О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
30.10.2018 година, град Пазарджик
Пазарджишкият Районен съд ІХ граждански
състав на 30.10.2018 година. В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 4060,
по описа на съда за 2018 година
Производството е по реда на чл.83 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от И.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д.Б.,***; съдебен адрес:***.
С исковата молба е отправено
особено искане към съда за освобождаване от заплащането
на държавна такса по предявеният иск,тъй като ищецът не притежава достатъчно
парични средства. Представя се декларация за имуществено и гражданско състояние
удостоверяваща, че ищецът работи по
трудово правоотношение, като получава месечно възнаграждение от 510.00 лева, от
която сума покривал месечния наем в размер на 150 лева -
за жилището, което обитавал с майка си. Последната не работила, като получавала
наследствена пенсия в размер на 106.00 лева. С останалите парични средства (360
лева), ищецът издържал себе си и майка си.
Отправена
е и молба с оглед на обстоятелството, че ищецът не може да заплати адвокатското
възнаграждение за водене на делото - на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, съобразно уважената част на иска, да бъде постановено решение, с
което ответника да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение, според
размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка е представен договор за правна защита и
съдействие.
С
допълнителна молба с вх. № 23668/25.10.2018г. са представени два броя справки
от ТД на НАП - Пловдив и от Национален осигурителен институт удостоверяващи, че
майката на ищеца - Елена Мезова Манчева е безработна и получава наследствена
пенсия от 155.70 лева, предвид на факта, че бащата на ищеца е починал.
Заявява
се, че с оглед на единствените декларирани доходи от ищеца, същият нямало как
да заплати държавната такса по предявените 6 иска, която е в размер на 300
лева.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи
на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно
лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен
и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в
определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.;
определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о.,
определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други,
постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът
следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на
молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса и разноски за производството по делото.
След изясняване на общото материално състояние на
страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с
цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски
и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства
към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея
и разноските по делото.
В конкретния случай, от представените от ищеца И.Г.М.,
ЕГН ********** писмени доказателства, относими към искането му с правно основание
чл.83, ал.2 ГПК, по безспорен начин се установява, че същият живее с майка с месечни
доходи, под установения за страната минимум. Депозирана е декларация от страна
на молителя, че не притежава недвижими имоти.
Няма доходи,освен тези които е декларирал по трудовото си
правоотношение, които са в размер на 510.00лв месечно.
При така изложените и установени фактически съд прие, че
към момента страната не разполага с достатъчно средства, за да заплати по
сметка на РС Пазарджик - ДТ в размер на 350лв., дължима по исковото
производство.
При това положение и след като изискванията на закона са
налице, молбата на И.Г.М., ЕГН ********** по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване
от внасяне на ДТ по исковото производство е основателна и следва да бъде
уважена.
Въз основа на изложеното по горе и на
основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** от внасяне на ДТ, дължима на основание
чл.71, ал.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на съдебния адресат с частна жалба пред ОС Пазарджик.
СЪДИЯ: