Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Ботевград, 10.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.П.

 

при участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия П. а.н.д. № 385 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление № ****г., издадено от инж. Е.И.А. – директор на Дирекция „***” – Софийска област /***/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, представлявано от управителя си И.В.Х. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез адв. П.П. от САК, в срок, директно в РС-Ботевград, а не чрез АНО какъвто е процесуалният ред. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Според дружеството-жалбоподател са налице съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 допуснати при издаването на обжалваното НП и на АУАН, като в жалбата е посочено, че това се дължи на недостатъци в съдържанието в НП, като не са спазени посочените правни разпоредби, които изискват пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Излага съображения, че деянието не осъществява състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, а наличието на несъответствие между установените факти и определената им правна квалификация е съществено процесуално нарушение, което обуслявало отмяна на обжалваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. е  преценена като неправилна и незаконосъобразна, тъй като като наказващият орган не е мотивирал размера на санкцията въз основа на доказателства по преписката, каквито липсвали. Жалбоподателят счита, че дори и да се приеме, че е извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, то би следвало наказанието да бъде определено в минимален размер. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явяват процесуалните му представители – адв. П.П. и адв. В.В., и двамата от САК, които поддържат жалбата. В хода по същество адв. П. моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Допълнително сочи, че лицето заварено на строителния обект  - В. В. П., е полагал труд по силата на сключен между него и дружеството-жалбоподател договор за обучение, като по време на проверката работникът не е имал слючен трудов договор. Такъв бил сключен между дружеството-жалбоподател и В. В. П. след това, регистриран в 18:47 часа на ***. /деня на проверката/. В тази връзка извежда довод за несъответствие между установените факти и обстоятелства и дадената правна квалификация, която би била възможна само при наличието на сключен трудов договор между дружеството-жалбоподател и П., какъвто твърди, че не е бил сключен към момента на проверката – 11:00-11:30  часа на ***година. Алтернативно се излагат аргументи за намаляване размера на санкцията в минималния предвиден в закона размер. Претендира разноски като предстява списък  с разноски.

Въззиваемата страна – директор на Дирекция „*** – Софийска област”, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., който моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като с него е наложено наказание за безспорно доказано административно нарушение. Излага, че договорът за ученичество „прикрива” едни фактически трудови отношения между страните по него. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Възразява срещу прекомерността на разноските и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На ***г. и на 06.07.2020 г. по документи в ***, свидетелите К.Г., С.Ц.Д., А.С.К.и Д.Л.П.– главни инспектори към ***, извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ от страна на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството на работодател и строител на строителен обект – рехабилитация и реконструкция на централна градска зона – площадно и парково пространство в гр. П., ЕТАП 2 – подмяна на настилка и основен ремонт на пешеходна зона, намираща се в УПИ ХV - за площад и обществено обслужване ХI, общинска администрация и общинско обслужване, УПИ ХIV за компютърен център, кв. 20, гр. П., общ. П., като по време на проверката е присъствал И.В.Х. – управител на посоченото дружество.

При проверката на място проверяващият екип от трудовата инспекция заварили на обекта да полагат труд три лица, в това число и  В. В. П., като служителите на инспекцията по труда им раздали  декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която да попълнят данни за работодател, работно време, почивки, възнаграждение, наличие на трудов договор. В своята декларация свид. В. В. П. попълнил, че от ***., работи в „***” ЕООД като „общ работник”, с работно време от 09:00 ч. до 17:00 ч. с почивен ден – събота и неделя, и с почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., при трудово възнаграждение от 70 лв., на ден. Декларацията била попълнена на ***. в 11:20 часа.

Оставена била призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, за явяване и представяне на документи от законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на ***.

На ***., проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на управителя на дружеството - И.В.Х., като на основание представените документи и проверката на място бил съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) от ***. (вж. л.8). При извършената проверка жалбоподателят представил трудов договор № 35, сключен на ***., със страни „***” ЕООД-работодател и В. В. П. – работник, по силата на който П. е назначен на длъжност „работник облицовки и настилки” и е постъпил на работа на ***г. (вж. л.10). Представено било и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (вж. л.11); справка за приети и отхвърлени удомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № *** от ***. (вж. л.12); два броя декларации (вж. л.13 и л. 14); длъжностна характеристика на длъжността „работник облицовки и настилки” (вж. л.15 и л. 16) и идентификационна карта (вж. л.19); служебна бележка за проведен първоначелен инструктаж на П. (вж. л.22); заключение от ***г. за пригодност на П. да изпълнява работа (вж. л.23); молба от Петкоов за постъпване на работа (вж. л.24); карта от ***г. за предварителен медицински преглед (вж. л.25).

Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ „***” ЕООД е подал Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № *** на ***г. в 18:47 часа, като дружеството-жалбоподател е предоставило данни за сключен трудов договор за един свой работник, а именно – В. В. П..

На 06.07.2020 г. в гр. С., в сградата на ***, К.Г.К., на длъжност „главен инспектор” при същата дирекция, в присъствието на С.Ц.Д. – свидетел по съставянето и присъствала на проверката, както и на управителя на дружеството-И.Х., съставил акт за установяване на административно нарушение № ***на „***” ЕООД за това, че „***” ЕОО, в качеството си на работодател, е допуснало до работа лицето В. В. П., на ***г., около 11:16 часа, преди да му представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Актът е връчен на лично управителя  на дружеството – И.Х., в деня на неговото съставяне.

Срещу така съставения АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не се постъпили писмени възражения.

Въз основа на горепосочения акт на 01.09.2020 г. е издадено наказателно постановление № ***от директора на Дирекция „*** – Софийска област” инж. Е.И.А., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е връчено на 16.09.2020 г., видно от известие за доставяне, представено по делото и е обжалвано с жалба, входирана при РС-Ботевград на 21.09.2020 г., видно от пощенското клейно на плика.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните писмени и гласни доказателства, а именно материалите по АНП, от представените от дружеството-жалбоподател и приобщени в хода на съдебното заседание договор за СМР (вж. л.58-62); копие от книга за инструктаж (вж. л.63-65); справка – данни за осигурените лица за период от ***г. до ***. (вж. л.67); справка за актуално състояние на всичики трудови догоовори за В. В. П. (вж. л.68); договор за обучение (вж. л.70-71); присъствена форма за проведено обучение на В. В. П. (вж. л. 72); заповед № 7/04.05.2020г. на управителя на дружеството-жалбоподател за назначаване на С.А.И.на длъжност „експерт стопанска дейност” (вж. л.73); длъжностна характеристика на длъжността „експерт стопанска дейност” (вж. л.74-75, както и от показанията на свидетелите К.Г.К., С.Ц.Д., А.С.К., Д.Л.П., както и от показанията на допуснатите на жалбоподателя двама свидетели - С.А.И.и В. В. П..

Показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.К., С.Ц.Д., А.С.К.и Д.Л.П., съдът намира за последователни, логични и обективни, израз на пряко възприетите от тях факти и обстоятелства при извършената и с тяхното участие проверка на място на обекта и по представените документи, които възпроизведени фактически данни съответстват изцяло и се подкрепят от съдържанието на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, описани по-горе. Ето защо този съдебен състав ги възприема като надежден достоверен източник на доказателства за тези обстоятелства, които ще постави в основата при формиране на вътрешното си убеждение.

Показанията на свид. С.И. напълно кореспондират на тези на св. В.П. относно фактите, че последният на ***. е полагал труд на строителен обект – рехабилитация и реконструкция на централна градска зона – площадно и парково пространство в гр. П., ЕТАП 2 – подмяна на настилка и основен ремонт на пешеходна зона, намираща се в УПИ ХV - за площад и обществено обслужване ХI, общинска администрация и общинско обслужване, УПИ ХIV за компютърен център, кв. 20 за дружеството-жалбоподател, че В.П. е имал сключен договор за ученичество с дружеството-жалбоподател, както и че свид. П. през целия този период на обучение /от ***. до ***./ е престирал своя труд за дружеството-жалбоподател под контрола на свид Иванов, в качеството му на експерт.

В показанията си свид. П. възпроизвежда възприятията си за проверката от служители на Инспекцията по труда по сходен със свидетелите К.Г.К., С.Ц.Д., А.С.К.и Д.Л.П.начин. Сведенията, че от сключване на т.н. договор за обучение по чл. 235 от КТ, е полагал труд срещу заплащане при дружеството-жалбоподател се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. В разпита му в о.с.з. на 09.02.202г.  му е предявен на осн. 284 от НПК трудов договор № 35, сключен на ***., със страни „***” ЕООД-работодател и В. В. П. /в която се сочи той го е подписал/ за запознаване, при което той изрично е заявил, че той не е подписал този договор и положеният подпис след неговото име е на баща му, който пък от своя страна е подписал неговият договор - №36 от същата дата /л. 107-гръб/. Изразява обаче субективна неувереност за точния момент на сключване на трудов договор, като казва, че е сключил такъв с дружеството-жалбоподател, но няма спомен дали било в деня на проверката или друг ден. Предвид това сведенията на този свидетел са неинформативни относно обстоятелството – дата и час на сключване на посочения трудов договор. От друга страна този свидетел възпроизвежда фактически данни, че трудовото възнаграждание е било с един същи размер, по време на договора му за обучение и по време на трудовия му договор.

По повод на писмените доказателства, съдебният състав на въззивната инстанция намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, проверка на други доказателства и преценка за достоверността им, и доколкото същите са приобщени към доказателствената маса по надлежния процесуален ред, съдът ги кредитира изцяло.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице (наказаното търговско дружество), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт.

По същество разгледана жалбата е изцяло неоснователна.

При служебната проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили АУАН, съотв. издали НП. Актосъставителят К.К. разполага с компетентност за издаване на АУАН, тъй като заема длъжност „старши инспектор” в *** (към датата на проверката), а в разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ се посочва, че компетентни да съставят актове за нарушения на трудовото законодателство са държавните контролни органи. На основание чл.399 от КТ такъв орган се явява ***. Налице е и хипотезата на чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН, тъй като тези лица са изрично посочени в „съответните нормативни актове”, и в тази връзка не е налице необходимост от тяхното „надлежно определяне” по реда на чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН. Колкото до наказващия орган, съдът счита, че директорът на *** съгл. чл.416, ал.5 от КТ се явява „оправомощено длъжностно лице” от ръководителя на контролния орган – изпълнителния директор на ИА „ГИТ” с т.4 от Заповед № ***от ***(л.31-32). Спазена е и териториалната компетентност на посочените длъжностни лица, доколкото проверяваният обект е бил на територията на Софийска област, община П., а съгласно т.2 от Заповед № ***. (вж. л.27-28) и Заповед № ***. (вж. л.29-30) този район попада в юрисдикцията на дирекция „ИТ” – С. област.

Въззивният състав противно на възраженията на дружеството-жалбоподател счита, че няма процесуални нарушения, свързани с описание на обстоятелствата по извършването на нарушението, тяхната несъмнена установеност и пълнота на доказателствата за тяхното установяване, както и с правната му квалификация, като видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, актосъставителят и наказващият орган са описали всички обстоятелства по извършване на проверката и констатираното нарушение с неговите фактически и правни характеристики, като съдът приема, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. и пълните данни за твърдения нарушител – наименование, седалище и адрес на управление, управляващи лица, ЕИК. Нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено с точната правна квалификация и няма допуснати нарушения на тези две императивни разпоредби.

На следващо място, при пълно спазване на законовите предпоставки на чл.83 от ЗАНН и чл.412а, т.2 от КТ (последната предвижда за нарушение на трудовото законодателство от юридически лица да се налага наказание „имуществена санкция“), в случая е преценено, че именно търговското дружество следва да отговаря за процесното нарушение.

Твърдението на процесуалните представители на жалбоподателя, че НП е неправилно, тъй като не се касае за възникнало трудово правоотношение между дружеството и свид. П., защото между тези правни субекти е имало правоотношение по Договор за обучение по чл. 235 от КТ, съдът намира за напълно несъстоятелно и неоснователно. Представеният договор от ***. за „обучение по чл. 235 от КТ” не е в състояние да опровергае наличието на трудови взаимоотношения между „***” ЕООД и свид. П.. Некоректно от страна на процесуалните представители на дружество е позоваваното на представения от тях договор по  чл. 235 от КТ. Член 235 от КТ изисква обучавания да не работи по време на обучението, а в случая, от ***. до проверката от органите Инспекцита на труда, свид. П. е бил допуснат в строителния обект на дружеството и е изпълнявал трудова дейност в изпълнение по постигнато съгласие с дружеството за съществени елементи на трудовото правоотношение, каквито са тези за работното време, почивките, почивните дни, вида на длъжността и т. н. За разлика от договора по чл. 235 от КТ, то договорът за обучение изрично е регламентиран в разпоредбата на чл. 230 от КТ  и се сключва между страните като трудов договор. Спецификата в клаузите му са разписани в чл. 230 от КТ, сред които е изискването през време на обучението работникът или служителят да получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната /за разлика от договора по чл. 235 от КТ/. При този договор работодателя се задължава да обучи ученика в процеса на работа по определена професия или специалност, а ученикът да я усвои. Вместо да стори това жалбоподоталят е допуснал лицето П. до работа от ***. до датата на проверката – ***., без да има сключен трудов договор, подписан от двете страни и без да има уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Анализът на приложения към делото  и наименуван от жалбоподателя Договор за „обучение по чл. 235 от КТ”, води до извода, че същият представлява несъстоятелен опит да бъде заобиколено трудовото законодателство и неговите императивни разпоредби, което води и до засягане на осигурителни и трудови права на лицето П. – намаляване (липсата) на осигурителните задължения на работодателя и нарушаване на правата на работника и/или служителя, чиято защита се осигурява именно чрез контрола по спазване на трудовото законодателство и то за един продължителен период от време /***. до ***./. Твърденията на процесуалните представители е „правна смес” от договор по чл. 230 КТ /с оглед твърдението и несъмнено установеното по делото, че по време на обучението свид. П. е работил/ и по чл. 235 от КТ /с оглед тяхното твърдение, че това е такъв договор, но по същество не отговарящ по обективни характеристики на правната норма/. В заключение може да се обобщи, че клаузите на въпросния договор характеризират прикритите фактически отношения между страните като трудови. В заключение следва да се посочи, че представеният по делото трудов договор № 35, сключен на ***., със страни „***” ЕООД-работодател и В. В. П. не е подписан от последният.

В настоящето производство по несъмнен начин се установи, че свид. П. по време на проверката /***. в 11:16 часа/ е заварен да полага труд в строителния обект на дружеството-жалбоподател. По отношение на това обстоятелство всички източници на доказателства са непротиворечиви, нещо повече, самият жалбоподател не го отрича.

Събраните по делото доказателства налагат извода, че жалбоподателят „***” ЕООД, като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/ е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, според която, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. А според чл. 63, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа копие от уведомлението до съответното Териториално поделение на НАП. Следователно с ал. 2 на цитираната разпоредба на чл. 63 е въведена абсолютната забрана за работодателя да допуска до работа работник преди да му е предоставил документите по ал. 1, в случая - копие от уведомлението до съответното Териториално поделение на НАП

В настоящия случай се установява, че едва след извършване на проверката от контролните органи в строителния обект, стопанисван от работодателя, в случая „***” ЕООД, е подадена справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, а именно –П. е заварен да полага труд в обекта на ***. в 11.16 часа, а справката е подадена на ***. в 18:47 часа. Т.е. към момента на проверката работодателят „***” ЕООД е допуснал до работа П., без да му предостави копие от уведомлението за сключване на трудовия договор, заверено от ТД на НАП С., като работникът е отработил целия работен ден по трудов договор, видно и от справката-данни за осигуряване на свид. П.. Нещо повече, под прикритите с договор по чл. 235 от КТ фактически отношения между страните като трудови от ***. до проверката от органите на Инспекцията по труда дружеството-жалбоподател е допуснал свид. П. да полага труд, без да му предостави копие от трудов  договор и копие от уведомлението за сключване на трудовия договор.

Ето защо съдът приема, че се касае до възникнало между свид. Григоров и „***” ЕООД, като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/, представлявано от управителя Х., трудово правоотношение, което е следвало задължително копие от уведомлението за сключването, да бъдат предоставени на работника преди при постъпването мму на работа, което не е било сторено. Нормата на чл. 63 КТ е абсолютна и вменява в задължение на работодателя да представи копие от сочените по-горе документи на работника, съответно му забранява да го допуска до работа без да е сторено това. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ е поставено едно обективно изискване и съответно забрана – да не се допуска до работа работник преди предоставянето му на сочените в разпоредбата документи. Като не е изпълнил това и е допуснал до работа лицето П. на ***., без да му е предоставил екземпляр от копие от уведомлението, работодателят – в случая - търговско дружестово „***” ЕООД, е осъществил състава на нарушението по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 КТ. Вмененото нарушение на жалбоподателя е за това, че като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/ е нарушил абсолютната забрана по чл. 62, ал. 3 КТ да не допуска до работа работник или служител преди да му е връчил копие от уведомлението, а не за това, че е подал или не е подал уведомлението до НОИ в срока по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Съобразно чл. 415в, ал. 2 КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ не е маловажно. Касае се за особено съществено задължение на работодателя към работника или служителя, като именно неговата същественост е обусловила и възприетото към настоящия момент от законодателя схващане, че това нарушение никога не е маловажно.

Съдът намира, че имуществената санкция в размер на 3000 лева, наложена на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е обоснована като размер.  Нормата на чл. 63, ал. 2 КТ урежда съществено задължение на работодателя и неспазването на тази разпоредба само по себе си е достатъчно основание за налагане на санкция в размер над минималния. Следвайки текста на чл. 12 от ЗАНН, съгласно който целта на наказанието е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред, съдът счита, че тези цели ще бъдат постигнати именно с този размер на имуществена санкция, предвид това, че дружеството-жалбоподател като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/ под прикритите с договор по чл. 235 от КТ фактически отношения между него и свид. П. като трудови от ***. до проверката от органите на Инспекцията по труда го е допуснал да работи, без да му предостави копие от трудов  договор и копие от уведомлението за сключване на трудовия договор, което е щяло да продължи неясно до кога, ако не е била проверката от Инспекцията по труда.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде  потвърдено.

По разноските:

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претенцията на жалбоподателя за присъждане на  разноски по делото следва да бъде отхвърлена, а следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр.  чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „***” – Софийска област юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****г., издадено от инж. Е.И.А. – директор на Дирекция „***” – Софийска област /***/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, представлявано от управителя си И.В.Х. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ, като законосъобразно.

         ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя си И.В.Х. със седалище и адрес на управление в гр. М., ул. „***” № 97, да заплати на Дирекция „***” – Софийска област със седалище в гр. С., бул. „***” № 6, ет. 2 сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ без уважението искането за присъждане на сторените по делото разноски на жалбоподателя.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – С. град в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: