Решение по дело №2414/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 328
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Анна Димова
Дело: 20224100102414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване:

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102414 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Х. Г., чрез адв. К. Т. –
ВТАК, срещу "Енерго–Про Продажби" АД – град Варна иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ. В исковата молба процесуалният
представител на ищеца развива съображения, че последният е „потребител на
енергийни услуги“ по смисъла на §1, т. 42б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и потребител на ел.
енергия по ОУДПЕЕ за недвижим имот, находящ се в село Крумчевци, община Елена,
за който е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Твърди, че ищецът е посетил имота на 20.08.2021 година и е констатирал, че
електрозахранването в него е преустановено, без същият да има вина за това, поради
което позвънил на денонощен телефон за сигнали за повреди и е изпратил електронни
съобщения по имейл на дружеството от 25.08.2021 година, но крайният снабдител не
изпълнил задължението си да снабдява/продава електрическа енергия на ищеца по
делото. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията по чл. 8, чл. 15 и чл. 41 и
сл. ОУДПЕЕ, след като е бил известяван многократно по реда на чл. 18 от същите,
бил е поканен да ги изпълни и е изпаднал в забава, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Навежда
доводи, че правото за преустановяване снабдяването с енергия, съгласно съгл. чл. 123а
ЗЕ, възниква за насрещната страна само при неизпълнение на задължения по
договора за продажба. Посочва, че съгласно TP № 4/29.01.2013г. по тълк. дело №
1
4/2012г., ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в
нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от ЗЕ/ и в ОУ е
неизпълнение на договора, като определящо за отговорността е, че ищецът е останал
без електрическа енергия по вина на доставчика. В случая последният няма
неизпълнено задължение за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването
с електрическа енергия, т.е. е изправна страна по договора за продажба на
електроенергия и въпреки това ответникът не е възстановил снабдяването с нея,
поради което и на основание чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на ищеца се дължи неустойка
поради оставане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на
електроснабдителното дружество. Направено е искане "Енерго–Про Продажби" АД –
град Варна да бъде осъдено да заплати Д. Х. Г. сумата в размер на 560.00 лева,
представляваща неустойка по чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на Енерго–Про Продажби" АД за
периода от 01.08.2022 година до 14.08.2022 година за неизпълнение на задължението
по чл. 98а ЗЕ, във връзка с чл. 15, ал. 1 ОУДПЕЕ ,ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени разноски по делото по реда на чл. 38,
ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло предявения иск,
както по основание, така и по размер. Посочва, че предявеният по делото иск е
процесуално недопустим поради липса на надлежна пасивна легитимация, доколкото
ответното дружество не осъществява дейностите по прекъсването и възстановяването
на снабдяването с ел. енергия. На следващо място навежда доводи за неоснователност
на предявения иск, като твърди, че не е допуснато неправомерно прекъсване по
инициатива на ЕПРП, поради което искът се явява неоснователен. Направено е искане
предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото заверени копия на
Договор за доброволна делба № 55, том IV, рег. № 3492 oт 2016 година на нотариус Кр.
Катрафилов, рег. № 597 при НК на РБ; Скица – извлечение от КККР за ПИ * /л. 8-9 от
гр.д. № 277/2022 година на ЕРС/ безспорно се установява, че ищцата е собственик на
недвижим имот, находящ се в село Крумчевци, община Елена, както и че с ответника
са страни по валидно облигационно правоотношение по сключен между тях договор за
продажба на специфичен вид стока /ел. енергия/, което се регламентира от публично
известни ОУ, че ищецът по делото е потребител на енергийни услуги по смисъла на §
1, т. 41Б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, че имотът е присъединен на ниво ниско напрежение към
мрежата на електроразпределителното предприятие, че за имота е разкрита партида
2
при ответника с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и че ищцата
няма непогасени задължения към ответното дружество. От това правоотношение
възниква основното задължение на ответника, а именно да достави/продаде ел. енергия
на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, респективно - доставчикът има право на получи
цената на същата, съобразно консумираното количество от абоната през съответния
период.
Страните не спорят, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че захранването в обекта на ищцата е прекъснато от служители на
„Електроразпределение Север“ АД. С Уведомление 26.08.2021 година /л. 10 от гр.д. №
277/2022 година на ЕРС/ ищцата по делото, чрез пълномощника си е уведомила
ответника, че в резултат на прекъсването на електрозахранването е претърпяла вреди,
както и че дължи обезщетение за това.
Не е спорно по делото, а и видно от приложеното по делото /л. 16 гръб-18 от
гр.д. № 277/2022 година на ЕРС/ Решение № 258 от 01.07.2022 година по В.гр.д. №
268/2022 година на ВТОС, е уважен предявеният от ищцата срещу ответника иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 98а ЗЕ, като "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна е осъдено да възстанови електрозахранването в имота на
Д. Х. Г. в село Крумчевци, община Елена, както и сумата в размер на 200.00 лева – част
от обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на ИЛ, издаден по влязлото в сила
решение е образувано изпълнително дело № 20228090401032 по описа на ЧСИ С.
Косева, рег. № 809 КЧСИ, изпратена е покана за доброволно изпълнение и на
15.08.2022 година е подменен електромерът на ищцата за процесния недвижим имот /л.
28-31 от гр.д. № 277/2022 година на ЕРС/. По делото са представени и ОУДПЕЕ на
"Енерго–Про Продажби" АД – град Варна /л. 43-50/, както и ОУДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД /л. 63-74/.
По делото са изискани и приложени заверени копия от наличните документи по
досие за обект на клиент с абонатен № *********, находящ се в село Крумчевци,
община Елена, с клиентски № **********, при „Електроразпределение Север“ АД /л.
116-143 от делото/, от които се установява, че електрозахранването в процесния
недвижим имот е преустановено на 18.01.2021 година, за което е съставен констативен
протокол от същата дата, в който е отразено, че е „Демонтиран СТИ. Няма ел.
захранване. Прекъсване по 5О. Къщата необитаема.“ Последвала е нова проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД на 31.08.2021 година, за която също е
съставен констативен протокол, в който вече е отразено, че електрозахранването е
прекъснато с цел обезопасяване на обекта. Във връзка с горното е последвала
кореспонденция между ищцата и „Електроразпределение Север“ АД.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
3
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на сума, представляваща
обезщетение по чл. 34 ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД, съгласно който в
случай че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про
Продажби“ АД повече от 24 часа след получаване от дружеството на уведомление
потребителя, последното му дължи обезщетение в размер на 30 лева и 20 лева на всеки
следващ период от 12 часа. По този начин в ОУ е регламентирана неустойка,
обезпечаваща виновното неизпълнение на основаното задължение на
електроснабдителното дружество – да доставя и снабдява потребителя с ел. енергия. В
този смисъл уважаването на предявения иск е предпоставено от установяване от страна
на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна
облигационна връзка с ответника по договор за продажба на ел. енергия при публично
известни ОУ, че е изпълнил собствените си задължения по договора и
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в негова полза, т.е. такава да е уговорена между страните, както и че е
уведомил ответника за оставането си без електрическа енергия. От своя страна,
ответникът следва да установи наличието на предпоставки за оставане на потребителя
без електроенергия, т.е. липсата на виновно поведение на дружеството.
В случая по делото не е спорно между страните, че са страни по валидно
облигационно правоотношение по сключен между тях договор за продажба на
специфичен вид стока /ел. енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ,
че ищецът по делото е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41Б, б. „а“
от ДР на ЗЕ, че имотът е присъединен към мрежата на електроразпределителното
предприятие, че за имота е разкрита партида при ответника с клиентски № **********
и абонатен № **********, че ищцата няма непогасени задължения към ответното
дружество, както и че електрозахранването в имота е прекъснато от служители на
„Електроразпределение Север“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ЗЕ, съответно - чл. 20, ал. 1 ОУДПЕЕ „Енерго-
Про Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да
прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов
потребител в срок от 10 дни не изпълни свое задължение, произтичащо от Общите
условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми. В ал. 2 на чл. 20 е
регламентирано задължение на „Енерго-Про Продажби” АД да изпрати до потребителя
писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения в Общите
условия срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено,
ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. Едва
след изтичане на дадения срок, „Енерго-Про Продажби” АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
4
електрическа енергия. В настоящия случай липсват твърдения, а и каквито и да е
доказателства за неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищцата,
напротив – от приложените по делото доказателства се установява, че ищцата няма
непогасени задължения към ответника. Липсват твърдения и доказателства и за
отправено от страна на „Енерго-Про Продажби” АД към „Електроразпределение
Север” АД искане за прекъсване или ограничаване снабдяването на обекта на ищцата с
електрическа енергия. Страните по делото не спорят, че електрозахранването в обекта
не е било преустановено от ответното дружество, а от служители на
„Електроразпределение Север” АД на 18.01.2021 година, за което са съставили и
констативен протокол, в който е отразено, че къщата е необитаема. Едва при
последваща проверка, извършена на 31.08.2021 година е отразено, че
електрозахранването е прекъснато с цел обезопасяване на обекта. От друга страна
обаче, ищцата многократно е заявявала искането си към електроснабдителното
дружество за възстановяване на захранването с ел. енергия в имота й /л. 10 от гр.д. №
277/2022 година на ЕРС/. Въпреки това ответното дружество не е изпълнило
задължението си за възстановяване доставянето на електроенергия. Вярно е, че самото
възстановяване на електрозахранването е дейност, извършвана от
„Електроразпределение Север” АД, но електроснабдителното предприятие не е
отправило искане в тази насока към дружеството, въпреки липсата на каквито и да е
обективни данни за наличието на технически проблем, обосноваващ предприетите
действия, както доказателства в тази насока не се представени и в настоящото
производство.
В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че с влязло в сила
съдебно решение № 258 от 01.07.2022 година по В.гр.д. № 268/2022 година на ВТОС
ответното дружество е осъдено да възстанови електрозахранването в имота на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е
задължително не само за страните по делото, но и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България, поради което настоящият съдебен състав следва да
зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползва посоченото решение. Въпреки
влязлото в сила решение, ответникът е продължил да бездейства в един
продължителен период от време и едва след получаване на поканата за доброволно
изпълнение по образуваното в тази връзка изпълнително дело е отправено искане до
„Електроразпределение Север” АД за възстановяването на електрозахранването, което
е осъществено едва на 15.08.2022 година. По делото липсват твърдения, а и каквито и
да е доказателства за наличието на обективна причина, обосноваваща това бездействие,
поради което настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице виновно
неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 98а ЗЕ, във връзка с чл.
15, ал. 1 ОУДПЕЕ, за което е било уведомено от ищцата.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото иск с
5
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби“ е основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в
размер на 50.00 лева – внесена държавна такса. Основателна се явява и претенцията за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което и с оглед нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /действаща към датата на възникване на процесуалното
правоотношение/ ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител
на ищцата сумата в размер на по 300.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на
управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на Д. Х. Г. от * сумата в размер на 560.00 лв. /петстотин и
шестдесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на „Енерго–
Про Продажби“ АД за периода от 01.08.2022 година до 14.08.2022 година за
неизпълнение на задължението по чл. 98а ЗЕ, във връзка с чл. 15, ал. 1 ОУДПЕЕ, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022
година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на
управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на Д. Х. Г. от * сумата в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/
представляваща направените от нея разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на
управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на адв. К. Г. Т. от ВТАК, * сумата в размер на 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6