Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 12.12.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание на 13.11.2014 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия
КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 1691/2014 год.
по описа на Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството по делото е образувано по повод предявени от
Министерство на отбраната, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Дякон Игнатий” № 3, срещу К.М.Х. с ЕГН ********** ***
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. ІІ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 13 340.32 лева,
представляваща сбор от авансово платения на ответника, като дългосрочно командирован
служител, увеличен размер на командировъчните пари за неработещ съпруг,
пребиваващ в страната заедно с командирования на основание чл. 15, ал. 2, т. 2
от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, като дължима с оглед на
неосъществено основание поради неспазване на изискуемия срок съгласно чл. 25в
от същата Наредба на пребиваване на неработещ съпруг в размер на 2/3 от
командировката /490 дни пребиваване вместо изискуемите 494 дни/, ведно със
сумата от 5 892.07 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от датата на получаване на
поканата за доброволно изпълнение – 10.10.2009г. до 20.01.2014г., както и искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. ІІІ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1685.46 лева,
равностойност на 861.76 евро, представляваща авансово получени от ответника
средства за командировка в чужбина за последното тримесечие, изплатени на
основание МЗ № КМ-1253/14.05.2007г., като получена на отпаднало основание
поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка поради виновно
поведение на командирования военнослужещ считано от 01.07.2009г., ведно със
сумата от 744.36 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от датата на получаване на
поканата за доброволно изпълнение – 10.10.2009г. до 20.01.2014г. Всяка от
главниците се претендира ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 06.02.2014г. до окончателното плащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: със Заповед на министъра на отбраната №
КМ-1253/14.05.2007г., ответникът като военнослужещ в БА е бил командирован на
длъжност „началник на склад” в щаба на Военновъздушния команден компонент
/Север/ на НАТО в Раймщайн, Германия за периода от
22.06.2007г. до 22.06.2010г. Поради проява на несъвместимо с международните
норми поведение и злепоставяне на Българската държава и МО, установено с
докладна записка с рег. № 24-01-1028/19.05.2009г. на началника на ГЩ на РБ до
министъра на отбраната и заповед на последния № КМ-1350/11.06.2009г., командировката
на К.Х. е прекратена на 01.07.2009г. Ответникът е пребивавал в Раймщайн, Германия в периода от 22.06.2007г. до
01.07.2009г. или 741 дни, като в част от периода заедно със съпругата си Венета
Петкова Христова и синът си Сталин К.Х.. На основание чл. 15, ал. 2, т. 2 от
Наредба за дългосрочните командировки в чужбина за неработещ съпруг, пребиваващ
в страната заедно с командирования се изплаща 16% от базисния размер на
съответната страна. На това основание и въз основа на подавана от ответника
декларация за прогнозния тримесечен период на пребиваване на неработещ съпруг
през отчетния период в страната на дългосрочната командировка, в началото на
всяко тримесечие по банков път на ответника е изплатен увеличеният размер на
командировъчните пари за неработещ съпруг съгласно чл. 16, ал. 5 от НДКЧ или
общата сума от 13 340.32 лв. Въз основа на окончателна декларация в края на
тримесечието, ответникът е декларирал действителния размер на времето на
пребиваване, като авансово платените средства надхвърлящи дните на реално
пребиваване, се прехвърляли за следващо тримесечие. Съгласно чл. 25в от същата
Наредба с тези права се ползват членовете на семейството на командирован
служител, ако пребивават с него в приемащата държава за срок не по-малък от 2/3
от срока на командировката, като в противен случай командированият възстановява
средствата, изплатени от изпращащата администрация. От подадените от К.Х.
декларации е видно, че съпругата му е пребивавала с него в Рамщайн,
Германия в периода от 01.02.2008г. до 01.07.2009г. или 490 дни, а изискуемият
съгласно чл. 25в от Наредбата срок се равнява на 494 дни. Доколкото същият не е
спазен поради прекратяване на командировката по вина на военнослужещия,
последният дължи връщане на авансово платените суми за престой на неработещ
съпруг в приемащата страна с оглед на неосъществено основание. Същевременно за
последното тримесечие на дългосрочната командировка ответникът е получил
авансово чрез банков превод общо сумата от 11 684.68 евро, вместо полагащата му
се за действителния период на командировката до момента на предсрочното й
прекратяване на 01.07.2009г. сума от 10 822.93 евро. Доколкото с предсрочното
прекратяване на командировката поради вина на военнослужещия, основанието за
авансово получените командировъчните пари за времето след предсрочно
прекратяване на командировката е отпаднало с обратна сила, то получената сума
от ответника над размера на командировъчните средства за реалния период на
командировката до пълния размер на авансово получените средства подлежи на
възстановяване на отпаднало основание. Въпреки отправените му покани за
доброволно връщане на исковите суми ответникът не е изпълнил задължението си.
От момента на получаване на поканите, същият е изпаднал в забава поради което
дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Моли поради изложените съображения
за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени.
В срока по чл. 131
от ГПК /започнал да тече от деня на получаване на съобщението
на 28.08.2014г. и изтекъл съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК на
29.09.2014г. – първи следващ присъствен ден съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК/
отговор на исковата молба не е депозиран
от ответника.
Отговор на исковата молба е депозиран на 30.09.2014г.
извън срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Липсват твърдения за наличие на
обстоятелства по чл. 133 от ГПК, поради което съдът приема за настъпили
последиците от неподаването на отговор.
При отчитане на последните, изразеното писмено становище
на ответника по предявените искове е за неоснователност на предявените искове.
Позовавайки се на уредбата в Наредбата за командировъчните средства при
задграничен мандат /Обн. В ДВ, бр. 70 от
08.08.2008г., в сила от 01.08.2008г./ и на § 4 от ПЗР вр.
чл. 17 на същата твърди, че не дължи връщане на платените допълнителни суми за
неработещ съпруг, доколкото последният е пребивавал в страната на
командировката за срок по-дълъг от изискуемия по цитираната наредба минимум /741
дни за ответника и 490 дни за неработещата му съпруга/. Заповедта на Министъра
на отбраната за прекратяване на командировката има действие занапред и не
заличава факта на командироването с обратна сила, поради което ответникът не
дължи връщане на средствата по чл. 15, ал. 2, т. 2 от НДКЧ. Моли за
постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Релевираните правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност
съдът приема за преклудирани, като направени извън
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 13.11.2014г. на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните факти: 1/
че със Заповед на министъра на отбраната № КМ-1253/14.05.2007г., ответникът
като военнослужещ в БА е бил командирован на длъжност „началник на склад” в
щаба на Военновъздушния команден компонент /Север/ на НАТО в Раймщайн, Германия за периода от 22.06.2007г. до
22.06.2010г.; 2/ че командировката
му е прекратена със заповед на МО № КМ-1350/11.06.2009г. на 01.07.2009г.; 3/ че ответникът е пребивавал в Раймщайн, Германия в периода от 22.06.2007г. до
01.07.2009г. или 741 дни, като в част от периода заедно със съпругата си Венета
Петкова Христова и синът си Сталин К.Х.; 4/
че за същия период ищецът е платил авансово на ответника сумата от 13 340.32 лева под формата на увеличен
размер на командировъчните пари за неработещ съпруг, пребиваващ в страната
заедно с командирования на основание чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
дългосрочните командировки в чужбина; 5/
че престоят на неработещият съпруг на ответника в страната на пребиваване е в
размер на 490 дни; 6/ че за
последното тримесечие на дългосрочната командировка ответникът е получил
авансово от ищеца чрез банков превод общо сумата от 11 684.68 евро, под формата
на командировъчни пари; 7/ че
ответникът е бил поканен от ищеца да върне исковите суми с покана, получена от
него на 10.10.2009г.
От заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е пребивавал в Раймщайн, Германия в изпълнение на командировъчна заповед №
КМ-1253/14.05.2007г. за периода 22.06.2007г. – 01.07.2009г. – общо 741 дни.
Изискуемият престой на придружаващите го лица по чл.25в от НДКЧ е 494 дни.
Броят дни престой на съпругата на командирования в Германия е равен на 490 дни,
а получените финансови средства по чл.15, ал.2, т.2 от НДКЧ са в размер на
13340.33 лева. Част от изплатеното за периода м.04. – м.07.2009г.
възнаграждение в размер на 861,76 евро с левова равностойност 1685.46 лева представлява
остатък от предходен отчет, който е следвало да бъде приспаднат от
възнаграждението за следващия период, но в случая приспадането не е било
възможно поради предсрочното прекратяване на командироването.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание
чл. 55, ал.1, предл. второ от ЗЗД вр.
чл. 25в от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина в тежест на ищеца,
съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, е да установи факта на
имущественото разместване, настъпило с оглед определено основание, а в тежест
на ответника е да установи неговото осъществяване.
В разглеждания случай по делото
не е налице спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до приложимата
в конкретната хипотеза нормативна уредба за заплащането на увеличения размер на
командировъчните пари за неработещ съпруг.
Подзаконовите нормативни
актове, на които страните се позовават, регламентират различен кръг обществени
отношения, имат за адресат правни субекти с различен статут и са издадени по
прилагането на нормативни актове с различен предмет.
В приложното поле на Наредбата
за дългосрочните командировки в чужбина (НДКЧ) попадат специфичните условия и
редът за дългосрочно командироване в чужбина на военнослужещи и на цивилни служители от Министерството на отбраната.
Визираната от ответника Наредба
за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ) е приета на
основание разпоредбите на чл.71, ал.2 и 3 и сл. от Закона за дипломатическата
служба (ЗДС), имащи за предмет дългосрочното командироване на служителите от
дипломатическата служба. Съгласно чл. 2 от ЗДС дипломатическата служба е
специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на
външните работи, която включва Министерството на външните работи и
задграничните представителства на Република България като негови структурни
звена. Предметът на НКСЗМ се изчерпва с правила за размера и начина на
определяне на командировъчните средства за времето на задграничния мандат на
служителите в задграничните представителства на Република България, т.е. на
посолствата и консулствата.
Разпоредбата на § 4 от ПЗР на НКСЗМ, на която ответникът се
позовава, не намира приложение в настоящата хипотеза. С
преходните и заключителни разпоредби на нормативните актове се уреждат
определени проблеми, свързани с действието на нормативния акт във времето. Съгласно
чл.34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагането на ЗНА с преходни
разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен
акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо
юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на
отменения акт.
Видно от редакцията на чл.1 от Наредбата за дългосрочните командировки в
чужбина преди изменението от ДВ, бр. 70 от
По изложените съображения съдът
намира, че статутът на ответника на военослужещ от
българската армия обуславя приложимост на Наредбата за дългосрочните командировки
в чужбина. Съгласно чл.25в от НДКЧ с правата по тази глава се ползват членовете
на семейството на командирован служител, ако пребивават с него в приемащата
държава за срок не по-малък от 2/3 от срока на командировката, като в противен
случай командированият служител възстановява средствата, изплатени от
изпращащата администрация. Размерът на командировъчните пари дължими за
неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования, е определен в
чл.15, ал.2, т.2 от НДКЧ – с 16 на сто от базисния размер за съответната
страна.
По делото е прието за
безспорно, а и от ангажираните специални знания се установява, че по отношение
на съпругата на ответника изискването за минимален престой не е изпълнено,
поради което авансово платените средства за пребиваване на неработещ съпруг в
приемащата страна подлежат на връщане с оглед на неосъществено основание, по
силата на чл. 25в от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.
По предявения иск с правно осн. чл. 55, ал.1, предл. Трето
от ЗЗД в тежест на ищеца, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, е
да установи факта на настъпилото имуществено разместване и отпадане на
основанието за неговото настъпване.
От ангажираните по делото
писмени доказателства и специални знания безпротиворечиво
се установява, че за последното тримесечие на дългосрочната командировка
ответникът е получил авансово чрез банков превод общо сумата от 11 684.68 евро,
вместо полагащата му се за действителния период на командировката до момента на
предсрочното й прекратяване на 01.07.2009г. сума от 10 822.93 евро. Доколкото с
прекратяване на командировката, основанието за авансово получените
командировъчните пари за времето след предсрочното прекратяване на
командировката е отпаднало, то получената сума от ответника над размера на
командировъчните средства за реалния период на командировката подлежи на
възстановяване на отпаднало основание. От заключението на ССЕ се установява, че
размерът на остатъка от предходния период е в размер на 861,76 евро с левова равностойност 1685.46 лева, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
С оглед изхода по главния спор
основателна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава. В хипотезата на отпаднало или неосъществено
основание за получаване на парична сума, задължението за връщане на даденото не
е обвързано с определен законен срок. Когато се касае за безсрочно задължение,
длъжникът изпада в забава след поканата. Изчислен чрез използване на програмен
продукт „Изчислителни системи” на „Апис”, съдът определи размера на дължимото обезщетение
за забава върху сумата от 13340.32 лева
за периода от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение
– 10.10.2009г., до 20.01.2014г. в размер на
5899.49 лева, а върху сумата от 1685.46 лева за същия период – в размер
на 745.29 лева. С оглед диспозитивното начало
претенциите следва да бъдат уважени до претендирания размер от съответно 5
892.07 лева върху главницата от 13340.32 лева
и от 744.36 лева върху главницата от 1685.46 лева.
Съдът не дължи произнасяне по релевираните от ответника правопогасяващи
възражения за изтекла погасителна давност, доколкото съдът ги приема за преклудирани, като направени извън срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 1016.49 лева, изразяващи се в заплатена
държавна такса (866.49 лева) и депозит за вещо лице (150 лева).
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.М.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство
на отбраната, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий” № 3, сумата от 13 340.32 лева /тринадесет хиляди триста и четиридесет лв. и
тридесет и две ст./, представляваща сбор от авансово платения на ответника,
като дългосрочно командирован служител, увеличен размер на командировъчните
пари за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования на
основание чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата за дългосрочните командировки в
чужбина, като дължима с оглед на неосъществено основание поради неспазване на
изискуемия срок съгласно чл. 25в от същата Наредба на пребиваване на неработещ
съпруг в размер на 2/3 от командировката /490 дни пребиваване вместо
изискуемите 494 дни/, сумата от 5 892.07
лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и два лв. и седем ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 13340.32 лева за периода от
10.10.2009г. /датата на получаване на поканата/ до 20.01.2014г., сумата от 1685.46 лева /хиляда шестстотин осемдесет и пет лв. и четиридесет
и шест ст./, равностойност на 861.76 евро, представляваща авансово получени от
ответника средства за командировка в чужбина за последното тримесечие,
изплатени на основание МЗ № КМ-1253/14.05.2007г., като получена на отпаднало
основание поради предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка считано
от 01.07.2009г., сумата от 744.36 лева /седемстотин
четиридесет и четири лв. и тридесет и шест ст./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1685.46 лева за периода от 10.10.2009г. /датата на
получаване на поканата/ до 20.01.2014г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.02.2014г. до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. ІІ от ЗЗД, вр. чл. 25в от Наредбата за дългосрочните
командировки в чужбина, чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство
на отбраната, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий” № 3, сумата от 1016.49 лева /хиляда и шестнадесет лв. и четиридесет и девет ст./,
представляваща съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена държавна
такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: