РЕШЕНИЕ
№ 2138
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110111257 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. С. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. **** ап. ***, с която срещу ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, част от общо дължимите 100 000 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в понесените от ищцата болки, страдания, негативни психически преживявания,
емоционален стрес в резултат от настъпило застрахователно събитие - претърпяно ПТП на
16.10.2023 г. в гр. Варна, по вина на водача на автобус *** застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба /03.09.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищцата Д. С. Г. твърди, че на 16.10.2023 г., около 09,05 ч. в гр.***
на кръстовището с ул. „***“, докато пресичала по пешеходната пътека била блъсната от
автобус***, управляван от*** в резултат на което паднала на земята и усетила силна болка в
лявата си страна. Излага, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2085. Сочи, че след
произшествието била откарана в спешния център на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където
й извършили необходимите прегледи и изследвания, които установили, че има наранявания
по теменната област на главата, по лявата челно-слепоочна област, по външният очен ъгъл
на лявото, по задната повърхност на лявата мишница в долна трета, по задната повърхност
на лявата длан и пръсти, както и счупване на горния край на лакътната кост. Поставили й
гипсова мобилизация и я освободили, като я насочили към оперативно лечение на травмата.
Твърди, че веднага след това постъпила в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД, където я
оперирали по спешност, като й наместили фрактурата й и били поставени 2 бр. киршнерови
игли и 1 бр. серклаж. Посочва, че на 18.10.2023 г. била изписана от болницата и са й издали
болничен лист за 33 дни с препоръка за извършване на рехабилитационни процедури. След
това посетила съдебна медицина и й е издадено медицинско удостоверение за претърпените
увреждания. Подробно описва проведените процедури и какви допълнителни лечения са й
1
били изписани. На 26.02.2024 г. отново е посетила МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД за
извършване на операция по премахване на имплантираните уреди. Подробно описва и
извършените процедури след това, които продължили и след юни 2024 г. Твърди, че в
резултат от настъпилото ПТП, освен физическите болки, не се чувствала и психически
добре. Разказва, че в нея се породил страх от пресичане, депресия, безсъние, тревожност.
Налагало се съпругът й да й помага да се обслужва. И към настоящия момент изпитва болка
в лакътната става. Допълнително излага, че повече от 6 месеца била в отпуск по болест и не
можела да ходи на работа. Този факт, както и ходенето на прегледи и процедури
допълнително я натоварили. Посочва, че към настоящия момент се чувства разтревожена,
потисната, угрижена и ограничила социалните си контакти, като след произшествието нито
веднъж не е пресичала на пешеходна пътека. Излага, че е уведомила застрахователя за
събитието на 26.10.2023 г., но до момента не е получила застрахователно обезщетение за
претърпените вреди. Предявява частичен иск и моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сторените
по делото разноски.
Ответникъ*** подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че на 16.10.2023
г. в периода на валидност на сключената с виновния водач застраховка „Гражданска
отговорност“ е настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е пострадала. Същата е подала
претенция срещу застрахователя, но не й е било изплатено обезщетение, доколкото не е
постигнато съгласие относно неговия размер. Счита, че претендираното обезщетение е
завишено. Твърди, че не са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата,
като срока за възстановяването й е 90 дни. Оспорва ищцата да е била обездвижена и че е
имала нужда от чужда помощ. Оспорва, че ищцата все още не е излекувана от травмите.
Оспорва инцидентът да се е отразил на психическото състояние на ищцата. Моли съдът да
определи справедлив размер на застрахователно обезщетение. Моли за присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Допуснато е от съда изменение на иска, чрез увеличаването му до сумата от 20 000
лв., част от 100 000 лв.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429,
ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента
на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на автобус ***от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени и
неимуществени вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер, както и че ищцата е
уведомила застрахователя за увреждането. Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил
надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 16.10.2023 г. е настъпило процесното ПТП, по начинът описан от
ищцата, и към тази дата ответникът и виновният водач са се намирали в застрахователно
правоотношение с характера на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата е
отправила застрахователна претенция към застрахователя, но не е изплатено
2
застрахователно обезщетение.
В тази връзка на 16.10.2023 г. е съставен констативен протокол за ПТП между Д. Г. и
„Градски Транспорт“ ЕАД, в който като виновен за произшествието е записан водачът ***,
който не е пропуснал пешеходците.
След инцидента на 26.10.2023 г. ищцата е подала до застрахователя уведомление за
щета, като до момента не е получила необходимото застрахователно обезщетение, поради
което за нея се поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело. Застрахователят
не е изплатил исканото обезщетение, тъй като не е постигнато съгласие, относно неговия
размер. Счита, че претендираното обезщетение е завишено.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователят отговоря, както
делинквента. Доколкото по делото се установи деяние, противоправност и вина, то следва да
бъде установено и дали за ищцата са настъпили твърдените вреди и да се извърши преценка
от съда как същите да бъдат справедливо остойностени.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли
са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010
г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други./
В тази връзка са представени множество писмени доказателства, съставляващи
медицинска документация, на които съдът няма да се спира подробно, доколкото са взети
предвид от вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото
лице по същата дава заключение, че в резултат на посочените медицински прегледи,
изследвания и лечение във връзка с произшествието са диагностицирани следните травми:
травма на ляв горен крайник – фрактура на лакътната кост в горния й край, мигриращ
хематом по предмишницата и дланта на същия крайник; травма на главата и лицето –
кръвоснабдяване в лява теменна област в ляво, хематом в областта на челото и клепачите на
лявото око. Фрактурата на израстъка на лявата лакътна кост е обусловил трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник за период не по-малко от 2,5-3 месеца при правилно
протичане на възстановителния процес и съгласно предприетото оперативно лечение.
Останалите наранявания, касаещи кръвонасядания и хематоми по главата, обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и се възстановяват в границите на
месец. Видно от представените медицински документи, за по-тежкото увреждане, което в
случая се явява фрактурата на лакътната кост, е предприето оперативно лечение чрез
поставяне на метални остеосинтезни елементи. Според вещото лице възстановяването е
протичало без развитието на усложнения с препоръки за активно раздвижване и
своевременно отстраняване на остеосинтезата в границите на обичайния срок до 6 месеца
след поставянето й. През този период са проведени 7 курса физиотерапия, 4 преди
отстраняване на остеосинтезата и останалите след това, като са прилагани различни
3
процедури. За периода, от травмата до 19.04.2024 г., без прекъсване, пострадалата е ползвала
отпуск по болест с временна нетрудоспособност. Вещото лице твърди, че към настоящия
момент е налице функционално възстановяване на крайника при остатъчно слабо изразени
ограничения в сгъването и разгъването в областта на лакътната става. При продължаващи
физиотерапевтични процедури и при поддържане на дозиран режим на натоварване все още
може да се очаква известно подобрение, относно ограниченията, дотолкова, че няма
диагностицирана конкретна структурна увреда или деформация, която да е конкретна пречка
в движенията на ставата. В резултат на проведените оперативни интервенции по кожата на
лакътната става личи белег, който не води до загрозяване или изменение от обичайния
анатомичен вид на съответната област. Според вещото лице в конкретния случай не е
констатирано конкретно увреждане или промяна в структурите на фрактурираната кост.
Наличните ограничения вероятно се дължат на увредите по меките тъкани, които са
неизбежни при този вид вътреставни счупвания. Макар и с лек дефицит в пълните ъгли на
разгъване и сгъване на ставата, тя не води до ограниченията в хватателната функция на
ръката. Посочените дефицити в някои от основните позиции на крайника, според
възможните движения в лакътната става, не биха могли самостоятелно да се възстановят
напълно, без прилагане на рехабилитационни процедури или евентуално оперативна
корекция.
Настоящият състав на съда намира изготвеното заключение за обективно и
безпристрастно. Същото е достатъчно подробно и следва да се вземе предвид при
определянето на вида на претърпените вреди и необходимия период за възстановяване.
По допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза вещото лице дава
заключение, че в началото след инцидента се е развила стресова реакция, чиято проява е
повишена тревожност, напрежение, безсъние, страх и трудности при излизане, изолация от
външния свят, зависимост от близките (съпругът й), необходимост от полагане на грижи и
др. Водещи до клиничната/психологична картина по време на изследването са страх от
пътуване с различни превозни средства, страх от шофиране, за известен период ограничени
социални контакти, търсене на усамотение и спокойствие, нарушен сън, раздразнителност,
допускане на някои грешки в работата, което повлияло на професионалното й самочувствие,
силни физически болки и влиянието им върху психиката, невъзможност и нежелание за
водене на активен живот и др. От експертното заключение на вещото лице, изготвило
съдебно-психологичната експертиза, на база проведеното психологично интервю и
изследване, може да се направи извод, че възстановителният период протича сравнително
благоприятно, с оглед на факта, че изследваното лице към момента функционира в работна и
социална среда, не съобщава за сериозни нарушения в ежедневната активност и не е търсила
специализирана психиатрична или психологична помощ. С оглед на психологичния профил
– чувствителна и тревожна личност с висока степен на емоционална реактивност – е
допустимо възстановителният процес да се проточи във времето и да преминава през фази
на усилване и отслабване на симптоматиката, особено при наличие на стресови дразнители,
като спомени, повторен контакт с трафик и др. Очакваният период за пълно възстановяване
обикновено варира, в зависимост от последиците на инцидента, както и личностовите и
темпераментови особености на пострадалия, като обичайно се движи в рамките на 6 до 12
месеца след травматичното събитие, особено при отсъствие на психотерапевтична подкрепа.
По данни от осв., възстановителният период е протекъл в рамките на една година. Към
момента на осв., ищцата е в добро общо състояние. Налице са остатъчни някои емоционални
преживявания с реактивен характер – включително тревожност, повишена чувствителност и
фобийни нагласи, които обаче не нарушават адаптацията и не се отразяват значимо на
реалното й поведение или професионално изпълнение. Среща се с хора, физически е
активна. Няма данни за настъпили психически разстройства у ищцата. Няма данни за
проведен консулт с психиатър, както и проведено лечение.
Настоящият състав на съда намира изготвеното заключение за обективно и
безпристрастно. Същото е достатъчно подробно и следва да се вземе предвид при
определянето на вида на претърпените вреди и необходимия период за възстановяване.
4
Във връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди е разпитан по делото и
свидетелят ***/съпруг на ищцата/. Свидетелят ***споделя, че съпругата му се е обадила по
телефона в деня на инцидента около 14 часа и му е споделила какво се е случило. Същият
ден около 17 часа е отишъл в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД да я види. Ищцата е била
разстроена, трепереща и е плачела. Изпитвала е болки, имала е оток в лявото слепоочие,
окото й е било зачервено и е имала кръвоизлив в него. Също така ръката й е била подута
почти тройно, имала е над лакътя охлузвания и синини, а на главата е имала цицина. На
следващия ден са я оперирали. След изписването не е можела да се обслужва сама. Съпругът
й я е обличал и събличал, къпел, топлил й храната. Имала е големи болки и е била на
обезболяващи почти месец след операцията. До края на рехабилитацията постепенно е
намалявала болката в лакътя, като това се е случило за около 7-8 месеца. Когато е ходила на
работа и при работата с компютър е получавала главоболие около година. В момента има
ограничение при движение на ръката, не може да я сгъва и разгъва, както другата ръка. Има
оток, спрямо другия лакът. Лакътят има болки при пипане. Ако носи нещо в лявата ръка,
започва да я боли самият лакът. С лявата ръка не може да си стигне врата, стига си до
главата. Болничният е бил в рамките на 6 месеца, като не се е възстановила напълно.
Държала си е ръката на възглавница на масата, работила е с едната ръка, ставала е по-бавно,
допускала е грешки в работата си. В началото не е можела да спи от болки, сънувала е
кошмари, които сега са намалели. Твърди, че има белег от операцията, който е около 10 см.
Има и дупки от пирони, които са видими, притесняват я и е спряла да ходи с къси ръкави,
поради това. Притеснявала се от белезите, които ставали бели и не почернявали. Ограничила
е контактите си, спряла е да излиза често, както и да спортува. Затворила се е в себе си. В
момента приема лекарства за кръвно, а преди ПТП-то не е приемала такива лекарства. Баща
й също е ходил да помага през деня, когато съпругът й е бил на работа. След инцидента
повече не е ходила на тази пешеходна пътека. В момента почти няма кошмари.
Анализирайки събраните по делото свидетелски показания, настоящият състав взема
предвид, че свидетелят се намира в родствена връзка с ищцата, което създава предпоставки
за заинтересоваността му от изхода на делото. Въпреки това, доколкото същият е най-
близкият човек до пострадалата, то и той е възприел и проследил непосредствено развитието
на състоянието й след инцидента. Неговите показания следва да се оценят в съвкупност със
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-
психологическа експертизи. В тази връзка съдът намира, че от доказателствата се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила фрактура на лява
лакътна кост, в следствие на което е претърпяла операция, за което се е наложил краткотраен
престой в болница, като след операцията е ползвала 6 месеца болничен във връзка с
необходимостта от възстановяване. В резултат на инцидента е претърпяла и други
наранявания, касаещи кръвонасядания и хематоми по главата, които обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и се възстановяват в границите на месец. След
инцидента ищцата е търпяла негативни последици от преживяното, които са се изразявали в
силни болки, високо кръвно налягане, главоболие, не е можела да се обслужва сама,
ограничила е социалните си контакти. Свидетелят твърди, че ищцата е ограничила
социалните си контактите, спряла е да излиза често, както и да спортува и се е затворила се
в себе си, но от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологичната
експертиза, съдът прави извод, че са налице само остатъчни някои емоционални
преживявания с реактивен характер – включително тревожност, повишена чувствителност и
фобийни нагласи, които обаче не нарушават адаптацията и не се отразяват значимо на
реалното й поведение или професионално изпълнение и няма данни за настъпили психични
разстройства у ищцата. От експертното заключение на вещото лице се прави извод, че
периодът на възстановяване от появилата се след инцидента стресова реакция, е протекъл в
рамките на до година. От изготвената съдебно-медицинската експертиза става ясно че, в
резултат на проведените оперативни интервенции по кожата на лакътната става личи белег,
като същият не води до загрозяване или изменение от обичайния анатомичен вид на
съответната област, но от показанията на свидетеля, съдът прави извод, че белегът е видим и
ищцата се притеснява от него. От показанията на свидетеля, както и от експертното
5
заключение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, се установява, че
ищцата и към момента не може да си сгъва и разгъва напълно ръката, както другата, но от
експертизата съдът прави заключение, че макар и с лек дефицит в пълните ъгли на разгъване
и сгъване на ставата, тя не води до ограниченията в хватателната функция на ръката, а
посочените дефицити в някои от основните позиции на крайника, според възможните
движения в лакътната става биха могли самостоятелно да се възстановят напълно чрез
прилагане на рехабилитационни процедури или евентуално оперативна корекция. Следва да
се съобразят също и болките и страданията, които лицето естествено е преживявало в
резултат на инцидента, още повече че се установява, че е имало множество наранявания,
както и необходимостта му от спешна помощ. Също така последиците върху психиката на
лицето след такъв инцидент могат да бъдат най-различни – страх от пътуване, страх от
движещи се превозни средства, страх от излизане навън, страх от шофиране, като
последните са налице у пострадалата. Няма данни инцидента да се е отразил трайно върху
психиката на пострадалата, макар и несъмнено да е предизвикал емоционален стрес у нея.
Няма данни и за настъпили трайни усложнения в здравето на пострадалата, макар с лек
дефицит в пълните ъгли на разгъване и сгъване на ставата, тя не води до ограниченията в
хватателната функция на ръката. Установява се, че ищцата е била 6 месеца в болничен, но
инцидента не се е отразил трайно на трудовата й дейност, доколкото се е върнала на работа
след това. Не са налице данни за намаляване на трудоспособността на ищцата.
С оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата,
изхождайки от получените травматични увреждания, продължителността на понесените във
връзка с травмата болки и техният интензитет, проведеното болнично и домашно лечение,
обстоятелството, че към момента пострадалата се е възстановила почти изцяло от
злополуката, както и че и към настоящия момент продължава да има лек дефицит в пълните
ъгли на разгъване и сгъване на ставата, вследствие на полученото увреждане, при условия
на пълно и главно доказване се установи настъпването на неимуществени вреди – болки,
страдания, негативни психически преживявания, емоционален стрес, вследствие на
претърпяното ПТП, както и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и
същото застрахователно събитие.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че за репарация на
причинените на ищцата болки, страдания, негативни психически преживявания и
емоционален стрес следва да се определи обезщетение по справедливост в размер на 20 000
лв., което е съобразено и с икономическата обстановка в страната, и практиката на
съдилищата за сходни случаи, при които са присъждани обезщетения от порядъка от 30 000
– 40 000 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху вземането от датата на исковата
молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен
е списък и доказателства за плащане в размер на 1 650 лв. държавни такси и
възнаграждения, и 3 000 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на размерите по Наредба № 1 за ВАР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** парично застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, част от сумата от 100 000 лв., за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в понесените от ищцата болки, страдания, негативни психически
преживявания, емоционален стрес в резултат от настъпило застрахователно събитие -
претърпяно ПТП на 16.10.2023 г. в гр. Варна, по вина на водача на автобус ***, застрахован
6
с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /03.09.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 4 650 лв. /четири хиляди шестстотин и
петдесет лева/, представляваща сторените от ищцата по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата чрез посочената
банкова сметка с титуляр адв. Й. К. А. с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7