Решение по дело №11466/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7646
Дата: 25 април 2024 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20221110111466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7646
....................., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело №
20221110111466 по описа за 2022 година
обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни
задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с
правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86 от същия Закона, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на
заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в
част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ........................ със седалище и адрес на управление в ..................... с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ....................... чрез пълномощницата
адвокат Д. К. П. твърди, че „....................., представлявано от изпълнителната директорка
.......................3 договор за заем чрез предоставяне на кредитна карта, по силата но който ..................
предоставила на дружеството парична сума. Ответникът Я. Р. А. с ЕГН**********, живеещ в гр.
....................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ..................... чрез
пълномощницата адвокат В. И. Ц. се задължил по договора като солидарен длъжник.
Дружеството не изпълнило задължението си да върне заетата сума. .................. сключила с ищеца
договор за цесия, по силата на който му прехвърлила вземането си срещу ответника.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми:
1 943.97 лева главница по договор за заем чрез предоставена кредитна карта;
1
833.68 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от ......................... година
включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 10. VI. 2021 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Пълномощницата на ответника оспорва иска, като твърди, че не му е връчвана кредитна
карта, нито са извършвани покупки с нея. Поддържа още, че вземането на .................. е погасено по
давност.
В открито съдебно заседание, проведено на ......................., съдът постановява влязло в сила
определение, с което прекратява производството но иска за мораторна лихва за горницата над
592.42 лева.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на договора за заем:
На ........................ „....................., представлявано от изпълнителната директорка
....................., сключва със ........................ договор за заем чрез предоставяне на кредитна карта, по
силата но който .................. предоставила на дружеството парична сума. Ответникът се задължава
по договора като солидарен длъжник.
Договорът е представен по делото с исковата молба.
2. По сключването на договор за цесия:
На ................... в ..................... „....................., представлявано от изпълнителната директорка
....................., сключва с ищеца Договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия),
представен по делото с исковата молба. По силата на договора .................. прехвърля и продава
на ищеца портфолио с необслужени вземания, произтичащи от договори за кредит. ..................
упълномощава ищеца да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията и му
издава представено по делото с исковата молба пълномощно.
Във връзка с договора на .................... ищецът, в качеството му на представител на
.................., изпраща на ответника уведомление №...................., с което го уведомява за
прехвърлянето на вземането. Според известието за доставяне, ответникът не е открит на адреса.
Уведомлението и известието за доставяне са представени по делото с исковата молба.
3. Сведения от заключението на вещото лице:
На ..................... вещото лице В. С. С. представя в съда заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, според което по процесния договор е усвоена сумата от 4 944.22 лева. Общият размер
на постъпилите плащания възлиза на 3 850.00 лева. Със 109.79 лева от посочената сума са
погасени лихви по заема. Непогасена е сумата от 1 943.97 лева. За времето до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение мораторната лихва върху посочената сума
възлиза на 1 239.82 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
2
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс:
На .................... ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е
издадена на ....................... Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. .................. с което указва
на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата
държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на
чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 07. II. 2022 година. Искът по настоящото
дело е подаден в пощата на ................. т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е
допустим.
2. По иска за главницата:
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три
предпоставки:
наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение;
пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника;
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало
облигационно отношение: договор за кредит. Съществуването му се установява от представените
по делото писмени доказателства: договор за кредит и фактура. След сключването на договора за
цесия ищецът в настоящото производство е придобил качеството на кредитор по отношение на
ответника.
Ответникът не е изпълнила задължението си да върне заетата сума. Горното обстоятелство
се установява от представеното по делото експертно заключение. В същото заключение са
посочени дължимите суми, които дори надвишават търсените от ищеца.
Ответникът не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно..
3. По възраженията на ответната страна:
Основно възражение на ответната страна е погасяване на задължението, придобито от
ищеца с договор за цесия по давност.
Пълномощницата на ответника поддържа, че в случая следва да се приложи чл. 111, б. „в“
от Закона за задълженията и договорите. Според посочената разпоредба, вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С
процесния договор за кредит действително е уговорено връщане на сумите през месеца, следващ
усвояването им, но от това не следва, че същият договор има за предмет периодично плащане.
Според Тълкувателно решение №3, постановено от Общото събрание на Гражданските колегии на
Върховния касационен съд на Република България на 18. V. 2012 година по тълкувателно дело №3
по описа за 2011 година, докладвано от съдиите ......................., понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
3
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Като пример са посочени вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги. В тълкувателното решение изрично е посочено, че повтарящите се
задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а
не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.
Съдът намира, че всички примери, посочени в Тълкувателното решение, както и изрично
посоченото в Закона за задълженията и договорите вземане за наем имат няколко общи
характеристики:
Договорите, имащи за предмет такива вземания, се сключват обичайно за продължителен
период от време (договор за наем и договорите с доставчици на комуникационни услуги)
или дори безсрочно (договорите с топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества);
И двете страни по договора престират в течение на целия период на договора (наемодателят
предоставя вещта на наемателя през целия срок на договора, топлофикационните,
електроснабдителните и водоснабдителните дружества през целия срок на договора
предоставят топлинна или електрическа енергия или вода). Поради тази особеност на
договора потребителят на услуга и наемателят плащат потребената енергия или наема за
вещта също през целия срок на договора, на определен падеж, а не наведнъж след изтичане
на целия срок на договора.
Срокът, за който са сключени такива договори, както и падежите на всяко отделно
задължение, са предварително известни, но не винаги е известна цялата сума, която ще се
дължи по договора след изтичането на срока му.
Съдът счита, че процесният договор за кредит има за предмет определени суми, дължима
от ответника. Заемодателят, за разлика от наемателя или топлофикационните,
електроснабдителните и водоснабдителните дружества, е предоставя на ответника заетите суми
наведнъж. Ответника има възможност да усвои заетата сума на части, а не наведнъж, но
задължението, което възниква по този начин е едно – да върне цялата заета сума. Затова отделните
плащания са изискуеми след определен период от време, но договорът няма за предмет вземане за
периодично плащане. Водим от горното съдът приема, че в случая се касае за изключението,
предвидено в Тълкувателното решение – едно вземане, което случайно се е оказало изискуемо
през определени периоди от време.
Ето защо съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията
и договорите, защото процесният случай не е уреден сред изключенията, изброени в чл. 111 от
същия закон. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда на ..................... Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто
падеж е настъпил преди 21. VI. 2016 година, са погасени по давност. В настоящия случай
ответникът е усвоил сума за последен път на 26. VII. 2013 година, видно от Таблица №2 в
експертното заключение. Падежът на последното задължение следователно е настъпил на 15. VIII.
2013 година по силата на т. 4.1.2 от процесния договор, следователно е погасено по давност.
Дори да се приеме, че падежът настъпва по силата на т. 4.4.1 от договора – две години след
сключването му, вземанията, цедирани на ищеца пак са погасени по давност: договорът е сключен
на 01. III. 2013 година, следователно срокът по т. 4.4.1 от договора изтича на 01. III. 2015 година. В
такъв случай петгодишният давностен срок изтича на 01. III. 2020 година, повече от година преди
4
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли
предявеният иск като неоснователен.
4. По иска за обезщетението за забава:
Предвид отхвърлянето на главния иск, акцесорният иск също следва да се отхвърли като
неоснователен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и предвид
изхода от производството, ищецът дължи на ответника 600.00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от
........................ със седалище и адрес на управление в ..................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в ....................... чрез пълномощницата адвокат Д. К. П.
вземане за следните суми:
1 943.97 лева главница по договор за заем чрез предоставена кредитна карта;
592.42 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от ........................
включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 10. VI. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от .......................
против Я. Р. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. ....................., с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в ..................... чрез пълномощницата адвокат В. И. Ц. съществува.
2. ОСЪЖДА ........................ със седалище и адрес на управление в ..................... с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в ....................... чрез пълномощницата
адвокат Д. К. П. да плати на Я. Р. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. ....................., с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ..................... чрез пълномощницата
адвокат В. И. Ц. разноски в размер на 600.00 лева.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес, посочен в исковата молба,
на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от същия
кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА
СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ
по делото.
5
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ докладна записка.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ответника по следния начин:
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на електронния адрес, посочен в заявлението за
достъп до единния портал за електронно правосъдие, постъпило в съда на ...................., на
основание съгласие, изразено в проведено на 04. Х. 2023 година открито съдебно заседание.
4. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА
СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ
по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ докладна записка.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6