал ПТП. При
инцидента сериозно пострадал Б.С..
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12254/ 2020
г. Образувано било и досъдебно производство № 250/2020 г. по описа на
сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. С.З..
От постановление от 19.02.2021 г. по ДП № 1228 зм-250/2020 по описа
на ОДМВР – С.З. и преписка № 5530/2020 г. по описа на РП – С.З. се
установява, че е прекратено наказателното производство за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б‘‘ вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
Не се спори също така, че е налице валидна застраховка ,,Гражданка
отговорност‘‘ за лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ *** ВХ,
сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с полица № BG/23/120001531226, валидна до
05.06.2021 г.
Ищецът е предявил застрахователна претенция пред застрахователя,
получена на 03.12.2020 г., по която е образувана щета № 0411-040-0008-2020
г.
С писмо № 99-10473/04.03.2021 г. ответното дружество е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото е представена епикриза ИЗ № 18259/2020 г. УМБАЛ
8
,,П.Д.С.К.‘‘ – С.З..
От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза се установява, че след удара при ПТП Б.С. паднал на земята, като
получил травма на дясната подколенница в областта на глезенната става.
След инцидента бил откаран от водача на ЛА в ЦСМП - С.З.. След преглед и
провеждане на диагностични апаратни изследвания е хоспитализиран в КОТ
на УМБАЛ - С.З.. В СТК след направена рентгенгорафия било установено
счупване на голямата пищялна кост /тибия/ в зоната на растеж /епифиза/.
Счупването на големия пищял в областта на епифизната фуга е
характерно за растежната възраст и в повечето случаи се лекува
консервативно, т.е. с репозиция и имобилизация. Общият период на
възстановяване е над 30 дни поради, което тази фрактура покрива медико
биологичния признак на средна телесна увреда.
Характерът на травмата, която е получил ищеца при процесното ПТП е
счупване на дълга тръбеста кост, в случая на десния долен крайник, което
прави същия крайник функционално немощен и неизползваем за целия
период на имобилизация и на последващата рехабилитация и раздвижване.
Това продължава до лекарска преценка, че костта е сраснала и може да бъде
натоварвана. По отношение на интензивността, експертизата разбира въпроса
като сила на болковия интензитет. Болковият симптом е много силен в
момента на травмата и до обездвижване на крака. В следващите часове и дни
болката отслабва, поради липса на подвижност между фрагментите, но все
пак се поддържа поради наличие на растящ оток. След осъществяване на
репозицията и имобилизацията с гипсова превръзка също има 2-3 дни, през
които болката е силна. В следващият период тя отслабва. Отново има
покачване на нивото на болката при премахването на гипса и започване на
раздвижването на близките стави и до изглаждане и балансиране на
походката. Тежестта на тази увреда се квалифицира като средна телесна
увреда.
На 14.10.2020 г. под обща венозна анестезия е направено закрито
наместване на отделената епифиза на тибията. След постигане на репозицията
глезенната става е обездвижена с циркулярна гипсова имобилизация.
Следоперативният период е протекъл със стабилизиране на общото и локално
състояние, с подобрение на локалния статус. При липса на фебрилитет и без
значими субективни оплаквания е дехоспитализиран на 15.10.2020г с
окончателна диагноза: Остеоепифизиолизис тибие декстра. Препоръчан е
щадящ двигателен режим - ходене с две помощни средства без натоварване на
крайника; аналгетик при нужда; да носи гипсовата имобилизация 30 дни; да
се яви на контролен преглед между 7 и 10 ден. Препоръчани са 2 контролни
прегледа.
Като се има предвид, че към момента на получената травма ищецът е
бил на 13г. възраст и периодът на имобилизация е бил около 30 дни, то
задължително след снемането на имобилизацията следва да има период на
9
раздвижване на глезенната става. Пълното раздвижване е винаги за период по
- дълъг от периода на обездвижване. В този смисъл може да се заключи, че
общият период на оздравяване / възстановяване, до изглаждане на походката е
бил около 2,5 - 3 месеца. През периода на лечение е имало етапи на покачване
нивото на болката и на спадането му. Интервенциите, които са направени в
КОТ при УМБАЛ - С.З. са описани в Оперативния протокол №515 от
14.10.20г: ”След релаксация се извърши закрита репозиция, която се
обездвижи с циркулярна гипсова имобилизация.”
Здравословното състояние на ищеца към момента на прегледа
/03.02.2022 г./ за оформяне на експертизата за настоящото дело, е без
патологични отклонения свързани с претърпяната травма. Ищецът е в пълно
клинично здраве без болестни симптоми.
Ищецът към момента на прегледа е с възстановени движения на ставите
на десния долен крайник и с напълно възстановена функционалност на
същия. Към момента на прегледа той не се оплака от болки в областта на
фрактурата, която е претърпял през м.октомври 2020 г. При клиничния
преглед и ъглометрия на движенията в близката става/глезенната/ се
установи: Дорзалната флексия е около 10 гр./норма 10 - 15гр./, плантарната
флексия е 30 гр. /норма – 30 гр/. Походката е изгладена и балансирана, без
дефекти. При разговора с ищеца се установи, че няма болки при ходене,
бягане, няма болка при качване и слизане по стълби. Няма физически
неудобства.
През периода на имобилизация, т.е. до около 15.11.20 г ищецът се е
нуждаел от помощ в битово отношение - ставане, сядане, лягане, изправяне
от легнало положение, преобличане, тоалет. От тези нужди ищецът се е
нуждаел до около 35-40-я следтравмен ден.
Между описаното в ДП, ПТП, механизма на удара между ЛА и
велосипедиста и получените травматични увреждания по десния му крак е на
лице пряка причинно - следствена връзка.
След епикризата за проведеното лечение в УМБАЛ няма последващи
документи, нито амбулаторни листове за проследено състояние от лекуващия
травматолог. Последните документирани препоръки са вписани в епикризата.
Няма медицински документ указващ точната дата на снемане на гипсовата
имобилизация. Няма документи, в които да е вписана препоръка за
последващото лечение и евентуално провеждане на рехабилитация.
Децата в растежна възраст не се нуждаят от специализирана
рехабилитация. При тях е достатъчно да се обяснят или покажат еднократно
движенията на засегнатите стави и мускули и те сами да извършат
възстановителните процедури.
При разговор с ищеца се установява, че при снемането на гипсовата
имобилизация /в КОТ/са му дадени устни указания за раздвижването на
глезена в домашни условия.
В медицинските документи няма описания на усложнения по време на
10
лечението.
В съдебната документация и в добавената от ДП №250/20 г. няма
описано пострадалият да е управлявал процесния велосипед с предпазна
каска.
Възрастта на пострадалия е от огромно значение за продължителността
на оздравителния процес. В конкретния случай се касае за остеоепифизиолиза
на голямата пищялна кост в зоната над глезенната става. Терминът
остеоепифизиолиза означава, че счупването се състои от две компоненти:
разместване на епифизата спрямо дългата тръбеста част на костта и заедно с
това счупване на долната част на тибията /в тръбестата зона /без разместване.
При деца в растежна възраст периоста е много здрав и еластичен, той държи
костта, така че костната фрактура да не се размести. Това осигурява скъсяване
на оздравителния период. Епифизата е силно кръвоснабдена зона и при добро
наместване зарастването е за по-кратък период. Именно по тези причини
зарастването на тази травма в растежна възраст е за около 2,5-3 месеца.
Същата травма случила се на човек на възраст 30-40-50 години би се
възстановила за 4-6 месеца.
От заключението на назначената по делото съдебно – психологическа
експертиза се установява, че след инцидента с ПТП от 11.10.2020 г. се е
отразил негативно върху психиката на ищеца. Осв. Б. СТ. СТ. е изпитал шок и
е бил в състояние на Остра стресова реакция.
Лечението и периода на възстановяване се е отразило отрицателно
върху психиката на ищеца. Изследването констатира, че освидетелстваният е
с повишено ниво на тревожност и невротизъм, показващи наличието на
безпокойство, проблеми със съня и страх от автомобили от „това, което може
да се случи отново“. Станал е много затворен, вследствие на което се
появяват трудности в социалните контакти.
Към момента на прегледа 17.01.2022 г. все още се констатират
непреработени емоционални преживявания, свързани с инцидента, както и
усещания за несигурност за бъдещето - неясна заплаха и вътрешна
напрегнатост, които освидетелстваният „изтласква“, избягвайки да говори за
тях.
Последиците за ищеца Б.С. към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука, се изразяват в повишени нива на тревожност и
невротизация на личността, които съответстват за наличието на тези признаци
в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към
социалната среда.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че процесното ПТП възниква в междублоково пространство
северно от ул.“К. и източно от жилищна кооперация N95 на ул.К. , гр.С.З..
Липсват: хоризонтална и вертикална маркировка, пътни знаци, както и
всякаква регулация на движението. Настилката е силно износена с лек наклон
на юг и на изток.
11
Лек автомобил марка „Р.М.С.“, с рег.№ СТ *** ВХ се е движил на заден
ход от юг на север , а процесния велосипед, от запад на изток управляван от
Б.С. непосредствено преди удара.
Скоростта на л.а. „Р.“ движейки се на заден ход преди и към момента на
удара е една и съща и варира от 5 до 10 км/ч или средно 7,5 км/ч , която е
технически реална с настъпването на произшествието. ПТП е настъпило в
междублоковото пространство и от потеглянето на заден ход до мястото на
удара, лекия автомобил е изминал около 9,0 м.
Скоростта на велосипеда, управляван от Б.С. непосредствено преди
удара е била между 8 и 16 км/ч или средно може да се приеме 12 км/ч.
Ударът е настъпил на около 8,5 м северно и на около 1,0 м източно от
ориентира О-в между блоковото пространстово на жилищната кооперация и
трафопост. Мястото на удара е с позиция „МУ“ означено на мащабната скица.
При настъпилия удар между лек автомобил марка „Р.М.С.“, с рег.№ СТ
*** ВХ и процесния велосипед същите са контактували както следва: Лек
автомобил Р. със заден десен ъгъл на купето си , а велосипеда с предното си
колело.
Произшествието не е било запазено, тъй като водачът е оказал помощ на
пострадалото дете и същото е било откарано от него за оказване на
медицинска помощ в МБАЛ „проф.Ст.Киркович" С.З..
Няма данни за нанесени материални щети по лек автомобил марка
„Р.М.С.“, с рег.№ СТ *** ВХ и по процесния велосипед
Видимостта на водача на л.а е била ограничена от сградата до която е
бил паркиран автомобила( източно от нея). Когато има ограничаване на
видимостта на идващ отстрани велосипедист в конкретния случай от дясно,
водачът вижда велосипедиста под известен ъгъл. Видимостта на водача по
отношение на велосипедиста имайки в предвид североизточния ръб на
блок№5 варира от 1,0м при тръгването до около 4,66 м към момента на
достигане на заден десен ъгьл на купето на автомобила до североизточния
ъгъл на кооперацията, установено от мащабната скица. Трябва да се има в
предвид че, колкото автомобила се приближава към мястото на удара,
разстоянието на видимост се увеличава.
От техническа гледна точка причина за настъпването на удара е
несъобразената скорост на движение: на лекия автомобил на заден ход
съобразно разстоянието на видимост по отношение на велосипедиста и на
велосипедиста съобразно разстоянието на видимост по отношение на
автомобила. Опасната за спиране зона на автомобила е 2,82m. Определяне
техническата възможност за предотвратяване на ПТП посредством спирането
му пред велосипедиста. За да се избегне ударът МПС трябва да спре пред
линията на движение на велосипедиста. Велосипедиста попада в опасната
зона на автомобила и водача не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.
12
От техническа гледна точка действията които би трябвало да извърши
водача на л.а. „Р.“ за да не допусне настъпването на ПТП:
да се придвижи на такова разстояние на което да има видимост в посока
запад и според видимостта си да подбере скорост на движение при която би
имал техническа възможност при аварийно задействане на спирачната
система на автомобила си да спре преди мястото на удара
да установи дали приближават ППС към мястото което ще пресече л.а.
„Р.“
да започне и продължи маневра само в случай, че няма приближаващи
ППС.
Механизмът на ПТП е следния: произшествието е възникнало в
междублоково пространство на ул. „К.“ до бл.5 на 11.10.2020г. около 17:40
часа в гр. С.З.. Лек автомобил „Р.“ се е движил на заден ход в посока север
със скорост около 7,5км/ч. Водача на автомобила е следвало да се съобрази,
че няма добра видимост за извършване на маневрата. В същото време от
северната страна на блок№5 се движил велосипедист в посока запад - изток.
Последвал е удар между предна гума на велосипеда и задна дясна част на
лекия автомобил, в резултат на който велосипедиста пада на десния си крак и
получава фрактура описана подробно в СМЕ.
Причините за настъпване на процесното ПТП, от техническа гледна
точка са:
водача на л.а „Р.“ не се е съобразил скоростта си на движение с
видимостта която се е откривала от автомобила при движение на заден ход с
оглед да има техническа възможност да спре преди мястото на удара при
незабавно и аварийно задействане на спирачната система на автомобила.
водача на велосипеда също е трябвало да се съобрази с това, че в
междублоковото пространство се движат автомобили за да паркират, като
съобрази скоростта си на движение с ограничената от сградата видимост с
оглед да има техническа възможност да спре преди мястото на удара.
И двамата водачи е трябвало да наблюдават пътната обстановка и да
съобразяват скоростта си на движение с оглед при възникване на опасност да
имат техническа възможност да спрат, като по този начин избягнат
настъпването на процесното ПТП. В района на процесното ПТП няма наличие
на велоалея. Непосредствената причина за настъпването на процесното ПТП е
несъобразената скорост на водача на автомобила и велосипедиста със зоната
им на видимост един спрямо друг.
Видимостта на водача на л.а е била ограничена от сградата до която е
бил паркиран автомобила (западно от него). Когато има ограничаване на
видимостта на идващ отстрани велосипедист в конкретния случай от дясно,
водачът вижда велосипедиста под известен ъгъл. Видимостта на водача по
отношение на велосипедиста имайки в предвид североизточния ръб на
блок№5 варира от 1,0м при тръгването до около 4,66 м към момента на
13
достигане на заден десен ъгъл на купето на автомобила до североизточния
ъгъл на кооперацията, установено от мащабната скица. Трябва да се има в
предвид че, колкото автомобила се приближава към мястото на удара,
линията на видимост се увеличава. Аналогична е и видимостта за
велосипедиста .
Няма данни по делото и досъдебно производство № 250 от 2020 г. на
ОД на МВР С.З., велосипедиста С. да е бил с функциониращи спирачки,
светлоотразители, осветително устройство, звънец, светлоотразителна
жилетка или каска.
Евентуалната липса на тези компоненти изброени биха дали минимално
отражение велосипедиста да бъде забелязан по-рано от водача на автомобила,
тъй като има препятсвие по линията на пряката видимост между двете ППС -
сградата на кооперация № 5.
При движение на велосипедиста със скорост 0,57 км/ч и по-ниска от нея
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара - навлизане в
транспортния коридор на автомобила - при своевременно задействане
спирачната уредба на велосипеда.
Постъпил е доклад от Отдел ,,Закрила на детето‘‘ в ДСП, от който се
установява, че исканията по делото не противоречат на интереса на детето.
От показанията на свидетеля К. Г. М. се установява, че същият е
извършвал маневра паркиране и е причинил ПТП без да е видял
велосипедиста. Сочи, че е отвел пострадалия в болница, тъй като е негов
доведен син. Твърди, че след инцидента е бил стресиран и уплашен. Не е
можел да се придвижва за период от месец, тъй като е бил с гипсова лонгета,
след което с патерици. Не е посещавал училище за същия период.
От показанията на свидетеля ИВ. М. ИВ. се установява, че при
реализиране на ПТП пострадалия е бил с неговия велосипед като е управлявал
в посока запад. Сочи, че в същото време баща му е предприел маневра
паркиране на буса и без да види велосипедиста е настъпил удар отзад
отстрани с предната гума на велосипеда.
От показанията на свидетелката Г. СТ. СТ. – сестра на пострадалия се
установява, че същият е изпитвал силни болки и се е нуждаел от помощ при
придвижване с патерици. Изпитвал е притеснение и неудобство при
посещение в училище, тъй като се е нуждаел от помощ от съученик при
придвижване с една патерица. Посочва, че вече е възстановен и тренира, но е
се пази от натоварване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
14
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП –11.10.2020 г. е
налице валидна застраховка ,,Гражданка отговорност‘‘ за лек автомобил
марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ *** ВХ, сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с
полица № BG/23/120001531226, валидна до 05.06.2021 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията, която е получена от застрахователя на 03.12.2020 г., видно от
изх. № 99-8584/03.12.2020 г. на молба на пострадалия до ответното
дружество.
По случая е заведена щета № 0411-040-0008-2020 г. без да е изплатено
застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изискал документи.
Не е осъществено плащане по същата. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза причини за
настъпване на ПТП е несъобразената скорост на движение: на лекия
автомобил на заден ход съобразно разстоянието на видимост по отношение на
велосипедиста и на велосипедиста съобразно разстоянието на видимост по
отношение на автомобила. Опасната за спиране зона на автомобила е 2,82m.
Определяне техническата възможност за предотвратяване на ПТП
посредством спирането му пред велосипедиста. За да се избегне ударът МПС
трябва да спре пред линията на движение на велосипедиста. Велосипедиста
попада в опасната зона на автомобила и водача не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
15
Според чл. 40 от Закона за движение по пътищата, преди да започне
движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението като е длъжен
непрекъснато при извършване на маневрата да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност следва да осигури лица, което да
сигнализира за опасности.
Съдът приема с оглед фактите, че водачът на МПС-то е нарушил
разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, тъй като очевидно не е съобразил пътната
обстановка зад превозното средство.
И тъй като съгласно САТЕ ПТП е било предотвратимо, ако водачът на
л.а „Р.“ съобрази скоростта си на движение с видимостта която се е откривала
от автомобила при движение на заден ход с оглед да има техническа
възможност да спре преди мястото на удара при незабавно и аварийно
задействане на спирачната система на автомобила. Налага се извод, че
велосипеда не е забелязан, което сочи на на неизпълнение на задължението от
страна на водача по чл. 40 от ЗДвП.
С това си поведение водачът на л.а „Р.“ виновно е нарушил чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди,
както и чл. 2, ал. 1- водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а „Р.“ са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
16
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от
травматичните увреждания, а именно: от изслушаната по делото съдебно -
медицинска експертиза и събраните гласни доказателства се установява, че
травмата, която е получил ищеца при процесното ПТП е счупване на дълга
тръбеста кост, в случая на десния долен крайник, което прави същия крайник
функционално немощен и неизползваем за целия период на имобилизация и
на последващата рехабилитация и раздвижване. Бил е с гипсова
имобилизация за период от 30 дни, през което време се е нуждаел от помощ
за извършване на ежедневни дейности.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза се
установява, че ищецът е с повишено ниво на тревожност и невротизъм,
показващи наличието на безпокойство, проблеми със съня и страх от
автомобили от „това, което може да се случи отново“. Станал е много
затворен, вследствие на което се появяват трудности в социалните контакти.
Последиците за ищеца Б.С. към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука, се изразяват в повишени нива на тревожност и
невротизация на личността, които съответстват за наличието на тези признаци
в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към
социалната среда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която
е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние.
Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор.
От гореизложеното съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди е в размер на 30 000 лева и иска следва да бъде уважен до този размер,
като за сумата над 30 000 лева до претендираните 50 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
17
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Възражението на ответника, чиято е доказателствената тежест, че
пострадалият е управлявал велосипед, който не е имал функционираща
спирачна система, изправен механичен или ектронен звънец, монтирано
устройство за излъчване на светлина отпред и отзад, както и
светлоотразители или светлоотразителна жилетка не е доказано по делото.
Няма данни по делото и досъдебно производство № 250 от 2020 г. на
ОД на МВР С.З., велосипедиста С. да е бил с функциониращи спирачки,
светлоотразители, осветително устройство, звънец, светлоотразителна
жилетка или каска.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
евентуалната липса на тези компоненти биха дали минимално отражение
велосипедиста да бъде забелязан по-рано от водача на автомобила, тъй като
има препятсвие по линията на пряката видимост между двете ППС - сградата
на кооперация № 5.
Ето защо, съдът приема, че велосипедистът не е допринесъл с каквото и
да е за настъпване на удара, а вината за това е изцяло във водача на
автомобила. Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да бъде не
само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение,
какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива
доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 03.12.2020 г. От
представените доказателства се установява, че на 03.12.2020 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
03.12.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
18
забава.
По отговорността за разноски:
Ищецът по делото не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2030 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокаткос дружество ,,Христова, Т. и Илиев‘‘ е регистрирано по
ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС, след служебна
справка в портал на НАП за лица, регистрирани по ЗДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска помощ на ответника е
в размер 2 436 лева с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 1 351,20 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1 200 лв. за държавна такса, съразмерно уважената част от иска, както и
сумата от 360 лв. за възнаграждение на вещи лица, съразмерно
уважената част от иска, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. ,,***** да заплати на Б. СТ. СТ., с ЕГН: **********,
чрез своята майка и законен представител ЛЮБК. ДР. Т., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. С.З., ул. ,***** сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 03.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане, платими по
банкова сметка: IBAN:
19
B***** при ,,И.А.Б.‘‘ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска на Б. СТ. СТ., с ЕГН:
**********, чрез своята майка и законен представител ЛЮБК. ДР. Т., ЕГН
********** и двамата с адрес гр. С.З., ул. ,***** против ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ,,***** за сумата над
30 000 лева до претендираните 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 11.10.2020 г.
ОСЪЖДА Б. СТ. СТ., с ЕГН: **********, чрез своята майка и законен
представител ЛЮБК. ДР. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С.З., ул.
,***** да заплати на ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. ,,***** сумата от 1 351,20 лева, представляваща
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. ,,***** да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 1 200 лв. за държавна такса, съразмерно
уважената част от иска, както и сумата от 360 лв. за възнаграждение на
вещи лица, съразмерно уважената част от иска, платена от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
20