Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 125.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело № 1 607..по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от К.Г.П., с която обжалва решение № 219 118 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 76 042/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е направил извод за налието на съпричиняване в размер на 50%. В тази връзка твърди, че по делото безспорно е установено, че вина за настъпването на ПТП е само на водача на л.а. Оспорва изводите на съда по отношение на размера на присъденото обезщетение, като в тази връзка прави анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че съдът не се е съобразил с лимитите на застраховката ГО. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в тази част като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявеният иск. Претендира и разноски пред настоящата и първата инстанция, при уважаване на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „З. „А.“ АД редовно уведомен оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че е налице виновно поведение у пострадалия, което е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, с оглед на неосигуряването на предимство на движещия се по главен път лек автомобил. Твърди, че изводите на съда по отношение на размера на обезщетението са съобразени с практиката на съдилищата, поради което са правилни и законосъобразни. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящето производство.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 219 118 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 76 042/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, че съдът е осъдил „З.А.” АД да заплати на К.Г.П., на основание чл. 226 ал. 1, вр. чл. 257 КЗ (отм.) сумата 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 21.07.2016 г., в село Тулово пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и стрес, заедно със законната лихва от 21.7.2016 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева, както и иска за сумата 9.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на посоченото събитие имуществени вреди; осъдил е „З.А.” АД да заплати на адвокат П.К., САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 22.80 лева, представляваща разноски по делото; осъдил е „З.А.” АД да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 30.43 лева - разноски по делото за държавна такса и депозити за СМЕ и САТЕ и е осъдил К.Г.П. да заплати на „З.А.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 435.95 лева, представляваща разноски по делото.
Не се спори между страните, а и с определение от 09.03.2017 г. за безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: че на 21.07.2016 г., в село Тулово, на ПП 1-5, между лек автомобил марка Фолксваген, per. №. ******, управляван от Д.М., и пътно превозно средство, теглено от животинска тяга (каруца), управлявана от ищеца, е настъпило ПТП, както и че към 21.07.2016 г. лекият автомобил е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”.
Не се спори между страните, а се установява и от представения констативен протокол за ПТП от 21.07.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 21.07.2016 г., от заключението на съдебната автотехническа експертиза, както и от показанията на свидетелите Д.М. и И.Ц., се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следните обстоятелства: на 21.07.2016 г., в района на село Тулово, на ПП 1-5, в рамките на населеното място (след пътен знак Д11) и при наличие на пътен знак А40 (Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия), при ограничение на скоростта до 50 километра в час, Д.М. управлява лек автомобил марка Фолксваген, per. №. ****** със скорост от 76.46 километра в час с посока от гр. Казанлък към гр. Стара Загора; в същото време от земен път, разположен перпендикулярно на пътя, по който се движи описаният лек автомобил, в движението се включва управляваното от ищеца пътно превозно средство с животинска тяга, което отнема предимството на лекия автомобил; водачът на последния не успява да спре и реализира пътнотранспортно произшествие, като удря превозното средство, управлявано от ищеца в задната част.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че ударът е бил непредотвратим при скорост от 76.46 километра в час, като безопасната скорост на движение на лекия автомобил е 73.55 километра в час.
От показанията на водача на лекия автомобил и заключението на САТЕ, се установява, че ищецът е навлязъл на пътното платно, излизайки от земен път без да пропусне движещия се по него лек автомобил, в нарушение на разпоредбата на чл. 49 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци.
Видно от представеното медицинско удостоверение, както и от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, на 22.07.2016 г. ищецът е имал следните телесни увреждания: контузия и оток на гръдния кош, контузия на шията, отоци и кръвонасядания по предната част на долните крайници. От същите доказателства се установява и че посочените увреди биха могли да настъпят вследствие на удари с твърди тъпи предмети, т.е. че биха могли да настъпят от описаното произшествие от удари в терен. В обясненията си вещото лице по СМЕ, твърди, че същите могат да настъпят при падане извън или вътре в каруцата.
В показанията си свидетеля М.твърди, че вследствие на съприкосновението на лекия автомобил и каруцата ищецът не е паднал от нея, нито е залитнал. Твърди, че след ПТП ищецът слязъл от каруцата, поискал е от свидетеля нож и е смятал да напусне мястото на събитието, като не се е оплакал да е бил увреден вследствие на събитието (нито на водача на лекия автомобил, нито на органите на МВР).
В показанията си свидетеля Ц., който е служител на МВР и е посетил мястото на инцидента, твърди че пред него ищецът е заявил, че пострадали от инцидента са пасажерите в каруцата, като е заявил, че той самият не е пострадал, нито се е оплакал от болки или настъпили травми. В протокола за ПТП ищецът не е вписан като пострадало лице.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9.70 лв.
С атакуваното решение № 219 118 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 76 042/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, че съдът е осъдил „З.А.” АД да заплати на К.Г.П., на основание чл. 226 ал. 1, вр. чл. 257 КЗ (отм.) сумата 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на 21.07.2016 г., в село Тулово пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и стрес, заедно със законната лихва от 21.7.2016 г. до погасяване, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева, както и иска за сумата 9.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на посоченото събитие имуществени вреди; осъдил е „З.А.” АД да заплати на адвокат П.К., САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 22.80 лева, представляваща разноски по делото; осъдил е „З.А.” АД да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 30.43 лева - разноски по делото за държавна такса и депозити за СМЕ и САТЕ и е осъдил К.Г.П. да заплати на „З.А.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 435.95 лева, представляваща разноски по делото.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от ищецът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилният извод на съда по отношение на наличието на съпричиняване, както и при определяне на размера на обезщетението, което ще репарира вредите от непозволеното увреждане.
За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Спорно пред настоящата инстанция е установяването при условията на пълното и главно доказване на две от предпоставките за уважаване на предявените искове – наличието на противоправно поведение и причинната връзка между това поведение и настъпилите травматични увреждания.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на налачието на съпричиняване, съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. В константната практика на ВКС и съдилищата е прието, че съпричиняване е налице само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо. На същата плоскост следва да почива и преценката за липсата на съпричиняване. Видно от доказателствата по делото, вкл. и от представените от самия ищец такива е налице противоправно поведение на ищеца, допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Същият не е осигурил предимство, с което на нарушил разпоредбата на чл.49 от ЗДвП. Твърдението във въззивната жалба за липса на конкретизация на направеното възражение за съпричиняване е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от отговора на исковата молба, възражението за съпричиняване е направено от ответника, като същият се е позовал на протокола за ПТП и за оглед, в които е отразено неосигуряването на предимство от пътното превозно средство със животинска тяга.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, съдът намира същите за неоснователни. При определяне на размера на обезщетението съдът, следва да се ръководи от задължителните указания дадени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в цитираното постановление, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. В конкретния случай претенцията се основава на търпени от ищeцът болки и страдания в резултат на настъпилите травматични увреждания. Съдът следва да отчете характера и вида на уврежданията, доказани в процеса, при определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай първоинстанционния съд се е съобразил със задължителните указания и е определил размер на обезщетението по отношение на доказаните в процеса травми. Извършил е преценка на събраните по делото доказателства, съобразно закона. Наведените твърдения, че съдът не е отчел описаните в медицинското свидетелство травматични увреждания се неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, вкл. разпит на свидетел, посетил мястото на ПТП описаните в медицинското свидетелство увреждания не се установяват да са настъпили в резултат на ПТП, поради което не подлежат на обезвреда.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за
настоящата инстанция в размер на 50 лв. на въззиваемата страна, представляващи
разноски за юрисконсулт.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219
118 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 76 042/16 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
К.Г.П., ЕГН ********** да
заплати на „З.А.” АД, ЕИК ******на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 50 (петдесет)
лв.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.