№ 514
гр. Пазарджик, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500510 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „П.“ ООД, редовно призован, законен представител не
се явява. За него се явява адв.М., надлежно упълномощен от първата
инстанция.
Ответникът Г. П., редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител адв.К. П., надлежно упълномощена.
Съдът докладва постъпило становище от Г. Т. П., чрез пълномощника му
адв.П.. В него се заявява от последната, че поради невъзможност да се яви в
днешното съдебно заседание- служебна ангажираност се моли да бъде даден
ход на делото. Оспорва се въззивната жалба. Поддържа се отговора на същата
в обжалваната му част. Заявява се, че няма доказателствени искания. Моли се,
да се остави без уважение като неоснователна въззивната жалба и се потвърди
решението на РС-В., като правилно и законосъобразно. Посочено е, че няма
доказателствени искания. Моли се за срок за писмена защита, както и за
присъждане на направените разноски. Към становището е приложен списък
на разноски и договор за правна защита и съдействие.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
1
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №159/19.04.2024г., постановено по гр.д.№771/2024г. по описа
на РС-В. е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 10450.6.92 по
КККР на гр.В., одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК, находящ се в местност „Стопански двор“ 1, с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, с
номер по предходен план 006092, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 1050.6.29;1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150 по
КККР на гр. В. между „П.“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ул.„Г. Б.“ №4 и Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.
„Р.“ №8, при квоти 1/2 ид. част за „П.“ ООД, ЕИК: ********* и 1/2ид.ч. на Г. Т.
П., ЕГН **********.
Отхвърлен е иска за делба на едноетажна сграда състояща се от южна
част с площ 217кв.м. съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно- техническа експертиза, заключена между т. И, Ж, Е и Д от
приложение 2 към заключението и северна непокрита част, заключена между
точки Д, Е, В и Б от приложение 2 към заключението, означена в КККР на
гр.В., одобрени със Заповед РД 18.1214/06.06.2018г., като едноетажна сграда с
идентификатор 10450.6.92.1 с предназначение: сграда за водоснабдяване и/или
канализация, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10450.5.92 по
КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК с адрес на поземления имот местност „Стопански двор“ 1, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: за
стопански двор, при граници и съседи на поземления имот поземлени имоти с
идентификатори 1050.6.29; 1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150 по
КККР.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на „П.“
ООД, представлявано от управителя Димитър Янушев в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на едноетажна сграда с площ от 217кв.м., съгласно
2
заключението на вещо лице по назначената съдебно- техническа експертиза,
заключена между т.И, Ж, Е и Д от приложение 2 към заключението, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр.В.,
одобрени със Заповед ІРД-18-1214/06.06.2018г. в местност Стопански двор 1, с
площ на имота от 1518кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по
предходен план 006092, при съседи ПИ с идентификатори 1050.6.29;
1050.6.71; 1050.6.93; 1050.6.149; 1050.6.150.
Твърди се, че решението в тази му част е неправилно, необосновано,
немотивирано и правните изводи са неправилни. Същото е противоречие с
материалния закон и не обсъжда всички доказателства, релевантни факти и
правни доводи, събрани по делото.
Сочи се,че по делото няма спор, че ПИ с идентификатор 10450.6.92 по
КККР на гр.В. е съсобствен. Спор има единствено по отношение на това дали
находящата се сграда е съсобствена. В тази насока се приема, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че преди
закупуването на 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.6.92 по КККР на гр.В.
от „П.“ ООД в имота е имало строеж с площ от 545кв.м. Този строеж се е
състоял от две бетонни стени свързани с аркообразни 10броя метални тръби
без изграден покрив.
Цитират се част от мотиви от ТР №1 от 04.05.2012г. по т.д.№1/2011г. на
ВКС, ОСГК и на база на които се приема, че строежа от 545кв.м.,
представлява прилежаща част от недвижимия имот по смисъла на чл.110 от ЗС
като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е
отделен обект на собственост.
Визира се, че сградата в имота се появява и обособява едва след като
„П.“ ООД е придобил половината от имота и е изградил такава с покрив и със
строителни книжа и с предназначение- „Дърводелска работилница за
разбиване на объл дървен материал. Тази сграда е с площ от 217кв.м.,
съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа
експертиза, заключена между т.И, Ж, Е и Д от приложение №2 към
заключението. С построяването и въвеждането в експлоатация на тази сграда
се е появил нов обект на собственост по смисъла на ЦС, ЗУТ и ЗКИР, като
3
основание извършено строителство в съсобствен имот. „П.“ ООД е станало
собственик на половината от построената сграда от 217кв.м.
Приема се, че преди построяването на сградата от „П.“ ООД тя е била
със статута на прилежаща част към имота, тъй като не е имала покрив и не е
отговаряла на изискванията на §5, т.46 от ЗУТ. Така със застрояването на
1/2ид.ч. от имота, „П.“ ООД е станало собственик и на половината от тази
прилежаща част.
Твърди се, че за обстоятелството, че в имота до момента на закупуване
на 1/2ид.ч. от „П.“ ООД не е съществувала сграда /самостоятелен обект на
собственост/ свидетелства и приетата експертиза, в която вещото лице
подробно и аргументирано е установило този факт, тъй като в т.3 от въпрос
№1 е отговорило, че „сграда“- „постройка със стени и покрив, здание“ не е
съществувала. Видно от снимковия материал от Приложение 3 на
експертизата е, че към м.Март 2012г., покрив на строежа на е съществувал.
Приетата съдебно- техническа експертиза не е оспорена от ответника.
Сочи се, че неоснователно е възражението на ответника във връзка с ТР
№5/18.05.2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, както сграда- строеж с
идентификатор 10450.6.92 по КККР не е съществувала като отделен обект на
собственост, тъй като не е представлявала груб строеж по смисъла на §5, т.46
от ЗУТ и поради тази причина тълкувателното решение не е приложимо в
настоящия случай. Това, че в кадастралната карта е нанесена сграда с
идентификатор 10450.6.92.1 означава, че е налице грешка в кадастралната
карта, но не и че съществуващата сграда- строеж е отделен обект на
собственост, тъй като кадастралната карта не може да дава собственост или
степен на завършеност на сгради, като това става с други документи и
процедури. Целта на кадастралната карта е да документира и поддържа в
цифров вид, актуалното състояние на данните за границите, размерите,
местоположението, начина на трайно ползване и предназначението на
имотите, както и да събира и съхранява данни за собствениците и носителите
на вещни други вещни права и актовете от които те черпят правата си, като
същата има множество грешки.
Счита се, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на
св.Трайко Г.ев П., който е баща на ответника, с оглед заинтересоваността му от
изхода на делото и противоречията с останалите по делото доказателства.
4
Смята се, че направените доводи от районният съд в насока, че
издаденото от главния архитект удостоверение за търпимост по §127 от ЗУТ с
№463 от 31.07.2015г. се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила са
неправилни. В тази насока се визира, че удостоверението за търпимост има
доказателствена сила само в нотариалното производство. Извън това
производство, то не поражда, нито удостоверява права или задължения,
включително относно търпимостта на строежа. Цитира се практика на ВАС.
Приема се също така, че доводите свързани с доказателствената сила на
удостоверението за търпимост са били въведени в представени писмени
бележки по делото, но въпреки това в решението на съда липсват мотиви,
които да обясняват защо съдът смята това за така.
Твърди се, че съдът погрешно е приел, че сградата- строеж съществувала
през 2015г. при закупуването на 1/2ид.ч. от имота от „П.“ ООД е била
самостоятелен обект на правото на собственост. Това е така, тъй като за да
придобие статута на самостоятелен обект на право на собственост, сградата
трябва да отговаря на изискванията на §5, т.46 от ЗУТ, а от изготвената
съдебно- техническа експертиза по делото и показания на св.Фирков, сградата
не е имала покрив, следователно тя не е отговаряла на изискванията на §5, т.46
от ЗУТ и не е била самостоятелен обект на правото на собственост.
Сочи се, че в издаденото удостоверение по §127 от ЗУТ с №463 от
31.07.2015г. на което се позовава съда, никъде не е упоменато в каква степен
на завършеност се намира сградата- строежът, завършена ли е, в груб строеж
ли е по смисъла на §5, т.46 от ЗУТ, има ли покрив или не, а това са важните
факти относно това дали тази сграда- строеж е била самостоятелен обект на
правото на собственост преди закупуването на 1/2ид.ч. на земята от „П.“ ООД
през 2015г.
Искането е да бъде отменено решението в неговата обжалвана част.
Моли се за присъждане на направените разноски по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на Г. Т. П., чрез
пълномощника му адв.К. П. от АК- София.
В него се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.
Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е установил
5
фактическата обстановка по делото. Доказателствата по делото са
анализирани поотделно и в съвкупност. Решението кореспондира с
доказателствения материал по делото. В производството по делото не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като решението е мотивирано
и обосновано.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се остави без уважение, като неоснователна подадената
въззивна жалба и се потвърди решението в неговата обжалвана част.
Претендират се разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №475/31.05.2024г., постановено по гр.д.№771/2024г. по
описа на РС- В. е допълнено Решение №159/19.04.2024г., постановено по гр.д.
№771/2024г. по описа на РС- В., в частта за разноските, като е осъден „П.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Г. Б.“
№4, да плати на Г. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Р.“ №8, сумата
от 1150лв., представляваща половината от разноските за адвокатско
възнаграждение.
Против това определение не са постъпили въззивни жалби.
Адв.М.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, правя възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на колежката. Моля да отмените решението
на РС в обжалваната му част. Моля да ми присъдите направените разноски в
първоинстанционното производство. В настоящото нямаме и не претендираме
такива. Мотивите за отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част са подробно описани от нас във въззивната жалба, като
искам само да добавя нещо което съм пропуснал, а именно, че РС в мотивите
си е приел, че прехвърлянето на дворното място не трансферира
собствеността на построената върху него едноетажна сграда или идеална част
6
от нея, защото към датата на сключване на договора за дарение тя не е
изключителна собственост на Мила П.а, а съпружеска имуществена общност
и не е принадлежност към дворното място. Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 98/27.07.2015г. по гр.д. №521/2015г. на Второ
гражданско отделение на ВКС, за да има запазване на собствеността върху
сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния
акт, за да се смята презумпцията на чл.92 от Закона за собствеността за
оборена. В същия дух е и Решение №120/ 22.10.2014г. по гр.д.№2928/2014г. на
Второ гражданско отделение на ВКС и много други. В настоящия случай в
нотариалния акт не е записано, че се прехвърля само земята без сградата
затова смятам, че се е прехвърлила и идеалната част от сградата на г-н П. от
майка му.
Съдът счете делото за разяснено, предвид на което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на адв.К. П. да представи писмена защита до
11.10.2024г. /петък/ с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 09.11.2024г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7