Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието на
секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 11 445/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът Л.М.С. е осъден да заплати въз основа
на издаден изпълнителен лист по гр. дело 1104/2016 г. на РС – Плевен в
производство по чл. 417 от ГПК в полза на „И.“ АД сумата от 50 000 евро,
представляваща просрочена главница по договор за кредит от 31.05.2007 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2016 г. до изплащане на
вземането и разноските в производството.
Твърди се, че по повод издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело 243/16 г. по описа на ЧСИ– Н. В. с район на действие – ОС -
Плевен. Твърди, че по същото последното предприето изпълнително действие е от 01.06.2016
г. Предвид което е мотивиран правен интерес от иска и моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сумата
от 50 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2016 г. до
окончателното й изплащане са недължими като погасени по давност. Претендират се
разноски.
Ответникът “И.“ АД оспорва иска в писмен отговор, в който са наведени
възражения относно основателността на заявената от ищеца претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесното вземане е издадено на
извънсъдебно изпълнително основание в производство по чл. 417 от ГПК като
заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо. По отношение на вземанията, основани на договор за кредит се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от датата, на
която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. С оглед неоспорените
фактически твърдения в исковата молба същият е бил обявен за такъв на
19.02.2016 г. С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната
давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по
право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без
да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е
установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в
т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи
сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин
на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015
година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията
на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че последното предприето
валидно изпълнително действие е инициирано на 16.03.2017 г., по изп. дело 243/2016
г. по описа на ЧСИ – Н. В., видно от представеното запорно съобщение в
приобщеното изпълнително дело /стр. 83 в същото/. Поради което изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по право на 16.03.2019 г.
Съгласно съдебната практика, установена с решение
31/09.09.2010 г. по търг. дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие
потвърдена и с ТР 2/2015 г. погасителната давност за установяване на
недължимост на вземане на взискателя започва да тече от последното валидно
предприето от взискателя изпълнително действие. По съображенията, изложени
по-горе съдът приема, че последното валидно действие е извършено на 16.03.2017
г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Съобразно
съображенията, посочени по-горе е релевантна общата петгодишна давност.
Съобразно правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД същата би
изтекла на 16.03.2022 г. По обективни съображения и с оглед на обстоятелството,
че се касае за бъдещо събитие, давността не е изтекла към датата на депозиране
на исковата молба.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства
съдът намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва
сумата от 150 лв. – разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Л.М.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.С. с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК срещу “И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
за признаване за установено, че Л.М.С. не дължи на „И.“ АД сумата от 50 000
евро – предмет на изпълнителен лист, издаден по гр. дело 1104/2016 г. на РС –
Плевен като погасена по давност.
ОСЪЖДА Л.М.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на “И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150 лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: