МОТИВИ на присъда № /06.12.2012год., постановена по н.о.х.дело №17/2011год. по описа на Окръжен съд гр.Перник.
Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение срещу С.А.М. - роден на *** ***, българин, българско
гражданство, женен, осъждан, безработен с постоянен адрес гр***, с ЕГН:********** в това, че в периода 23.06.2006г.-
25.02.2009год. в гр.П. и в гр.С., сам и в
съучастие като съизвършител с А.М.Л., е извършил повече от два пъти сделки с
имущество и е прикривал действителните права върху имущество, за което е знаел,
че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, като
имуществото е в особено големи размери – 369 300лв. и случаят е
особено тежък, както следва:
- На
23.06.2006год. в гр.П., сам е извършил сделка с имущество –
закупил лек автомобил марка „Мерцедес”, модел 300 D с рег.№***, с покупна
цена по договор за покупко – продажба на МПС 700лв. и пазарна оценка към датата
на придобиване 6 600лв.,
- На
06.02.2007год. в гр.П., сам е извършил сделка с имущество –
продал лек автомобил марка „Мерцедес” модел 300D с рег. № *** с продажна
цена по договор за покупко-продажба на товарен фургон 700лв. и пазарна оценка към датата на
отчуждаването 5 900лв.,
- На
03.05.2007год. в гр.П., сам е прикрил действителни права
върху имущество- от името на Й.П.Й. закупил недвижим имот, находящ се в с.К., общ.П., ул.” К.”,
представляващ дворно урегулирано място с площ 932кв.м., ведно с построена в
него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с НА за
покупко-продажба на недвижим имот №25, том ІІ, рег.№1919, дело
№205/03.05.2007год. с покупна цена по нотариален акт 3 800лв. и пазарна
цена към датата на придобиване 73 800лв.,
- На
22.05.2007год. в гр.П., сам е прикрил действителни права
върху имущество – от името на Й.П.Й. е продал недвижим имот, находящ се в с.К., общ.П., ул.” К.”,
представляващ дворно урегулирано място с площ 932кв.м., ведно с построена в
него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с НА за
покупко-продажба на недвижим №28, том ІІ, рег.№5702, дело №212/22.05.2007год. с
продажна цена по нотариален акт 2 420,70лв. и пазарна цена към датата на
отчуждаване 73 800лв. ,
- На
29.06.2007год. в гр.П., сам е извършил сделка с имущество –
предоставил заем на В.В.Х. в размер на 20 400лв., обезпечен с НА за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот №178, том ІІ, рег.№3546, дело
№344/29.06.2007год.,
- На
24.08.2007год. в гр.С., в съучастие като съизвършител с А.М.Л.
е извършил сделка с имущество – закупил лек автомобил марка „Мерцедес” модел Е
270 CDI с рег.№ *** с договор за покупко – продажба №541/24.08.2007год. с
покупна цена по договора 25 626,52 евро/левова равностойност 42 839,
99лв./ и пазарна оценка към датата на придобиване 42 000лв. ,
- На
04.12.2008год. в гр.С., сам
е извършил сделка с имущество – закупил недвижим имот – апартамент,
находящ се в ***, с НА за покупко – продажба на недвижим имот №98,
том ІІ, рег.№4672, дело №276/04.12.2008год., с покупна цена по нотариален акт
54 100лв. и пазарна цена към датата на придобиване 210 000лв. ,
- На
25.02.2009год. в гр.П., сам е прикрил действителни права
върху имущество – от името на К.Я. Д. закупил лек
автомобил марка БМВ модел 525 D с рег.№*** с покупна цена
по договор за покупко – продажба на МПС
10 000лв. и пазарна цена към датата на придобиване 16 500лв
Престъпление по
чл.253, ал.5, във вр. ал.4, във вр. ал.3, т.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала
обвинение и срещу А.М.Л. род. на ***год.
в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с ЕГН:********** за това, че в периода м.ІV 2007 год. до 24.08.2007год. в гр.П. и в гр.С. е извършил два
пъти сделка с имущество и е прикрил произхода на имущество за което е знаел, че
е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, а именно:
-През м.ІV
2007год. в гр.П. сам е прикрил произхода на имущество,
като е задължил В.В.А. със запис на заповед за сумата от 12 000лв. с
произход лихви, получени от сина на А. кредити,
- На 24.08.2007
год. в гр.С., в съучастие като съизвършител със С.А.М. е
извършил сделка с имущество – закупил лек автомобил марка „Мерцедес” модел Е
270 CDI с рег.№ *** с договор за покупко – продажба №541/24.08.2007год. с
покупна цена по договора 25 626,52 евро/левова равностойност 42 839,
99лв./ и пазарна оценка към датата на придобиване 42 000лв.
Престъпление по
чл.253, ал.4, във вр. ал.3, т.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник
поддържа така повдигнатите обвинения и пледира след като подсъдимите
бъдат признати за виновни, съдът да им наложи наказания както следва:
По отношение на подс. С.М. наказание над 10 години
„Лишаване от свобода”, което
подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг” режим и „Глоба” в размер
над средния, предвиден в закона, както и
на осн. чл.253, ал.6 от Нк да бъдат
отнети в полза на Държавата имуществото,
предмет на престъплението, което е собственост на подсъдимия, а по отношение на имуществото, което е отчуждено да бъде присъдена левовата равностойност.
По отношение на подс.А.Л. наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири години, което подсъдимият да
изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие и „Глоба” в минималния предвиден в
закона размер, като на осн. чл.253, ал.6 от НК съдът присъди в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението.
Защитата на подсъдимия М. пледира съдът да признае подсъдимия
за невиновен и да го оправдае по повдигнатото
обвинение. Излагат се съображения, че
повдигнатото обвинение не е доказано от
фактическа страна.
Защитата на подс.Л.
пледира съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по отношение
на повдигнатото спрямо него обвинение, тъй като същото не е доказано от фактическа страна.
Подсъдимите М. и Л. не се признават за виновни и молят да бъдат
признати за невиновни и оправдани.
Пернишкия окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Двамата
подсъдими С.А.М. и А.М.Л. са съответно син и баща.
Подс.М. е сключил граждански брак на *** със С. П. Й., за което обстоятелство е приложен
Акт за сключен гр.брак №*** /л.74, т. ІІ от ДП/. Подсъдимият има дъщеря – С. С. М., род. на ***год. /удостоверение, намиращо се на л.66, т.ІІ от
ДП/.
Подс.М. е осъждан
многократно.
Подс.Л. не е
осъждан.
През 2005год. пода.М. се присъединил към съществуващата в гр.П.
престъпна група, ръководена от Р. В. А. /Р. К./. Именно в този период е
започнал да осъществява дейност по предоставяне на заеми срещу лихва. С влязла
в сила присъда на 13.03.2012год.,
постановена по н.о.х. дело № 263/2009год., подс.М. е бил признат за виновен по
чл.321, ал.3, пр.1, т.2 във вр. ал.2 от НК, по чл.116, ал.1, т.6, пр.І-во, т.9
и т.10, във вр. чл.20, ал.2 от НК и по
чл.252, ал.1, пр.1-во във вр. чл.20, ал.2 от НК, като осъждането по чл.252 от НК касае периода
м.ноември 2005год. – м.март 2008год.
В настоящото съдебно
производство е била разпитана свидетелката А. И.Р. /същата е майка на лицето Р.М.К. и съответно баба на лицето П.П.П./. Свидетелката е разбрала, че дъщеря й чрез предоставеното й пълномощно, е
продала на 03.05.2007год. собствения й недвижим имот, находящ се в с.К., общ.П.,
ул.”К.”, представляващ урегулирано място с площ 932кв.м., ведно с построена в
него паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 55 кв.м. на лицето Й.П.Й. /НА 25/03.05.2007год. л.113, т.ІV ДП/.
Посоченото лице е шурей на подсъдимия М..
Свидетелката не казва причината за извършване на продажбата, за която
свидетелката е разбрала едва в
последствие и предполага, че дъщеря й е била финансово затруднена, поради която
и причина цялото семейство е извън пределите на Република България и към
настоящия момент. Видно от показанията на св.А., сина на Р.К. дължал пари на подс.М., от когото ги е бил взел в заем, срещу месечна лихва в
размер на 20%, като сумата стигнала
около 60 000лв., поради което, освен че е връщала някакви суми, Р.К. била принудена
да му прехвърли недвижим имот в с.К.. Във връзка с посоченият имот е разпитан и св. Й.П.Й., който е заплатил
на продавачката сумата
от 25000лв., като още 25 000лв. били дадени от подс.М.. Свидетелят
е категоричен, че на продавачката – Р.К.
в момента на изповядване на сделката не са заплатени остатъкът от
20 000лв. В последствие, само след около две седмици, имота е бил
продаден на лицето С.Б.Т. по данъчна
оценка, а именно 2 420, 70лв. и в нотариалния акт е била
уговорена неустойка в размер на
28 000лв., в случай че той бъде
отстранен от закупения имот. Уговарянето
на неустойката, както причината за продажбата на имота от Р. К. на св.Й., при което не й е била
заплатена изцяло стойността на имота,
както и обстоятелството че в нотариалния акт не фигурира името на пода. М.
/по думите на св.Й. пода.М. го е
помолил да закупи имота на свое име, тъй като самият той бил безработен и не искал да го
закачат за това откъде има тези пари/, мотивира съдът да приеме,
че се касае за дадени пари назаем срещу лихва, които са били трансформирани в покупко-продажбата на имота.
Св. Ц.П.Г. също имала
финансови затруднения през 2005 год.,
тъй като синът й М. П.Г. дължал 1870лв. на някакво лице. За да се покрие
посоченият дълг, свидетелката е взела пари на заем срещу месечна лихва от подс.М. срещу учредяване
на договорна ипотека върху недвижим
имот / НА №118/09.08.2005год. – л.101, т.ІV ДП/, а именно апартамент
№**, ***, със застроена площ от 67,94кв.м., заедно с избено помещение. В
посочения нотариален акт е посочен краен срок на издължаване 09.09.2005год.,
като е било посочено че при неизпълнение
на задължението подс.М. има право да
събере вземането си от ипотекирания имот по предвидения от закона
ред. В показанията си св. Г. е заявила, че е върнала в уговорения срок сума в размер на 1500лв. на подсъдимия, като остатъка от 500лв. не е могла да върне в срок, тъй като не е установила контакт с подс.М. – нямала е
негови координати, поради която и причина
не е могла да отправи и
нотариална покана за връщане на сумата. Контакт с подсъдимия осъществил синът
й. Междувременно и подс. М. започнал да се обажда и да настоява, че размерът на дължимата сума расте, като в
един момент била фиксирана вече на
6000лв. Това принудило свиделката да продаде ипотекираният си апартамент на
съседи и на 03.02.2006год. синът й М. П.
Г., който от 2008год. е на работа в чужбина, е
предал на пода.М. сумата в размер на 6000лв.
Св. Е.С.А., която е кума на Р.К., заявява, че също е върнала на пода.М. около 60 000лв, което включва както взет паричен заем от сина й,
така и лихва върху взетия заем. Същата научила от сина си – св. М.
В.В., че дължи на подсъдимия пари, взети при 20% лихва на месец. През
м.август 2006год. се е провела среща с пода.М.
в дома му, находящ се на ул.”С.” в гр.П.,
при което последният заявил, чу му се дължат 48 000лв., като лихвата е
20% на месец до издължаването на сумата. На срещата била и
Р.К., тъй като и нейния син П.П.П. дължал
на пода.М. пари , взети на заем срещу
месечна лихва в размер на 20%. Свидетелката била принудена да ипотекира
недвижими имоти, да тегли потребителски заеми. Първоначално изплатила 10 000лв., като парите
били предадени от нейния син. Самата
свидетелка е вземала пари на заем срещу
лихва от подсъдимия и в последствие ги е връщала. Така например, когато е взела сумата от 3000лв., като залог е оставила л.а. марка
„Ауди”. Подс.М. е използвал заплаха, че ако не му се издължат и не му се прехвърли етаж от вилата, собственост на свидетелката, ще се
случи нещо лошо, без да конкретизира какво точно, както и че за сега М. бил
добре. Именно това е съвпаднало с
отвличането на сина на свидетелката А. -
св.М. В., поради което свидетелката подозира, че това е работа на пода.М.. По този повод е била
подадена жалба в полицията, в резултат на което
с нея се е свързал втория подсъдим А.Л. и е заявил че по повод остатъка
от дължимата сума от 12 000лв. ще
има взаимоотношения вече с него, а не с подс.М..
Подс.Л. искал св. А. да подпише Запис на заповед, че дължи тези пари, както и
да изтегли подадената жалба за отвличането на сина й в полицията, но
свидетелката отказала. А. издължила личния
си заем с лихвите на подс. Л., като
именно последният й е върнал дадения лек автомобил като залог от нея. Свидетелката
е категорична, че синът й М. В. се е
страхувал от подс.М., че е я е молил да
не пуска жалба в полицията, да не се среща с подсъдимия М., тъй като ставали
лоши неща. Свидетелката е категорична, че не дължала такава сума на подс.М., но
от страх за живота на детето си е
плащала лихвите. В тази връзка е
разпитан и нейния съпруг – св.В.В.А.. В с.з., проведено на 05.12.2012год.,
свидетелят е заяви, че отказва да даде
показания, въпреки наказателната
отговорност която носи. Показанията му са приобщени като доказателство по
делото като на осн. чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от НПК съдът ги е прочел в
съдебно заседание /л.30, т.ІІ от ДП/. Посоченият свидетел е баща на М. В.В.
и знаел от него, че дължи пари взети на заем срещу лихва от различни хора, включително и от подс.М..
Свидетелят е заявил в показанията си, че подс. М. се е свързал със съпругата му
– св.А. за да претендира връщане на взетите от сина й пари от нея, включително и
да му бъде прехвърлен етаж от вилата, намираща се в с.Д. С., като в
противен случай отправил закана, че няма да види сина си. Последвалото отвличане
и страха, който изпитвал за живота на сина си, мотивирали св.А. да подпише Запис
на заповед за сумата от 12 000лв. при срещата с пода.Л. /л.64, т.VІ от ДП/
с дата 16.04.2007год. Св.А. е заявил, че
е подписал посочената запис на заповед,
но не е получавал парите за които се е
задължил.
Св. С.Б.С. е живеел на съпружески начала с Б.К., убита
от подс.М.. Последната притежавала
недвижим имот, находящ се в ***. Върху имота била учредена договорна ипотека с ТБ „И.” АД гр.С. с Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека /л.144, т.ІІІ ДП/ от 25.01.2008год. за сумата в размер на 170 000лв. , като месечната вноска била в размер на
1 629,29лв., дължима до 26 число. Тъй
като К. не могла да заплаща месечните
вноски по кредита и към м.ХІІ.2008год.
била в забава в размер на осем месечни
вноски за сумата в размер на 12 112,65лв./лихви и главница/, за да се
избегне удовлетворяването на банката с посочения имот, същата се принудила с нотариален акт за покупко-продажба № 98 от 04.12.2008год. /л.89, т.ІV от ДП/ да
продаде на подс.М. апартамента за сумата
в размер на 54 100лв. по нотариален акт. Уговорката между подс.М. и Б.К. била след като подсъдимият заплати просрочените вноски,
К. да му се издължава на него. К.
е казала, че след изплащане на дълга
апартамента ще й бъде върнат. Поради
промяната на собствеността на апартамента, на 12.12.2008год. е бил сключен
Договор за встъпване в дълг между ТБ „И.” АД гр.С. и подс.М. /л.139, т.ІІІ от
ДП/, като последния е встъпил в
задълженията на Б. Б.К. по повод
договора й за потребителски кредит срещу ипотека. По
кредита, на 04.12.2008год. са били
изплатени вноски за сумата в размер на 5 900лв. от Б.К..
След 04.12.2008год. са били заплатени
пет вноски в размер на 14 381, 84
лв. от съпругата на подс.М.. Самият свидетел също е вземал пари на заем срещу
уговорена месечна лихва от 10% от пода.М. и се е издължавал.
Видно от
заключението на вещото лице С.П. по изслушаната и приета съдебно икономическа
експертиза, семейството на подсъдимия М., състоящо се от него и съпругата му С.М.
в периода 23.07.2006год. – 25.02.2009год.
е било с обща стойност на дохода съобразно посочената в документите
/приложени по досъдебното производство/
цена минус 98 089,17 /деведесет и осем хиляди осемдесет и девет
лева и 17 ст./ лв. като съотношението на дохода на домакинството към МРЗ за
страната е минус 463. Като вариант две, вещото лице е дало като заключение, че общата стойност на
доходите на семейството през посочения период съгласно пазарните оценки е минус
253 909,87 /двеста петдесет и три хиляди
деветстотин и девет лева и 87ст./ лв., като съотношението на дохода на домакинствата към МРЗ за
страната е минус 1 159.
Видно от същото
заключение, семейството на подс.А.Л., където
е включен и подс. С.М. за периода от м. ноември 2005год. до 2009год. е
било с обща стойност на дохода съобразно посочената в документите /приложени по
досъдебното производство /цена 54 115,50 /петдесет и четири хиляди и сто и
петдесет лева и 50ст./ лв. като съотношението на дохода на домакинството към
МРЗ за страната е 266. Като вариант две, вещото лице е дало като заключение, че общата стойност на
доходите на семейството през посочения период съгласно пазарните оценки е
88 171,13/ осемдесет и осем хиляди сто седемдесет и един лв. и 13ст./ лв.,
като съотношението на дохода на
домакинствата към МРЗ за страната е 417.
В съдебното
производство е била поставена допълнителна задача на вещото лице, с оглед
представени писмени доказателства и
гласни такива, след изготвянето на СИЕ.
Видно от заключението на същата,
разликата между приходите и разходите на
домакинството на подс.А.Л., М.Л. и подс.С.М., по посочените в документите за
собственост цена за периода 2005-2009год. е в размер на 62 884,60лв. или
325 МРЗ за страната. Посочената разлика, вече взета в предвид по
пазарни оценки и свидетелски
показания, е в размер на
65 302,62лв. или 310 МРЗ за страната. По отношение на домакинството на подс.С.М.
и С.М. разликата между приходите и разходите по документи за периода 2006-2009год. е отрицателна в
размер на - 59206,15 лв. или минус 277 МРЗ за страната, а съгласно пазарната цена и свидетелските показания вече
посочената разлика е също отрицателна и
е минус 192 208,84 лв. или минус 873МРЗ за страната. С оглед на това, дори да бъде прието, че домакинството на подс.М. е било
подпомагано непрекъснато от подс.А. и М. Л., то и техния положителен доход, не би могъл да покрие
направените от тях разходи. В
производството по делото са събрани доказателства, че е била извършена продажба на
апартамент, собственост в идеални
части и на подс.М.. Във връзка с това е бил разпитан Св.П.В.П.. Тъй като търсил да закупи жилище и набирал
информация, свидетелят разбрал от съпругата на пода.М., че се продава
апартамент, собственост на пода.М., пода.Л.
и М.Л.,***. Уговорена била цена от 70 000евра, като половината
сума свидетелят заплатил при сключването
на предварителния договор на 13.11.2008год. /л.66, т.VІ от ДП/,
а остатъка от 35 000 евра след изповядването на сделката с НА №28 от
03.02.2009год. /л.99, т.ІV от ДП/, а именно до 09.02.2009год., след като бъде
предоставен кредит от „П. Б./Б./” АД. Състоянието на закупения от св.П.
апартамент било отлично, тъй като бил направен
основен ремонт, за което също се
изисква влагане на не малко парични
средства.
Съдът не
кредитира представените с протокол за доброволно предаване от 05.08.2010год. 8л.44, т. VІ от ДП/ от подс.Л.
заверени от него ксерокопия на Служебни
бележки от М. с. ** ЕООД гр.С. за
осигурителен доход на подс.М. в периода от 01.09.2008год. до 31.12.2008год. в
размер на 18 900лв., от Н. Г. **
ЕООД гр.С. за осигурителен доход на пода.М.
за периода от 01.01.2008год. до 31.12.2008год. в размер на
22 150лв., от М. Т. И. ** ЕООД гр.С. за осигурителен доход на пода.М. за
периода 2008год. в размер на 900лв., от
П. С. К. ЕООД гр.С. за осигурителен доход на подс.М. за периода от 01.01.2008год. до 31.07.2008год. в размер
на 9 040лв., от Т. ** ЕООД гр.С. за
осигурителен доход на подс.М. за периода от 01.01.2008год. до 28.02.2008год. в
размер на 17 710лв. Видно от направените справки в търговския
регистър по отношение на дружествата, издали посочените служебни
бележки и изпратените запитвания
относно обстоятелствата, съдържащи се в
служебните бележки, писмата са се върнали с отбелязване, че получателят им е
непознат на посочения адрес, не съществува или пък преместен на
друг адрес, какъвто не е установен. На посочените телефони за връзка с
дружествата не е установен контакт,
въпреки двата опита от органите на
досъдебното производство, тъй като
сигнала бил „непозволено избиране” или пък „свободно” без отговор от
насрещната страна. /л.89, т.VІ от ДП/.
По отношение на посоченият адрес на управление
на дружество, издало една от доброволно предадените служебни бележки, е
разпитан св.Б.П.В.. Свидетелят е категоричен, че на адрес *** е живяла до смъртта си през 2008год. неговата баба, не е имало
фирма с адрес на управление там .
Относно същото дружество е бил установен едноличния собственик и разпитан като свидетел лицето С.П.С.. Същият е едноличен собственик на „Т. **” ЕООД гр.С.
При разпита си в с.з. свидетелят е
заявил, че посоченото дружество му е
било прехвърлено на него, тъй като му предложили като цена за
това 100лв. Това е станало през
2008год., но от този момент дружеството
не е развивало дейност. Свидетелят не познава подс.М., не е упълномощавал друго
лице да извършва дейности, свързани с
дружеството, нито пък да го представлява и да подписва документи, свързани с
дружеството. Посоченият свидетел е разпитан по повод представената от подс.М. служебна бележка, издадена от „Т. **”
ЕООД гр.С. с дата 05.02.2009гад. касаещи изплатени суми на пода.М. в размер на 17 710лв.за периода от 01.01.2008го. до 28.02.2008год /л.50, т.VІ
от ДП/. Свидетелят е категоричен, че не
е подписвал такава служебна бележка, а
предявената му от съда и намираща се на
л.50, т.VІ от ДП по делото я вижда за първи път. В предвид на така изложеното, съдът изключи от доказателствения материал представените служебни бележки, подробно цитирани по – горе
и предадени в хода на досъдебното производство.
Представените нареждания за паричен превод
от М.Л. на подс.М. от 27.12.2005год. за
66 евра, от 28.11.2005од. за 132 евра, от 25.10.2005год. за 132 евра, от
26.09.2005год. за 132 евра, от
13.10.2004год. за 600евра, от 18.08.2002год. за 500евра, от 01.12.2004год.
за 1000евра от 07.11.2005год. за 300евра, от 19.08.2004год. за 500евра, от 07.05.2002год. за 300евра, касаят
предхождащ обвинителния период, поради
което не следва да бъдат вземани в предвид
при преценка на доходите на
домакинството на двамата подсъдими.
В с.з., проведено на 22.02.2012год., съдът е
изслушал автотехническа експертиза и е приел заключението на в.л. Е.З. относно
леките автомобили, който са били собственост
на подс.М. или пък на членове от неговото домакинство. Видно от
заключението на същата, л.а. марка „Мерцедес”, модел „300D”, с ДК №***,
собственост на подс.С. М. е с пазарна стойност към датата на закупуване 23.06.2006
– 6 600лв. /Договор за покупко – продажба на МПС от 23.06.2006год. л.12, т.ІV
от ДП/, като същият автомобил е бил отчужден на 06.02.2007год. при пазарна цена
5 900лв. /Договор за покупко-продажба от 06.02.2007год. – л.14, т.ІV от
ДП/. Автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, с ДК №***, собственост на М.Л.,
е с пазарна цена към
датата на закупуване 09.11.2006год. – 17 500лв. /Договор за покупко продажба на МПС от 09.11.2006год.
л.16, т.ІV от ДП/. Автомобил марка
„БМВ”, модел „525D” с ДК № ***, собственост по документи на св.Д., а в действителност собственост на подс.М. е с
пазарна цена към 19.03.2009год. – 16 500лв. /Договор за покупко-продажба
на МПС от 25.02.2009год. л.23, т.ІV от ДП/. Автомобил марка „Мерцедес” модел „E 270 CDI”, с ДК №***, собственост на М.Л., с трето
задължено лице по договора за покупка на автомобила подс.С.М. е с пазарна стойност към 24.08.2007год. в размер на
42 000лв. /Договор за покупка на
автомобил л.30, т.ІV от ДП/. Съдът счита, че оценката на автомобилите
/извършена на база на сравнение с
аналогични марки коли, еднакви години на производство, подобно състояние и цени
на българския автопазар/ при покупко продажбата следва да е именно пазарната, тъй като масова е практиката покупко-продажбата на МПС
да се извършва на много по – ниски от действителните стойности.
В с.з. ,
проведено по делото на 22.02.2012год.,
е изслушана оценителната
експертиза и е прието заключението на в.л. В.Г. относно недвижимите имоти , придобити от подс.М., пода.Л.
и М.Л. за инкриминирания период. Видно от същото апартамент * находящ се в ***, е бил придобит от подс.С.М.
и М.Л. на 11.04.1994год. , като
пазарната цена към тази дата е била 194 800лв., а към датата на
отчуждаване 03.02.2009год. 115 450лв. Апартамент **, находящ се в ***, собственост на подс.А.Л., е с пазарна
стойност към датата на придобиване 27.12.1990год.
13 200лв. и към датата на възлагане на експертизата 18.11.2009год. –
71 000лв. Апартамент **, находящ се в *** , придобит от подс.С.М. чрез покупко – продажба на 04.12.2008год. е с пазарна цена към датата на придобиване 210 000лв. и към
датата на възлагане на експертизата
18.11.2009год. 181 500лв. Урегулиран поземлен имот с площ от 923 кв.м., съставляващ УПИ ***, в кв.** по
плана на с.К., общ.П., заедно с построена в него паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 55 кв.м. , собственост на св.Й.Й., е с пазарна цена към
към датата на придобиване 03.05.2007год. 73 800лв. и към датата на отчуждаване 22.05.2007год.
73 800лв.
При така приетите
заключения на вещите лица относно
недвижимите имоти и автомобили, съдът взе в предвид вторият вариант на СИЕ – пазарна цена и свидетелски показания,
по който е работело вещото лице С.П.. В нотариалните актове и договорите за покупко продажба на МПС, е вписана като
цена данъчната такава, а действително е била заплатена цена по договаряне-пазарна такава, в каквато
връзка са показанията на свидетелите Й.
и Д., които уточняват, че
цената посочена в договорите не отговаря
на действително платената. Така например св.П.
в с. з . е заявил, че по
отношение на недвижимия имот, находящ се
в с.К., са заплатили на продавачката Р.К.
сумата в размер на 50 000лв., като
останали неизплатени
20 000лв., но свидетелят не знае каква е по нататъшната уговорка между подс.М.
и К.. Съдът приема, че се касае за
сума която подс.М. е удържал от
задължението на К. към него в резултат
на даден заем срещу лихва. В каквато връзка са и показанията на св.А..
Въз основа на така изложеното, съдът направи извода си че подс.М. в периода от м.ХІ.
2005год. до м.ІІІ.2008год. многократно е
предоставял заеми на различни лица срещу лихва от порядъка 10-20% на месец,
без да сключва съответните договори, да издава необходимите документи и по този
начин е формирал неправомерен доход. Когато длъжникът не можел да върне в срок предоставения му заем, бил
длъжен да внася посочената лихва, която
варирала от 10% до 20% на месец. В случаите, когато съответния длъжник не можел да погаси
месечната лихва, размерът й се
присъединявал към размера на заема върху
получената нова сума вече се дължала
лихва.
Разпоредбата на чл.252 ал.1 предл. 1 и 3 от НК
криминализира извършването на банкови или други финансови сделки без съответно
разрешение, когато такова се изисква.
Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции
(ЗКИ) предоставянето на кредити е част от основната дейност на всяка банка.
Банкова дейност може да се извършва само и единствено след издаване на
съответен лиценз по реда на чл.13 и сл. от ЗКИ. Идентичен е правният режим и по
отмененият Закон за банките (ЗБ) – сравни чл.1 ал.1 и ал.4 и чл.11 и сл. ЗБ.
Предоставянето на кредити по смисъла на Закона за кредитните институции и
отмененият с него Закон за банките е банкова дейност по занятие.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон договора за
банков кредит е вид банкова сделка, по силата на която банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока, като заплати и лихва по кредита, уговорена с
банката.
Безспорно установено по делото е и това, че подсъдимия М. не притежава
лиценз за извършване банкова дейност или финансови сделки по занятие и
по реда предвиден в ЗКИ.
Системното заемане на парични средства на широк кръг
лица срещу насрещна материална облага (лихва), насочена към обезпечаване на
издръжката на заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране,
поставено под разрешителен (лицензионен) режим. Това системно заемане на
средства следва да бъде извършвано по занятие, като то бъде основен източник на
доходи и средства за препитание.
Видно от приетите заключения на назначената и
изготвена по делото икономическа експертиза (т.V от ДП – л.36 и сл.) и
допълнителната съдебно икономическа експертиза в съдебно заседание на
09.10.2012год., разходите на домакинството на подсъдимия С.М. надвишават
многократно законоустановените източници на средства (по делото са изискани и
приложени надлежните документи доказващи декларираните от лицата доходи –
данъчна, банкова и фирмена информация) на лицата. Същевременно по делото са
събрани писмени доказателства за направени от горепосочените лица разходи,
изразяващи се в закупуване на движимо и недвижимо имущество, изплащане на
ипотечни вноски, изплащане на лизингови вноски, както и обичайни разходи за издръжка
на домакинство, съобразно данни от НСИ и др.
Налице са повече от три случая на заемане на парични
суми срещу насрещна материална облага, което обуславя и извода за системно
заемане на парични средства на широк кръг лица, което от своя страна съответства
на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква такова разрешение.
Вярно е, че по принцип законодателят не инкриминира
кредитирането между физически лица, но само и доколкото това се осъществява в
единични случаи и не е основен източник на доходи за издръжката на този, който
дава заема. Установени са по безспорен начин в настоящето производство много
повече от три случая на заемане на парични суми от подсъдимия срещу уговорена
насрещна материална облага, което и обуславя извода за системно заемане на
парични средства на широк кръг лица. Константна е съдебната практика относно
това, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална
облага (уговаряни и получавани лихви) съответства на понятието банкови сделки
по занятие, за които се изисква разрешение. Неспазването на разрешителният
режим при извършване на банковата дейност обуславя и наказателната отговорност
по чл.252, ал.1 предл. първо НК за лицата които я извършват.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от всички
доказателства по делото, коментирани по-горе и прецени в тяхна съвкупност и взаимовръзка.
В случая е налице налице на престъпна дейност на подс.М., съгласно разпоредбата
на чл.252, ал.1 от НК, в резултат на която са придобити облаги, което е така
нареченото първоначално или
предикатно престъпление по отношение на
деянието по чл.253 от НК. В случая е
налице придобито имущество
от така наречената лихварска дейност по чл.252 от НК, което подлежи на
легализация чрез трансформиране, за да
бъде прикрит незаконният му произход.
Видно от изложеното по – горе,
такава е сделката с продажбата от Р.К. /дъщеря
на св. А.Р./ на недвижим имот, находящ се в с.К., общ.П., ул.”К.”,
представляващ урегулирано място с площ 932кв.м., ведно с построена в него
паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 55 кв.м. на лицето Й.П.Й. /НА 25/03.05.2007год. л.113, т.ІV
ДП/. Посоченото лице е шурей на
подсъдимия М.. Причината за продажбата
на имота от Р. К. на св.Й., при което не
й е била заплатена изцяло стойността на
имота, както и обстоятелството че в нотариалния акт не фигурира името на подс. М.,
тъй като бил безработен и не искал да
го закачат за това откъде има тези пари. Тоест касае за дадени пари назаем
срещу лихва, които са били
трансформирани в закупуването и малко след това в продажбата на имота.
Получаваните лихви от дадените
назаем пари били влагани от пода.М. в закупуването и на други имоти и движими
вещи, а именно:
Б.К., убита от подс.М.
притежавала недвижим имот, находящ се в ***.
Върху имота била учередена договорна
ипотека с ТБ „И.” АД гр.С. с Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека /л.144, т.ІІІ ДП/ от
25.01.2008год. за сумата в размер на
170 000лв. , като месечната вноска
била в размер на 1 629,29лв., дължима до 26 число. Тъй като
К. не могла да заплаща месечните вноски по кредита и към м.ХІІ.2008год. била в забава в
размер на осем месечни вноски за сумата
в размер на 12 112,65лв./лихви и главница/, за да се избегне удовлетворяването
на банката с посочения имот, същата се принудила с нотариален акт за покупко-продажба № 98 от 04.12.2008год. /л.89, т.ІV от ДП/ да
продаде на пода.М. апартамента за сумата
в размер на 54 100лв. по нотариален акт. Уговорката между подс.М. и Б.К. била след като подсъдимият заплати просрочените вноски,
К. да му се издължава на него. К.
е казала, че след изплащане на дълга
апартамента ще й бъде върнат. Поради
промяната на собствеността на апартамента, на 12.12.2008год. е бил сключен
Договор за встъпване в дълг между ТБ „И.” АД гр.С. и подс.М. /л.139, т.ІІІ от
ДП/, като последния е встъпил в
задълженията на Б. Б. К. по повод
договора й за потребителски кредит срещу ипотека. По
кредита, на 04.12.2008год. са били
изплатени вноски за сумата в размер на 5 900лв. от Б.К.. След
04.12.2008год. са били заплатени пет
вноски в размер на 14 381, 84 лв.
на 14.05.2009год. от съпругата на подс.М..
Видно от
показанията на св. К.Я. Д., отново по молба на подс.М. е бил закупен л.а. марка БМВ модел 525Д, на
името на свидетеля за сумата в размер на 10 000лв., като парите са били осигурени от подс.М. /Договор за покупко-продажба от
25.02.2009год. л.23, т.ІV от ДП/. Мотивите на подсъдимия са били, че не
желаел да се знае за това, че е собственик на този автомобил.
По реда на
чл.281, ал.5, във вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК съдът е приобщил свидетелските показания на В.В.Х., като ги е
прочел в с.з., проведено на
23.08.2012год. по делото. Видно от показанията на посочения свидетел, той
е дължал
около 15 000лв. в средата на 2007год. на различни лица- приятели и
близки. За да изчисти дълговете си до момента, в който сестра му – С. Х. е обещала
да му помогне, св.Х. се обърнал към подс.М., тъй като се познавали,
били съученици и свидетелят знаел, че разполага с пари, както и че е
давал пари на заем и на други хора. .
Средата на м.юни 2007год. се свидетелят и подс.М. се срещнали, в последствие
провели още няколко разговора и свидетелят получил заем в размер на 20 400лв. от подс.М., като с НА №178 от 29.06.2007год. /л.94, т.ІV от ДП/ била учредена договорна
ипотека върху недвижим имот от В.В.Х. в
полза на подс.М. върху недвижим имот –
ап.**, бл.*, ет.*, вх.”*”, кв.П., гр.П. В последствие ипотеката върху имота е
била заличена, тъй като свидетелят изплатил заема на подс.М..
На
23.06.2006год. подс.М. е закупил л.а.
марка „Мерцедес” модел 300D, с държ.рег.№ ***, рама № *** и двигател № ***, пясъчно бежов металик.
Същият автомобил е бил продаден на
06.02.2007год.
Подс. М. е трето задължено лице по договор за покупко- продажба №541 от 24.08.2007год. в
гр.С. с продавач „К. С.” ЕООД гр.С. и
купувачи неговите родители - пода. А.М.Л.
и М.Й.Л. на л.а. марка „Мерцедес” модел Е270 ЦДИ с рег.№ *** с покупна цена
25 626,52 евро /левова равностойност 42 839,99лева/. Като видно от
показанията на св.И.Ц. е ползвал лекия автомобил от края на м.октомври 2007год., т.с. малко
след закупуването му. В показанията на
свидетеля, приобщени в наказателното
производство по реда на чл.281, ал.4,
във вр. ал.1,т.1 от НК, се уточнява,
че лекият автомобил е бил собственост на
подс.М., макар и по документи да е
бил регистриран на името на майка му – М.Л.. Подсъдимият се оправдал с това, че „биел” на
очи. В последствие дори подс.М. поискал
от свидетеля да инсценира ПТП, тъй като не желаел да заплаща вече лизинговите вноски. През м.март 2008год.
подс.М. си взел автомобила от св.Ц.. На 24.01.2009год. лекият автомобил е бил увреден от станал пожар, в каквато връзка
са приложената Щета №*** по застраховка „Автокаско” /л.71,
т.ІV от ДП/. Посочените обстоятелства, мотивират съдът да приеме, че посоченият
автомобил е закупен със средства на подсъдимия, макар че в посочения договор като
купувачи са били записани неговите
родители – подс. А.Л. и М.Л..
От обективна страна
1/ Подс.М. е осъществил състава на
престъплението по чл.253, ал.5, във
вр. ал.4, във вр. ал.3, т.2, във вр.
ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК чрез действия, тъй като в периода 23.06.2006год.- 25.02.2009год. в гр.П.
и в гр.С., сам и в съучастие като съизвършител с А.М.Л., е извършил повече от два пъти сделки с имущество и е
прикривал действителни права върху имущество, за което е знаел, че е придобито
чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, съгласно разпоредбата
на чл.93,т.7 от Нк, като имуществото е в особено големи размери – 369 300
лв. и случаят е особено тежък.
По – горе в мотивите на настоящата присъда, съдът е изложил съображенията
си относно това че се касае за доказано предикатно престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
Стойността на имуществото, което е предмет на сделките по чл.253 от НК е в
размер на 369 300лв., което по
размер съобразно съдебната практика се
явава имущество в особено големи размери, съгласно ТР №1/1998год. на ОСНК на ВКС, тъй като
паричната равностойност на предмета на престъплението надвишава към момента на деянието 140 пъти установената МРЗ за страната.
Доказан е и квалифициращия елемент
„особено тежък случай”, съобразно
разпоредбата на чл. 93,
т.8 от НК, тъй като се касае за
лице, което е знаело, че средствата
придобити чрез тежко умишлено престъпление. Многократните осъждания за
тежки умишлени престъпления, включително
за деяния по чл.321, ал.3, пр.1, т.2 от НК, по чл.252, ал.1, т.3 от НК
/присъда № 32/01.12.2010год., постановена по н.о.х.дело № 263/2009год. по описа
на ПОС, влязла в сила на 13.03.2012год./, както
и по чл.116, ал.1, т.12, и по чл.116, ал.1, т.7 и т.12 от НК /присъда
№22/09.06.2010год., постановена по н.о.х.дело №107/2010год. по описа на ПОС,
влязла в сила на 23.03.2011год./, мотивират съда да приеме, че е налице и изключително
висока степен на обществена
опасност на дееца и на деянието, т.с. налице и двете комулативно дадени
предпоставки на чл.253, ал.5 от НК – особено
тежък случай и особено големи размери на имуществото.
Подс.М. чрез
покупко – продажба на автомобили
и недвижими имоти, чрез учередяване на
ипотека върху недвижим имот, чрез прикриване действителни права върху недвижим
имот и леки автомобили , като е използвал
парични средства, получени от
дейност по чл.252 от НК, е целял да
осуети разкриването на произхода
или на действителните права на собствеността върху тях. По делото е установено, че подс.М.
е осъществил два пъти сделки с едно
и също имущество – недвижимия имот в с.К., по отношение на което е прикривал
действителните права върху него, тъй
като в НА не е фигурирало неговото име,
както и по отношение на лек автомобил „Мерцедес” модел 300D.
Така установеното от обективна страна
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно –
показанията на свидетелите А.Р., И.Ц., Ц.Г., частично от показанията на Й.Й., К.
Д., Б.Г., Б.В., Р.Х., Е.А., С.С., П.П., С.С., приобщените показания по реда на чл.281, ал.5, във вр.
ал.1, т.4, пр.1 от НПК на В.Х. и В.А., оценителна експертиза, автотехническа експретиза,
икономическа експертиза, както и от събраните писмени доказателства в хода на
производството, които съдът обсъди по – горе в мотивите си .
2/ Подс..Л. е осъществил състава
на чл.253, ал.4, във вр. ал.1, във вр.
чл.20,ал.2 от НК чрез действие, тъй като
в периода месец април 2007год. до 24.08.2007год. в гр.П. и в гр.С. е
извършил сделки с имущество и е прикрил произхода на имущество, за което е
знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК,
като през м.април 2007год. в гр. П., сам е прикрил произхода на имущество, като е задължил В.А. със запис
на заповед за сумата от 12 000лв. с
произход лихви получени от сина на А.
кредити и на 24.08.2007год. в гр.С. в съучастие като съизвършител със С.М. е
извършил сделка с имущество – закупил л.а. марка „Мерцедес” модел Е270 CDI с рег.№*** с Договор за покупко-продажба
№541/24.08.2007год. с покупна цена по
договора 25 626,52 евро /левова равностойност 42 839,99 лв./.
Видно от показанията на св.А., подс.Л. се е свързал с нея по повод
претендираните лихви от страна
на подс.М. по отношение на взет
заем от сина й М. В.. Поводът да я търси той,
а не подс.М., била подадена жалба от свидетелката срещу подс.М. до
полицията по повод отвличането на сина й
М.. Подс.Л. заявил, че следва да му бъде
издадена запис на заповед на негово име, с която свидетелката да се задължи да му бъде
изплатена сумата в размер на 12 000лв., както и да бъде оттеглена
подадената жалба по повод отвличането на
сина й. Св. А. отказала да
подпише такъв документ, тъй като
не е вземала никакви пари от подс.Л.. Даденият като залог автомобил от св. А. по повод взет заем срещу лихва от подс.М., бил върнат
от подс.Л.. Подс.Л. знаел, че синът му е дал пари на заем срещу лихва, т.с.
налице е тежко умишлено престъпление. По отношение на подс.М. е започнало наказателно производство, поради което подс.Л.
се е опитал да прикрие произхода на
сумите, като е заявил че св.А. следва да се издължи на него и за целта следва да подпише Запис на заповед за сумата от 12000лв.
Подс.Л. е страна по
Договор за покупко-продажба №541/24.08.2007год на л.а. марка „Мерцедес” модел Е270 CDI с рег.№***, като
пода.М. е бил трето задължено
лице по договора. Автомобила е бил управляван от подс.М., който е
преотстъпил управлението на св. Ц.
за неопределено време, а в последствие
именно той си го е взел от свидетеля.
Посоченият свидетел, в показанията си в с.з. е заявил, че подс.М. искал да се „отърве” от автомобила, тъй
като не искал вече да плаща лизинговите вноски. Това
налага извода, че подс.Л. само формално е фигурирал като страна по договора, с което е
прикривал действителния собственик – подс.М.. Подс.Л.
е знаел, че средствата за закупуването на автомобила са от лихварска дейност на сина му, тъй като последният нямал постоянен сигурен доход, който да му гарантира водения начин на живот.
Една от сделките – закупуването на л.а.
марка „Мерцедес” модел Е270 CDI с рег.№***,
е осъществена в съучастие с подс. Л., като двамата подсъдими са действали като съизворшители.
От
субективна страна
Подсъдимите са действали при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавали обществената опасност на
деянието и настъпването на общественоопасните последици и са ги целели.
Видно от представеното свидетелство за
съдимост, към момента на извършване на деянията , подс. Л. не е бил осъждан за
деяния по НК, а подс.М. е многократно осъждан, включително за тежки умишлени
престъпления с налагане на наказания „Лишаване от свобода” .
.
Причина за извършване на деянието :
икономическите условия, които позволяват извършване на деяние по чл.252, ал.1
от НК и необходимостта тези средства да бъдат трансформирани в законно
притежаване такива.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът прие чисто съдебно минало по отношение на подс.Л.,
касаещо и характеристичните данни за личността му, като по отношение на подс.М.
съдът не констатира такива.
Отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.М. съдът прие
наличието на минали осъждания,
като по отношение на пода.Л. съдът не констатира такива обстоятелства.
При
определяне размера на наказанието:
1/ По
отношение на подс.М.:
Съдът прецени
както наличието на отегчаващите, така и липсата на смекчаващи вината
обстоятелства, данните за личността на подсъдимият М., причините и условията,
способствували за извършване на деянията и при условията на чл.54 от НК определи
по отношение на същият наказания малко под средния предвиден размер в закона, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от
една година, което съгласно разпоредбата
на чл.61, т.1 и чл.60 от ЗИНС следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на
13 000лв. Съдът прие, че не са налице предпоставките за приложението на
института на условното осъждане съобразно чл.66, ал.1 от НК, с оглед отразеното по – горе касателно
миналите осъждания на подсъдимия и данните за личността на подсъдимия .
По отношение на подс.Л., съдът взе в предвид наличието на смекчаващо вината обстоятелство,
липсата на отегчаващи такива обстоятелства, причините и условията, способствали за извършване на деянието,
данните за личността на подсъдимия и при условията на чл.54 от НК, му наложи наказания в минималния предвиден в
закона, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от три години и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” в размер на 20 000лв.
Съдът прие, че
по отношение на подс.Л. са налице условията
за прилагане на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, поради което
отложи изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от
свобода” за срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съображенията за това са следните : към момента на извършване на
деянията подс.Л. в не е бил осъждан, а наложеното наказание
е “Лишаване от свобода” за срок от три години, както и че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с едно условно осъждане, с оглед възрастта
на подсъдимия и неговите добри характеристични данни. При определяне размера на изпитателния срок,
съдът взе в предвид разпоредбата на чл.66, ал. 2 от НК, както и обстоятелството, че се касае за престъпление по Глава VІІ от НК.
Разпоредбата на чл.253, ал. 6 от НК предвижда предмета на престъплението или имуществото, в
което е трансформиран да се отнеме в полза
на Държавата, а ако липсва или е отчужден, да
се присъди неговата равностойност.
В предвид на
посоченото, съдът отне от подс. М. в
полза на държавата л.а. марка „Мерцедес” модел 300 D с ДКН ***, рама №***, двигател №***, цвят
пясъчно бежов металик, както и апартамент , находящ се в ***, тъй като имуществото
/сумата/ за тяхното закупуване са
от лихварска дейност по чл.252 от НК
и са били трансформирани в тях. В производството по делото не се
събраха доказателства същите да са били отчуждени, поради което съдът присъди
тяхното отнемане. По отношение на
останалото имущество, в което са били трансформирани парите, получени от лихварската дейност и
събраните доказателства, че същите са били продадани на други лица /отчуждени/ - недвижим имот, находящ се в с.К., общ.П.,
ул.”К.” , представляващо дворно място с площ от 932кв.м. ведно със застроена в
него паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 55 кв.м., договорна
ипотека върху НА №178/ том ІІ,
рег.№3546, дело №344/29.06.2007г., л.а. марка BMV модел 525D с рег.№***
и унищожения от пожар л.а. марка .а. марка „Мерцедес” модел Е270 ЦДИ с рег.№ ***, съдът присъди тяхната равностойност
в размер на 142 700лв. в полза на Държавата, а по отношение на пода.Л.
присъди същият да заплати сумата в
размер на 12 000лв., предмет на Записа на заповед, с която се е задължил В.В.А..
По отношение на подс.Л., не се
събраха доказателства деянието да е било
извършено с квалифициращия признак на
чл.253, ал.3, т.2 от НК, а именно да е
извършил два пъти сделка с имущество,
поради което съдът го оправда по
повдигнатото обвинение в тази му част.
За да е налице този
квалифициращ признак е необходимо
осъществяването на две или повече финансови операции или сделки с един и същ предмет /имущество/ или пък
извършване на няколко действия за
прикриване на престъпния произход на
това имущество. Видно от изложеното от
фактическа страна и от събраните доказателства
в производството не се установи
това.
В предвид изхода на делото, подсъдимите следва да заплатят в полза на ОД на МВР П. направените разноски в досъдебното производство в размер на 865лв.и в полза на ОС Перник направените разноски в съдебно заседание в размер
на 415лв.
Неоснователни са направените възражения на защитата
на подс.М., като съображенията за това
са следните:
Приложената като доказателство влязла в сила присъда за деяние по чл.252 от НК, действително не конкретизира сумата на доходите, които е получил подс.М.
от тази си незаконна дейност. Но настоящото
производство е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт за деяние по чл.253 от НК,
във връзка с извършвана лихварска
дейност и за да е съставомерно деянието
по чл.253 от НК, е необходимо да
са налице доказателства, които да
установяват по несъмнен и категоричен
начин, че имуществото – предмет на чл.253 от НК, е било придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, т.с.
следва да е налице така нареченото предикатно престъпление. В настоящото
производство се събраха множество
доказателства относно тази дейност, които
бяха обсъдени по – горе в настоящите мотиви. Посочената присъда, не е
единственото доказателство относно произхода на имуществото и което съдът
кредитира същата в съвкупността с останалите доказателства по делото, а именно
– определи се механизма на действие по противозаконно придобиване на средствата. Още повече, че съгласно
съдебната практика няма изискване
престъплението , чрез което е придобито имуществото да е престъпление от определен вид, доказано с влязла в сила
присъда.
Съдът е изложил мотиви, при обсъждането на заключенията на вещите лица относно оценката
на имотите и автомобилите и защо приема,
че следва да се вземе в предвид пазарната оценка на същите, а не договорната
такава. Изложени са също така и мотиви, че по отношение на недвижимия имот, намиращ се в с.К. са били заплатени на Р.К.
сумата от 50 000лв., като пода.М.
е заплатил 25 000лв. Но разпитания свидетел Й.Й. е заявил, че
са останали 20 000лв., които е следвало да бъдат изплатени на продавачката Р. К. и не
знае какво е станало по – нататък. Съдът взе в предвид причината, поради която
е бил продаден този имот на подс.М., а именно
дълга на сина на К. към подс.М., които непрекъснато растял поради лихвата, която подс.М. е начислявал върху
взетия заем. Твърденията на защитата, че подс.М. не е разполагал с пари, които да дава на
заем, което е и причина да продаде само
19 дни след покупката името в с.К., не
се подкрепят от доказателствата по
делото. Действително ако е имал спешна
нужда от тези пари, то тогава подс.М. е нямало да дава
на заем пари на св. Х. срещу
договорна ипотека на апартамент. Посочения заем, съдът го приема като част от лихварската дейност на пода.М..
Съдът обсъди
заключението на икономическата експертиза, въз основа на останалите събрани по делото
доказателства и твърдението на защитата, че
подс.М. е имал законни доходи, за
да си позволи този начин на живот, не се подкрепят от същите.
Нормата на чл.253 от НК не претендира да е налице
идентичност на предмета на предикатното
и на вторичното престъпление. В конкретния случай се установи вида на
предикатното престъпление – лихварската дейност и размера на това престъпление – конкретно
платени суми и имуществото в което са били трансформирани заемите /продажба на недвижими имоти от страна
на длъжниците на
името на подс.М. или на други лица, с които подс.М. имал договорка, за
да не фигурира неговото име в документите, поради обстоятелството че е
безработен и няма доказан постоянен доход/. Именно за това и в съдебната
практика се приема, че в някои случай, стойността на трансформираното имущество е по – висока от стойността на предмета на престъплението, с оглед многообразието на формите на изпълнителното деяние. Това следва да се приеме като последица от
престъплението, а не негов предмет.
Неоснователни са възраженията и на защитата на подс.Л.. Действително когато вземеш пари на заем, следва да ги
връщаш, но когато тези пари са предмет на
престъпление / чл.252 от НК/ и
дееца знае или предполага това и
способства за тяхното прикриване, чрез
извършване на сделки, то същият следва да понесе своята наказателна
отговорност, съобразно нашето
законодателство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: