Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……………./05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2173 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от А.В.Г, чрез юрисконсулт К.П.срещу С.А.С., ЕГН **********, адрес: ***
положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от
Договор за потребителски кредит №****/26.02.2014 год., сключен между П.Ф.Б.ООД, ЕИК:**, кредитор и С.А.С.,
кредитополучател, задължението по който е цедирано на
„Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., в следните размери: 676.67 лв. - главница по договора,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2017
год. до изплащане на вземането; 192.66
лв. - лихва за забава за периода
от 09.08.2014 год. до 30.05.2017 год..
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски кредит №****/26.02.2014год., П.Ф.Б.ООД, като кредитодател
е предоставило сумата от 750 лева на ответника, който се задължил да я върне
съгласно уговорен погасителен план. Кредитът бил усвоен изцяло от
кредитополучателя.Въпреки изправността на ищеца, ответникът е преустановил
плащането на погасителните вноски по кредита от 08.08.2014г.,
като крайният падеж на задължението е настъпил на 24.04.2015г.. Съгласно
клаузите на договора, месечните погасителни вноски по договора се формират като
сбор от главницата, договорна лихва, такса домашно посещение и такса Кредит у
дома. Понастоящем непогасените вноски по кредита са в исковия размер. Въпреки
настъпилият падеж на паричното задължение към 24.04.2015г., изпълнение от
страна на ответника не е последвало. Ответникът дължи и обезщетение за забава
върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. По силата на
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.07.2016г. между П.Ф.Б.ООД
и „Ф.И.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил
вземането по договора срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и
обезпечения. По силата на изрично пълномощно, дружеството – ищец изпратило на
ответника уведомително писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията.
Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9740/2017г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва
наличието на действителен договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу
ответника. Твърди се, че не е бил уведомен за прехвърляне на вземанията. Счита,
че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 вр.
чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото е нечетлив и представен във формат по-малък от 12.
Навежда доводи, че на основание чл.23 ЗПК при констатирана недействителност,
кредитополучателят е задължен само за чистата стойност на кредита. Счита за
неясен начинът на формиране на главницата, лихвите и таксите. Възразява срещу дължимостта на такса за допълнителна услуга „Домашно
посещение“, доколкото липсват доказателства кредитодателят
да е изпълнявал точно задълженията си по договора. Счита за нищожни на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД клаузите от договора, определящи такси оценка
досие и администриране на кредита. Счита за нищожна клаузата за лихва,
доколкото е в нарушение на ЗПК и добрите нрави. Същата е определена на 56 %
годишно, като ГПР възлиза на 138.4%. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№9740/2017г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 23.06.2017г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът срещу С.А.С. да заплати на кредитора „Ф.И.” ЕАД претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Представен е
по делото договор за потребителски кредит от 26.02.2014г., по силата на който „П.Ф.Б”
ООД предоставя на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 750
лева. Уговорено е заплащане на сумата от 37.50 лева – такса за оценка на досие,
271.29 лева – общ размер на фиксираната лихва, 137.48 лева – такса за
администриране на кредита, както и сумата от 373.50 лева – такса домашно
посещение. Общият размер на задължението по договора е посочено в размер на
1569.77 лева, което задължение е уговорено да бъде изплащано на 60 седмични
вноски от 26.17 лева и последна погасителна вноска в размер на 25.74 лева.
Първото дължимо седмично задължение е с падеж 05.03.2014г., като е уговорено,
че сряда е денят от седмицата, в който се дължат плащанията.
Представен е
формуляр за кандидатстване за кредит от 25.02.2014г., с който е заявено искане за отпускане на
кредит в размер на 1500 лева, в който формуляр ответникът е посочил месечният
си доход.
С договор за
прехвърляне на вземанията от 28.07.2016г. „П.Ф.Б” ООД прехвърля на ищеца „Ф.И.” ЕАД процесното
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит от 26.02.2014г.
Представено
е уведомление от „Ф.И.”
ЕАД в
качеството му на пълномощник на „П.Ф.Б” ООД, с което ответникът е уведомен за
договора за цесия.
Прието по
делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П. И., в което
се сочи, че ответникът е заплатил общо 591.12 лева в периода 05.03.2014г.-28.08.2015г.,
които ищецът е отнесъл както следва 74.57 лева – главница, 68,61 лева – лихва, 149.87
лева - такса оценка на досие и администриране на кредита, 224.10 лева – такса
домашно посещение и 73.97 лева – неустойка. При тези данни посочва, че размерът
на дължимата главница възлиза на 675.43 лева, дължимата договорна лихва на 202,68
лева, такса оценка на досие и такса
администриране на кредита в размер на 174.51 лева, неустойка 156.47 лева.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
От представения по
делото договор за потребителски кредит се установява, че ответницата в
качеството й на кредитополучател е получила в заем от кредитора „П.Ф.Б” ООД
сумата от 750 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 27 от процесния
договор с подписване на същия „клиентът“ потвърждава, че е получил пълната сума
по кредита. Автентичността на положения подпис от името на ответника в договора
за кредит не е оспорена. В тази част съобразно клауза за получаване на сумата,
договорът има характер на разписка за получаване от заемополучателя
на сумата, поради което следва извод, че кредиторът е изпълнил задълженото си,
като е предал сумата от 750 лева на ответника.
На следващо място ответницата обективирана
в отговора на исковата си молба възражения, че не е надлежно уведомена за
осъществената цесия, с която настоящия ищец се легитимира като кредитор по процесното вземане.
Уведомяването на длъжника няма
отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за
момента, от който новия кредитор
може да поиска
изпълнение на вземането си като
насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Съгласно теорията и трайно установената практика разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД предвижда задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Преследваната цел с това уведомяване е да се защити длъжникът срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
в смисъл да се защити срещу
изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Принципно,
с оглед характера и естеството на съществувалата
до момента на цесията стара
облигационна връзка /стар кредитор (цедент) – длъжник/ и възникналата на базата на договора
за цесия нова облигационна връзка (цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор
(от цедента). Уведомяването, извършено по този
начин ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му. Поставя се въпрос
дали лично цедентът трябва да извърши
това съобщаване или може да
го възложи чрез упълномощаване на трето лице
или на цесионера, още повече, че
в случая съгласно разпоредбата на чл.5 от договора за
цесия е учредено упълномощаване на цесионера вместо цедента да извърши
това съобщаване. Съдът намира, че ще
е налице валидно съобщаване както в случаите, когато това е направено лично от цедента,
така и в случаите когато по пълномощие
на цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаване може да се
направи дори от което и да
е друго лице, стига същото да
се легитимира като пълномощник на стария кредитор.
В случая, не
се касае за лично, непрехвърлимо
действие, което може да бъде
извършено само и единствено от стария
кредитор.
Не може по никакъв
начин да се игнорира института
на упълномощаването, като способ и начин
да се постигне
в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно
да се обвърже
валидно длъжникът към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се приеме, че
съобщение, извършено от цесионера като
пълномощник на цедента е правно валидно, действително е и поражда правните си последици.
Не би имало пречка уведомлението
да се извърши
и с подаването на исковата молба, в хипотезата когато цесионера действа и като пълномощник на цедента.
В настоящия случай, към исковата молба
е приложен договорът за цесия, като настоящият ищец е
изрично упълномощен от кредитора да осъществи уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя изцяло приетото в решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., II ТО, съгласно което
цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3
ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Безспорно е по делото, че съобщението до ответника е връчено
по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Установената в нормата на чл.47, ал.5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или
общината, се прилага, когато ответникът не може
да бъде намерен
на посочения по делото адрес
и не се намери
лице, което е съгласно да получи
съобщението, но при всички положения
в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се
считата за редовно връчени.
В отговора на исковата молба е релевирано
възражение, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като
противоречащ на ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да се
съдържа и погасителен план, на осн.чл.11, т.11 и
т.12, вр. чл. 22 ЗПК. Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За да бъде прието, че определена уговорка между
страните представлява погасителен план по см. на цитираните правни норми,
следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и
срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е
посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 1569.77 лева следва
да бъде заплатена на 60 седмични вноски, 59 от които на стойност от 26.17лева и
последна погасителна вноска в размер на 25.74 лева. Уговорено е падеж на
първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща
такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На
следващо място се поставя въпросът, дали се съдържат съответните реквизити на
погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета
една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размерът
на съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено
разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за
кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма,
съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивните изисквания за закона, доколкото липсва разбивка на погасителните
вноски. Не става ясно как се формира сумата от 26.17 лева съставляваща размер
на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се
формира сумата от 25.74 лева – последна погасителна вноска. Задълженото
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В
случая става ясно, че сумата от 1569.77 лева е съвкупност от сумата от 750 лева
– главница по договора, сумата от 37.50 лева такса за оценка на досие, 271.29
лева – общ размер на фиксираната лихва, 137.48 – такса за администриране на
кредита, както и сумата от 373.50 лева – такса за услугата „домашно посещение,
но не е посочено как се определя погасителната седмична вноска, т.е. в
стойността на всяка една какъв е размера
на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи. За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че дори и таксата „Домашно посещение”
следва да намери разбивка в погасителен план, доколкото на осн.
чл. 25 от Общите условия, същата е платима на равни седмични вноски за срока на
договора, а не еднократно удържана.
При изложените съображения възражението на ответника
за нищожност поради противоречие със закона, на осн.
чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 ЗПК се явява
основателно, като следва да бъде прието от съда, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и на осн. чл.
23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по кредита.
От
заключението на вещото лице П. И., което се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че общият размер на заплатеното от ответника
по процесния договор възлиза на 591.12 лева. При така
приетото от съда заключение по съдебно – счетоводната експертиза и при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати
разликата между чистата стойност на кредита и заплатената от него сума по същия
договор сума. Чистата стойност на договора за кредит съставлява главницата по
същия или сумата
от 750 лева, при което след приспадане на плащанията по договора в размер на 591.12
лева, то задължението възлиза на 158.88
лева. Върху тази сума под формата на уважена главница следва да бъде
присъдена и законна лихва считано от депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017г.
до окончателно изплащане на задължението. За разликата над уважения размер от 158.88
лева до пълно предявения размер от 676.67 лв.
предявеният
иск за главница следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при прехвърлянето на вземането, новия
кредитор придобива и всички изтекли лихви. В случая се претендира и сумата от 192.66
лева – мораторна лихва за забава върху търсената
главница. Съдът прие, че задължението по договора за кредит е станала изискуемо
с настъпване падежа на последната погасителна вноска по договора, уговорена на 22.04.2015г.
В разпоредбата на чл. 28 от договора за кредит страните са уговорили плащане на
точно определен падеж, поради което след настъпване на крайния срок за
изпълнение - 22.04.2015г., длъжникът изпада в забава. Не се установява по
делото предсрочна изискуемост на задължението, която да обоснове начален период
на задълженото за мораторна лихва в момент по-ранен
от падежиране на задължението, доколкото съобразно
трайната съдебна практика кредиторът следва да се позове на предсрочна
изискуемост на вземането си, което намерение да доведе до знанието на длъжника
и то преди да депозира заявлението в съда. С оглед изложеното и предвид
частичната основателност на вземането за главница и установената от съда
забава, считано от 22.04.2015г., то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва върху уважения размер от 158.88 лева, за
периода 22.04.2015г. – 30.05.2017г., което задължение изчислено служебно от
съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“
възлиза в размер на 34.02 лева. Предявеният иск следва да бъде
уважен в размер на 34.02 лева, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения от 192.66
лв. и за периода от 09.08.2014 год. до 22.04.2015г. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само
частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, също следва да се присъдят по съразмерност, като на страната се
присъди по-малко от претендираната сума. Изчислени
съобразно уважените вземания за главница и лихва, разноските в полза на
ищеца-заявител следва да възлизат на сумата от 16.64 лева, като разликата до
пълния им присъден в заповедното производство размер от 75 лева, остава за
сметка на страната, която неоснователно е претендирала установяване на суми в
по-висок от реалния им размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото се представлява
от особен представител. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в
размер на 75 лева; депозит за особен представител – 200 лв.; депозит за вещо
лице по ССчЕ – 150 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява
страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 116.49 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК в
отношенията между „Ф.И.” ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника С.А.С., ЕГН **********,
адрес: ***, от друга, че В ПОЛЗА НА „Ф.И.” ЕАД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.9740/2017г.
на ВРС, произтичащи от Договор за потребителски кредит №****/26.02.2014 год., сключен между П.Ф.Б.ООД, ЕИК:**,
кредитор и С.А.С., кредитополучател, задължението по който е прехвърлено на „Ф.И.“
ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г. в следните размери: 158.88 лева /сто петдесет и осем лева и 0.88 ст./ представляващи дължима главница,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2017 год. до окончателното изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на 34.02 лева /тридесет и
четири лева и 0.02 ст./, дължимо за
периода от 22.04.2015г.
– 30.05.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата
над 158.88 лева до претендирания размер от 676.67
лева и за обезщетение за забава за сумата над 34.02 лева до
предявения размер от 192.66 лева и за периода от 09.08.2014
год. до 22.04.2015г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:***.64 лева /шестнадесет лева и
0.64 ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.9740/2017г. на ВРС, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 116.49 лева (сто и шестнадесет
лева и 0.49 ст.), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна
такса, депозити за особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
: